Отиди на страница:
ногу се двоумим тука  |
Аааааааа, Шанто, не си прав.....Някои неща из Българията се продадоха и за по-малко от цената на самолетен билет...  Иначе-много добре  Това за такса кмет наистина е кулминацията....  |
   Нищо по-хубаво от Великолепния Шант от предишния и следващ Великолепен Шант! Невероятна, пак филмова сюрреалистична картина. Ще я запомня. А тези лъвове с едрите сълзи в дивите им котешки очи? Ох....  Редактирано от - Сибила на 16/5/2004 г/ 23:52:56 |
| Горките лъвове!Тези от Лъвов мост поне си имат езици, а пред съдебната палата и езици нямат.Как да им се чуе гласът? |
| Трудно се различаваха старите римски руини от по-късното съвременно строителство, което направи от всяка сграда паметник на културата. Беше добре дошло за администрацията, защото разходите по реставрацията на жилфонда се свеждаше до обозначителните табелки върху обектите, на които на няколко езика се обясняваше кой кмет кога е бил цар. Velikan! |
| Дано само не си изпуснат камерите някъде вдън земя и уличните псета не им надъвчат лентите. Искаха да спретнат нещо безкрайно като "Спасители на плажа". Имаха възможност да го търсят редник Райън и на къпалнята "Мария-Луиза", корабокруширал на ръба на басейна, почесващ оцелялата си топка. Можеха да снимат и "Милион и един далматинци", защото София беше милионен град, предимно кучета. Колкото по ги кастрираха, толкоз по се множаха, тъй като парите за кастрация отиваха за тринайсета заплата на кмета. Klasik! |
| Честито, г-це; обаче, великолепното Ви усещане надали е породено от прочитането на Chant-et-Magne... |
Келеш! Ще се подиграва на древния ни исторически град  Я, си ходете в Мадан и там си пишете пасквилите Провансалец такъв |
| Другарю Перемянов, това не е пасквил, това е долнопробен парцал. В Мадан има само кюмюр, старото му име било Кюмюрджина. Добивът на въглища е бил единственият поминък там. Работниците хващали силикоза и топките им се вкаменявали с времето заедно с дробовете. Всички мъже започнали по неволя да носят по две буци кюмюр в гащите, с който сгрявали огромната челяд вечер в студените зимни нощи. На сутринта вадели жарта и айде пак обратно. Надениците им цвърчали докато отидат на работа. Не било лесно да носиш барбекю в гащите, но пък закуската им била винаги топла. Отхапвали и почвали работа. И така всеки ден. Спасението им било, че били като гущерите - колкото по си режели от надениците, толкова по дълги ставали те. И булките били доволни, и глад нямало. Нямало ревност и изневери, защото размерът нямал значение - всеки приличал на колбасарски цех. Дошла промяната и гущерите започнали да си режат опашките. Кризата не подминала и Кюмюрджина. Закрили мините и цеховете замряли. Миньорите останали само по мадури и градът приел призрачното име Мадан, което навявало единствено носталгични спомени за някогашния месопроизводителен развет. Кюмюрът причинявал само тежест. Глад и мор налегнали околията. Жените се разбягали. Сега няма нищо, един див Прованс и скучен вятър, подмятащ отдавна изстиналата жар. Шанте, ела да опишеш тази трагедия тук, в Мадан, защото в големия град всеки може да каканиже глупости. Ела тук и чуй как свири вятърът, сврян в камарите непотребен кюмюр. |
| Благодаря Ви за подкрепата др. Сапунчо! Вие умихте петното от лицето на славното ни минало. И днес обаче оптимизъм има. Независимо че подрязаните наденички, описани поетично от Вас, са запратени с отвращение като колаборационни партньори в лицето на управлящите, в провисналата лениво лава още дреме жар. Тя се поддържа от жените. Днес вече от рано започват да се вдява, смазват се иглите и започва ударно тропосване, шие се здраво, не на три смени, а денонощно. Така, че оставете този песимизъм. |
Искаше ми се да цитирам нещо от материала, под което да се подпиша с две ръце за гениалността на автора, но след като прочетох статията, установих, че трябва просто да я цитирам цялата  Ето защо само казвам: ДА СИ ЖИВ И ЗДРАВ, ША(Н)ТОБРИАНЕ! ТИ СИ ГЕНИЙ НА ПЕРОТО И ГО ЗНАЕШ! А СЕГА ГО ЗНАЕМ И НИЕ  |
| А на мен ми дойде наум това: За Шанта, за неговите малки пластики, и Господ здраве да му дава, щото няма друг като него.  За мен формата на едно произведение на изкуството трябва да изразява вътрешните импулси на художника. Светът, който човек носи в себе си, не се променя, променя се само формата. Визуалните изкуства съществуват в пространството и ако художникът стигне до открития, ще останат и във времето. Изкуство има тогава, когато художникът създава свой свят, а не копира реалността. За мен най-стойностното в произведението на изкуството е търсенето на баланс между форма и литература. При монументалните и малките форми работата е различна от гледна точка на борбата с материала. Малката пластика е като поезията. В нея не е заложена общесвената поръчка, там си сам със себе си и се разголваш повече (снимка: натиснете тук) Редактирано от - Сибила на 17/5/2004 г/ 13:02:10 |
| да.. ама не.. лъвовете на шарениа мост въобще не са езичници.. и за това.. доколкото си спомням от часовете по историа.. не е виновен покръстителя княз Борис.. той щеше просто бащински да им избоде очите.. а княз Фердинанд.. било е по време на Балканската война.. поискал бил лъвскиа пай.. поради което неговиа придворен готвач.. Ути Бъчвархензен от Бремен.. коремът му е бил донякъде като на бремен.. австрийски обаче възпитаник.. една тъмна като нож вечер е успял незабелязано да ги подреже.. с чук и ножовка солинген.. лъвските езици.. умил ги и е надве натри в реката.. а на другата сутрин.. панирани в бирена паста.. разбира се немска.. ги е сервирал на Ферди.. още при първата хапка Величаството е подушило с достолепниа си нос мириса на варовик.. което го е подсетило че отдавна го чака влака за Карлови вари.. така си е и заминал ненадейно.. оставяйки ни купчина недоядени камъни.. |
| Само да добавя нещо, което бях забравил, но един приятел ми го припомни преди малко: Лъвовете на Лъвов мост никога не са имали езици, а техният автор (скулптурът, който ги е изваял) се е самоубил заради това впоследствие ... |