Отиди на страница:
| Тази молитва е единствената утеха, иначе несъгласието е по-силно и от изпепеляващ огън. Никой досега не е успял да подреди света - нито своя собствен, нито останалия, или ако е успял, то той се е излъгал неимоверно в това. Така че, ако приемем нещата чрез тази молитва, ще ни бъде по-леко, отколкото да се изгубим в търсене на отговора за случилото се, което по никакъв начин няма да го промени. Изгубилият се по този път човек е само едно диво животно с умъртвен дух. Ние не знаем, защо се случва всичко това и няма смисъл да узнаваме - то е по-голямо от нас. Мъката ни е дадена не да разсъждаваме върху нея, а да я износим на плещите си. Ако науката дадеше отговор, всичко щеше да бъде на научни и търговски основи и съответно прогнозируемо - даваш пет лева на НОИ и не ти се случва или обратно. Умът и разсъдъкът нямат място тук, защото са само една крехка паяжина, по която не може да мине високоскоростен влак. Най-доброто е да можеш да намериш утеха. |
| Anima… Дано да си прав, дано този сръбски владика да е бил повечко християнин, отколкото воин на нацията си. Някакси обаче, особено при така наличните факти, ми е много трудно да го повярвам. Той и Германос Каравангелис сигурно се е застъпвал за православното единство. Въпросът е в концепцията за православно единство. Всъщност има много интересни факти в битието на този сръбски владика, поне както го представя ЯД. Интерниран в Дахау? Интерниран? В Дахау няма точно “интерниране”. Пък и чак Дахау? Това е по-скоро изключение от практиката на германците в Югославия. И защо отива в САЩ след войната? Ще трябва да се поровя в нет-а... - Anima mea tibi исто така!  Весел празник!- Шант, утеха няма - има смирение. Затова християнството цени смирението. |
| За Германос е ясно. Там дори и неговите са били отвратени. Тотално отвратени. Нали знаеш какво писмо е получил от Св.Синод, когато се е кандидатирал за Вселенски патриарх през 1913 год.? - Не може да бъде Патриарх този, чиито ръце са оцапани с кръв до лактите. Дивото патриотарство, по балкански, е жестоко изкушение за православието. За съжаление. Но Господ е най-справедливия съдник. Бъди здрав. Редактирано от - Anima Mea Tibi Amandi на 08/4/2004 г/ 17:09:03 |
| Този път статията на Дачков е много, ама много на място. Признавам, че в случая не ме интересуват автора и авторските права, а съдържанието. Сабахатине, поздравления и за твоя постинг!  Редактирано от - Dedovec на 08/4/2004 г/ 17:27:37 |
| Интересно. Владиката е канонизиран съвсем скоро - през май миналата година. Категорично "национален" светец и духовен водач. За сърбите е "Новият Златоуст", но биографията му далеч не е безспорна: Натиснете тук - А иначе доброволческите му години, не са съвсем чак толкова доброволчески. През Балканската война е бил с първите сръбски части, влизащи в Македония, като военен свещеник. През 1915 лично Н. Пашич го праща да води сръбската пропаганда в Америка, което прави с размах до края на WWI. Какво точно прави в Междусъюзническата не е ясно. Не открих ("неканонични" подробности и за Охридския период. За Дахау обаче наистина е интересно - вижте линка по-горе. - Со здраве! |
| Въздържах се досега от мнение, защото нещо ми фалшивееше в писанията на "светията".Сега ми е по-ясно откъде идва фалшивия тон. Добро попадение, Forza |
| Текста е прекрасен. Разбира се винаги ще се намери някой "български интелектуалец" (слагам го в кавички защото е диaгноза ) който ще порови из "специaлните" сайтове за да изкопае компрометиращо досие (за предпочитане антисемитско, зер за православен свещеник става дума ). И винаги ще се намери друг "български интелектуалец" който да вдигне услужливо пръстче. Историята на нашите предателства, синтезирана в два форумни постинга. |
| Шантав е изразил и моите мисли при това доста по-добре, отколкото щях да се справя аз. Туй, което не се разбира, трябва да се понесе и да ни води напред. Страданието е в основата на щастието. |
