Отиди на страница:
А махмурлукът е страшен...  |
| Наблюденията хубави, идеята липсва. Или както се казва - диагноза има, предложение за лечението няма. |
| На мен ми се струва интересно какво да се лекува всъщност. Каква е болеста? В много безнадежни алкохолици съм виждал човещина колкото нямат хиляди бабаит-пиячи и я проявяваха без разлика дали са временно трезви или както обикновенно "заляни". Явно не за тази категория или тип пиячи става въпрос а за човеци, които и със, и без алкохола не знаят какво да правят докато комунизма си отива. Все пак спасение има - Кадафито Султан на България, или поне още по трима евреи за заместници на Соломон Паси, областните управители и кметовете на селища от градски тип нагоре. |
Ракията е най-евтина, особено ракията менте - удряш две големи и така се разрастваш отвътре, че направо се изравняваш по мощ и значимост с шефа на "Топлофикация" например, а след третата ракия си твърдо решен, че няма да платиш сметката за парното, [....] и така чаша подир чаша човек надминава себе си, шефа си, ако го има, и всички шефове, става по-голям от политиците, от Ахмед Доган и от царя дори. А тези, които не пият ракия, седят пред телевизорите и се чувствуват велики футболисти, стиснали бутилка "Загорка", "Каменица" или друга бира. Вторачват се в екраните и виждат, как само сменяйки си деодоранта ще свалят красавицата от съседния отдел, как хрупайки кроасан ще се озоват незабавно в обятията на няколко красавици от хавайските острови.....  Гледат 100 000 -ния епизод на "дързост и красота" и за половин час забравят и сметките за парното, и началника, и Доган, и царя и дебелите си задници и увиснали цици  Редактирано от - Калки на 05/7/2004 г/ 08:30:37 |
| Свежо. Тъкмо четиво за първия ден на седмицата. Но защо само 5 ракии? Един мъж, един истински българин би започнал градацията от любимото "кило и канче"... |
Ето ви решение бе - Всеки алкохолик излекуван с двуцевка от упор - сачми номер 15. Така може да 'излечим' и пушачките и наркоманите и после ще останем в държавата 5 същества - Аз, на премиеро козата, Баба Цонка игуменката на женскйо метох в Харманли и 3-те бесни безпризорни псета в нашата градинка. На чайчето - лимончето. |
| Четейки тази статия, ми мина през ума, че най-високоалкохолната напитка, употребявана някога от авторката е бозата. Разбира се, ако това ми усещане се окаже верно, можем дори да я поздравим за високоморалния и здравословен начин на живот и да я призовем да пише за билки, гъби, дъновизъм, черешова диета, каране на велосипед в Западния парк (със всички съпътстващи рискове да излезне от парка бита, ебана, боса и без колело), плетене на дантели и взаимооотношения с домашните любимци. Консумацията на твърд (високоградусов) алкохол от българина не може да бъде опростена до дилетантско проследяване на настроенията, еволюцията на изразните средства, артикулацията и обектите на дискусиите, обусловени от броя чаши, изпити от даден индивид, сънародник на гопожата. Като рекох госпожа се сетих, че са по-скоро изключение случаите, при които до секс се стига без преди това "влюбените" да не са повисяли, нейде на чашка. Да бъде разглеждано поркането като някакво стихийно давене на мъка и безнадежност, показва твърде слаба сетивност към спецификите на психиката на хомосапиенсите, обитаващи както както нашия полуостров, така и другите места по света, в които алкохолът е част от традициите и културата. Въобще проследяването на т.нар. фази, през които поркащите минават с течение на чашите винаги крие риска да се объркаш в някой важен за теб момент. Има една фаза, която наистина е универсална, а именно, когато след дълъг запой се приближиш към любимата и нежно в сумрака прошепнеш: "Жена, айде да одим по курви..." Но това е фаза крайна и уважаващия себе си почитател на поркането не бива да си позволява повече от три подобни призива в жизнения си път. |
Каруцар,  Веднага ето как си личи мнението на експерта!*** Наблюденията на авторката са обидно-повърхностни за такава една екзистенциално-важна тема. Отново пишем за "народопсихологията" - Българинът такъв, българинът онакъв, в резултат - получила се е тъжна комбинация от откъслечни наблюдения и прибързани изводи. Освен това, госпожо, да знаете, че Иван Славков ракия не пие! |
| Посегнаха и на най-сладкото - ракийката! Ако ни вземат и салатката - съвсем ще я закършим. А статийката си я бива - кандидат-гимназист пише съчинение по стихотворението на Ботев "В механата". Модел 2004 |
| Преди да седне някой да пише публицистично или нАучно произведение за поркането, винаги следва да си спомни гениалния Екзюпери. При всички положения риска да напише някоя глупост ще намалее. Нека си го припомним: "На следващата планета живееше един пияница. Това посещение бе много кратко, но потопи малкия принц в дълбока тъга. - Какво правиш? - каза той на пияницата, когото завари седнал мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки. - Пия - отвърна мрачно пияницата. - Защо пиеш? - попита го малкият принц. - За да забравя - отговори пияницата. - Да забравиш какво? - поинтересува се малкият принц, който вече го съжаляваше. - Да забравя, че ме е срам - призна пияницата, като наведе глава. - Срам от какво? - попита малкият принц, който искаше да му помогне. - От това, че пия! - завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание. А малкият принц си тръгна в недоумение. "Възрастните наистина са много, много странни", каза си той, докато пътуваше." |
| Оти емнАхте жената, бре маскари?! Била не знаела да пие. Ами инак кво щехте да рукате, ако знаеше... Аз па се мола она и на футбол да оди и за това да напише. Важното е купон да има. Бъдете джентлемени, бре... |
Това е, на шестата ракия Бьлгарина преливал от гордост, а аз казвам че на седмата почва да псува наред що има политик щото като е трезвен не му стиска , а трябва и пияни и трезви по една МАЙНА на политиците да теглим че ни докараха до там да спорим кой колко литра изпил.Ха наздраве и без мезе не пийте  |
| Ходенето на работа на време всеки ден има една лоша страна - отегчително е. Но в този глобализиращ се свят е за предпочитане пред отегчението да не правиш нищо, освен да ходиш не подалече от близката кръчма "на време" всеки ден. Знаете (поне повечето от Вас) какво е - ставаш в 7 и 15, миеш си муцуна, гъз, зъби, пикаеш, излизаш, отиваш към икаруса или личния таралясник, ръгаш се, псувате се съпричастно със сънародниците по кръстовищата, слизаш от спирката, респ. паркираш, минаваш покрай до болка познати, кръчмета-бараки, баничарници, мекичарници, сергии за вестници и чорапи, фризьорски салони, приютени в тесни помещения, незнайно защо проектирани от архитекта на блока, магазинчета-кафенета с изнесени мръсни еднотипни неудобни пластмасови столчета и маси, неподходящо ситуираните гюмове за боклук, изгнилите москвичи и запорожци, които висят безцелно пред входовете, дали поради носталгията или поради мърлявостта на гордите си собственици не знам. Знаете детайлите и следите задълбочаването и експанзията на всички дупки в околността, знаете кривите тротоари, където обикновенно се спъвате много пъти в точно една определена щръкнала плочка (човекът е единственото животно, което се спъва два пъти в един и същ камък), познавате околните помяри, дори долавяте нюанси в прозяването, джавкането и въртенето на опашките на отделните екземпляри. Преди време минавах на път за работа покрай една безумно гнусна кръчма. Съчетаваше в техническо и архитектурно отношение стиловете фургон, каравана край плаж в треторазреден "народен" черноморски градец и "здание" на селска автогара. Непонятно защо собственичката беше решила да я украси в розово и синьо, съчетани в криви ивици и форми, мязащи на топки за ръгби. Още по непонятно беше това, че на ламаринения покрив беше турната имитация на тръстика, която на всичко от горе се беше проскубала и беше мнооооого мръсна. Скарата за кебапчетата беше изнесена отстрани, но това не пречеше смрадта на загоряла евтина кайма да проникне зашеметяващо във всяка пора на клиенти и минувачи. Зимно време пространството пред "щанда" се покриваше с мръсен найлон за да пази завет на седящите на пластмасовите столове и маси. Летно време найлона се махаше и минаващите имаха въможност да "задоволят" естетическите си потребности с визията на посетители, персонал и посуда. Собственичката приличаше на обекта си и затова нема да се спирам на нея. Не мога обаче, да пропусна възможността да споделя с Вас спомена ми за трима от посетителите. Всеки Божи ден или по-скоро всека Божа сутрин двама мъже и една жена на неопределима възраст седяха на точно определени местенца в "заведението". Единя мъж и жената в срещуположните ъгли, с лице един към друг, втория мъж на крайната маса до тротоара, винаги с гръб към гишето. Дори и понякога на масите да имаше и други лица, безизразните физиономии и кухите погледи на тримата ги засенчваха и се набиваха в паметта на наблюдателя. Винаги пред тях имаше пластмасови чаши с жълтеникаво-кафява течност и имам чувството, че винаги им оставаше една глътка. Немаше мезе, немаше швепс. Мъжът в ъгъла винаги беше скръстил краката си обути, в излинял от носенето през епохите на комунизма, ранния преход, структурната реформа и "новото време" сивкаво-черен панталон и обувки, които ааа и да запеят. Жената винаги беше приведена напред, опряла лакът на бедрото си и длан на брадичката си. С повече въображение човек, можеше да си помисли, че преди 20-25 г. е била красива. Може и да е била. Вторият мъж беше като изтукан. Винаги отляво на стола му стоеше протъркана чиновническа чанта, издута един Бог знае от какво. Носеше мръсна вратовръзка от тези късите с дебелия възел, копчето горе на ризата му беше закопчано и съчетано с маратонките Ромика, създаваше екзотичен колорит в иначе теглявата панорама на околността. Цяло лято, Бога ми, гледах тази гледка. Като фототапет бяха. Не помръдваха, не изменяха нищо. От тях биха излезли чудесно модели за художник. Вече не минавам оттам. Но ги сънувам понякога. Като че ли някой ги е щамповал в мозъка ми. Като се събудя винаги съм жаден. Много жаден. Редактирано от - каруцаря на 05/7/2004 г/ 11:56:01 |
| Статията очевидно е писана от несериозен пияч и може би дори (о ужас) от въздържател. Оттам и концептуалната критика на сериозните форумни участници, които напълно заслужено са пренебрегнали Цеков-Меков и са намерили пристан тук. |