Отиди на страница:
| СОФИЙСКОТО МОРЕ Георги Марков На спирка Павлово по линията на Княжевския трамвай дълги години стоя един голям надпис: "Тук ще бъде пристанище Павлово". Под надписа беше нарисуван корабоплавателния канал Панчарево-Павлово и бяха означени пристанищата. Зная, че някои от читателите веднага ще си спомнят анекдота за крокодилите, които щяха да се въдят в софийски води, за вицовете как ще превърнем лопатите в гребла и за въпроса - след като ще имаме вода за море и канал, ще можем ли да си поливаме чат-пат и цветята. Но повечето от тях ще си спомнят за онази тъжна поредица от неделни дни, през които всеки простосмъртен гражданин на София трябваше да дава своя безплатен труд за софийското море. Вероятно мечтите за преобразуване на природата са нещо много хубаво, най-малкото стимулират въображението. Красиво е човек да мечтае да види Голо Бърдо обрасло във вековна девствена гора, или Владайската река потънала в тропическа растителност като Ропотамо, или пък Дунав заставен да тече нагоре по Искърското дефиле, да пресече Шопския край и влезе в коритото на Марица. Някои биха мечтали да видят финландски езера, други биха искали алпийски красоти, трети - портокалови дървета и маймуни. Въпреки че природата е дала на нашата земя колкото искаш красота - рилските езера са може би по-красиви от финландските, Пирин изглежда почти алпийски, кюстендилските ябълки в никакъв случай не са по-лоши от портокалите, а маймуните и без промяна на природата се срещат тук и там. Затова не ми е ясно как се бе родила у нашите партийни и държавни ръководители идеята да имаме море край София. Съвсем не ми е ясно как тази идея от детинска фантазия се бе превърнала в държавна строителна програма, която влезе в действие. Ако някой от новите ръководители на страната беше поискал да преместим Витоша или да зарием Владайското дефиле, това би ми се сторило може би по-оправдано от гледна точка на нормално мислене. Все ми се струва, че произходът на тази Червенковска мечта е съветски. Защото веднаж чух на събрание следното обяснение: "Щом Москва може да има плавателен канал, Москва-река, защо София да няма нещо подобно. Така че, пренасяйки всички скъпи на тях подробности от романтичния им живот в Съветския съюз, българските партийни ръководители решиха да пренесат и Москва-река. От икономическа, техническа и естетическа гледна точка реализирането на тяхната мечта за море край София беше толкова абсурдно, колкото и създаването на пустинен оазис край Пловдив. Предполагам също, че названието "Софийско море" също дойде по линията на помпозните имена, които инфантилни младежи обичат да произнасят, за да смайват околните. Бедата в цялата работа е, че такива хора управляваха страната и притежаваха власт, с която биха могли да се опитат да развъждат крокодили във Владайската река. Слава Богу, че нямаше крокодили в Москва-река. Отгоре на всичко, за цялото това мероприятие, друг плащаше. Може би нещата биха звучали малко по-иначе, ако Политбюро, Централния комитет и другите отговорни другари сами се бяха запретнали да копаят или накрая заплатеха всички разноски по осъществяването на мечтите си вместо да карат хората да работят безплатно. Но последното нещо, което човек може да търси у този вид хора, е чувството за отговорност. И така в началото на петдесетте години, при напълно разстроено стопанство, мизерия, оскъдица из цялата страна, ние бяхме призовани да започнем строежа на софийското море, което щеше да се състои от система канали и езера. Доколкото си ми е известно много от консултираните технически специалисти се бяха изказали решително против този неоправдан и необмислен проект. Но въпреки това партията пусна в действие совя мотор и тежко на този, който дръзнеше да оспорва проекта. Всеки гражданин на голяма София беше задължен да отработи известен брой работни дни, които варираха от 3 до 20 /до колкото си спомням/. И тъй като почти всички тези хора работеха, то отбиването на ангарията отначало ставаше ставаше за сметка на почивните им дни или годишните отпуски. Ала изглежда, че на вожда, който гореше от нетърпение да плува с яхта от Панчарево до Павлово, това се видя твърде бавно и недостатъчно. Внезапно беше издадено нареждане, което за няколко години всяко лято и есен разстройваше значително нормалната работа на предприятия и учреждения, а именно: онези, които имаха да отбиват трудови дни за канала, да правят това в работно време. Всеки си спомня хаосът, който настъпи навред, когато значителна част от служители и работници биваше извеждана всеки работен ден край София, за да копае за мечтата на Червенков и неговите наследници. Маса гишета и важни бюра трябваше да се затворят, хора изпълняващи важни функции в производството трябваше трябваше да оставят текущата си работа и да отидат да копаят. Главната тяжест падна върху чиновниците, които по онова време бяха смятани за лентяи. Ние се събирахме на определени пунктове рано-рано сутринта, след това пристигаха камиони, качвахме се и с песни пристигахме на съотвеното място, което предствляваше някакъв безнадежден ров. Голямата част, разбира се, бяха жени и момичета, които никога през живота си не бяха хващали кирки и лопати. Резултатът от тяхната работа беше почти плачевен. Повечето от тях така стояха, приказваха си и въобще не похващаха работа, въпреки настойчивите апели на съответния отговорник. Аз лично се съмнявам дали средното количество изкопана пръст по време на всички трудови дни надхвърляха една кофа на човек. Милиони работни дни бяха пропиляни за нещо, което два багера можеха да свършат за един месец. На всичко отгоре времето съвсем не покровителстваше идеята за изкуственото море, често валеше дъжд и сума народ се изпоразболя, така че след трудовите дни по работните места, вместо хора се появяваха медицински свидетелства. Но партийното и държавно ръководство настояваше. тогава се запитах - защо те всъщност не приложеха сериозна строителна техника, защо не използуваха масово машини? Отговорът неизбежно беше, защото на построяването на изкуственото море се гледаше не само като на строеж, а преди всичко като за тероризиране на хората, за упражняване на непрекъснат натиск върху тях, за провокиране на нервните им системи, защото онзи, който внезапно възставаше срещу тази лудост, се изпращаше на доста продължителен трудов договор край Дунава или другаде. И трябва да кажа, че провокацията беше огромна, защото аз поне не познавам нито един здравомислящ гражданин, който за секунда дори да е повярвал, че ще се вози на кораб около София. Дори най-фанатизирани и дисциплинирани партийци мърмореха и казваха: "На гол корем - чифте пищови". Някои средни партийни ръководители, които имаха важни производствени задачи, остро възразиха срещу отклоняването на хората им за "морското" строителство. въобще в низините се надигна цяла вълна на разума срещу лудостта. Но въпреки това работата по каналите край София продължи. Вече съм забравил колко години трая това чудо, може би седем, може би повече години, защото беше нещо обикновено да потърсите някого и да ив кажат: "Ами той отбива трудова на канала". Едва ли друг обект в България е предизвикал повече псувни и проклятия от Софийското море. Колко пъти чиновничките от предприятието, в което работех, са плакали пред мене, че не могат да дадат неделите на децата си, а трябва да ги жертвуват заради маниащината на шепа безотговорни ръководители. Постепенно, с годините работата по каналите започна да намалява, но дълго време тя не спря. Партийният и вестникарски ентусиазъм за корабоплаване през Боянските ливади се изпари, но хората продължаваха да се изпращат да копаят, просто така, да се намират на работа, въпреки че едва ли някой вярваше в това прехвърляне на пръст. И така нещата продължиха до началото на шестдесетте години. Спомням си добре, него ден бях в "Литературен фронт", когато главният редактор Гошкин с презрение съобщи че инженери открили, че ако се пуснела вода в канала Панчарево - Павлово, цяла София щяла да се издави. Каналът, който беше на по-високо ниво от града, пропускал, а освен това имало и някакви стари римски канали, които щяли да наводнят София. И така официално се сложи край на първото действие на комунистическата трагикомедия, наречена "Софийско море", а именно копаенето на морето. Но хората биха били големи оптимисти, ако си мислеха, че с това се свършваше. Защото следваше второто действие - закриването на морето, което трябваше да бъде направено от същите ръце на обикновени и безправни хора, които бяха копали. И това закриване също отне години, и предизвика същите псувни и проклятия. Бях вече на работа в издателството, когато мои колежки отиваха да зариват. Достоевски в своите "Записки из мъртвия дом" разказва за различни наказания, налагани от директора на сибирската каторга - някакъв майор-изверг, който имал налудни идеи и наричал себе си "Цар и Бог". Каторжниците били в състояние да понасят и най-трудните изпитания, но онова, което бе ги смазало напълно, е било чувството за безсмислица, когато, пише Достоевски, нареждаха да наливат вода в каца без дъно. Софийското море, или ако щете плавателните канали край София, бяха такава каца без дъно, в която изчезваха не само трудът и парите, но и отговорността за тях. И така, след много години на копаене и зариване, една нощ надписът на спирка Павлово "Тук ще бъде пристанище Павлово" изчезна. Както опитните журналисти заличават умело всички следи на извършеното престъпление и прикриват всички улики, така и у нас днес едва ли ще намерите останали следи от канали, кораби и пристанища в землищата на Драгалевци, Симеоново или Дървеница. Но едно нещо не може да бъде изличено, въпреки времето и неспирния заглушаващ вой на партийните високоговорители - спомените на хиляди и хиляди хора, които и до ден днешен повтарят в разни варианти думите на оня драгалевчанин, който когато го запитали защо е закъснял за работа, отговорил: "Ами чеках параодо да дойде... па като не дойде... тръгнах пеша..." За мене тази злощастна история за "Софийското море" е извънредно забележителна, защото по най-красноречив начин разкрива типичната безотговорност на режима. Нека започна с това, че в която и да е буржоазна държава подобна идея още от самото начало щеше да бъде посрещната с ураганен огън на опозицията, щеше да бъде разнищена до дъно, щеше да бъде изнесена на показ стопанската и техническата несъстоятелност и нейното провеждане щеше вероятно да доведе до падане на правителството. У нас не стана нищо подобно. Критичните гласове, доколкото ги имаше, бяха зад врата или под юргана. Контролираната от режима преса не обели нито дума, въпреки че едва ли имаше главен редактор, който да не смяташе цялата работа за лудост. Когато партийните и обществени организации у нас днес претендират за някакъв вид честност, трябва да кажа, че историята със "Софийското море" дамгоса и тях с неизличимия печат на безчестието. Нито една партийна организация не дръзна открито да възрази срещу това разхищение на човешки сили и материали. Партийният морал тук се изрази в неговия най-точен образ - заешкия. Угодничеството и сервилността от онова време са зловещ предвестник на всякаква бъдеща маниящина на ръководството. Забележете, до ден днешен, под никаква форма не беше направена каквато и да е критика, самокритика или забележка по отношение на цялата история. Не бе потърсена отговорност от никого, и никой не беше наказан. Чувството за отговорност, както казах, изчезна в кацата без дъно. Това, което във всяко уважаващо себе си общество е невъзможно, у нас беше в реда на нещата. Или отново невидимите и незнайни врагове бяха виновни? Понякога, като си пирпомням проливните дъждове и мокрите до кости, свили се в калта под Драгалевци, машинописки, секретарки, чертожнички, лекари, зъболекари, медицински сестри и т.н. се питам с какви очи нашите вестници вдигат шум до небесата за това, че някой си продавач на кисело мляко "леко ударил кантара" или пък някакъв работник задигнал дреболия за двадесет стотинки? С какви очи те се занимават с дребни кражби, дерибейства и произволи, а останаха напълно слепи към една толкова обемиста "морска" история? Що за морал е да се търси отговорност от кондуктори, портиери и метачи за дребни провинения, а се отминава едно от най-голимите и безотговорни разхищения в нашия живот? За какъв вид гражданска честност говорят партийните агитатори, същите, които качваха хората в камионите на два пъти - за да копаят, и да зариват? Нямаше ли в Целия Централен комитет една честна душа да стане и да запита открито: "Кой ще плати сметката?" За какво комунистическо верую ми скандират дузина парчета, когато въздуха звънтеше от тази подигравка с цял народ? А може би всички те нито знаят, нито помнят, защото никой от тях не бе ходил нито да копае, нито да зарива "Софийско море". |
| Митьо, остаря и акъла не ти дойде, ами даже съвсем оглупя. Понеже не следиш политиката, не четеш вестници, но за сметка на това пишеш, като чукче (чукче писател не читател) конюнктурни глупости в тях за по една паница леща, си пропуснал една досадна подробност от житие-битието на пияницата Калугин. И той като теб, трябва с нещо да се препитава, та се прави на интересен и значим пишейки мемоари, които трябва да се маркетират. При кацането си на летище Хитроу в Албион, след излизане на мемоарите му, той беше задържан съвсем правомерно от Скотланд ярд, защото според собствените му признания е съучастник в убийството на Джери Марков. Естествено той надлежно доказа невинността си и непричастието си към убийството и беше надлежно освободен. Толкоз за "доблестта" на пияницата Калугин. Що касае смъртта на твоя приятел Джери, ти най-добре знаеш, че той беше духовен мъртвец много преди физическата си смърт и знаеш много добре кой е неговият духовен убиец, даже преди време писа по въпроса и го посочи, но бързо влезе в конюктурния тон и нещо странно те гепи амнезията! Защо Джери искаше да напусне "хепи лайфа" в Албион и да се пресели в Германия? Бидейки политически емигрант в Обединеното Кралство, Джери (както е известен Г. Марков между емиграцията от това време) със сигурност е бил в полезрението на английските специални служби MI5 и MI6 и естествено е имал и там досие. Защо не го разсекретят това досие, ами разсекретяват само глупостите, които са писали преди години английските посланици в София? Защо Скотланд ярд на практика не сътрудничи на българското следствие, ами дойдоха в България, за да видят само какво и колко знае българското следствие за това гнъсно убийство? Защо не разкажат ролята на Пени Хейман - така наречената съклецарката на Увалиев, а в същност и за самия Увалиев. За Увалиев в професионален план, Джери е заплаха преди всичко със своя талант. В житейски план младия Джери импонира на Хейман и дядо Пешо няма шанс, освен типично по български да го натопи, не без основание, че е доста разочарован и разколебан. Има достатъчно данни, които свидетелстват за намерението на Джери да се върне в България. Жестоката истина е, че той е бил безкрайно самотен - душевно и сексуално. Алкохолът е бил единствената му отеха! Осъзнал факта, че на английски няма шанс да се изяви и утвърди като писател, защото е пропуснал биологичното време да го усвои добре. Утешителната печалба за него са Задочните репортажи. Така, че в практически аспект той много бързо се изчерпва, а няма и друга специалност. Честолюбието му е смачкано. Обръщането на поничката от глезеник на режима в обикновен безпътен емигрант е болезнено. На практика разработката на ПГУ (първо главно управление) за завръщането на "скитника" е провалена от операцията по неутрализирането му от английските специални служби, които в случая изработват гениалната комбинация за неутрализиране на Джери, проваляне на операцията на ПГУ и съответното натопяване на българската страна. Двама се бият - Джери го отнася! Отнася го и имиджа на България, но това явно не е твоята България, защото по документи (паспорт) твоята родина е Германия! Deutschland, Deutschland ueber Alles!! Още една фактическа подробност: Живков научава за смъртта на Георги Марков сутринта след пристигането си в сградата на ЦК от Димитър Станишев (по това време шеф на отдел външна политика и международни връзки), чийто помощник, знаещ английски и слушащ редовно BBC World Service му е съобщил своевременно. След него да влезне, извънредно чака Димитър Стоянов (тогавашния вътрешен министър), видимо притеснен. Ако това беше мероприятие на българската ДС щеше да се знае за случката още при убождането му! Дано с времето се изясни истината за Джери, но докато в Русия и Обединеното кралство върху някой документи има вечно табу - това със сигурност няма да стане и за съжаление смъртта на Джери ще продължи да се ползува за мръсни политически цели. По долу следват Идеалите по Г. Марков с малка субституция и повод за размисъл . ..Една от най-важните теми, които липсват в днешната българска литература, това е драмата на идеалиста. Не говоря за разочарованието и недоволството, а за дълбоко, понякога съкрушително преживяната трагедия, че всичко е било... за пусто. Ако някой някого наистина е бил идеалист- демократ, ако някой някога наистина е вярвал, че се бори за свободата и щастието на другите, то той не може да не бъде в остър конфликт със силите, които в името на същите идеали се разпореждат днес с живота в България. Конфликтът е неизбежен на всяка крачка, във всяко отношение и той е много повече вътрешен конфликт, отколкото външен. В продължение на първите петнадесет години след десети ноември 1989 година оцелелите идеалисти преминаха дълъг и криволичещ път от илюзии, надежди, разочарования, отчаяние и масови нравствени самоубийства. За стореното през тези петнадесет години СДС намираше великолепно оправдание с необходимостта от т.н. “преходен период”. Но когато и най-ограничените партийни членове разбраха, че преходният период не ще свърши никога, защото партията винаги ще има нужда да оправдава безобразията си, дойде времето, когато идеалистите трябваше да решат - да или не. Междувременно силата на властта така се бе усладила на мнозина от тях, че те просто бяха забравили откъде са тръгнали. Довчерашни борци за свобода се превърнаха в нейни най-големи гонители, довчерашни радетели за принципност и висока нравственост се превърнаха в най-безпринципните марионетки на времето, довчерашни мечтатели за добър и красив свят станаха строители на зандани от зло и грозота. Нещо да коментираш? Bitte! Жалко, че си компютърно слабограмотен и интернетен аналфабет, иначе щеше да ми е интересен твоя коментар! P.S. Публицистиката явно не е твоето амплоа! Виж в романите си по-дОбър. Редактирано от - American bastard! на 26/4/2004 г/ 00:37:36 |
| После Калугин се отказа от показанията си, щом англичаните го застъпиха да каже подробностите. Няма никакви доказателства, че българските тайни служби са убили Г. Марков. Законният срок за водене на следствие отдавна изтече, но не закриват преписката, защото ще трябва да приключат пропагандните простотии и мръсотии като тази. Решил Бочев да напомни за себе си. На кого му пука за изстискан пропаганден скапаняк? |
| Без значение дали Изтока ги е убил физически, сега Запада ги убива духовно. Той, заедно с живи мъртъвци, използва труповете на талантливите хора не за да покаже таланта им, а за да унижи Изтока. Подло и недостойно е това поведение !!! |
Бастард, Перчемлиев  !Калугин е изхвърлен от ПГУ-КГБ, като доказан некадърник, още през 1980г от тогавашния му шеф Владимир Крючков и изпратен на синекурна длъжност в Ленинградското управление на КГБ. Посредствен и озлобен той при първа възможност става "перебежчик", а темата за убийството на Георги Марков и "Българската връзка"- любимите му теми. Накратко, гаден българофоб , но за изгладнели "публицисти" като Димитър Бочев това едва ли е от особено значение... |
| Трудно може да се намери текст у вестника, дето колегата Бастев да не може да потреби за оСОЙяването на собственото си его. Особено любими са тесктовете с поменаване на "службите", които биват поемани от нашата цветарка, като зелева водица в махмурлийска къртичина напоявайки повехналия нарцис. |
| Г . Марков:"Нима някой може да мисли, че е възможно да се построи ново, справедливо общество-комунизъм или както щете го наречете-върху принципите на лъжата, безчестието, терора, насилието, гаврата и неравенството?Човек трябва съвсем да не е в ред, за да пише това като необходимост от някакъв преходен период, който щом преминел и всичко ставало по мед и масло.Нима някой може да вярва, че политически въжеиграчи и мошеници, литературни ментърджии и манияци, духовни или физически терористи утре внезапно ще се превърнат в апостоли на истината. Но има нещо по страшно. Вече десетилетия наред всички ония цветя на човешкото достойнство и на човешката правда неумолимо са изтръгвани, за да се предостави цялото пространство на бурените на лъжата. Бурени, раждат само бурени. Никога бурените не са се превърнали в цветя. С хората е същото. Поколения от обезличени робски същества раждат поколения от обезличени робски същества . Нормално поколения от политически и обществено корумпирани граждани раждат същите поколения. Защото най добрите синове на един народ, най достойните и най честните са унищожени и обезличени. И нравствените еталони на лъжата са също лъжи "Още има хора, които подскачат като чуят името Георги Марков и трийсет години след неговата смърт не могат да му простят. Тази заран Бастарда и Перчема са влезли рано-рано в окопа. Изобщо не бих обърнал внимание на брътвежите на някой си, вапцани в основния му колор. Разбирам ги като нормални за демокрацията явления и съм готов да защищавам, както мога, правото на всеки да дрънка каквото му дойде наум, или да се мъчи да лъже себеподобните си. Винаги давам за пример неколкодневните манифестации пред Алкатрас, скандиращи "Свобода за Тед Бънди". Пиша тези редове обаче, защото ми дойдоха малко множко темите на някакво двуного във втора класа, посветени на Георги Марков и дружеските напъни на бивши кадесари отново да манипулират, както по тяхното време, цялото общество. Междудругото, Димитър Бочев се е справил с характеристиката им отлично. Браво Бочев! Бтв, къде сте, гласове от онова време, защо си мълчите СЕГА, когато още има нужда от вас? Бастард, ти чел ли си нещо от Бочев, освен служебните сводки? Слушал ли си, освен по служебна линия, заглушавания му глас в Ония години? Няколко щрихи, които отлично характеризират пишещия в червено, сполучливо охарактеризирал се с втората част от ника си. Матей 7:16 16 От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? Има достатъчно данни, които свидетелстват за намерението на Джери да се върне в България-той има-никой друг няма-носителят и съхранител на данни... Живков научава за смъртта на Георги Марков сутринта след пристигането си в сградата на ЦК от Димитър Станишев-Аре, бе, сигурно ли е това, че го твърдиш като факт? А ти откъде знаеш? Жестоката истина е, че той е бил безкрайно самотен - душевно и сексуално. Анабел Маркова е английска или израелска разузнавачка, всъщност, тя е поставено там лице със задача. Утешителната печалба за него са Задочните репортажи..Това последното се нуждае от по-подробен коментар Не спират опитите за омаскаряване на човека, написал библията на антикомунизма в България, направил най-точен разрез на обществото ни от онова време, за което някои мечтаят. Дори мъртъв, Джери продължава да ги тормози трийсет години след физическото му убийство и да продължава да ги кара да подскачат до тавана, колчем се спомене името му.. Та нима не е достатъчно само едно есе от Репортажите , за да запишем авторът безапелационно в редицата на светлите човешки умове, направили много за Родината и човечеството, умили ни очите пред останалия свят за мълчанието пред Злото. Бях малко момче, когато за пръв път чух по "Вефа" на 13 м КВ гласът на диктора, четящ откъси от Репортажите по Свободна Европа. Почнах от любопитство, щото беше ерес и кой знае точно от каква намяра. Долитащият на вълни глас и чутото ме омагьосаха, спомням си потреса който изпитах, и неистовият стремеж да разбера истината, тотално разминаваща се с моите нагласи и тоталната пропаганда дотогава. Написаното от такива титани на свободната мисъл като Солженицин и Марков е хилядократно по-силно и въздействащо от работата на полкове кагебейски агенти и сътрудници-то клати устоите на режима въздейства и преобръща милиони. Ако ще хиляда документа да извади който си иска, изкарвайки ги слуги или какви ли не, такъв или такива биха заслужили само презрителни усмивки. Ако не и повече специалитети на едно двугърбо. За мен няма особено значение кой точно е убил ГМ - убиха го тези, които подскачат и се пенят, колчем чуят името му. Които бълват злост и омраза, по адрес на този светъл ум и искат да принизят стореното от него, то да се забрави и даже все е дно го е нямало. Защото истината винаги побеждава, рано или късно, хората проглеждат и справедливост има-ако не тук, то на онова злачно място, от което се вижда всичко и никой не може да се скрие.. Георги Марков обаче и това е предвидил. Разказва ни как комунистите от КГБ са се опитвали да омаловажат стойността на Архипелага и са организирали огромни по мащабите и размаха си мероприятия, с които да изкарат Солженицин дегенерат, пияница и изрод . . " Най честия етикет, лепван от органите за сигурност върху неудобните е, че той е наш човек или той има втора заплата, което е пряк намек, че въпросния служи на тайно ведомство(стр24) ..Един бъдещ изследовател на това време сигурно ще трябва да си зададе въпроса: докъде се простира злото, причинено от каноните на идеологията, и докъде се простира злото, причинено от личната инициатива на човешки същества, които не могат да живеят без да мразят и без да разрушават. Точно това време ме кара да вярвам, че не във всеки живее ангел, и че на много места дяволът е единствен собственик на ума и сърцето.. ....Беше времето, когато идеологията отрече идеалите, а човеци се опитваха да отрекат човека. В Драгалевци, където живях напоследък, имах странен съсед. Момче от Северна България постъпило в ДС, взело участие в най-черни дела през най-черния период и после, при Хрушчов отстранено поради неудобство, преживяваше драмата на човека и ст. лейтенанта по своему.По цели нощи прекарваше над Библията и се молеше Богу, ходеше на черква редовно, по пътя беше толкова внимателен, че внимаваше да не настъпи мравка, разказваше, че светци му се явяват насън.После внезапно се напиваше, излизаше навън и започваше да ходи напред- назад, както ходят следователите около жертвата си, след това събличаше двете си деца и започваше да ги бие с колана си, упорито и жестоко.Децата пищяха, ние съседите се намесвахме, а той, с потъмнели, кървави очи викаше пред нас:" Какво знаете вие! Знаете ли какво искат тия ръце!" и подочваше силните си, мускулести ръце, за да изреве в следващия момент:" Аз не исках! Те ме караха! Те ми дадоха пистолета в ръцете! А днес вижте ме какво съм, а те...пак са си там, горе!" На другия ден се извиняваше на всички и отново беше над Библията, отново се молеше Богу... Но ако случаят, който разказах звучи насърчително за човека, то какво да кажа за ония, които не са изпитали за миг сянката на разкаянието и днес още се гордеят с онова, което са правили.Подобен тип се хвалеше в компания как оскубал брадата на един поп, докато един от хората наоколо разтреперан каза: "Този поп беше баща ми." Времената на нечуван терор очевидно свършиха със смъртта на Сталин. Ала тогава идва въпросът: Какво стана с десетките хиляди палачи, биячи, инквизитори? Къде са те сега? Съвсем не са в черквите и не са на сянка. Те са по местата си, те пак продължават да се взират във всякого и да търсят врагове, те продължават да търсят храна и поводи за собствената им необходимост от омраза, само че сега средствата за насилие са други. Народът вече няма нужда от бой(?), той е достатъчно бит, за да се откаже от характера си и да се превърне в онова безформено тесто, от което сръчни ръце смятат, че могат да омесят каквото си искат. Така в България беше установена епохата на привидното покорство по законите на страха. Добре наследения страх през ония години е така да се каже ръководно начало във всички отношения между хората. Страхът, който поставя мазна усмивка върху лицето ви, страхът, който ви заставя да декларирате своята вярност по силно, отколкото се иска, страхът, който ви кара да подозирате всеки около вас, че е кука, страхът, който ви отнема всички скрупули, страхът, който ви кара да произнасяте да, когато цялото ви същество крещи не, страхът, който ви кара да се прекланяте и унижавате пред напълно подобни на вас човешки същества, да раболепничете, страхът, че вашият глас може да зазвучи не в унисон с партийния хор, страхът да поемате каквато и да е инициатива, страхът да нямате мнение, страхът да създавате. И най страшният страх-да се срещнете със себе си. Прочее, помните ли темата , наречена "Есе за патриотизма", по едноивенното есе от ГМ. Там сигурно има заровено още едно куче. Знаете ли, Бастард, Перчемлиев, вземете и оставете момичето и се срещнете със себе си , крайно време е, приятелски ви казвам, ще видите, че не е страшно, даже ще ви светне.. В един страхотен дъжд Танзан и Екидо вървяли по разкалян път. На едно място срещнали мила девойка с копринено кимоно, която не можела да премине през локвите. - Ела, мило дете - рекъл Танзан и, вземайки я на ръце, я пренесъл през калта. Екидо не проговорил през целия път. Като пристигнали, едва сдържайки се, той упрекнал Танзан: - Ние, монасите не трябва да се доближаваме до жена, особено ако е млада и хубава. Това е опасно. Как можа да я вземеш в ръцете си? - Но аз оставих момичето там - отвърнал Танзан. Ти още ли го държиш? |
| Ако Калугин е бил "доказан некадърник", как изобщо е станал генерал? И въобще това не противоречи ли на тезата за великите "професионалисти" в тоталитарните спецслужби? |
| Разследването, проведено от Националното следствие и представители на Скотланд Ярд не се добра до никакви доказателства за участието на българските тайни служби в белетристиката, наричана "български чадър". Признава го дори Гордън Томас. Нито пък фамозното оръжие сачма с рицин е ползвано като метод за убийство някъде другаде. А двойните агенти си отиват винаги по един и същ начин. |
| Зе Мария, олял си се нещо с днешна дата. Къде видя да казвам нещо за ГМ, освен, че няма никакви доказателства да са го убили българските служби? Защо ме завираш в някакъв окоп? Защо ми тикаш някакви момичета от някаква притча в ръцете? Както тикаш трупа на ГМ в ръцете на ДС. На кое основание? И Бастарда не го е омаскарил, чети първо внимателно. Познавам добре творчеството на ГМ. Цялото, за разлика от тебе. Включително и първите му книжки, където искрено и възторжено слави СССР, Червената армия, комунизма и т. н. Не ме предизвиквай да цитирам! Има и силни редове в тях, както в другите му произведения, има и слабости, заблуждения. Добър писател, но нищо гениално. Никаква библия на антикомунизма не е писал, разбира се. Хайде не прави от доброто велико! "Титан на свободната мисъл"?? Смешни работи. С "На всеки километър" ли е "клатил устоите на режима"? Или ДС го е била в студени и влажни мазета, за да напише този хвалебствен за компартизаните сценарий? Ти в Драгалевци да не би да си комшия нещо на Слави Трифонов, та си се захванал с долнопробна пропаганда по поръчка на Костов? Я какъв герой си съчинил с колан да си трепе невинните деца, увреден от тъмните ДС сили! Писател! Коя година сме днес, я виж календара? |
"фактическа подробност: Живков научава за смъртта на Георги Марков сутринта след пристигането си в сградата на ЦК от Димитър Станишев (по това време шеф на отдел външна политика и международни връзки), чийто помощник, знаещ английски и слушащ редовно BBC World Service му е съобщил своевременно. След него да влезне, извънредно чака Димитър Стоянов (тогавашния вътрешен министър), видимо притеснен. Ако това беше мероприятие на българската ДС щеше да се знае за случката още при убождането му!" Бастард, от къде ги знаеш тия "фактически" подробности? Там ли си бил или им вярваш на тия мръсници? Не пипай с мръсните си ръце спомените от детството ни, когато пред пращащия ВЕФ репортажите на небрежно наричания от теб "Джери" бяха единствената светлина в тунела. Видно ти си бил секретен служител на вакарелските въртележки по това време, родолюбецо ненагледен! Щот за по-висок чин в ДС не ставаш... |
| За какво говорим? За Г Марков? Доказан талант на перото, остър разобличител на тъпата нерационалност, глупост и подтисничество на социализма /по точно на повечето водачи-изпълнители. Наивниците и народът като цяло се изключват/ в НРБ и утопията на комунизма. Алкохолик? Доказан! Изстискан лимон за спецслужбите на Запад? Без съмнение! Нещо повече. Започва да вреди на целите им. Създава конфликти в българската секция на ББС./справка сътрудници на секцията/. Пред развод! /По късно Анабел бързо възприема образа на съпруга-героиня./ Губи ориентир и пътя за проявяване на своята публицистика. Дълбоко разочарован! В писмо до Атанас Славов пише: "тукашните маймуни по нищо не се отличават от тези в България". Остава един въпрос. Кой го уби? Незнам, но сигурно най-заинтересованите! За какво се използва неговата смърт досега? Ясно е! За частни и партийни цели! А до кога? Не е ясно! Най вероятно толкова време, колкото време пяхме партизански песни и гледахме антифашистки филми! Също докато има необходимост от доказване на омразата към комунизма, преданност към демокрацията и в някои случаи келепир. От друга странта вечно "посипване на пепел на главата" от българската нация и България, за радост на тези, на които не им пука за нас, както и за комунизма, но имат интерес всички ние да се чувстваме вечно виновни. Кой знае? А може би за да се скрие истината! Аз обаче не желая повече, когато приближавам с корабче по Темза до моста Ватерло да чувам единствено това, че на този мост е бил убит от българските тайни служби и КГБ българският десидент Г. Марков. След което мисълта неволно повтаря: Bulgaria, Bulgarians! И добавя дивашка страна и народ! Каква чест! Станахме част от историята на Лондон! Ето така се гради имидж на приятелска страна и се развива туризъм! А нашите PR какво правят за България? |
| до зе-мария, чел ли си тогава, след нато претендираш, че познаваш творчеството на Г.Марков "Между ноща и деня"-изд."Народна младеж"София 1961 г.?с хвалебствията на автора към съществуващия строй?А "Победителите на Аякс"?Убедена съм, че за смърта на Марков са винони всички други, но не и нашите тайни служби.Жалко, че си е отищъл толкова млад.ОТ двете книги първата е по-добрата. |
| Зе Мария Каквото и да говорят ЧЕНГЕТАТА, Джери онова което е мислил го е казал в репортажите, така че техните думи не хващат кой знае колко декиш. Е, някои патриотарчета ще се гепят на въдичката.Ето, видите ли, каква маскара е бил!!!...то и те са "таргет" тълпата на другарчетата с полиестерните костюмчета и железните ръчички. Ама за тяхно най-голямо съжаление най-важното:неговото творчество остава вечно, като паметник на тяхната мимолетна кървава победа. Е така е то...кой утре ще помни името на някой от селчовците от "тихия фронт"? А? Не чувам? Може ли по-високо там? Кой? Кой?Кой е па тоа? Само там някой близък роднина или другар ще отиде на другарска жалейка до червената им пирамидка след като гушнат букета и толкоз... Докато Джери ще остане завинаги не само в литературата, но и в сърцата на всеки свободолюбив българин.Той е неотменна част и от историята. Колкото и да им е тъжничко на таварищите.  |
| Георги Марков беше убит по всички правила на кадесарското (имайте впредвид комунистическото ) изкуство да се ликвидират хора. Убит е чак след третия разработен вариант и в архивите на Втори отдел е намерен документ където е казано точно - "убит в Лондон". Намерен е от човек, който не е бил пряко ангажиран със случая, но изнася факта. Второ - да се говори, че Станишев или който и да е еказал на Живков, дори и да е вярно не е доказателство за нищо. Знаели са само десетина човека от МВР начело с Димитър Стоянов и покойния ген.Коцев (баща на сегашния зам.министър на МВР. Знаеди са и в СССР - Крючков, Андропов, Калугин, Сергей Голубев, Юрии Серов (шеф на подразделението което е издирвало и убивало бегълци от КГБ) Първите информации на ВВС не са за убийство а просто за смърт. Към радио София имаше "Предавания за чужбина" Именно там се тиражира версията за убийство (използва се думата убийство).Заради това изгаря шефът Веселин Лаптев (ченге). Димитър Стоянов е докладвал на Живков точно какво е станало, тъй като е имало заповед от него "за физическо отстранение". После правешкия хитряга се е извъртял и ужкиам е казал че не е имал впредвид убийство. От това е бил притеснен Димитър Стоянов, защото е стигнала до него реакцията на Живков, преди той да застане пред кабинета му. На 23 септември "приетснението" на Стоянов вече е преминало и той на всеослушание ще каже в доклада си, че българските служби са в състояние да достигнат вскеки противник на социализма , където и да се намира и да му дадат заслуженото (реч по случай празника на МВР) Трето - и аз да съм на Скотланд ярд на мястото и аз няма да дам и едно известно ми доказтелство при тези обстоятелства - а те имат. И ще ги дадат в подходящия момент и на подходяшите хора. Защо приеха закон да не се огласяват факти за мъртви агенти(въобще те приеха такива закони както на тях им е кеф) - защо не се извади досието на Петър Увалиев. Защо неговите кости бяха пренесени в България, а на Георги Марков останаха (айде да кажем че има семейни причини) в Англия, но поне трябваше да се направи постъпка за това. Защо на името на Георги Марков няма една улица в София а на съветки агенти и шпиони има - има и бюстове които ни се лезят от стените. Знаете ли каква гадна операция с е предприета срещу вдовицата на Георги Марков за да я изнудват да си мълчи и да не рови случая. От агенти на ДС които сега се правят на тихи граждани и бизнесмени (е някои попрекаляватс алкохола) Понякога си мечтая да имам вашия морал и да свърша всичко за една нощ - щото ви знам къде сте и кои сте и на какво сте способни и кого използвате за маша. И наркая - случаят с убийството е изнесен на запад далеч преди Калугин да се появи на сценета с именцата на всички.. Ясно??? Живейте и чакайте Господнето възмездие мръсни душици! |
| Ze Maria, napylno sym syglasen sys teb.No zashto si gubish vremeto i osvetjavash Bongo Perchema i drugite cherveni siracheta, te i taka gorkite nishto ne razbirat.Dori kogato kato Perchema sa procheli vsichko koeto e napisal Georgi Markov.Vazhno e tova che Georgi Markov makar i myrtyv pobedi.A sirachetata neka da si lajat , nishto drugo ne im ostava. |
| На мен пък ми се струва, че статията е написана малко неразбираемо или поне аз нещо не успях да вдена какъв е пойнта. Какъвто и да е той обаче си мисля, че е редно да помним подобни факти от историята си и да не ги коментираме изобщо, тъй като истината едва ли някога ще изплува, а да се замеряме тука с некви труднодоказуеми факти е направо загуба на време и ровене на кокаляците на покойника. За едни вероятно ще е велик, за други - боклук. Така или иначе има точки от нашето минало, които трябва да бъдат припомняни достатъчно често. |
| абе тиа лайнари антибиотико и граци нема ли кой да ги накара на у? деба и дебилите  гм е обикновен боклук. провалил се поради алкохолизъм и некадърност нелегал. тва е истината. да ми го праите на литературен гений е не смешно, а жалко |
| Толкова приказки за един бездарен драскач с огромно его и несбъднато желание за световна известност.Глупостите, които е написал са само за полуинтелектуалци израснали в центъра на София, Пловдив или Варна и никога не влезли в допир с истинския живот в "социялистическа" България.Между другото, този беше авторът на сценария на филма "На всеки километър", една от най-забавните глупости, вървели някога по българската телевизия.Е, кажете ми, не беше ли той номенклатурен другар, не беше ли единственият писател в София, който през 60-те караше чисто ново BМW, докато комунистическите труженици чакаха по 15 години за "Москвич"?Какъв е той тогава и защо беше убит?Въпроса тук не е от кого, а защо, дали просто не си е получил заслуженото, като всички двойни агенти, които не стоят мирно, а все гледат да влязат в светлината на прожекторите, онанирайки върху своето безумно глупаво и нищожно АЗ. |