Софиянски наистина направи много за София. Благодарение на неговите усилия сега столичани могат да се радват на следните постижения: 1. Концесията на чистотата, в резултат на която софиянци плащат най-висока такса смет, за да имат най-мръсен град. Отделен въпрос е, как и на кого беше предоставена тя. 2. Концесията на водата, която трябваше да доведе до милиони инвестиции и нова водопреносна мрежа, вместо това имаме старата мрежа и 60% загуби по трасето, платени ясно от кой. 3. Официалната приватизация на общинско имущество, в резултат на която 54% от него е подарена на РМД-та, т.е. назначени от Софиянски мениджъри и служители /както стана със столичните аптеки и с 95% от общинските паркинги/, а другите 46% - харизани на борчески фирми или на близки до кмета лица като Огнян Донев – шеф на Софарма, който случайно е и в бордовете на няколко РМД-та, успешно усвоили немалка част от общинското имущество. В крайна сметка собственост за десетки, а може би и за стотици милиони долари отиде в частни ръце, на практика безвъзмездно. 4. Неофициалната приватизация, която е разковничето на модела “Софиянски” и която се състои от 2 вида “сделки”: а/ сделки от типа на Халите, Милениум център и Автогарата, в резултат на която общинско имущество за милиони долари вече е част от капитала на дружества, в които СО има миноритарно участие; целта на този тип сделки е общинския имот да стане частен като се заобиколи закона за приватизацията; б/ десетки замени - тип Берберян /кон за кокошка/, в резултат на които общината замени терени за милиони долари за панелки в крайни квартали, чиято цена пада с всеки изминал ден; тук целта е да се заобиколи забраната на закона за общинската собственост да не се продават общински терени – мисля, че и тук прокуратурата трябва да се поразрови; 5. Монополът върху рекламната дейност в София, осигурен на приятелката-съпартийка Диляна Грозданова. 6. Ремонтите, обявени за аварийни, за да се заобиколи ЗОП, и за да може кмета да договоря пряко с “подходящия” изпълнител; в това число напълно ненужните "основни" /а всъщност козметични/ ремонти на Витошка и Раковска, погълнали милиони левове, повечето от които едва ли са отишли по предназначение; 7. Метрото, което се строи от десетилетия и от което се краде десетилетия. Очевидно е, че за да направи пълен и точен анализ от дейността на Софиянски човек трябва да е юрист, а най-добре – прокурор. Така или иначе в резултат на свършеното по-горе все още кмета Софиянски успя да си осигури медиен и съдебен комфорт през последните 10г. За щастие съдебния му комфорт е на път да приключи. Всичко това наистина е много за софиянци, толкова много, че на мнозина като мен дори им идва в повече... П.С. И когато дойдат избори призовавам всички столичани да гласуват, но в никакъв случай да не го правят с отвръщение. |