| Всичките умни глави в Народното събрание са явно убедени, че законите не се приемат заради българските граждани, а само за определени комерсиални цели. В случай, че лечебните заведения, които имат за свой основен предмет банеолечение и/или калолечение трябва да заплащат за миниралната вода и лечебната кал те ще фалират първи. Защото ще се оскъпи неоправдано този вид медицински услуги. Ако Законът за здравето предвиди достатъчно добър контрол върху използването на минералните води и лечебната кал за вътрешно присъщи нужди на лечебните заведения, то това ще бъде най-доброто. Нищо не пречи да се предвиди преход от един режим на ползване към друг в случай на приватизация, което изрично да бъде разписано в закона. В същото време нито Правителството на Р.България, нито здравната комисия в Парламента помислиха за това, че има вече няколко лечебни заведения в столицата, чийто персонал премина на минимална работна заплата, защото болниците трябвало първо да изплатят своите дългове към фармацефтични и други фирми. Явно хората/медицинските работници/ не са към най-голямото богатство на нацията. По този въпрос мълчат като че ли някой им е затиснал устата с парцал, намокрен с дезинфекционен разтвор. Тази криворазбрана икономика на здравеопазването от една страна ще доведе до масово нарушаване на трудовите права на работещите в лечебните заведения. Реално това се осъществява тихомълком, без да се информира обществото за това, чрез подписване на допълнителни споразумения. В тях вместо да се увеличава размера на трудовото възнаграждение се постига тъкмо обратното. Намалява се. Загубите идват и от другаде. При по-нисък размер от получено индивидуално трудово възнаграждение намалява и обема на осигурителните вноски на работещите в тези лечебни заведения. Губи и НОИ, губи и здравната каса. Така се достига до оправдателното поведение на медицинския персонал, който поради рязко спадене на неговите трудови доходи ще се възползва от механизма на нетрудовите доходи - главно за сметка на гражданите. Никой не търси отговорност от страните, които трябваше да подпишат НРД 2004. Защо трябва персонала на лечебните заведения да го отнесе, вместо тези, които са отговорни на всички нива и власт за здравеопазването? Ако имаше Омбудсман, като български гражданин щях да се обърна не само за защита на българските медици в Либия, но и за защита на българските медици в България. Срещу икономическия произвол при заплащане на техния труд, което е във вреда на гражданите, ползващи здравни услуги. Къде са в този процес Председателят на КНСБ - д-р Желязко Хпистов и на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев. Явно ги няма. Явно те си получават заплатите по друга схема, която и в морален план е твърде далече от Хипократовата клетва. Къде е и Главната инспекция по труда? Къде е тристранния диалог в здравеопазването? Ето поради тази причина все повече медицински кадри ще отиват в страни като Либия, а България ще се нареди на опашката на страните по отношение на човешките ресурси в здравеопазването. Къде сте г-н Сакскобурготски? Какво струват сега Вашите 800 дни срещу минимална заплата от 120 лева за работа в лечебно заведение? Експериментът продължава. Продължават и безобразията в обществените отношения в здравеопазването. Няма ли кой да заведе дело във Върховния административен съд за отмяна на Инструкцията на МЗ за въведения ред за определяне на работните заплати в лечебните заведения - търговски дружества? |