Отиди на страница:
Тука некои другари по-горе се връщат към исконната идея "за самозадоволяването" като источник за всеобщо благоденствие!!! Кое как е станало през годините на възхода е ясно на всички. Но да залагаме на "този стълб" в българската икономика е жалко и бих казал трагично...Малък пазар, малка консумация, малък принаден продукт - все характерни черти на аграрния ни сектор...Тъпо, много тъпо!!!!!  |
Преди две години - високи технологии, лани - туризъм, сега - селско стопанство, утре - енергетика, вдруги ден .... Далавера да има ... За сега - отивам да си купя магаренце  |
| Пътриарх Никифоре, прав си че селското ни стопанство е пред кома! Но НЕ поради "необмислен" преход, ами поради "престъпно обмислен" преход към частно земеделие! Щото само платени престъпници ще тръгнат така пладнешки да унищожават селското ни стопанство, както го направиха след 1989 година!!! Пушкаровото -"Ние не сме дошли да градиме, ами да рушиме" , заедно с лакомията на местните ех-ком. велможи... раздаде хубавите машини на циганите за скрап! Както и "строителния материал" от ферми и селскостопански сгради... За да впрягат малкото останали желаещи да работят... магарета и коне в едновремешните впрягове Макар, че можеше реституцията да се извърши "националноотговорно"!!! Друго обяснение няма!!! Пак някой май плати за да се унищожат семепроизводните и животновъдски изследователвски центрове! Защото ... трябва да ни се продават генетически модифицирани семена и животни!!! И пак май някой плаща.... за да струват вносните банани и домати ... повече от произведените в къщи. И всъщност не производителите са, които вдигат цените! Дебеловратите "търговци на едро" изкупуват произведеното в България на безценица, но вдигат многократно цените! За да станат "вносните", пълни с пестициди и отрови зеленчуци и месо... по ефтини. Ама, що ли да говорим? Като всичко това става БАШ с помощтта на медиите!!! Колко анализа по въпроса са публикувани??? Колко дебеловрати "посредници" са опандизени. ЧИЯ ЦЕЛ Е ДА СЕ ПРЕВРЪЩА СТРАНАТА НИ В БАНАНОВА РЕПУБЛИКА??? Дано само не се настанат тук разни мултинационални аграрни хищници, че като в Африка... няма да остане земя за зърно.... щото ще произвеждат... квото си искат... А Българите, както африканците.... ще оцеляват от ... помощи....................... Редактирано от - Белчо фон Прасецки на 21/6/2004 г/ 12:54:40 |
| Извинявам се за дългата препратка, но това е резюме от националния план за развитие, така както е приет от Министерския съвет на 5 юни 2004 - отново за размисъл и дискусии Резюме на Националния план за икономическо развитие Националният план за икономическо развитие на Република България за периода 2000-2006 г. (НПИР) е първият документ, разработен след прехода към пазарна икономика, който адресира дългосрочни въпроси на социално-икономическото развитие в България. С него се въвежда комплекс от съвременни подходи за планиране и програмиране. Актуализираният през септември 2002 – април 2003 г. документ представя визията за бъдещото развитие на страната, съответстваща на националните приоритети, напредъкът в преговорите с ЕС и промените в икономическата ситуация и външната среда от 1999 г. насам. Наред с това планът е основа за преминаване към многогодишно програмиране на ползването на пред-присъединителните фондове на ЕС, по-специално програма ФАР. Разрешаването на социално-икономическите, структурните, екологич-ните и други проблеми в България изисква прилагането на много-аспектна политика, насочена към нарастване на конкурентността, подобряване на качеството на живот (включващо растеж на доходите и по-висок жизнен стандарт), подобряване на базовата инфраструктура, дерегулация на естествените монополи в енергетиката, телекомуникациите и железопътния транспорт, възприемане на правото и стандартите за качество на ЕС, намаляване на регионалните различия и т.н. Разрешаването на тази комплексна задача изисква широк обществен консенсус и висока степен на организация на публичната администрация, преди всичко, ясно определяне на общите цели и приоритети на страната. Визия, стратегически цели и ключови национални приоритети Визията на актуализирания Национален план за икономическо развитие, която обединява усилията на държавната администрация и социалните партньори, е българската икономика да достигне до такива стандарти на конкурентност и развитие, които до позволят успешната интеграция на страната в ЕС в началото на 2007 г., с което да допринесе за социално-икономическата стабилност в Европа. Осъществяването на визията на Плана предполага като минимум достигането на три стратегически средно-срочни цели: Създаване на подходяща социално-икономическа среда, която да благоприятства интеграцията на България в ЕС; Постигане на устойчив и балансиран икономически растеж, сравним с другите страни в процес на присъединяване, и подобряване на конкурентността на ниво индустрия, компания и човешки ресурси; Намаляване на различията между регионите и социалните групи, и цялостно подобряване по отношение на заетост, доходи, и качество на инфраструктурата. С първата цел българското правителство адресира своята функция да създава среда за местните и чуждестранни, публичните и частни ресурси с оглед постигане на изискванията и предварителните условия за присъединяването на страната към ЕС. Увеличаването на инвестиционната дейност е необходима предпоставка за постигането на общото целеполагане за социално-икономическо развитие. То съдържа такива предварителни условия, като върхо-венството на закона и принципите на пазарната икономика, изпълняване на изискванията на ЕС за опазване на околната среда, държавните помощи, качеството на публичните услуги, равните възможности, публичност и прозрачност и т.н. Устойчивият и балансиран растеж, заложен като втора цел, включва постигането на темп на икономическия растеж над средния за страните-членки, ниска инфлация, последователно ограничаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс и намаляване на безработицата. Това съответства и на прилагането на политиките във връзка с равното третиране и опазването на околната среда, които осигуряват средно- и дългосрочна устойчивост, а също така предлагат и по-добри условия за социално-икономическо развитие. Реализирането на устойчив и балансиран растеж е необходимо предварително условие за намаляване на разликите в доходите и жизнения стандарт със страните от ЕС, и съответства на основната цел на икономическата политика, заложена в ПИП 2002. Третата цел е мотивирана от големите различия в заетостта, доходите и качеството на местната инфраструктура между регионите и социалните групи. Опитът показва, че пазарните сили по-скоро задълбочават различията между регионите. Като правило инвестициите се насочват в райони, в които съществува изградена инфраструктура и сравнително добре развит пазар на стоки и услуги. Смекчаването на разликите чрез провеждане на активни мерки на пазара на труда, повишаване на квалификацията на наетите, окуражаване на малкия и средния бизнес, както и инвестициите в по-добро качество на местната инфраструктура, са част от мерките за коригиране на пазарните сили на търсене и предлагане и намаляване на различията между регионите и социалните групи по отношение на заетост, доходи и качество на местната инфраструктура. За реализация на визията и стратегическите цели на Плана интервенциите до 2006 г. ще се концентрират в следните пет ключови национални приоритета на развитие: повишаване на конкурентоспособността на българската икономика; развитие на човешките ресурси; подобряване на базисната инфраструктура и опазване на околната среда; развитие на земеделието и селските райони; балансирано и устойчиво регионално развитие. Ключов национален приоритет “Конкурентоспособност” адресира основно целта на НПИР за постигане на устойчив и балансиран растеж, основан на по-висока конкурентоспособност на ниво отрасъл, компания и човешки капитал. Това, което съществено отличава българската икономика от другите икономики в преход, е преструктурирането на износа и ограничаването на износната листа след 1990 г. Вътрешното търсене беше двигателят на растежа до сега. Постигането на устойчив и балансиран растеж предполага двигателят на растеж да се премести от вътрешното към външното търсене. Политиките за повишаване на конкурентноспособността на икономиката се разглеждат като част от икономическите условия, необходими за успешната интеграция на българската икономика на европейските стокови и финансови пазари. Ключов национален приоритет “Човешки ресурси” обхваща политиките за насърчаване на предприемачеството и въздействието върху дългосрочно безработните – ниско образовани, роми и др. групи в неравностойно положение. Традиционно България има качествено образование. Това, което образователната система не е развивала, са предприемаческите умения и умения за търсене и намиране на работа. Пазарът на труда в България наподобява най-лошо функциониращите пазари в Западна Европа – много дългосрочни безработни и множество непоследователни активни мерки. Целта на приоритета човешки ресурси е да повиши мобилността на пазара на труда чрез инвестиции в човешкия капитал и така да допринесе за увеличаване на икономическия растеж и конкурентноспособност на икономиката и да намали различията между социалните групи. Ключов национален приоритет “Подобряване на базисната инфраструктура” адресира политиките за подобряването на транспортната инфраструктура и състоянието на околната среда, които са част от условията за успешно интегриране в ЕС. Чрез подобряването на инфраструктурата се съдейства за увеличаването на конкурентноспособността на икономиката и мобилността на трудовите ресурси, чрез ускоряване на връзките между производители и клиенти и насърчаване на частните инвестиции. Ключов национален приоритет “Развитие на земеделието и на селските райони” адресира политиките за изграждане на модерно и конкурентно селско стопанство. Активите в селското стопанство са разпръснати сред голям брой дребни фермери, пазарът на земя е по-скоро неразвит и банките са много консервативни при отпускане на кредити за фермери. По тази причина помощите по програма САПАРД са важен фактор за преструктуриране на отрасъла и подобряване на неговата конкурентоспособност. Така приоритетът развитие на земеделието и на селските общности допринася пряко за реализацията на стратегическите цели за устойчив и балансиран растеж на базата на по-висока конкурентоспособност и намаляване на различията между регионите. Ключов национален приоритет “Балансирано регионално развитие” пряко адресира политиките за постигане на стратегическата цел за намаляване на различията по отношение на показатели като заетост, доходи и качество на местната инфраструктура. Основната задача на регионалната политика в България е да смекчи междурегионалните различия, породени от пазарните сили на търсене и предлагане. Петте ключови национални приоритета за развитие са обезпечени със съответни програми. В програмите са включени индикативни мерки и индикативни финанси, които предстои да бъдат детайлизирани и интегрирани в подготвяните Оперативни програми, в съответствие с регламентите за Структурните и Кохезионния фонд на ЕС. Управителните органи, които са част от предлаганата институционална структура за изпълнение на НПИР, извършват изготвянето на техните Оперативни програми, в срокове, съгласувани със службите на ЕК. В качеството на критерии за оценка на изпълнението на стратегическите цели на актуализирания НПИР са дефинирани следните показатели: 1) Реален растеж на БВП; 2) Растеж на износа на стоки и услуги; 3) Намаляване на дефицита на търговията със стоки и услуги; 4) Увеличаване на дела на малките и средни предприятия в БВП и заетостта; 5) Качество на базисната инфраструктура; 6) Намаление на брой на безработните и на трайно безработните; 7) Намаляване на междурегионалните различия по отношение на заетост, доходи, и качество на местната инфраструктура;  Намаляване на миграцията;9) Намаляване на вредните емисии. Връзка с други стратегически документи При работата по НПИР 2000-2006 г., в периода 1998-2002 г., той се основаваше на Националната стратегия за присъединяване на България към ЕС, Правителствената програма “България 2001”, актуализираната Национална програма за приемане достиженията на правото на Европейската общност и програмата “Партньорството за присъединяване”. Макроикономическият сценарий, заложен в НПИР, се базира на Средносрочната програма за публични инвестиции, която се състои от специфични проекти и програми, обхващащи по-широк спектър . Първоначално програмата за публични инвестиции покрива и по-кратък период от време (от 1999 г. до 2001 г.), като през 2000 г. времевият й хоризонт е увеличен до 2005 г. Законова основа за разработване на НПИР на първоначалния етап е Законът за регионалното развитие (1999 г.), който определя, че планът е “съвкупност от секторни и регионални програми, основани на анализ на цялостното развитие на страната и обща стратегия за развитие”. До средата на 2002 г. НПИР е изготвян паралелно с Националния план за регионално развитие (НПРР) и Националния план за развитие на земеделието и селските райони по програма САПАРД. И трите документа обхващат един и същ 7-годишен период (2000-2006 г). Последните два документа са с по-оперативна насоченост. Националният план за развитие на земеделието и селските райони е насочен главно към подобряване ефективността на производството на земеделска продукция и осигуряване на устойчиво развитие на селските райони. Националният план за регионално развитие беше основен инструмент за създаване на цялостна дългосрочна политика за регионално развитие, основаваща се на балансираност на националните, регионалните и местните интереси и приоритети. В хода на първоначалната подготовка на НПИР и НПРР бяха забелязани някои съществени проблеми. Възприемането само на подхода за планиране “отгоре-надолу” на първоначалния етап води до дълбоко вкореняване на принципа на централизма, както при разработването на НПИР 2000-2006 г., така и при разработването на Закона за регионалното развитие (1999 г.). По този начин НПИР, както и НПРР, не бяха способни да отразят инициативите на партньорите по адекватен начин и не можеха да изпълняват основната си функция по подчиняването на местните инициативи, както и тези на ниво централна администрация на единна логика, както и ефективното използване на ограничените ресурси, каквато е целта при последната съществуваща актуализация от юли 2001 г. Това наложи, паралелно с актуализацията на НПИР от септември 2002 г., да се преразгледа също проекта за нов Закон за регионално развитие (юли 2002 г.) и чрез него законово да се регламентира прилагането на принципа на партньорство, както и правомощията и отговорностите на партньорите. В съответствие със Стратегията за участие на Република България в структурните фондове на ЕС, от м. май 2002 г. изготвянето на НПРР се преустановява. С актуализацията на НПИР 2000-2006 г. от септември 2002 – април 2003 г. Република България положи сериозни усилия да подобри качеството на документа, да го превърне в един от опорните пунктове за по-нататъшния процес на преговорите с ЕС и да създаде основа за реализацията на целите на икономическата политика в средно-срочен аспект. Предлаганите цели и визия, стратегически цели и ключови национални приоритети на икономическото развитие до 2006 г. отразяват във възможно най-голяма степен бележките на оценителите (от м. май 2001 г.) и ЕК по предходните варианти на документа. С настоящата актуализация се отразяват и тенденциите в иконо-мическото развитие на страната и световната икономика след проме-ните във вътрешнополитическата ситуация след парламентарните избори (юни 2001 г.) и президентските избори (ноември 2001 г.), правителствената програма “Хората са богатството на България” (октомври 2001 г.), напредъкът в развитието на законодателната, регулативна, институционална и счетоводна рамка и структурните реформи, както и съществения напредък в процеса на преговорите за членство в ЕС и НАТО и за ползване на структурните фондове и Кохезионния фонд. Други документи и обстоятелства, взети предвид при разработването на предлаганите цели, приоритети и сценарии за развитие, са: (1) повишаването на кредитния рейтинг на страната от трите най-големи международни рейтингови агенции през втората половина на 2001 и 2002 г.; (2) повишаването на рейтинга на страната от ОИСР (2001 г); (3) първата емисия на български евро-облигации (октомври 2001 г.) и последвалите няколко мащабни операции за преструк-туриране на външния дълг на страната в периода 2001-2002 г., (4) 18-месечното стенд-бай споразумение с МВФ (февруари 2002 г.); (5) тригодишната стратегия на Световната банка за подпомагане на България (май 2002 г.); (6) одобрените параметри на макроикономическата и бюджетната рамка до 2005 г. (май 2002 г.); (7) приетите стратегии и планове за действие в преговорите с ЕК и по актуализацията на Националния план за развитие; ( стратегиите и средно-срочните планове за действие в конкретни сектори на икономиката – енергетика, железопътен, воден и автомобилен транспорт, телекомуникации, тютюнопроизводство, туризъм и области като развитие на законодателството, борба с корупцията, данъчно облагане, митническа реформа; (9) Пред-присъединителната икономическа програма 2002 и др.Институционална рамка за изпълнение Създаването на подходяща структура на ангажираните институции за прилагане на функциите за изпълнение на документа е съществено условие за успешното постигане на визията, целите и ключовите национални приоритети на НПИР. Тези функции включват общото и финансово програмиране, управлението, изпълнението, разплащанията, събирането на информация, осъществяването на контрол, мониторинг, и оценка. С оглед разрешаването на това предизвикателство, при настоящата актуализация на НПИР българските институции приложиха интегриран подход на ясно разпределение на отговорностите, и на тясна кооперация между институциите. Институционалната рамка за изпълнение на НПИР е разработена в съответствие с основните положения на Стратегията за участие на страната в Структурните и Кохезионния фонд на ЕС. В съответствие с тази стратегия, програмирането, управлението, изпълнението, разплащанията, събирането на данни, контролът, мониторингът и оценката на подпомагането от страна на ЕС ще се осъществяват на ниво администрация на НПИР, и на ниво ключови национални приоритети (секторни стратегии/оперативни програми), като всички звена са с точно определени правомощия и отговорности, и ще осъществяват при работата си тясна координация и сътрудничество. Окончателното структуриране на институционалната рамка за изпълнение на НПИР ще бъде направено паралелно с изготвянето на оперативните програми/секторните стратегии от страна на отговорните Управителни органи. С продължаващото укрепване на институционалната рамка в хода на реализацията и актуализацията на НПИР, България ще гарантира увеличаването на институционалния си капацитет за участие в следващата финансова рамка на Общността, и повишаване на ефективността на институциите при използването на предприсъединителните инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. |
| Незнаещ, откъде извади тези проценти? Ако си намерил някъде източник, светни, моля те... Ако това е писано нейде по-горе, простете. Днес нямам много време, та претупвам статиите и коментарите. |
И главното - переспективни култури- мак, канабис, шам фъстък и малко лешници. Имат яка пазарна ниша.  |
Допуска се и участието на частни структури като университети и неправителствени организации. Значи ли това, че държавните университети няма да могат да се кандидатират?  |
| Дървингов, Благодаря за дето пусна горния план. Както се вижда България ще си остане само в приказките, като страната родила разни компютърни гении. Във въпросния документ не се споменава нищо за високи технологии. Явно тия джуджета в правителството не се интересуват от високи неща освен ако са постове. |
| Проф. Дървингов, сигурен ли си, че става дума точно за това, което си постнал. Прочетох го, вярно на тагадък, но ми се струва, че това засяга приетата програма за 2001-2006 г., а не за преиода до 2013 г. Това, което аз намерих (ама дали е достоверно???), е че програмата 2007-2013 ще се разработва до края на т.г. |
| Инакомислещ, за процентите по туризма са от фокус ! А другите ти ги дадох като пример като какво значи инжектиране на субсидията ! А те варират и зависи какво искаш да правиш , ако се навиваш да се занимаваш със селско стопанство ! Пак примерно за една крава да си купиш струва 1000 лева държавата ти плаща 700 и ти си добавяш останалото 300 ! Кравата ти е готова , ами ако са повече същата работа 5 - 5000 3500 държавата 1500 ти ! Те ти ги 5 крави ! И ако нямаш къде да ги гледаш държавата те подпомага достатъчно със необходимото , а това е вече инжектиране ! Поне тука така правят , а държавата си държи на селското стопанство въпреки че всичко е частно , и държавата си ги възстановява тия пари дето ги е дала по-малко ! Некой път като ида по околните села ще ви направя снимки за да се убедите за какви частни стопанства ви говоря и ферми !  |
| След като си позволих волността да Ви обременя с много тонове ала-бала-информация, прегледах същинския национален план изобщо и в частност разддела за селското стопанство. По въпроса следното: 1. посочвам само текстовете, отнасящи се за периода до 2006 но те са показателни за основата, при която ще ни приемат в ЕС и на базата на която ще се развиваме 2. на стр. 183 от Нац.плана има анализ на силните и слаби страни на земеделието и селските райони - моля са не се смеете на пишещия тези редове след като ги прочетете [/brown]- та така 3. силни страни - изреждам --- почвено-климатични условия, трудови ресурси, мултифункционален тип промишленост, развита социална структура и селска общностна система, рибарство-поддържане на генофонда, добри възможности за риболовен туризъм, селски туризъм-запазено биоразнообразие (вероятно на селяните-бележка Дървингов) 4. слаби страни - експортен потенциал, селски райони, , липса на опит, слабо развити малки фирми, слаб асортимент на риба, несъответствие на наличната база с европейските стандарти, лошо качество на туристическите услуги 5. заплахи - недостатъчно приходи, миграция към градовете, ограничения на банковото кредитиране 6. възможности - сега внимавайте много = географско положение на България и потенциал за развитие на селските стопанства |
| Инакомислещ, става въпрос за цитирания от Вас период от време. Въпросът е как и какво ще разработват за времето след това и на каква база? До колкото съм запознат, в Съюза има две политики, за които решенията се вземат в Съвета и са задължителни - селското стопанство и риболова, та затова и там най-много се караха до сега, в бъдеще не знам. |
| Незнаещ, благодаря за урока по икономикс Една молба, като наобиколиш селата и ги изпонащракаш, наблегни на френското ТКЗС и приликоразликите му с бг представите (и спомените). Ще е полезно за част от форума, убеден съм. |
| Дървингов , ако мога да го перефразирам във едно изречение Силни страни + Възможности - слаби страни = УСПЕХ А защо не ????  |
| ЗДРАВЕЙТЕ ГЕНИЙ НА ЕПИСТОЛАРНАТА МИСЪЛ. СПОМНЯ ЛИ СИ НЯКОЙ ОТ ВАС КАКВО СИ ПРИКАЗВАХТЕ В ПАНЕЛНИТЕ СИ КУХНИЧКИ ПО ТАТОВО ВРЕМЕ? ЧЕ БЪЛГАРИЯ Е СЕЛСКОСТОПАНСКА СТРАНА, ЧЕ Е ТУРЕСТИЧЕСКА, НО И ДВАТА СЕКТОРА СА КОФТИ РАЗВИТИ -ЕДИНИЯ С ОТРОВЕНА ЗЕМЯ-ОСАКАТЕНА ОТ ТЕЖКИ ЗАВОДИ ПОСТРОЕНИ НЕ НА МЯСТО И КАТАКТРОФАТА С АПК/И ЕСТЕСТВЕНО БЕЗУМИЯТА НА ЛОМСКИТЕ ЯМКИ/ , А ДРУГИЯ СЕКТОР- С ОСТАРЯЛА БАЗА И ОБСЛУЖВАНЕ ПО СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ. И ЗАЩО ЛИ НИКОЙ НЕ ЗАПОЧНЕ ДА ГИ РАЗВИВА, А НАБЛЯГА НА ДЪРЖАВНАТА ДАЛАВЕРА С ОРЪЖЕЙНИЯ И НАРКО- БИЗНЕС. Е- НА, СЕГА НЕЩАТА СИ ИДВАТ НА МЯСТО НО ППО/ПЪРВИЧНАТА ПАРТИЙНА ОРГ./НАРЕЧЕНА ФОРУМ ПАК НАМИРА МААНА. И ПОСЛЕДНО----- ИМАТЕ МНОГО ЗДРАВЕ ОТ ЦАРЯ |
ПАТРИАРХ НИКИФОР,  А където има усвояване на европари - там е държавният приоритет, естествено. Как иначе чиновниците ще се накачат на клона на субсидиите |
| Петре, май пак прегърнахме грешната кауза да защитаване, ама нейсе. 1. за съжаление направеният извод е верен - в приоритетите до 2006 година няма и ред за високите технологии - тях просто ги няма в петте ключови национални приоритета за развитие (стр 146 и следващи от НацПлана); 2. в анализа на силните и слаби страни на конкурентноспособността на българската икономика (стр. 149) дума не става за все още наличния, високообразован научно-технически кадър - надявам се, че няма да изпадаме в национален нихилизъм да отричаме това. 3. На стр 155 в Основния план за повишаване на конкурентноспособността плахо се споменава съфинансиране от ЕС на иновационни производства и национално финансиране на НАСЪРЧАВАНО РАЗВИТИЕ И ПРИЛАГАНЕ НА ИЗСЛЕДВАНИЯ, ИНОВАЦИИ - аз не знам що е това, а Вие ? 4. В плана обаче се предвижда ефективно осъществяване на подготвената "Стратегия за изследвания, технологично преструктуриране и иновации" - Вие чували ли сте нещо за това, аз не съм, а съм малко изкушен в технологичния трансфер и лицензионната дейност ? |
| Проф. Дървингов, простете досадната ми небрежност да се обърна на "ти" към Вас. При първа възможност ще прегледам подробно националния план до 2006. Оставам с убеждението, че цитираната в статията мисъл на другаря зам.-министър Дацов е тотална глупост. Освен ако той не е решил да се прави на отворен пред медиите, а те да са го взели насериозно. |
| Инакомислещ ето ти една снимка , на 60 км от Париж ! И това е частна земя на 3 човека , единия се занимава със земята , другия има около 20 кози и третия работи във строителството по пътищата ! Тримата работят заедно и си делят успеха като си плащат всичко което имат към държавата и дрегите разходи по стопанството си , или там не ги питах точно за пари , па сигурно няма и да ми кажат ! Такива стопанства има почти във цяла Франция малки , средни и според земята и предназначението им ! Всичко е изследвано до дупка ! Във Нормандия се гледат много глави добитък , но климата им го позволява а производството на мляко и млечни произведения и месо захранва цяла Франция вкл, и износ ! И там няма големи стопанства , а като минах за 60 години от дебаркирането видях на няколко пъти не повече от 20-30 крави стадо , даже по някой път и 5-10 ! Няма държавно тука , това е всичко частно ! По-важното е нашите амсалаци от Селското стопанство да поразгледат как се правят нещата във селското стопанство на другите държави , а не да ми правят коктейли и събирания ей така за да отбият номера ! Там е целата кондика (снимка: натиснете тук) |
| Инакомислещ, сега едно лично мнение - през следващите години (не знам колко) трябва да залагаме като приоритет на всичко, което носи пари на гражданите и на републиката като цяло. И ако искаме да ни уважават, държавата би трябвало да обърне внимание (финансира, стимулира, инвестира, развива и прочие) на всичко онова което е останало и може да носи пари - очевидно това са туризъм, оръжейна и друга промишленост и селско стопанство (доколкото последните две са останали), високи технологии и подобни. |