Отиди на страница:
| Па случай на 60-тата гадавшина на акупацията е асобенна актуальна песнята: "Пад звьоздами балканскими" за балхарските майкапрадавци най-балшое ваздействие има оаканчанието: "хараша страна Балхария, а Рассия лучше всех!" Нъл тъй таваришчи? |
| Хугин, мога да се преклоня както пред хубава песен, независимо от националността и, така и пред народната мъдрост, независимо от народността и. Другото, дето правиш опит да лансираш, избива на елементарна простотия. Сори (това сори не значи, че сега пък трябва да ме емнеш за американофилия). Не дели толкова елементарно света, или ако го делиш, не се считай длъжен да изказваш мнението си навсякъде. Не е истина от последна инстанция. Твоят начин на мислене е динозавърски. А те измряха, щото ги изядоха хищници-толкова са били огромни, че като ги нападне хищник, докато мисълта им стигне до опашката, че да побегнат и са приключили земния си път. Спосиба за атеншъна. |
| kaily; Ако не разделяше хората, щеше да шиеш един и същ размер дрехи и да правиш един и същи номер обувки Защо мислиш така ? Нима, ако не се теглят изкуствени черти тук и там, внезапно (по естествен начин ?), всички ще станем еднакви ? Разбира се, в абсолютна форма, идеята за свят без деления е просто утопия, но аз искам по-скоро да поставя ударение на степента на това разделяне и на начинa, по който то ограничава отделните групи. Въпросът опира до една постоянна преоценка (т.е. развиваща се такава) за това, каква степен на разделяне е желателна, и по какъв начин следва да се ограничава (горе долу това е смисълът на разделяне) комуникацията между отделните групи. Дадена група може да се капсулира временно като форма на защита (да съхрани същността си ?), но в дългосрочен план, все някога трябва да се открие и сподели своите ценности със света (понеже е много съмнително, една група в своята ексклузивност да достигне чак такива резултати, че да претендира, едва ли не, за върховенство над човечеството като цяло). Принципът на разделяне е най-ясно демостриран в своята негативна форма, именно като ограничаване, от страна на доминантната група (или ценностна система), на култури които имат (дори и леко) различна същност. Можем да погледнем на това като на нормалнен (и неизбежен ?) процес, но въпросът е (особено в контекста на сегашната глобализация ?) да се търси по-точна оценка (незакостеняла) за степента на разделяне (степента, като определяща съответните ползи и негативи). Като практическо изражение, обикновено можем да употребим, че деление по даден въпрос (или признак) не е добро (но това винаги в контекста на обстоятелствата). Мисля, че идеята за ПРИНЦИПНО разделяне на човешкото общество е нелепа. (В частност, един практически аргумент е примерът с ексклузивната група, който дадох по-горе.) Тези неща ги написах, не защото мисля че са неизменно вeрни, а по-скоро, като представяне на гледна точка с известен (ограничен) брой примери. Съответно, може да се окаже, че някои от аргументите (а дори и идеите) се нуждаят от корекция. По принцип, мисля, че с оглед на факта, че (в своето болшинство) обществото се състои от индивиди, които са неспециалисти в теоретически постановки за неговото функциониране, то, смятам, че споделянето на дори една по-елементарна (с примери от ежедневието и т.н.) обосновка на гледна позиция си има съответното значение (понеже може да изиграе роля за преосмисляне позицията на останалите участници, които, ако искат, след това са свободни да продължат да изучават явленията в още по-голяма дълбочина). В крайна сметка, обществото се развива не на база на теориите, а (в голяма степен) и въз основа на гледните позиции на неговите членове. Тц, тц, тц ... но това е моето (по-скоро) мнение.  Редактирано от - bodrum на 25/7/2004 г/ 02:51:22 |
| Бодрум, прав си за разделението, но аз пък ще ти покажа една друга гледна точка. В последните години ми се случи да наблюдавам доста примери за хора, които упорстваха в това да няма деление, класификации и други подобни. И най-яростните защитници на "неоценяването" бяха хора, които по някакъв критерий щяха да се окажат на много долно стъпало в стълбицата на оценките. Или хора, на които им беше много изгодно светът да е замазана картинка с неясни и размити граници-на принципа "риба се лови в мътна вода". Последният пример за това прочетох в една статия, която постнах и в другата тема-Америка, в клуб политика. Че светът все по-отчетливо преминава от принципа "благо за всички" към принципа "блато за малцината избрани". Това естествено не се съобщава на широката публика, а само с недомлъвки се пуска в специализирани издания. И успоредно с това упорито се лансира идеята на постмодерничстичните времена за отказ от оценъчни критерии. |
| Всичко, всичко, всичко ми говори, ала аз не мога да говоря, вече се превръщам на природа. Това стихотворение е написано на некролога му... беше невероятен човек.Мисля че Бог ще се радва да си го прибере. |
