Отиди на страница:
обаче на станков макя му верно се е озорила. чак окол дванайстата му година го е научила да чети - сам си го призна у една тема  |
| Малко по-сериозничко за смешниците Тъй като, гледам, доста хора се интересуват от анатомията на смешнопиството и съответно постоянно изказват своите пристрастия, мнения и препоръки, та реших и аз да добавя моите пет ст’инки по въпроса. Както знаете ( за тия които не знаят - като прочетете следните редове, вече ще знаете и вие) аз съм академик, професор и дори народен майстор в сферите на дървената философия и като единствен титулован специалист в тази релативно нова наука* имам моралното задължение да запозная публиката с отношението и към СМЕШНОТО.Та тъй като тя (дървената философия, де) до голяма степен инкорпорира в себе си хумора като изразно средство, реших че няма да е лошо да дам няколко от нейните интерпретации относно някои деликатни части от анатомията на смехотворството: За да пише човек смешно са необходими следните качества: А) Изключително изострена наблюдателност. Забелязването на малки и уж незначителни битови детайли, говорни патерни, поведенчески нюанси и дори такива неща като цвета на чорапките на дадена прослойка са от жизнена важност за човек с амбиции за смешник. Б) Координация между мозък и перо. Колкото и да си наблюдателен, ако не можеш да трансформираш наблюдаваното в думи-медиуми които от своя страна да го транспортират до консуматорите, за най-голямо съжаление ти ще си принуден да се смееш сам на наблюдаваните аномалии, тъй като брилянтните ти обзервации без да са облечени в съответна лингвистична промяна остават само за лична употреба. В)Талант за намирането на смешни думи и изрази. Една и съща обзервация може да бъде казана по различни начини и да породи различни реакции в слушателя (съответно читателя). От друга страна пък за една група читатели една словесна салата би била смешна, а за други - друга.Погледнете следните примери: 1. Младежът онанираше тихо в ъгъла, неоткъсвайки поглед от каталога на “Петър Ченгелов”. 2. Пъпчивият тинейджър ритмично маструбираше пред снимката на преебващите краката му обувки. 3. Петко( или там някакво си име) изхвърляше хайвера си, върху гланцираните страници на каталога чиито образци на обувки ставаха единственно за фетишизъм. В трите примера се разглежда една и съща ситуация, но в зависимост от вашата хумористична култура вие бихте ги възприели по различен начин. За едни един от тях би имало по-силен смешнотворен ефект, за другиго - друг, а за трети - трети. Не изключвам и факта, че мнозина дори не биха ги приели изобщо като смешни. Има хора които на автопилот ще намерят най-точната за даден случай лингвооблицовка. При някои то си е вродено, други пък с много труд и упоритост култивират това качество, за съжаление обаче има и трети - които пък каквото и да правят това не им се отдава и туй то...и то не ме разбирайте грешно - те може да са гениални хора, много добри, разумни, дори мъдри и интелигентни, ама просто това ми ти “смехотворство” не им се отдава и туй то....на тях им препоръчвам да започнат да се занимават с нещо по-сериозно, тъй като явно хуморът не е за тяхната уста лъжица. Не да спрат да се занимават с него (след като им доставя удоволствие - какво по-хубаво от това, нали?), но да престанат да се цупят на реакциите на другите -онези които не реагират според тяхните очаквания на техните опити в сферата на смехотворството. Когато става дума за хумористично майсторство, с тъга мога да ви кажа, че съм забелязвал изключително кадърни и направо бляскави които да са “сухи” като пура извадена с дни извън хюмидифайъра. Колкото и да опитват, те могат да предизвикат само “вторични” **усмивки. Докато от друга страна има хора с лимитирани познанийца, с приматно излъчване и нула претенции, които могат буквално да ви попикаят от смях. Те просто го ПРИТЕЖАВАТ и туй то. Като сме в подточката за думите дай да не забравим да напомним на колегите-смехотворци, че има и натурално смешни думи които просто звучат фонетично РАЗВЕСЕЛЯВАЩО: кюфте, панкреас, финтифлюшка, кикимора, аспарагус, мамалига, каламбур, салмонела, трътка, нафърфоря и т.н.т. Добрият смехотворец няма да изпусне шанса да замени някоя досаден и сив синоним със съответния игрив еквивалент, вярвайте ми...ако е пък хептен-майстор може дори и да измисли съвсем нов - и съответно подходящ за целта неологизъм. А бе, кой си може - си може. Г) Подбиране на думи и словосъчетания които предизвикват смях поради необичайния контраст между тях или пък поради непривичността на мозъка (ухото) да ги види използувани в съответната сфера. Има разбира се и хиляди други неща, които правят едни автори по-желани и обичани, а други - по-апострофирани, но пък в края на краищата, както забелязвате е и въпрос на публика. Докато едни хуморопотребители ще се скъсат да се кискат на битовистични пасторални мистерийки с посткомунистични бабички и дадковци, други предпочитат усмивките под мустак при откриването на по-лежерни форми на хумор, а трети пък са готови да получат оргазъм при вида на сложна лингвистична абстракция изпълнена с алегорийни бомби, хиперболични сатъри и разни други такива мушморощини. Както казват - за всеки влак си има пътници. Не забравяйте, също така, че мнозина от списващите смешки го правят най-вече за да ви доставят удоволствие, така че опитайте се да сте все пак барем малко по-снизходителни. Не -нечестни, разбира се, но не и грубо-заядливи, както понякога се случва. _________________________________________ _______________________ *въпреки че нейните субекти са постоянно около нас, въпреки че нейните методи се използуват ежедневно от милиони граждани на планетата, все пак аз я въведох само преди няколко години като официална и по стар народен обичай се самонакичих с всички титли които ми дойдоха на акъла...тъй де...ако някой се беше сетил преди мен - сега той щеше да е корифей в тази област, а аз щях също като вас да седя пред екрана и да му чета там дървеното философствуване. Ама както викат по нашия край - Кой ебал -ебал. Ами в края на краищата има още толкова “нови науки” чакащи легитимиране, така че и на вас може да ви се отвори парашута, ако сте гяволета...тъй де... **вторични усмивки - дървенофилософски термин, обрисуващ усмивка предизвикана не от материала поднесен от разказвача, а от самият разказвач изглеждащ смешен с неумението си да ви разсмее. ( има два вида - надсимваща се и състрадателна, но това е обект на друго дървенофилософско изследване )   |
| Граци, след като прочетох романа ти, имам само един въпрос към тебе: Откъде толкова свободно време, бе човек ?  |
