Отиди на страница:
| Ей, свърших частпрома, за днес, ама ще ходя на рожден ден. Разпечатката - после. Зую, нема по сладка свалка от виртуалната. Готвя мемоари по въпроса. От Поповски не съм се интересувала много, какъв е в реалното, щото той хич не подаде. Таквиз, дето не подават, информация де, да не помислиш нещо друго, не са ми интересни. Или - тия безплътни, дето не се оплътяват в един момент, си остават само вербално упражнение. Дотук съм с интереса, щото друго си е да седнеш на маса и да тропнеш на келнера - Гарсон, две големи със салатка! Наздраве! Ще се чуем след полунощ... |
| Е хайде, да ти е сладко! И гледай да тропнеш по масата...! Но това за виртуалните свалки да знаеш, че ти го казваш. |
| . Има пари за компютри бе! Здравната каса е "подпомогнала" личните лекари с компютри по $4000 (четири иляди доларе$) единя. Божков трева пасе направо! . |
| Чок觧 ми те тези дето требе да ги учат от малки не желаят бе. Пример от личен опит: направих интернет зала в училище и предложих на даскалите да направим съвместен курс за ученици по 5 лв. за 20 уч. часа да се научат децата как да ползват интернет. Даскалите решиха, че не им е изгодно, щото ще вземат малко пари - 30-40 лева. и това е 2000 година.    |
| Meydger, Пропуснал си по една нула да сложиш на сумите за даскалите, те на по-малко от 200 не кълват! Ами прави си маркетингово проучване, преди да влезеш в училище и да се захванеш с образование! За сезон 2004 сумите започваха от 1000лв нагоре.......  |
| Не можах да намеря в мрежата къде са тези индекси, по които ни оценяват, та ще разсъждавам малко на вересия. Първо, не мисля, че масовостта (или не-масовостта) на ползуването на компютрите имат особено значение за развитието на ИТ специалисти у нас. България стабилно се очертава в групата на бедните държави - тези, които по-рано наричхме "трети свят". Тези държави имат предимно олигархична система на управление, много малки свръхбогати елити, ограничена средна класа и масова бедна прослойка. Нещо като разпределението на Оруел (1984) - 2% елит, 18% средна класа, 80% плебс. Беднотията никъде няма компютри - нито дори в САЩ, затова е важно да се прецени доколко средната класа е компютризирана. А тя, според мен, е (в България). Ние имаме 13% хора на мрежата, което вероятно е повече от процента на средната класа в БЪлгария, следователно, ние сме доста добре. По-нататък. Създаването на специалисти е в резултат от наличието на стимули за младите хора - да учат, вместо да се забавляват. В бедните страни, каквато е България, към класическото "учи' за да не работиш" напоследък се добави и един много мощен нов стимул - "учи' за да емигрираш" или, в краен случай, за да работиш в чужда фирма за повече пари. Този стимул преодолява категорично нелепата образователна система и никаква компютризация на училищата няма да промени съществено положението. Всеки, който поне малко познава ситуацията в ИТ отрасъла, би трябвало да сравни ситуацията с тази в Индия и Китай. Не разполагам са данни, но ще бъда много изненадан, ако сем окаже, че в Индия има повече хора на Интернет, отколкото в България. Въобще, някой еврочиновник се е опиатл да се отчете, а някой полуграмотен журналист е преписал без да мисли и да разбира. Отделно подкрепям мнението на неколцина (като Gold), че официалната статистика за броя потребители на Мрежата е много неточна. |
| Няма как и да е точна. По мои скромни наблюдения хората, които ползуват интернет от клубове, са в пъти повече от тези, които имат домашна интернет връзка. А как се преценява колко души ползуват интернет от клубове от гледна точка на Българския статистически институт е петмерна кръстословица. |
| Мейджер, не учители, а програмисти, оправни момчета и момичета, пък ако ще и със средно или незавършено висше! Тук, поради излишък от програмисти, има доста обяви по стълбовете, за курсове за деца 9-13 годишни по програмиране и ползване на приложения- ДОС, Асемблер, Флаш, Микрософт Офис и др. Това са програмисти или без работа, или желаещи да заработят нещо допълнително, предимно русначета! Имат в домовете си по 2-3 компютъра, набират по 4-6 деца и ги обучават. И ги обучават добре, не само да отбият номера и приберат парите, защото тези деца, които са се обучавали при тях, след това им намират деца за следващия курс и тнт. Синът ми не знае добре руски, а русначетата-програмисти за съжаление не знаят добре иврит, иначе веднага да съм го изпратил на един такъв курс!(Обявите са на руски, за деца дошли от бившия СССР)  |
Добри програмисти в България и ползващи компютри са две различни неща. Наистина има добри програмисти, но не си спомням да има компилатор или ОС които да се е разпространили по света и да са създадени в БГ. Така, че това "добър програмист" е относително. Преглеждах коментарите и видях, че съм пропуснал това мнение на Пиво-то. Не зная колко от пишещите тук се занимават професионално с ИТ, затова ще си позволя едно популяризаторско изказване. Та, по света броди мнението, намиращо почва предимно в главите на млади системни администратори, че най-велико нещо е СИСТЕМАТА. Щото, ако СИСТЕМАТА не е наред, нищо не работи. Едно време, като млад и зелен програмист и аз вярвах в тази заблуда. После, с течение на времето, прозрях простата истина - не системата, момчета и момичета, а приложението е всичко. Системата е обслужващ софтуер. Тя е направена единствено с целта ПРИЛОЖЕНИЕТО да работи по-лесно и по-просто и по-лесно да се поддържа. И другото, което е жизнено важно, драги приятели, са ДАННИТЕ на потребителя. Защото без ПРИЛОЖЕНИЕТО и без ДАННИТЕ компютърът е нищо. Може би си спомняте истерията 2000 ? Е, тя доказа много убедително именно това - че приложнията софтуер е най-важен. Оказа се, че в САЩ има хиляди и хиляди компютри (едни такива, изкопаеми mainframes), чиито собственици хич не мислят да преминат на най-съвременните компилатори и ОС, ами си използуват Cobol-ски приложения, писани през 60-те. И въобще, като гръмне PC-то, за какво се притеснявате най-напред ? За това, как ще си преинсталирате Windows-а (или Linux-а) или за своите приложни програми и файлове с данни ? Така че, позволявам си да твърдя, че "добър програмист" е онзи, койот може да създаде добро приложение. А добро приложение е онова, което потребителят (да бе, същият онзи отвратителен тъп user) харесва. Защото USER-ът плаща, в крайна сметка.  |
| Между другото, създадели на ОС в БГ има достатъчно. (ОС, не е зле да си припомним, могат да бъдат разработвани и за целите на специални приложения както за индустрията и космическите технологии, така и за научно-изследователската и други специализирани дейности. ) Един от тези хора, Андрей Ванков, е човек, когото лично познавам. Той разработи ОС за специфични цели (не е нужно да влизаме в детайли) и в момента тази система се използува за тези цели в съответните индустрии и отрасли на обществения живот. Само не мога да разбера защо се спекулира със статистиката. Осем милионен народ следва ли да се сравнява с милиард китайци и още толкова индийци ? Я да си вземете калкулаторите. |
| Много точна и поучителна статия. Жалко за коментарите под нея, които са се отплеснали по посока, удобна за управляващите. Нима не разбирате, че тези данни са изнесени от Европейската комисия и следователно са единствените меродавни за нивото на развитие на ИТ в България? Всичко останало са надутите предизборни балони на Милен Велчев и компания юпита... Още по-тъжното е, че с този кабинет най-многото, което ще постигнем, е нов договор с "Майкрософт", този път за около 50, 000 лиценза срещу около 26 милиона долара. Ей това ни е развитото Информационно общество! |
| Какво не е наред с нашите училища? През изминалата седмица министърът на финансите Милен Велчев изложи своята визия за “надпартийно дългосрочно споразумение за образованието, което да обезпечи постоянни инвестиции в образованието и да предотвратява естественото залитане на всяка власт да ги намалява [...]” Според него е нужно “постигане на определена договореност за пари, влагани в образованието като сума, като ресурс, а как ще се използва той конкретно е вече въпрос на по-дясна или по-лява политика.” Тук, естествено, възниква въпросът доколко е основателно това становище за необходимите реформи в образованието. Едно от твърденията на Милен Велчев е, че партиите имат естествена склонност да намаляват държавните разходи за образование. Това твърдение е безкрайно далеч от реалността. В историята на България и през последните години и в началото на 20-ти век се наблюдава точно обратната тенденция – има склонност държавните разходи за образование да растат постоянно и често безпричинно, докато нужните реформи в образованието не се извършват. Последният пример за провал на образователната реформа е точно при настоящото правителство – институционалната съпротива срещу реформата беше толкова силна, че в крайна сметка тя не се случи [1] . И най-странното е, че въпреки провалената реформа разходите за образование през 2004 година растат два пъти по-бързо от всички останали разходи. Получава се така, че тези министри, които провалят реформите, биват възнаграждавани с повече пари, които да им позволят да не провеждат реформа и през следващите години. Тук се натъкваме на втория проблем – това, че Милен Велчев иска постигане на договореност между партиите да заделят определена сума от бюджета за образование. Това най-вероятно ще изиграе много лоша шега точно на министерството на финансите. В момента министерството на финансите може да оказва определен натиск върху министерството на образованието чрез неговия бюджет. Ако обаче бюджетът за образование е фиксиран чрез надпартийно споразумение, това влияние ще се загуби и никакви реформи в образованието няма да могат да се проведат. А нужда от реформи има – ето какво констатира министерството на финансите по отношение на образованието [2] : · Забавя се реформата в образованието. · Има неоптимизирана структура на училища и учители особено в селските райони. · Заетостта в сферата на образованието е сред най-високите в региона и два пъти по-висока от тази при “изравняващите се страни”. · Наблюдава се влошаваща се посещаемост на училищата, особено на децата от по-бедните слоеве и от малцинствата. · Има стимули за завишаване броя на записаните ученици, като средство за запазване на съществуващите училища и учителски места. · Неправилното се разпределят ресурсите в сектора. · Управлението в сектора е силно централизирано – Министерството на образованието и науката отговаря за съдържанието на образователните планове, за контрола върху качеството, за кадровата политика, одобрява исканията на общините за откриване или закриване на училища и др. Според министерството на финансите “Всичко това води до влошаване качеството на образованието.” Ако се фиксира бюджетът за образованието, можем да очакваме проблемите да се задълбочат именно защото, няма да може да се оказва натиск върху министерството на образованието чрез неговия бюджет. И тази логика на разсъждение се споделя напълно от Милен Велчев по отношение на други искания за фиксиран бюджет на определено министерство. Винаги когато се случи определена дейност (култура, земеделие, здравеопазване, хора с увреждания, общини и т.н.) да поиска парите за нея да се фиксират като процент от БВП, Милен Велчев и неговите подчинени (правилно) контрират, че това би намалило ефикасността на изразходване на средствата. Това е така, тъй като на съответните министерства няма да им се налага всяка година да доказват, че имат нужда от съответните средства и че ще ги изразходват в ефективни програми. И изведнъж, в разрез с твърдата си политика към останалите министерства, господин Велчев предлага парите за образование да се фиксират и то не само юридически – със закон, но и политически, чрез надпартийно споразумение. Тук възниква въпросът как е възможно Милен Велчев да твърди, че фиксирането на определени суми за определени министерства и дейности е вредно и в същото време да предлага фиксиране на разходите за образование. Вероятно неговите подчинени в министерството на финансите са били ужасени. И с право – в следващите няколко месеца всички министерства ще започнат кампания, убеждаваща обществото колко е важно и те да имат фиксиран бюджет и дългогодишните усилия на финансовото министерство за въвеждане на програмно бюджетиране ще останат напразни. Проблем е и това, че Милен Велчев иска определена сума за образованието, независимо за какво се използва тя. Но, както видяхме по-горе, и самото министерство на финансите осъзнава, че най-важно е как се използват средствата. Ето няколко проблема с парите за образование в момента: 1. Над 97% от разходите са за текущи разходи, което означава, че пари за компютри, оборудване и книги не се отделят. 2. Местната власт няма реално влияние върху училищата, т.е. няма децентрализиране на управлението. От седем възможни отговорности и правомощия, местните власти в България имат само една (виж таблица 1). Таблица 1: Правомощия и отговорности на местната власт при управление на училищата Определяне на обхвата и вида на публичните услуги не Определяне на стандарта (крайния продукт) за съответната услуга не Определяне на метода (технологията) за постигане на стандарта не Определяне на доставчика (изпълнителя) на услугата не Определяне на цената на услугата не Разрешаване на текущи проблеми по поддържане на услугата да Финансиране на услугата частично Източник: Лъчезар Богданов, “Държавата срещу реформите”, 2004, изд. Изток-Запад; Използваните критерии са възприети от: Beyond the Center: Decentralizing the State, Shahid Javed Burki, Guillermo Perry, Will Dillinger, Washington, DC: World Bank, 1999. 3. Различията в заплащането на учителите са минимални и зависят главно от трудовия стаж, което намалява техните стимули да подобряват качеството на преподаването си. [3] 4. Отношението между учители и ученици в България е с около 35% повече от средното равнище в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, с над 70% повече от Германия и Великобритания и почти два пъти повече от Нова Зеландия (виж таблица 2). Таблица 2: Отношение учители/ученици Страна Отношение учители/ученици Нова Зеландия 4.0% Великобритания 4.5% Германия 4.6% ОИСР - средно 5.8% България 7.9% Източници: Министерство на финансите, Бюджетна прогноза 2004 - 2006; World Bank, 2002, Bulgaria – Public Expenditure Issues and Directions for Reform Ако се оптимизира структурата и броят на училищата, учителите и преподавателите достигайки до стандартите на най-ефективните страни от ОИСР биха могли да се спестят над 500 милиона лева от текущи разходи в образованието. Със спестените средства могат да се закупят достатъчно компютри, съвременно оборудване, книги и учебници, както и да се подобри начинът на заплащане на учителите и преподавателите. Ако се реализира идеята на Велчев и има споразумение за отделяне на определен бюджет за образованието и тези средства продължат да се използват по досегашния начин, нищо няма да се подобри в тази сфера. Напротив, както показахме по-горе, според самото министерство, на което Велчев е ръководител, тази практика има вредни ефекти. Следователно, идеята за надпартийно дългосрочно споразумение за образованието в сегашния й вид ще влоши ефективността на образованието и в същото време ще струва скъпо на данъкоплатците. [1] Повече за провалената реформа в образованието може да се прочете в книгата “Държавата срещу реформите”, 2004, изд. Изток-Запад с автори Румен Аврамов, Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Александър Божков, Живко Георгиев, Валентин Данчев, Георги Димитров, Антоанета Димитрова, Иван Еленков, Петя Кабакчиева, Пламен Калоянчев и Иван Кръстев. |
| Ей, ГЕНОВЕВЧЕ! Един драмописец преди век, че и повече написа "Многострадалната Г-ва". Тебе ли е описал? |
| Да поговорим и за възможностите на ИТ и интернет да намерят почва у нас! И да видим какво правят в ...Гватемала! http://ime-bg.org/pr_bg/index.html Как се прави е-government? От няколко години в България все по-често се говори за опростяване на взаимодействието на гражданите с правителството и за намаляване на разходите за това. За целта се предприемат различни по характер инициативи, като особено внимание – поне на думи – се обръща на идеята за електронно правителство или както стана популярно да се пише е-правителство. За съжаление, подобно на други добри идеи, засега реализирането на този проект не се получава с желаната скорост. За да подскажем едно решение, ние потърсихме примери за успешна реформа в тази насока и открихме пример, който заслужава да се отбележи. Нашият пример в този случай е Гватемала. Това е малка страна, която се намира в Централна Америка и е приблизително еднаква с България по размер на територията, а населението и е над 14 млн. души. Страната не е много развита икономически, но това не пречи на управляващите да предприемат реформа, която значително да опрости работата с правителството. През август 2001 г. в страната започва изграждането на система, наречена BancaSAT, която да позволи подаването на данъчни декларации и плащането на данъци онлайн, като през декември 2002 г. чрез нея вече се събират 84% от данъчните приходи. Тя се характеризира с ниски транзакционни разходи, по-качествена услуга и се възприема положително от хората. Преди въвеждането на системата попълването и подаването на данъчните декларации става само на хартия, след което се документите се преработват в електронен вид от служителите на банките, отпечатват се и се изпращат на данъчната служба в рамките на 5 дни. Информацията се обработва още веднъж в данъчната служба и се изпраща за съхранение. По този начин се създават огромни разходи във всеки от етапите на процеса, като чакане на опашки, възможни грешки при преписването и загуба на информация. Новият модел позволява на гражданите да се свързват с интернет страницата на собствената си банка, където избират иконата на BancaSAT. След като се регистрират с потребителското си име и парола, дадени им преди това от същата банка, те избират вида да декларацията според данъка – за личен доход, за ДДС и т.н. – и я попълват онлайн. След това банката дебитира сметката на данъкоплатеца с размера на дължимата сума, а няколко минути по-късно се получава потвърждение за плащането. Освен това системата позволява на счетоводителите да декларират и плащат данъци от името на клиентите си ако покажат документ, който удостоверява съгласието за това. Докато повечето фирми разполагат с връзка с интернет, мнозинството от хората нямат. Ето защо в клоновете на банките са сложени компютри, които се използват за новата система. Проектът BancaSAT стартира през август 2001 г., като на всеки шест месеца се пуска нова версия, която съдържа повече възможности, включително подаване на митнически декларации, представителство и промяна на личните данни онлайн. Разбира се, проектът не се осъществява безпроблемно, но ангажиментът от страна на всички заинтересовани групи помага трудностите да бъдат преодолени. Първият проблем е с екипа, отговорен за проекта. Той се състои от 5 човека, включително и международни консултанти, които обединяват местния и световния опит. Друг проблем е силната съпротива от страна на администрацията и данъкоплатците. Първите виждат възможността да загубят работата си, а вторите не са сигурни за ползите от системата. Все пак, противоречията са изгладени чрез участието на всички групи, като данъкоплатците са убедени от множество презентации в предимствата на BancaSAT, а служителите от данъчната администрация са пренасочени на други отговорности, като одитиране на новата система и други начини за подобряване на качеството на услугите за гражданите. Друго предизвикателство е приемането на ново законодателство за подаването на декларации по електронен път. Процесът е съгласуван с данъчната служба и министерството на финансите. В началото използването на процеса при електронни разплащания поражда съмнения и несигурност, но уверенията, че системата е проработила в други страни, спомагат съпротивата да бъде преодоляна. Данъчните закони са променени през 2001 г., за да позволят декларирането по електронен път. За да се идентифицират данъкоплатците, търговските банки, на които са клиенти, им дават име и парола. По този начин банките изпълняват три роли, които по принцип са функции на данъчните служби в останалите страни. В Гватемала банките са оторизирани да издават сертификат за идентификация на данъкоплатците, да събират декларациите и да извършват плащанията. Разходи и ползи Разходите за проекта се възлизат на $220 хил., предимно за консултанти и оборудване. Комисионните за банките се запазват същите, както за декларациите на хартия, така и по електронен път. В момента сумата е в размер на 0.085% от събрания данък и $0.1 за декларация. Ползите се оценяват на базата на няколко критерия относно проектите от подобен вид. Те са: полезност за гражданите, потенциал за подобряване на ефективността на агенцията и вероятност за приключване на проекта в рамките на 18 до 24 месеца. Главната цел е да се подобрят услугите на данъчната служба. Ползите за гражданите са значителни и обхващат декларирането и плащането на данъците по всяко време и навсякъде, както и намаляване на транзакционните разходи. Оперативните разходи също се понижават, тъй като попълването на хартия, грешките при писане и използването на кеш се премахват. Всичко това се отнася и за данъчните служби. От самото си начало проектът демонстрира положителното си въздействие върху дейността на данъчната служба, като изглажда много от процедурите в нея и служи като средство за подобрения в други области като нова система за одит на данъкоплатците и за модернизиране на митниците. Времето за събиране на информацията от банките драматично намалява – от 5 дни на няколко секунди. Освен това се спестяват много средства от инфраструктура, работа с хартия и отпечатване. Ефективността на служителите също се повишава. Отговорностите на персонала се пренасочват към одитиране, което допринася за откриване на забавени плащания и избягване на данъчното облагане. Един от основните успехи на проекта е бързото му осъществяване. Той дава първи плодове 6 месеца след началната си дата. На основата на това постижение на всеки 6 месеца се развиват нови версии на системата и се добавят нови функции. Като заключение ще посочим основните уроци от тази реформа, които се надяваме, че ще послужат и на българското правителство: · Дефиниране на ясна цел; · Бързо провеждане; · Приемане на адекватни закони; · Даване на приоритет на качеството на услугите; · Партньорство с частния сектор. |
| Добрите програмисти не се произвеждат в масовото училище, а в математическите гимназии и паралелки. Там е засилено обучението по математика и информатика, а в училище се учат по 2 ч математика, 2ч информатика само в 9 кл, и 1ч ИТ в 9, 10 кл. От 15.09.2004 г увеличават часовете по математика само в 9кл на 3ч седмично. Другите часове са ЗИП и ако не се направи група изучаваш това което ти предложат. И когато нямаше персонални компютри ние заедно с руснаците бяхме най-добри в програмирането, тогава се учеше на хартия. Значи проблема не е в техниката, а в интереса към програмирането. За да програмираш трябва да притежаваш асоциативно мислене и да можеш да създаваш математически модел. Добре е да влезе видеото в класните стаи и компютри и по другите предмети, защото сега тебеширените уроци са им скучни. Но най-добре е детето да си работи в къщи на компютъра. Не е само въпрос на пари , а и въпрос на обща култура да се закупи компютър, защото моите ученици имат GSM за по 500лв, но ходят в компютърния клуб. Според мен е по-добре детето ти да ти е под контрол. Но ценностната система в първоначалното натрупване на капитала е много относителна работа.  |
| В края на краищата кучетата си лаят кервана си върви.Далавера, далавера всичко е алъш-вериш!!!!!!!!!! |
| Преди нея са даже Турция и Румъния. Това показва проучване на Еврокомисията, цитирано от "Дойче веле". Хмм...даже |
| Пичове, за да направите нещо , като този японец например Натиснете тук трябва наистина да сте си надвили на масрафа, да нямате други грижи и да можете да отделите от свободното си време ей така, за чест и слава, докато тук това просто е невъзможно на фона на всеобщата мизерия, която цари в бранша. |