Отиди на страница:
| В това ОНС, брате мой, участваше и Венци Коня, с неговата партия и още много други. Надпартийността му се прояви в това, че след като ги помете на изборите, ги покани всичките да участват в управлението, на най-високо ниво. СДС отказа. Предложи и на водещият преговори с ЕС да продължи работата си. Той отказа. Че кой сега ви е крив, че Кунева ги завърши? Но на средно ниво не е имало чистка на кадрите на СДС. Това правителство не направи обичайната партийна чистка.Още си управляват. С вашата къса памет няма как да се преборя. И с желанието ви да изопачавате фактите и да търсите под вола теле. Затова лека нощ. За политика няма да се караме.  |
| Е добре - радвам се, но може да не е къса, но малко опресняване, а? Венци Димитров е от партия "Демократически център" Това Обединение за избори 1997, обяви, че работи за връщането в България на Царя. Какво има тогава да се чудим? Толкова е просто...... А и ако беше обявил, че подкрепя СДС, щеше ли да го считаш за надпартиен. За никаква партийност тук не става въпрос, а за избор на партия, която да му помогне да се завърне в политиката достойно, и без да му слага прът в колелата. СДС го правеше много успешно - последното. Обединение за национално спасение /ОНС/ Обединението за национално спасение /ОНС/ се създава през март 1997 г. след като ДПС излиза от коалицията на Обединените демократични сили. ОНС се създава от Движението за права и свободи /ДПС/, партия "Нов избор", Зелената партия, Партия Демократичен център, Федерация "Царство България" и БЗНС "Никола Петков". На изборите на 19 април 1997 г. коалицията се явява с единна листа и печели 7, 60% и 19 депутатски места в 38-то Народно събрание. Коалицията обявява, че има либерална и дясноцентристка насоченост и ще подкрепя радикалните реформи. До ноември 1997 г. ОНС е в т. нар. "реформаторско мнозинство" в парламента и подкрепя правителството на ОДС. Редактирано от - Сибила на 20/6/2004 г/ 01:24:59 |
| Е, се пак не са Ванчо лъжеца, дето само преди една седмица излъга форума, че не е кандидатствал никога за БКП. А и още папка от паричките на Чорни. Барабар с Надка Гаражна, Пешко Компромата, Мистър 10 процента и Стефчо СофиАМски. От това по бед кампани, здраве му каже. Мола, мола. Хайде, че се ожесточавам, ако ще ги почваме тия - ченгесарските. Аз ти излагам факти - ти ми вадиш предположения и емоции. Знаеш ли какво е за мен Ванчо? Човекът, който много лъже без да се срамува. Освен всичко друго. Редактирано от - Сибила на 20/6/2004 г/ 03:23:15 |
| Ще му ги извадят, не бой се. Ей на, дипломната му работа в прослава на Ленин вече я извадиха. И жена му, дето била уж само касиерка, пък се оказа, че била партийна секретарка. И Чорни е наред. Дето вика Южен, единствено за Царя е сигурно, че не е бил дори комсомолец. Ама вие "антикомунистите", някак го пропущате покрай ухо. Наистина си лягам. Лека |
Ти да нямаш "вътрешна" информация за Чорни?  И ако обичаш, не ме пускай по пързалката, а кажи за дипломата на царо от "висшето военно училище" за сержанти, дето дори не го е завършил... Иначе, лека... И, нали знаеш, нищо лично...  |
| Ей, ма и ти , брато, ме пускаш по пързалката. Царят никога не е обявявал, че има висше образование. Нали уж имаше двойно гражданство? Твърдеше, че няма и се оказа, че няма. Всеки може да провери с какъв статут е това военно училище, има си хас да лъже толкова плоско. Когато четоха биографиите в народното събрание с образованията на всички министри, не бе споменато, че има висше образование. За останалите беше подчертано. Внимателно слушахме, около двайсет колеги, залепили ухо и око в телевизора. Дотам ли стигна и ти брато? Да си измисляш? Не съм хванала Царя досега в никаква лъжа И никой не го е хванал. Опитите продължават. За разлика от Ванчо, дето ги ръси както диша. Нищо лично, също. Всичко това е излишно, но понякога не се удържам. Все по-рядко ми се случва. Редактирано от - Сибила на 20/6/2004 г/ 02:00:24 |
| /НАЗАЕМ ОТ <atakabg.com>-19.06.2004/ КАЗУСЪТ СИМЕОН КОБУРГГОТСКИ ---------------------------------------- Не става дума толкова за гражданството, колкото за наследените имоти Казусът с гражданството на Симеон Сакскобургготски, на когото майка му била казала да не става чужд гражданин, има няколко много сериозни - юридически и международни аспекти, от които хулиганството на журналистите е най-незначителният. Какво стана със служителя от испанското министерство на правосъдието Иного Корал, който на въпроса има ли Симеон Сакскобургготски испански паспорт, отговори -Да, има. След това се оказа, че това било дипломатически паспорт. Дипломатически паспорти обаче се издават само на лица, които изпълняват официална мисия на държавата, издаваща паспорта. По дефиниция това са официални отношения между държавите като субекти на международното право, което означава, че притежателят на паспорта е представител на страната, издала паспорта. Как е могъл Кобургготски да има такъв паспорт, ако не е бил испански гражданин. Това е нарушение на Виенската конвенция от 1961 г. Ако Сакскобургготски не е имал испански паспорт, на каква юридическа основа е провеждал търговска или стопанска дейност със своята фирма в Испания. Дали испанското законодателство по онова време и търговският закон, позволява такава дейност на чужденци, временно пребиваващи в страната. Защо гостуващата в София испанска министърка на външните работи заяви, че Сакскобургготски е имал само паспорт за пътуване в чужбина? С какъв документ той все пак се е легитимирал в Испания? Нищо не е ясно началото Сакскобургготски не представи документ, че не притежава друго гражданство и дали го е имал към момента на избирането му за премиер. След това се появи фамозна декларация, изпратена от президентството на Първанов, носеща дата 13 юли 2001 г., в която Сакскобургготски е подписал, че няма двойно гражданство. Декларацията била част от досието за съставянето на кабинета на Кобургготски. Но защо тя се появи толкова късно и защо документът, който все пак е изключително важен, няма изходящ номер на Министерски съвет или входящ - в канцеларията на президентството? И дали декларацията отговаря на истината в момента на подаването й. След това последва заплахата, че всеки, който се съмнява в гражданството на премиера може да подаде сигнал до прокуратурата, но ако сигналите са неверни авторите ще бъдат подведени под наказателна отговорност. Най-напред тя беше за набедяване, след това - за хулиганство. В прокуратурата сбъркаха правото на информиране с хулиганството Нали именно журналистите поставиха въпросите за гражданството на Жорж Ганчев, Петър Бояджиев, Георги Пирински, и никой не се сети да ги подгони за хулиганство. По аналогия, тъй като живеем в републиканска система, прокуратурата би трябвало веднага да почне проверка на вестници, които се обръщат към Сакскобургготски като към цар и негово величество, а към децата му - с някакви княгини, принцове и т.н. И няколко телевизии плачат за прокуратура, тъй като това е най-голямата обида за Конституцията на Република България. Защо прокуратурата не подгони онези, които оспорват тази конституция? Това е основната й задача. Ще припомним още веднъж нотата за статута на Симеон от 1970 г., която е неделима част от установяването на дипломатически отношения между Испания и България. За нея споменахме още преди няколко години, като съдържанието й стана достояние едва напоследък. Тя е подписана от испанския посланик в Париж Педро Кортина и Маури и от българския посланик акад. Топенчаров. В нея се казва-Имам честта да потвърдя получаването на вашето писмо от 4 юни 1970 г. по повод статута и дейността на Симеон - син на починалия цар Борис III, и в съответствие с инструкциите на моето правителство да заявя съгласието на правителството на Испания да задължи всички компетентни власти под негова юрисдикция да третират Симеон по време на неговото пребиваване в Испания като частно лице, на което не се признава никакво право да упражнява или да претендира за каквито и да е функции - предсталителни и други, в съответствие с публичното право” и т.н. Всичко е ясно. Но тази нота поставя и друг въпрос - на какво основание бяха върнати имотите на Сакскобургготски, на което ще се спрем по-долу. Логично следва и въпросът за образованието му. Даже по времето на Тодор Живков хората питаха дали той има само средно образование и копаеха улиците да му търсят дипломата. Това даже през онези години не беше хулиганство. Хората питаха, а Живков по едно време отговори - имам средно образование, учил съм за печатар, опитах се да влезе в юридическия факултет, ама не стана. А за образованието на Сакскобургготски - нито дума. Цитираният по-горе испански посланик в Париж е споделил-Какъв цар? Та той няма нито едно завършено образование? Започва от един факултет, изкарва един-два семестъра, преминава в друг факултет, даже военно училище в САЩ не успява да завърши. А самият Сакскобургготски в един формуляр под рубриката Образование бил написал Инженер-икономист, което може да е документна измама. Така или иначе, казусът дали един необразован човек има ценз да управлява администрацията трябва да се реши от Конституционния съд. С гражданството на Сакскобургготски са свързани и финансови въпроси като къде и какви данъци плаща. В началото на 2002 г. декларира къща в Мадрид за 3, 1 млн. лева и 10 необитаеми постройки във Врана, както и 4, 81 млн.лв. спестявания. Междувременно, с усърдието на адвоката Ошанов, който едно време водеше някаква трудовоправна рубрика при Янчо Таков, а след това внедряваше Булгаргеомин в Африка, Сакскобургготски получи имоти на Борис III с оценка от около 169 978 000 долара. Къде и какви данъци се плащат за тях? Въпросът с имотите за чието връщане най-голяма заслуга имаха Лучников, Софиянски, Георги Марков (Николай) и споменатият Ошанов има и друг аспект. Преди години публикувахме описа на царските имоти. Ошанов ги е видял в Строго секретно и тогава в главата му се е появила идеята да се опита да ги върне на своя благодетел. Описът е подписан от интенданта на двореца и от него се вижда структурата на имотите и тяхната реална собственост. Описът е направен по нареждане на Георги Димитров, на когото е било дадено нареждане от съюзниците, в това число от САЩ и Англия, с категоричното указание тези имоти да бъдат конфискувани. В т. 6 от примирието със съюзниците от октомври 1944 г. е предвидено задължението България да съди военопрестъпниците и при присъда да се конфискува имуществото им. Най-големият военопрестъпник е бил Борис III и никой не се съмнява, че ако беше жив, щеше да е в Нюрнберг. Да припомним накратко някои неща. Юнският преврат през 1923 г. бе извършен с указанието на Борис III, както и убийството на Александър Стамболийски. Цанков установи диктатура с благословията на царът и забрани БЗНС, който представляваше над 80 на сто от населението. След бунта бяха избити над 10 000 души без съд и присъда, а след атентата от 1925 г. - почти цялата интелигенция на България. През 1940 г. беше приет фашисткият закон за защита на нацията. Според него 52 000 евреи бяха окрасени с жълтите звезди, а 12 500 от Беломорска Тракия и Западна Македония, с позволението на Борис III (за което Бекерле съобщи в Берлин) бяха изпратени в Германия за изтребване. На 1 март 1941 г. България се включи официално в Тристранния пакт, като Филов подписа договора с пълномощията на царът. На 13.12.1941 г. българският парламент, с благословията на царът, обяви война на САЩ и Великобритания. На 1 август 1943 г. български изтребители нападнаха американски бомбардировачи. Отговорът беше съкрушителен. Благодарение на обявената от Борис III война на САЩ американските бомбардировки унищожиха 14 000 сгради в София, 7000 софиянци бяха убити, ранени и осакатени. Ще припомним, че през тази война съюзници на коалицията бяха българските антифашисти, а не Борис. За три години, два месеца и 17 дни, по вина на монархофашистките правителства на царът, и в негово име бяха арестувани, бити и смазани 64 345 антифашисти, и други 31 520 бяха интернирани. По-жесток терор България не помни. Монархията на Борис III уби 29 480 българи. По силата на параграф 36 на тогавашния бюджет, одобряван от Борис III за глава на убит антифашист се плащаха по 50 000 лева. След смъртта на Борис присъдите, в т.ч. и смъртните, бяха издавани в името на Симеон, нищо, че беше невръстен. За такива престъпления никъде по света няма давност. Но не и в България, където имотите на Борис III бяха върнати на Симеон Сакскобургготски. Отгоре на всичко Атанас Буров твърди, че тези имоти Борис III е ипотекирал срещу 30 милиона швейцарски франка, които никога не е върнал. Агонията за деградираща България продължава. И Европа мълчи. Мълчат и САЩ, Англия и в Москва. Докога? Тъй като връщането на имотите в момента е факт, се появява друг въпрос, който никой не може да оспори. Въпросът е крещящ от морална, юридическа и международна гледна точка. По света отдавна е узаконено обезвъзмездяването на жертвите на фашизма и нацизма. В България жертви на холокоста не бяха само евреи, но и десетки хиляди българи. От юридическа гледна точка, те имат правото, както и техните наследници, засегнати от монархията на Борис, на обезщетение. Онези, които останаха без бащи и майки, без покрив и хляб, без детство и помощна ръка имат неотменимо право да искат финансово обезвъзмездяване от онези, които наследиха Борис III - Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок, чиито имоти сега се изчисляват на около 170 млн. долара. Всеки един съд по света знае това. При наследството се наследяват плюсовете и минусите. Наследниците са налице и разполагат с достатъчно финансови средства да поемат искове срещу тях. Съобщено беше, че такива искове вече са предявени в Гърция и Македония. Въпроси за легитимността на това наследство и за възможността за иск срещу наследниците на Борис са отправени и към известния световен юрист специалист в тази област Едуард Фаган, който неотдавна представи мултимилионен иск към три швейцарски банки, в това число Credit Suissе, от името на жертвите на апартейда в ЮАР. А наследството на Борис е много по-шокиращо. .............................. Опитите на някои прокурорски среди да поставят правото на информиране под параграфа хулиганство хвърлиха ново петно върху оценките за свободата на словото в България. Според последното изследване -Свобода на печата - 2003 на международната организация Freedom House, положението със свободата на словото в България се е влошило през последните две години при правителството на Симеон Сакскобургготски. Равнището на свободата се оценява с три главни критерии - законодателната среда, в която действат средствата за масово информиране, равнището на влиянието на пресата в обществото, и равнището на икономическото давление върху пресата. Всеки показател получава определени балове. Колкото е по-малка сумата, толкова по-свободна е пресата в една или друга държава, като например за Швеция е 8, за Германия - 13 и т.н. България е с оценки 10, 8 и 12 - общо 30, и е на ръба на четвъртата категория - частично свободна, в която са и Буркина Фасо, Салвадор, Мадагаскар, Монголия, Никарагуа, Румъния, Сенегал, Югославия, Тонга и т.н. В анализа се сочи, че свободата на печата в България за втора поредна година продължава да намалява, заради опитите на правителството да влияе върху държавните и частни медии. След 2001 г. правителството на Симеон Сакскобургготски продължи практиката на предишните правителства на официална намеса в работата на печатните и електронни медии, като Съветът на Европа е изразил своята загриженост. Докога ще се занимаваме с този човек? И няма ли България други проблеми? -------------------------------------------------- ... Послепис: Разреших си постването на горните материали с автор Стефан Д-р Димитър Чолаков, които по мое мнение си заслужават да бъдат " чути " . В крайна сметка , нека всеки да има свободата да направи собствените си изводи.... Засегнатите теми са с уклон към политиката , раздел който на мен не ми допада особено и се извинявам , че ги прилагам / може би /на не най-подходящото място ... -- AZ PODKREPJAM PISANIETO - STEFAN D-R DIMITER TCHOLAKOV-SVERIGE 4 JUNI 2004 ......................................... ......................................... ......................... / НАЗАЕМ ОТ <atakabg.com>-19.06.2004 г./ |
| По-хладнокръвен, сдържан, комбинативен, балансиращ и меркантилен премиер след г-н Луканов е само насдтоящият ни... |
| /НАЗАЕМ ОТ “АТАКА БГ. КОМ”-19.06.2004 г./ ВРЪЩАНЕТО НА ЦАРСКИТЕ ИМОТИ БЕ ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ ЗА ИДВАНЕТО НА СИМЕОН В БЪЛГАРИЯ... Връщането на царските имоти бе една от причините за идването на Симеон в България през 1998 г. В деня на пристигането му в София - 22 декември, главният прокурор Иван Татарчев изненадващо поиска от висшите съдии да отменят Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република от август 1946 г. Според Татарчев въпросният закон противоречи и на действащата конституция, и на Търновската конституция. "Атакуваният акт не е отменен или изменен, което означава, че продължава да се смята за действащ", пишеше главният прокурор. Три бяха основните аргументи на Татарчев да иска от КС отмяна на закона. В Търновската конституция не е предвидена възможност за промяна на формата на държавно управление чрез референдум. Подобна процедура няма и в сега действащата конституция. Второто основание на Татарчев бе, че оспорваният акт по същество е предрешил резултатите в референдума с думите: "България ще бъде провъзгласена за народна република." По този начин волята на гласоподавателите е била подменена от желанието на НС. Според главния прокурор Законът за референдума утвърждавал постулатите на една определена официална идеология за сметка на всички останали политически виждания. Това било в нарушение на принципа за политическия плурализъм, прогласен и от сега действащата конституция. Част от юристите, включително и от СДС, се изказаха резервирано, дори негативно за искането на главния прокурор. Така например според члена на парламентарната правна комисия Петър Рафаилов "искането не е съобразено със сега действащата конституция". Според неговия колега от СДС Тедосий Симеонов, станал по-късно правосъден министър, "не би могло орган, който не е съществувал по времето, когато е приет Законът за референдума, да се произнася по този въпрос". Още през 1994 г. КС прие Определение Х3, с което отклони искането на пленума на Върховния съд за отмяна на Наредбата-закон за Народния съд. Тогава мнозинството в КС прие, че не може да се занимава със закони, приети при друга конституция, независимо от правните последици, които продължават да носят. Затова и в искането си Татарчев обръщаше специално внимание на твърдението си, че Законът за референдума никога не е отменян. Това е доста спорно, защото в чл. 1 на конституцията е записано ясно: "България е република с парламентарно управление." Този текст може да бъде приет за отменителен, още повече че сегашният основен закон е приет от Велико народно събрание, от най-висок ранг е и има непосредствено действие. Конституционните съдии обявиха искането на Татарчев за недопустимо. Те приеха, че Законът за референдума е бил с еднократно действие и в момента не е в сила, което прави безпредметно искането. Преди КС да се произнесе, Симеон Втори призна публично, че България има стабилни институции и че една евентуална отмяна на Закона за референдума не възстановява автоматично монархията. На това мнение бяха и повечето юристи. Според тях дори да бъде обявен за противоконституционен Законът за референдума, това ще има повече декоративно, а не практическо значение. Повечето политици обаче бяха доста объркани какво ще стане, ако се стигне до отмяната на този акт. Защото главният прокурор атакуваше не самия референдум, а законовото основание за провеждането му. Логично се появява въпросът дали отмяната на закона заличава действието на самото допитване: според официалните резултати от имащите право на глас 4 509 354 души "за" република са гласували 3 833 183, а "против" - само 175 234. - /Наблюдател/ ......................................... ......................................... ......................................... ............... ЗА 10 ГОДИНИ МНОЗИНА СЕ ОПИТВАХА БЕЗУСПЕШНО ДА СЕ ПРЕБОРЯТ С РЕПУБЛИКАТА ... Бившият главен прокурор Иван Татарчев се опита да подлее вода на президента Петър Стоянов, като поиска от КС да върне монархията у нас. Засега наследникът му Никола Филчев не показва някакви царски пристрастия. Идеята за връщането на монархията периодично се появява в публичното пространство от 1989 г. насам. Някои смелчаци дори предприеха конкретни юридически действия за реализирането й (повечето от които бяха направо комични). Пръв бе един столичен адвокат. През 1991 г. Иван Благоев поиска от Софийския районен съд да обяви новоприетата конституция за нелегитимна. Благоев, който на Кръглата маса бил юридически експерт на СДС, твърдеше, че голяма част от текстовете й не били гласувани с необходимите 2/3 от всички депутати във Великото народно събрание. "Правилникът, приет от депутатите, предвижда алинеите да се приемат само с 2/3 от присъстващите в залата, но той не се основава на никаква правна база", твърдеше Благоев. Според него Търновската конституция е единствено легитимната. "Ако успея, това автоматично ще върне цар Симеон и ще се спаси България", казваше още той. Разбира се, тези опити будеха само усмивки в правните среди. Районният, градският и Върховният съд отказаха да образуват дело поради липса на правен интерес. Преди седем години опит за фактическо възстановяване на монархията направи и сегашният царски довереник Тошо Пейков. На 29 септември 1993 г. тогавашният депутат от СДС внесе в парламента проект за решение, с което настояваше НС да обяви "за нелегитимен и антиконституционен просъветския държавен преврат, извършен на 9 септември 1944 г. в България, както и всички произтичащи от него правни последици, включително и проведения на 8 септември 1946 г. референдум за република или монархия". Като втора точка на въпросното проекторешение Пейков бе записал: "Народното събрание признава за единствено легитимна погазената Търновска конституция на България." Предложението е подкрепено и от Васил Михайлов и Здравко Кацаров, тогава също депутати от СДС. Решението обаче не минава през парламента. По този повод Тошо Пейков пише в книгата си "Записки по българските реформи": "Единствено преди избори (с цел да привлекат гласовете на монархистите) водачите на СДС се сещаха за свещената Търновска конституция." Следващият опит за възстановяване на монархията дойде съвсем изненадващо - в края на 1998 г. от главния прокурор Иван Татарчев. Той най-напред поиска от КС да обяви за противоконституционен Закона за обявяване на държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 31. 12. 1947 г. На 4 юни 1998 г. КС подкрепи искането. Това бе първият закон от онези години, отменен от КС. Дотогава парламентът отменяше тези актове, като приемаше реституционни закони. ......................................... ......................................... ......................................... ..... PREPECHATAL OTNOVO - STEFAN D-R D TCHOLAKOV ......................................... ................................. /НАЗАЕМ ОТ “АТАКА БГ.КОМ”-19.06.2004 г. |
| REDNIK SOUTH O.Z., ИЗВЕСТНО ти е, че винаги се намира някой, който да ни даде възможност да прочетем нещичко от СПРЕНИТЕ /?!/ тук "ЧИЧО ФИЧО" и "НЕЛИ", нали?! НЕ знам по една и съща причина ли, но освен тях двамата, тук СПИРАТ /и трият!/ и "Д-Р СТ. ЧОЛАКОВ", а НЕ се намира никой , който да ни даде възможност да го четем и него! НАМИРАМ това за НЕсправедливо спрямо "Д-Р СТ. ЧОЛАКОВ" и за ПРИВИЛЕГИЯ спрямо "ЧИЧО ФИЧО" и "НЕЛИ" ! ПРИЕМИ, че това е ДОСТАТЪЧНА причина да пожелая да го препоствам от "atakabg.com" !!! ПРИ това, "орязвам" снимковия му материал- за да не затруднява тук страницата и сайта! ОСТАВЯМ на SISADMINA работата по "ЦЕНЗУРИРАНЕТО"- то НЕ е моя работа!!! ДАНО да съм те осветлил за причините СЛОВОТО на "Д-Р СТ. ЧОЛАКОВ" да е тук- редом с това и на останалите СПРЕНИ или ИЗТРИТИ!!! П.П. Освен всичко друго, това, мисля, НЕ е ЛИЧНОТО слово на "Д-Р СТ. ЧОЛАКОВ" , а негови препечатки от други източници /от "Строго секретно", май?!/. При всички случаи, това е още една Гледна точка, с която се ОБОГАТЯВА "плурализма на Мнения" тук-сиреч, "СВОБОДА НА СЛОВОТО" В ДЕЙСТВИЕ !!!   Редактирано от - paragraph39 на 20/6/2004 г/ 04:49:38 |
| АМИ, ПОПРАВЯЙ му "грешките", или ВЕ им обръщай толкова ГОЛЯМО внимание, и ПРОДЪЛЖАВАЙ / да четеш!/ НАТАТЪК !!! А АКО НЕ ти е кеф за го четеш- ПОДМИНИ ГО /както казваше тук един "професор-математик" !!!  Редактирано от - paragraph39 на 20/6/2004 г/ 04:51:40 |
| Споко Паро 39. Приеми го като гларуси или плажен воейбол. По същество Чолака - беше във играта. Ха да се не Фичосваме. "Изхода" е в ПРОФАНИЗАЦИЯТА.  |
АМА, "/Х/А..., ТАКА-А-А...!?" , или "Атака-а-а!..." ?!?   Редактирано от - paragraph39 на 20/6/2004 г/ 05:17:56 |
Добро утро рано-рано форумци !  И к`во сега стигнааме до под крушата ! Тръгнааме от клавиятурата минахме през университети , за да видиме Чолака какво е пейстнал от някъде ! Хубава работа ама сиганска ! На песимистите най-доброто им е че можеш да им поискаш пари назаем и са сигурни че няма да им ги върнеш ! Та затова я давайте , и ще ви остана вечно длъжен ! ?!?!?  |
| Тук разговорът станал интересен в малките часове! Сибила !За гласуването с отвръщение: очевидно е какво подразбирате. Но можете ли да бъдете сигурни за кого точно е било “гласуването с отвращение” на господина, който пусна фразата? Защото сред неговите привърженици май имаше тайничка инструкция за кого да гласуват “с отвращение”…  |