Отиди на страница:
| daskala, Като си много загрижен за етническия характер на ДПС, защо не кандидатстваш за член и щом си даскал да агитираш и други за да промениш този дразнящ етнически характер на ДПС.  |
| Султане, какво ти е крив даскала? Просто, български граждани с т.н. "турско самосъзнание" (интересно ми е какво ли, изобщо, съзнание могат да имат полуграмотни хора, които даже и не желаят да се ограмотяват?) след 14 год. "демокрация-БГ" са в разкрач! Искат си превилегиите от БАЙ ТОШОВО време, но да им плащат като в САЩ, т.е "иду-незнаю куда, исчу-незнаю чего!" ..... А, лично моето мнение е, че като даден индивит се определя като част от дадено племе, то е логично (така е било) да отиде и да живее на териториите, населени от племето му! Това е Република Турция! А не да се опитва да налага своите виждания на другото (основно) племе населяващо дадена територия! Т.н. български турци (за разлика от нас българите) имат избор, кеф им българия, кеф им Турция! Като не Ви харесва България, знаете си урока, влокове, автобуси, леки коли и Капитанандреево! Редактирано от - Zaro на 24/4/2004 г/ 16:47:08 |
| Това за шпионите е ... Това за езика вече е Проблем Аз съм от голяма страна - там има възможност да живеят хора в своята езикова среда безпроблемно без да имат нужда да общуват с другите Но именно в тези общности най-ярко се развива билингвата-двуезичието Това, че тук няма такова нещо означава много неща. Според мен, по-съществено е, че няма нужда от контакт, от общуване Форумът е живо свидетелство за това Вери сори Редактирано от - Минавам от тук на 24/4/2004 г/ 21:37:37 |
| Сигурно вече сте разбрали че кипърските гърци отхвърлиха плана на ООН за съединението на Кипър и от 1 май ще влязат в ЕС без турците. Този факт ме наведе на една мисъл:А не можем ли ние да си спретнем един общ народен референдум за това дали може да съществуват етнически партии в България?Мисля че отговора ще бъде еднозначен и тогава няма да имаме нещастието да слушаме и четем глупостите на Емел Кадън и да теглим от последиците на грабливата, антинародна и антибългарска политика на "ДПС". |
| Мислете по прагматично съмишленици мои. Нашето ДПС си е почти партия на спасението от политиката на Бато. Ако има ка-де-сари там е добре. Защо си мислите че кадесарите не са БГ патриоти? Поне част от тях. Тази, която я изхвърлиха зад борд се върнаха кат капитани на мутрите. |
| Тази персона Етем (доброто ми възпитание не ми позволява да използвам квалификациите, които са подходящи за нея) е олицетворение на най-гнусното и пошлото в картината на българския преход. Не ти трябва друг пример за цинизъм, непочтеност и безнравственост в най-висша степен. Няма никакво съмнение, че тя и приятелчетата й от агентурната дружинка ДПС са имали и продължават да имат пагубна роля за нещастната ни татковина. |
| Цял свят си славят Разузнавачите, ама ние не. Шпиони били. А тези специално щом тука ги пише - като гарабед ще да са. |
| Нептуне, Разузнавачите, които служат на чужда държава, никой не слави. Даже - доколкото ми е известно - обикновено наричат такива разузнавачи ПРЕДАТЕЛИ. Нашите родни представители на разузнаваческото съсловие всичките служеха на чужда държава (СССР). Ако имаше малко справедливост, всичките тези "разузнавачи" (а и не само те) щяха да са в затвора за измяна на националните интереси. |
| Суперизмет, разузнавачите ни са служили на България. Ти и такива като тебе седерасти служите срещу България. Поради което българите ви заплюха в мнозинството си и сега вашето СДС е труп, върху който е стъпила чифутката надка. Като отпадъци ви събираха на митинги по улиците, като вмирисан измет отивате в боклуджийската кофа на историята. |
| До горния: леко само да не се сдобиеш с инфакт приятелю! Че после ще трябва да отидеш в Пирогов да те оправят, а там докторите да знаеш - всичките са такива като мене "седерасти-боклуци"... |
| Перчемлиев [Напреднал][194] 25.4.2004 г. 07:40:43 Суперизмет, разузнавачите ни са служили на България. Перчемлиев Ето как са служили на България:Органите за сигурност се изграждат под ръководството и контрола на съветските тайни служби. Последните наблюдават и пряко се намесват в разправата с "враговете на революцията". С влизането си в София и други градове поделения от съветските окупационни части поемат охранителни функции и участват в издирването и задържането на бивши държавни служители, стопански дейци, хора със свободни професии. КГБ създава към "Отделение Б" на ДС специална група, ръководена от подполковник Александров, Много от висшите служители на бившото правителство, преди да бъдат съдени от Народния съд, престояват известно време в Москва. В началото на 1945 г. по искане на ЦК на БРП(к) съветското правителство изпраща "съветници" по организацията и дейността на Народната милиция и Държавна сигурност. Техният брой непрекъснато нараства. По време на процеса срещу Тр. Костов те са внушителна група. Името на ръководителя им, генерал Филатов, оставя тягостно впечатление сред българските му колеги. По негово искане се извършват арести и разследвания на висши държавни и партийни ръководители." В указ номер 1467, обявен с министерска заповед номер I-2470 от 1 август 1974 г., наред с организацията, методите и средствата е записано, че Държавна сигурност осъществява своята дейност под ръководството и контрола на ЦК на БКП, респективно Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП и в изпълнение на решенията на ЦК на БКП, законите и другите нормативни актове. Министърът на вътрешните работи отчита дейността на ДС пред ЦК на БКП, респективно Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП." Димитров выражал сомнения в непогрешимости Сталина, однако он не был Тито. Его хребет был уже сломан долгими тридцатью годами пребывания в Москве, где он, как Генеральный Секретарь Коминтерна должен был разделять каждый извилистый поворот линии и молча смотреть, как его соратники и друзья один за другим бесследно исчезают. Он собственными глазами видел смертельные последствия любой самостоятельной мысли, любого малейшего следа неудовольствия на лице Сталина. Он уже в Москве знал, что его личный телохранитель и шурин Вылко Червенков был завербован НКВД и имел задание следить за ним. (см. Wolff 1970, c. 384)[10]. Третий москвич Вылко Червенков с самого начала не рассматривался, как возможная жертва. В конце концов он был доверенным лицом советской тайной полиции, как в в Москве, так и в Софии. Хотя после своего возвращения на Родину он и был избран в Политбюро, однако Берия дал ему указание оставаться в тени своего знаменитого шурина и ему пришлось удовольствоваться третьестепенным постом председателя Государственного Комитета по вопросам науки, искусства и культуры. Антoн Югов, oрудие Берия в тайной полиции, сыграл основную роль в организации процесса Костова. Он руководил комиссией госбезопасности, которая вместе с МВД и Червенковым составляла список жертв и производила аресты. Хотя в конце июля ему и пришлось сменить пост министра внутренних дел на пост заместителя премьер- министра, он остался членом правящего "внутреннего секретариата". Сценарий, разработанный в Москве, наметил контуры грядущего сфабрикованного процесса: Костов должен был "признаться" в том, что он принимал участие в титоистском заговоре, целью которого был отрыв Болгарии от Советского Союза и передача ее империалистам через образование южнославянского Союза. Он должен был "разоблачить" Тито, как орудие и шпиона англо - американских разведывательных служб. Разработка подробностей была поручена Червенкову, Югову и группе советских "советников" и генералов, усиленной экспертами по троцкистским сфабрикованным процессам. Они также получили задание составить список членов "банды Костова", подлежащих аресту." http://www.neystadt.org/moshkow/win/POLIT OLOG/HODOS/processy.txt Ладислав Биттман, бывший заместитель начальника службы дезинформации чехословацкой разведки (Восьмого отдела), перешедший на Запад в 1968 году, отмечает, что этой же цели подчинена вся работа разведорганов коммунистических стран. "В первое время мы получали директивы и указания через советников КГБ, работавших на всех руководящих уровнях. Обычно от нас требовалась выработка программ действий по дискредитации Соединенныx Штатов и стран Западной Европы, по разжиганию противоречий между членами НАТО и созданию трудностей во взаимоотношениях США с развивающимися странами. Наша группа собиралась вместе и подготавливала определенное количество оперативных планов в соответствии с полученными инструкциями: Но, прежде чем перейти к их практическому осуществлению, мы должны были получить одобрение прикрепленного к нашему отделу офицера КГБ. Все контакты, которые я с ним поддерживал, носили строго профессиональный характер. Я был обязан узнать его мнение, и он мог внести какие-то изменения или дать свои рекомендации. С другой стороны, мы знали, что он мог и запретить любой из наших проектов. Как правило, я должен был с ним встречаться каждый день". http://www.x-libri.ru/elib/woltn000/00000042.htm Шесто управление "Със заповед N I-3728 от 17 ноември 1967 г. на председателя на Комитета на ДС се създава Шесто управление-КДС като ново структурно поделение. Заповедта е издадена на основание на утвърдено предложение от военния отдел на ЦК на БКП и Разпореждане номер 67 от 1966 г. на Министерски съвет. В мотивите към предложението за създаване на новата структура в рамките на КДС се изтъкват обединението и координацията на усилията и средствата на многобройните разузнавателни, идеологически и пропагандни институти, разгърнали широка дейност срещу социалистическите страни, и констатираната "тенденция на активизиране на контрареволюционните елементи в страната и увеличаване на националистическите и сепаратистки прояви". Отчитат се и трудностите в междупартийните и междудържавните отношения с "Китайската и Албанската народна република". Необходимостта от създаването на управлението се обосновава и с организационни и структурни положения в КДС, създаващи затруднения за изпълнение на задачите, произтичащи от Решение на ПБ на ЦК на БКП от 18 октомври 1966 г. за "Борба срещу идеологическата диверсия на противника и враждебните прояви на контрареволюционните и националистически елементи". Първи отдел Според автора на книгата "От Шесто за Шесто" о.з. подполк. Бончо Асенов ДС се интересува от писателския съюз още от 9 септември, но вниманието се засилва със създаването на Шесто управление през 1967 г. Неговата основна задача е да се противопоставя на идеологическата диверсия. 6-о преценява, че писателите трябва да бъдат наблюдавани поради изключителното им влияние върху обществото. Наблюдението се извършва от I отделение на 1-и отдел на 6-о управление. По проверени данни агентите-писатели в отделението са били 5 човека при оперативния работник, двама при началника на отделението, още 2-3 при началника на отдела и началника на управлението. Т.е. става дума за десетина агенти, използвани в даден период от отделението. Трети отдел Особено силна подкрепа в своята, по същество антицърковна дейност, комитетът получава от прословутото VI управление на ДС. В него е създаден специален отдел „Трети", който има за цел да работи по направление на духовенството. Според капитана от ДС Бончо Асенов - експерт по времето на премиера Виденов в Дирекция по вероизповеданията - основни задачи на ДС са: "Изграждане на агентурен апарат от средите на църковните служители, преподавателите и студентите от Духовната академия. Предотвратяване ангажирането на църковните организации и духовенството с опозиционна дейност. Подпомагане на БКП в дейността й за намаляване влиянието на религията в страната". http://www.pravoslavieto.com/docs/shte_iz lezeli_tsarkvata_malvina.htm |
| Перчемлиев Ето как "служиха " на България: Комитетът за държавна сигурност (КДС), известен повече като абревиатурата ДС, е създаден в годините след Априлския пленум като копие на една от най-могъщите спецслужби в света КГБ. На върха на българските секретни служби след 1944 всъщност винаги е стоял високопоставен съветски разузнавач – през годините резидентите на КГБ в София са ген. Филатов, полк. Мешчериков, полк. Кисчулин, ген. Савченко, ген. Фьодоров и се стигне до последния ръководител на руската резидентура по тоталитарно време у нас – генерал-майора от КГБ и посланик в България Виктор Шарапов. Ген.-майор Шарапов получава назначението си в София като кандидат-член на ЦК на КПСС и шеф на сектор „България“ в КГБ. Една постоянна група от 15 високопоставени служители на КГБ и ГРУ (Главно разузнавателно управление на ГЩ на СССР) са присъствали неизменно на колегиумите на МВР, на военните съвети на ГЩ и оперативките на РУМНО (Разузнавателно управление на министерството на народната отбрана). Във всички отговорни държавни ведомства у нас е имало специална стая и за служителя на съветските тайни служби, независимо дали е действал като офицер, търговски представител или дипломатически служител. Защо българските и съветските тайни служби са действали в такъв синхрон и координация, не е трудно да се отговори, след като София бе сочена от Запада като най-близкия сателит на Кремъл, а и общият „враг“ бе един – САЩ, НАТО и прогнилата западна цивилизация. Този „враг“ определя и характерните за всяко едно управление на ДС функции, копирани под индиго от съответните служби на „Лубянка“ 22. Първо главно управление (ПГУ), външно разузнаване: пълната подчиненост на ПГУ от Москва определя и приоритетите на София пред външния свят – за главен и основен противник на режима в България са посочени САЩ. Като подзадачи на ПГУ са формулирани и проникването до секретни документи на НАТО и щабквартирата на пакта в Брюксел, събирането на разузнавателна информация за двата натовски съседа на София – Анкара и Атина, както и активни мероприятия на тяхна територия за събиране информация за ядрените средства на „противника“. В края на 80-те години приоритет за ПГУ стана Великобритания заради непрекъснатите издънки на съветската агентура в Лондон. Неслучайно Лондон бе поставен във фокуса на българското външно разузнаване и там бяха извършени убийствата на писателя дисидент Георги Марков и емигранта В. Симеонов, които създадоха имиджа на София като световен терорист. Заради скандалната смърт на Георги Марков последният шеф на ПГУ ген. Владо Тодоров получи 11 месеца ефективна присъда с обвинение за унищожаване на част от досиетата на писателя. Последният шеф на ПГУ по тоталитарно време излежа присъдата си и днес се подвизава като председател на асоциацията на разузнавачите от запаса. Второ главно управление (ВГУ) с последен шеф ген. Аначков, Трето главно (ВКР), или военното контраразузнаване, с началник ген. Добрев, Четвърто главно (икономическа милиция) с последен шеф ген. Величков и Пето главно (УБО), или управление за безопасност и охрана, с шеф ген. Милушев през всичките години на своето съществуване са разполагали със свои секретни бюджети и са водили „борба“ срещу „враговете“ вътре в държавата. Второ главно – с контрола върху изтичане на информация от всякакъв характер и събиране на информация също от всякакъв характер, е водело „битката“ срещу чуждите шпиони у нас. ВКР контролираше изцяло армията и милицията и не допускаше влиянието на чужди елементи върху двата силови стожера на партията държава – военните и милиционерите. УБО бе пък „квачката“ на партийния и държавен актив, която с разперени крила го пазеше от „народната любов“. Наред с охраната на елита УБО организираше и спокойното битуване на върхушката – грижеше се за снабдяването на другарите от специални магазини с благата на отхвърляния „прогнил западен капитализъм“ – като се започне с марковите питиета и мезета и се стигне до „упадъчната“ западна козметика и мода. УБО контролираше и организираше и цялата домакинска дейност в домашния бит на другарите – чистене, готвене, пране, почивка на море и планина у нас или в чужбина, доставки на леки автомобили, електроника, битова техника и всичко, от което Западът пращеше в изобилие... УБО не бе само персоналната охрана, но и персоналният параван на управляващата върхушка от народа. УБО осигуряваше както душевния комфорт на другарите в неизградения още комунизъм, така и битуването им в условията на лукс, какъвто дори западният елит не би могъл да си позволи... Безспорен фаворит на ДС и негова „галена рожба“ обаче е вездесъщото Шесто управление, създадено след 1966 с цел да не допусне организирането на опозиционни и антикомунистически организации на територията на НР България. Шесто управление, с последен шеф ген. Антон Мусаков, бе разделено също на 6 отдела: за борба с дисидентите, за контрол на младежта и студентите, за творческата интелигенция, за борба с религията, антитерористичен и не на последно място – политическата полиция. Хората на ген. Мусаков работеха по две главни насоки: Външно – за агентурно проникване в чуждите специални служби и разкриване на тяхната агентурна мрежа в България, и Вътрешно – за разкриване на „вражеските елементи“ в страната чрез тотално подслушване, наблюдение и следене на българските граждани. Шести отдел на Шесто управление всъщност изпълняваше и ролята на политическа полиция за преследване на своите съграждани само заради политическите им убеждения. Хората на последния шеф на Шести отдел полк. Димитър Иванов, бивш вицепрезидент на Мултигруп и настоящ ръководител на консорциум „Европа“, всъщност определяха класово-партийния подход както по отношение на безпартийните българи, така и на членовете на БКП. В услуга и на подчинение на Шесто управление на ДС работят „независимите“ съдебни, следствени и прокурорски органи в страната. А под „подривна дейност“ на български граждани се разбира: недоволството, критикуването, отхвърлянето, подлагането на съмнение решенията на БКП или тяхното осмиване и окарикатуряване, както и възхваляването на западния начин на живот, слушането на чужди радиостанции, връзките и контактите с чужденци и т. н., и т. н. Практически всеки българин на базата на получен сигнал или донос е ставал „контингент“ на шестаците, а съответният оперативен работник е получавал права извън действащите у нас закони, за да се добере до „вражеския елемент“ – да подслушва телефонни разговори на граждани и организации, да фотофилмира техни действия, да чете лична или служебна кореспонденция, да обискира тайно дома или службата – и после цялата събрана информация да бъде използвана в съдебните процеси. Не може да се каже обаче, че в България е нямало опити за съпротива срещу властта. През 1969 Л. Собаджиев заедно с още няколко лица създава нелегална младежка организация, която да води борба срещу еднопартийната система на БКП. Групата разпространява във Варна позиви на Работнически младежки съюз, осъждащи политиката на БКП, като си поставя за цел да бъде сменена еднопартийната власт у нас. Шесто управление на ДС влиза по дирите на „вражеските елементи“ и много скоро четирима от тях получават различни срокове затвор заради подривна дейност срещу държавата. През 1971 Димитър Петков от Велико Търново разпространява антипартийни позиви в София, Варна, Габрово, Русе, а също така на два пъти замазва с боя барелефите на Бузлуджа и Черни връх. Пипнат и осъден на 6 години затвор. Един от малкото опити за създаване отвън на дисидентска група е разкрит от ДС през 1978, когато са арестувани лицата Антон Кръстев и Валентин Кръстев, хвърляли антипартийни позиви от сградата на Студентския дом в центъра на София. Антон Кръстев е емигрант от 1973 и се завръща нелегално с фалшив паспорт у нас през 1977 с цел да разпространява „Декларация-78“ за погазените човешки права в България. От останалите управления на ДС особен интерес представлява Десето, или отдел „Архив“ на ДС с последен шеф ген. Нанка Серкеджиева. Именно тя издава една от последните заповеди преди разтурянето на българските тайни служби – на 7 февруари 1990 ген. Серкеджиева заповядва в строго секретно „указание“ как да се унищожават делата по оперативния отчет и архива на ДС. В строго секретната заповед всъщност има една-единствена точка: „Да се назначат комисии в централните и териториални поделения на ДС, които да прегледат и се произнесат за унищожаването или съхранение на действащите и архивни оперативни дела и агентура.“ Какъв архив и колко досиета са унищожени според заповедта на ген.-майор Серкеджиева, днес е трудно да се установи, но очевидци твърдят, че направо на полето са горени цели камиони с архиви. За обема на писмовната дейност на оперативните работници от ДС говорят следните цифри: през 1974 органите на ДС (без ПГУ) са вербували за секретни сътрудници 131 600 души, като техният брой в края на 1989 е надхвърлял цифрата 350 000. Управлява ли и до днес „дългата ръка“ на Кремъл в София чрез трансформираните в икономически групировки бивши управления на ДС? Кой направляваше 6 години юздите на държавата, за да я докара почти до трета национална катастрофа? Какви тайни ще изскочат от разсекретените архиви и досиетата? Това са само част от въпросите, които обществото си задава вече седма година в условията на прохождащата демокрация. Отговори трудно могат да се дадат, защото пред същинската дейност на тайните служби отдавна е спусната плътна завеса. Съпоставянето на някои събития в София и Москва преди 7 години обаче дава някои косвени отговори на поставените въпроси. Например разформироването на управленията на ДС през 1990 удивително съвпада с едно строго секретно решение на КГБ от март същата година, описано в документалната книга на Игор Бунич „Златото на партията“: „Налага се срочно да се формират групи от строго доверени лица. На тях ще се възложи изпълнението на програмата за ефективно използване на партийната собственост...“ Нещо да напомня тази директива с бума от началото на 90-те години и роенето на кредитните милионери? Или раждането от нищото за 2–3 години на мощни икономически групировки, каквито по нормалните икономически закони се създават за 2–3 поколения? Едно е сигурно – причините за проваляния досега български преход в пазарната икономика формирането на гражданско общество трябва да се търсят в неразградените още структури на ДС, само трансформирали идеологическата си власт в икономическа |
| Перчемлиев ДОНОСНИКА ДОГАН: Доган е сътрудничил на Трето управление, Девети отдел на ДС от 21.VIII.1974 до 21.I.1976, а след това на Първо главно управление от 21.I.1976 до 6.III.1988 – тоест неговият непрекъснат стаж в ДС е малко повече от 12 години. Имал е три агентурни имена, собственоръчно е написал декларация за сътрудничество, собственоръчно е писал агентурни донесения и собственоръчно е получавал пари за тях. Но за какво по точно – за кои е доносничил, кого е издавал, каква е била „насоката“ на неговите платени предателства? Отговорът: „събирал сведения за настроенията и поведението на български и чужди граждани по линия на протурски национализъм и интелигенция“. Протурски национализъзм и интелигенция на езика на ДС означава работил срещу тези, които се опитват да защитят правата на турското малцинство. Правата на населението, върху което претендира да има политически монопол днес. За което получава днес насърчения – при това включително и от демократично мислещи люде. |
| Викторе, Ако е вярно горното, би трявало да не допускаме в никакъв случай смяната на Доган. Няма да ти обяснявам защо, защото не е за твойта глава. Другите го знаят отговора и без обяснения. ПП. Признавам се за комунист, КДС-ар и др такива. Симпатичен си ми и искам да те улесня.  |
| АЛО-О-О-О, ВРАЦА-А-А-А !!!... "ШПИОНИН" НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ МРЪСНА ДУМА И "ПОЗОРНО ОБСТОЯТЕЛСТВО" ЗА ТОЗИ, КОЙТО ШПИОНИРА ПО ПОРЪЧЕНИЕ И В ПОЛЗА НА СОБСТВЕНАТА МУ ДЪРЖАВА !!! БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ Е ДАЛИ ТАЗИ ДЪРЖАВА СЕ ХАРЕСВА ИЛИ НЕ СЕ ХАРЕСВА НА НЯКОГО В НЕЯ ИЛИ ИЗВЪН НЕЯ/ !!! ДА ГО НАРИЧАТ С ТАКЪВ ТОН И ПРИВКУС В ДЪРЖАВАТА, СРЕЩУ КОЯТО ТОЙ Е ШПИОНИРАЛ- НОРМАЛНО! ПРИ ТОВА, Н А Р О Д Н А РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Е БИЛА ПЪЛНОПРАВЕН, ДОСТОЕН И УВАЖАВАН ЧЛЕН НА ООН , И Е БИЛА В НОРМАЛНИ /!!!/ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ, ИКОНОМИЧЕСКИ, ТЪРГОВСКИ, КУЛТУРНИ И ПРОЧИЕ ОТНОШЕНИЯ С ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ ОТ Т.НАР. "ДЕМОКРАТИЧЕН СВЯТ" !!! ДРУГ Е ВЪПРОСЪТ, АКО ШПИОНИНЪТ Е ИЗВЪРШВАЛ/ИЛ/ - Д О К А З А Н О В СЪД!-ПРЕСТЪПЛЕНИЕ/Я/ ПО ЗАКОНИТЕ НА ДЪРЖАВАТА МУ- НО ТОГАВА Е ДОСТАТЪЧНО И ОПРАВДАНО ПРАВИЛНО ДА БЪДЕ НАРЕЧЕН "ПРЕСТЪПНИК", А НЕ ШПИОНИН!!! СЪЩОТО СЕ ОТНАСЯ И ДО ИЗРАЗА "ДОНОСНИК"! И ДНЕС/както НЯКОГА и в НАРОДНА Република България!!!/ ПО "ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАКОНИ" НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, "Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган" /чл.174 ал.1 Наказателно процесуален кодекс на Република България/   |
| Нептун 25.4.2004 г. 12:46:47 Викторе, Ако е вярно горното, би трявало да не допускаме в никакъв случай смяната на Доган. Няма да ти обяснявам защо, защото не е за твойта глава. Другите го знаят отговора и без обяснения. ПП. Признавам се за комунист, КДС-ар и др такива. Симпатичен си ми и искам да те улесня. Нептун След като сам си признавате каква "стока"сте, напълно нормално е, да не искате Доган да бъде изритан от политиката, нали е Ваш доносник, който продължава със същото старание да слугува на бившите си господари, понастоящем станали МАФИОТИ! |
| Ти, Втория, разкарай се. Теб и децата те знаят като арменският шпион Гарабед. Ние професионалистите Оважаваме отсякъде само Виктор77 , щото е прикрит зад ниско чело уж. А как си мисли истински ? Това е тайна. Ракарай се ти казах! Маскирай се на продавач на семки и не срами мене и Догана. Редактирано от - Нептун на 25/4/2004 г/ 14:08:40 |
| Нептун Когато фактите говорят, тогава и комунистите трябва да мълчат! Явно Вие не желаете да мълчите, и понеже Ви липстват аргументи да ми опонирате, пребягвате до този ченгесарски приом на уж "защитник", което всъщност Ви издава на авторско безсилие! |