Иванчо се помая малко, за да съвземе силите си, и подзе сериозно:
— Перво, йотата требува, защото...
— Не требува за нищо! — пресече го нетърпеливо учителят.
— Не трябва никоя йота на света! — изрева Мирончо.
— Трябва! — извика Иванчо упорито.
— Не трябва!
— Трябва повече от ижето!
— Не трябва никак! — извика ожесточено Хаджи Смион... — Аз в Молдовата не зная ли! Само едно и имат! Не трябва.
— Молдованското е друго, православного е друго — забележи му поп Ставри.
— От язик до язик разлика има — прибави с достоинство дядо Йоси.
— Перво — продължи Иванчо, като хвърли заканителен поглед на Хаджи Смиона, — перво, защото йотата присъстува в черковните книги, по отцепредание и прочия... Бива ли сега да се отмятаме сиреч от старите наши славни списания?
На поп Ставря се хареса тоя прием и той отвеща гръмогласно:
— Не бива.
— Противозаконно е, без йотата се не може — проговори с напевателен глас мусикословесний Хаджи Атанасия.
— Ха, Ипократ... Иска ли питане? Не е възможно — притури с дълбокоумна усмивка дядо Йоси.
— Браво! Иванчо Йотович! — извика Мирончо, който от няколко време взе да гледа Иванча като една йота, скачена с точката си чрез една тъничка чертица (защото такова очертание имаше Иванчовият труп, врат и глава на стъклата на прозореца).
Иванчо изруга тайно Мирончо и продължи:
— Второ, йотата не подобава да се изхвърли, защото, кажи ми, господине мой, как ще пишеш "созданiя мiра" например.
Това мъдро запитване очарова поп Ставря и той каза язвително към учителя:
— Така, созданiя мiра.. та Бог знай, те не вярват и в созданiя мiра, волтерианците.
— Третю — продължи с растяще въодушевение Иванчо, — третю, йотата е една красота на граматиката, както е очевидно, например...
Учител Гатю се изкикоти яката.
— Красота на граматиката? Браво! Например?
— Например — подзе Иванчо, като се озърташе, пиши например: Хаджи Атанасия с иже — няма никакъв вкус, не стои хубаво; ако ли го пишеш с йота, по си има прилика, гаче си е родено така.
Мусикословесний Хаджи Атанасия. цял почервеня от самодоволство, като видя, че името му послужи за доказателство необоримо.
— Без йотата не се може, какво си играйте — каза той, — аз ви харизвам най-после и и, но за i-то умирам !. .. Рекох.
— Аз жертвувам -то, но i-то да си остане — каза Пощянката.
— И аз на поврага пращам титлите на гърбата, но i-то не давам, анатема, който го бутне, то ни е вярата! — каза гръмогласно поп Ставри, увлечен от либерализма на съюзниците си.
— Нафиле, не отбирате нищо — отговори безнадеждно дядо Йоси.