Гъските Тръгна му на нашето село, върви му, като по вода му върви, каквото щеш ми разправяй. На, от месец насам имаме пак нов кмет. Изредиха се, знаеш, почти всички от село да кметуват и най-после дойде ред на Коста Лалчов - Кендата, дорде не речеш. Ех, простоват е Коста и не знае да се подписва, ама дядо Лулчо разсилният му е роднина по женска линия, та му обеща да го научи на половината азбука поне. Инак е добър, кротък човек, ама като стана кмет - бря, бря ! Оса, ти казвам, стършел ! Случи се, че щом го назначиха, отиде делегат на конгреса, след туй се отбил при околийския за инструкции, подготвиха го, значи, нагласиха го и като се върна, че като почна да глобява, като почна едни наредби да измисля, да ти щръкне перчемът на главата. Още първата неделя излезе заповед населението да се движело от дясната страна на улиците. Ха сега де ! Аз, както ме знаеш, съм кротък човечец, изпълнявам законите и данъка си плащам редовно, ама такова нещо съм в невъзможност да изпълня. Тръгнах онзи ден например да занеса една торба царевица на воденицата, за да забърка бабата качамак на децата, вървя си вдясно по наредбата, ама до хаджи Дончевите върби се проснал един гьол, разлял се един мъток от дъждовете - ни отдясно може да се мине, ни отляво. Нямаше как, значи, ударих през средата и изпаднах в нарушение. По-нататък струпани от дясна страна камъни за строеж, пръст, кирпичи, още по-нагоре до Чакърови пък дърва на кубици наредени. Ами моста на дола, като е само от една греда, как ще го минеш, а ? Че да не съм циркаджия да вървя по десния ръб на гредата. Та ти казвам, щом аз не мога да спазя наредбата, то на Коля Дунин черната свиня ли ще я спази, биволския бик ли, или Минчо Калайджият, който е все пиян и криволи по всички посоки. Несвикнали още с вървенето вдясно, издаде друга заповед проклетникът - всяка неделя населението от Голо бърдо да ходело на баня. Ха сега де ! Срещам в събота вечер дяда Дойчина Бъкела и му думам: - Хайде, старо ! Бързай, бързай да те окъпе бабата, че да не празнуваш утре в дранголника. А той: - Вятър работа, кай, простотия. Да не съм си измърсил пелените, казва, че да ме къпят. Като ме свари някой дъжд на нивата, ще ме окъпе и толкоз ! Остави туй, казва, ама това диване щяло да ни стриже и да ни реже ноктите. А ? Ти чу ли такова нещо ? - Не съм чул, но и това е възможно. "Хм, ноктите ... че нокътят е важно нещо, мисля си - да се почеше човек, трябва нокът, да развърже възел, орехова ядка да си изчовърка например ..." Онзи ден, разправя ми дядо Лулчо, го прихванало пак, че като се развикал в общината: - Конституция трябва да има в Голо бърдо, викал, ред трябва да се въдвори ! Какви са, викал, тия гъски, гъсоци и дребни поколения, по цял ден из Димова поляна да врякат и крякат и да мърсят хигиената на селото. Да се съобщи с барабана да ги приберат из курниците и дворовете, че всичките ще ги арестувам до крак и ще глобя стопаните им. Чу ли, дядо Лулчо ? Още довечера да викаш, рекъл, на пет места из село, ама силно да викаш, та и Станчо глухият да те чуе, че и той има гъски. Изпълних, кай дядо Лулчо, заповедта точ в точ, ама нали населението е изпаднало в безсъзнание по тия въпроси, не бръсне ни закони, ни наредби. Пък и гъската животно ли е да разбере от реформи и нововъведения - съмнало-несъмнало, промушили се под порти и през плетища, проточили шии и тръгнали фамилиарно към забранената зона. Че не вървят кротко и легално, а дигнали една врява до небето. Чул ги кметът и дорде си облече новата антерия, дорде си закопчее калцуните, Димова поляна побеляла от перушина и потънала отново в нехигиеничност. - Верицата им перушанска, изръмжал Кендата, аз ще ги накарам да запомнят кога съм кметувал в Голо Бърдо ! - Разтичал се, развикал се, дигнал полската стража, дошъл писарят, дядо Лулчо, подкарали ги към общината, ама нали дива гъша природа - едно насам бяга, друго натам, а като префучало през тях Чолпанкиното куче, някои се разхвърчали и се писали безследно изчезнали. Както и да е, останалите закарали в общинския двор, турил кметът катанеца на вратата и си отишъл важен-важен вкъщи. Не се минало много, че като се разкрякала оная ми ти гъша вяра, като се развикал: па, па, па ... Бря - цял женски конгрес ! Минало пладня и превалило, почнало да се мръква, а кметът хем се инати и ги не пуща, хем не знае какво да прави с тях. Нито някой ги подирва, за да ги глоби, нико пък знае кои на кого са. Върти се той из двора, мисли, крои, а те крякат ли, крякат и не зпазват дисциплината и чинопочитанието. По едно време дошъл дядо Лулчо и почнал да го придумва: - Кмете, рекъл, такованака ... тая работа, мъчна работа. Нито в списъци ги имаме записани, нито пък, да речем, са кози или овце, да по белега на ушите им да знаем на кога са, нито пък стопаните се явяват. Да вземем да ги пуснем, рекъл, че ще ги хване някоя пипка, та да изпукат до една или някоя лисица нощес ще се промъкне, та ще стане една дето не е за разправяне. Коста Кендата мълчал, дърпал мустак, мълчал и се чешел зад ушите, най-после казал: - Прав си, рекъл, дядо Лулчо, ама да ги пуснем тъй без нищо, ще бие в очи и ще ни се смеят и малките гъшета, ами ... аз ще замина за лозето, а ти виж да отковеш една-две дъски от оградата, та да се измъкнат сами уж и да се пръждосват, дани ги пипката изтръшка. - Добре, добре - рекъл дядо Лулчо, - тъй да бъде. Хем закона, такова, значи, хем и гъските ще си отидат при стопаните. Заминал кметът за лозето, отпрал дядо Лулчо две дъски, те се изнизали по две, по две като пансионерки и потънали из кривите улици. Та такива работи произшествия, ти казвам, с гъските и новия кмет. Нито той спечели от тази работа, значи, нито общинската каса. а само дядо Лулчо удари кьоравото. Защурал се из двора, заразгръшал копривата и бъзуняците, намерил си десетина гъши яйца, още топлички, напълнил си пояса и ухилен като разрязан пъпеш, забързал надолу към дома си да му ги опържи бабата за вечеря. Edited by - KoekKoek on 26/4/2004 г/ 03:18:50 |
........> Родните ни политици поставиха такива изисквания за отглеждане на животните сякаш на инат. В момента поне в 100 села в републиканското ни Царство няма канализация, но "умниците" от НС постановиха че за фермите трябва да има, нищо че от 20 века тор се прави от лайната на говедата. |
От толкова години гледам кози и не съм забелязал да са останали неоплодени. Ние си имаме здрави и прави пръчове. |
Форумци, дерзайте!!!След вноса на европейски пръчове, в най-скоро време се очаква внос на европейски мъже за "облагородяване" на нацията!!!Няма се плашите, всичко е под контрол... |
Откога е традиция в България да се яде козе месо? Покажете поне един магазин, където да се продава? Да не би това да е традиция още от прабългарите? Значи за Франция - производството на козе сирене, което се изнася навсякъде, а за България - производство на козе месо за местна консумация |
Диян НИКОЛОВ я да си уредиш една командировка, че да те разведа из Европейските ферми !!! Да научиш Българите как се произвеждат пълни с диоксин свине... луди крави....треперещи овце... или пък пилета с вкус на пеницилин. Ще ти заведа да видиш също как се произвеждат пълни с нитрати и пестициди ...биологично-чисти зеленчуци и плодове...произведени на обгазени с диоксин нивици......... И ще те науча как да доразбиеш даже и мерака на хората да работят!!! Щото истината няма значение! Важното е да се "СМАЧКА САМОУВАЖЕНИЕТО" на все по оредяващите фермери. На Европа и трябват НЕ КОНКУРЕНТИ!!! На Европа и трябват Просяци от нови бананови държавици. И да им дава жалки метачески заплати и "Хуманитарни помощи" ...с тройни лихви, които да се плащат от... следващите заеми !!!! |
Послепис... Диян НИКОЛОВ , ако ми даведеш и министърът по европейските въпроси Мегглена Кунева, ще ви закупя лично 2-3 баски козела, които са съгласни (питах ги !!!) да оплодят всичките Български козички...( само дето искат да ти водите от ферма на ферма с Дупетатски мерцедеси !!!) По този начин, инициативната ни министърка ще може да изпроси заем за друго народополезно занимание !!!! |
По отношение евронормите за добитъка, човешкия комфорт трябва все пак да има приоритет над животинския. |