Отиди на страница:
| Еххх, самоковския метох! Чудно местенце. И аз ходя там, ама не пея. Нема случай да съм го пропуснала, като съм в Самоков или в Боровец, а що народ съм водила там. Неповторима атмосфера. И аз имам машина за кафе. Машина за крем-карамел нямам. Баница знам как се прави, а и други манджи - вж. темата на Роска. И аз ям домати без сол, диня и пъпеш. С фреша съм малко по-зле. Ооох, нещо зех да се притеснявам от тия паралели... Дано само Лили да не ходи и по форумите....  |
| имам една лелкя, била е на квартира у метохо преди време. та разпрая какви курветини били монахините и за едно супер попче от рилскио с мотор, малку тип бандерас. през ден ги проверявало вали са още божии девици. абе спомени, а?  |
| На тебе може да се вярва, защото всичките ти сведения от региона са верни, убедила съм се. Но малко са там младичките, малко са, преди десетина години най-младата беше малко над 40. Сега най-младичките са мои наборки, или на Лили, което е почти едно и също По времето на баба ми, която редовно ме водеше там и беше приятелка с всичките, кажи го, преди половин век беше това, бяха много повече, имаше млади послушници, а освен това бяха достолепни и аристократични, дълго време игуменка беше племенницата на ген. Стойчев, която свиреше добре на цигулка, имаше и пиано там, в една от килиите, музицираше се. Един път, страшна случайност, като блеех в един празничен ден, командировка в ГДР, и се чудих къде да ходя, няма по страшно нещо от неделята в онзи Берлин, та се отзовах в един двор на църковен празник, с разпродажба благотворителна, сладкиши, мили танци, и други неща. Заговорих се с едни немски монахини. Като разбраха, че съм от България, веднага ми цитираха Самоковския метох и имената на някои монахини. Ма много драго ми стана, много.... Впрочем в допълнителните дейности, с които се изхранва метоха, е даването на стаи под наем. На доста ниски цени. Разкошни са - едни малки одаички, с много дървения, шарени чергици и икони по стените, всичките гледат към един двор, ромоли чешмичка с медно тасче, закачено на синджир (а самоковската вода, ооо, самоковската вода...), беседка в градината, калдъръм, тишина (никакви децибели). Препоръчвам го на всекиго, който иска да прекара няколко дни в пълна почивка. Релаксацията е пълна, а ако си падаш по класическия български двор, ще го предпочетеш пред всичко друго. |