| Мудното правосъдие е воденичният камък на шията на завързан в чувал и хвърлен в морето цял един народ. |
| Чудесна статия и к`во от това???? Дайте идея как ние, електората, да накараме независимата съдебна система сама да се реформира? Голяма част от депутатите са мастити юристи, които изпълняват поръчките на съда за промени, но те не са за сметка на подобряване на работата на съда, а точно обратното-да се засили хаоса и отворят вратите за измъкване от съдебно производство!!! Бих добавил и належащи промени в Гражданско-процесуалния кодекс за трудовите спорове-ДА СА ДВУИНСТАЦИОННИ и още след първа инстанция да има предварително изпълнение на решението, защото в противен случай работника като страна в процеса остава без социално осигуряване, предвид Кодекса на труда- за времето, през което работника е бил незаконно уволнен, работодателя внася осигуровките му.И ако едно дело се проточи 3-4 години, както е сега практиката, а работника не може да си намери работа, то той е извън системата на здравно и соц. осигуряване!!!! |
| Чекай сега, демокрацията значи да имаш право свободно да лаеш. Имаш го. Никой не ти е обещавал правене, де ръгна да правиш. Лай си там, скуцкай, после скимти. Квот са ти обещавали, имаш го. |
| Добре поставен пръст в раната! Ясно, мотивирано и достатъчно пълно прави анализа г-н Райков – направо програма какво трябва да се ремонтира. И съвсем естествено си казвам: “Е, и?” Тези, които трябва, ще го чуят ли? Да не говорим, че те и така си го знаят всичко това… |
За статията Това правосъдие е скроено и съшито по този начин във Великото НС. Нарочно го направиха такова, за да облекчат максимално политиците-престъпници да си разиграват коня, да грабят и после да останат безнаказани. Доколкото зависи пак от тях, то ще си остане такива. |
| Смешна статия и смешен плач. Добро утро, наивнико. В България правосъдието беше закрито след 1989. Бухалките бяха открити, а и съдиите са хора, а обществото ще се нагоди все някак си. Нагажда се и пише наивни статии, просто дума да става. Върховният съд не трябва да решава дела. Той трябва да определя политика. Той трябва да има правото да откаже разглеждането на което и да е дело, което не поставя нов въпрос за разрешаване. Не е работа на ВКС да правораздава. Това трябва да се прави долу, от съдилищата по места. Иначе да завеждаме делата направо пред ВКС. Борците да бъдат назначени платени призовкари. Веднъж редовно призована страната по делото да е длъжна сама да се интересува кога е датата на следващото съдебно действие. Никакво отлагане по никакъв повод. Помните ли две млади съдийчета - едното от Омуртаг, другото от Сливен. Под мъдрото ръководство на командира те ефикасно скопиха съдебната система. |
| като прочетох заглавието си рекох - ето пак пореден малообразован пасквил на тема. но трябва да призная, че статията е рядко добра и предлага идеи! само с едно не съм съгласен и това е, че законодателството позволява субективизъм. винаги, където има намесен човешки елемент има субективизъм и като принцип, това е за добро. проблемът при нас не са толкова законите, а преди всичко хората и условията, в които работят. истината е, че съдиите изобщо не са независими и въпреки имунитета им те са подложи на огромен психологически и икономически натиск. и колкото е по-ниска инстанцията - толкова е по-силен натиска. а другия огромен проблем е просто неграмотността на много от съдиите. А съдиите, все пак са титани на мисълта в сравнение с следователи, дознатели или прокурори няма да ми стигне постинга да си дам предложенията, как това трябва да се оправи. Но ще кажа, че България не е уникална и изолирана. Тези проблеми ги има или ги е имало по света и с малко желание и повечко ъкъл са били преодолени. А са да видим на нас кво ни липсва |
за статията!Но правосъдната система е част от кастата на недосегаемите в България и очевадно защо е така. Гнусната ни политическа класа се е окопала отвсякъде и държи всички лостове. Наивно е да очакваме, че правосъдието ще се самоочисти или пък, че политиците имат интерес да го реформират. Не и докато не доограбят всичко и не изтекат всички давностни срокове за тях. Дотогава - законът на джунглата е спасението за обикновените хора. ![]() |
| Защо е пропуснато при анализа на недостатъците на съдебната система да се спомене за най- болния проблем- Изпълнението. Защото ако е вярно че докато видиш съдебно решение е ходене по мъките, то дваж по- голямо такова е съдебното изпълнение. Което в крайна сметка обезмисля и целия съдебен процес. Който не го е изпитал- той не знай..... |
| Въпреки, че съм пряко засегнат от състоянието на съдебната система не намирам за уместно така да се настройва общественото мнение срещу нея. Това в най-добрият случай би послужило отново на тези, които и досега "Право седят, но криво съдят". Каква е гаранцията, че трудовите съдилища ще решат делата, които са стигнали до ВКС. Според мен почти никаква. Просто се започва малко преди есенната сесия на Парламента изяви на медиите, които да оправдаят внасянето на закони, които могат да навредят в още по-голяма степен тези, които очакват справедливо правосъдие. Какво означава замисълът в статията ВКС да преценява коя жалба е основателна и коя не? Това поставя в неизгодно положение именно тези, които като страна по делото са обжалвали решенията на Районния и/или Градския съд. И друг път съм писал, че този, който уволнява незаконно или незаконно недопуска на работа работник или служител, който е възстановен с влязло в сила решение на съда извършва произвол. Разчитайки не толкова на самия акт на незаконно уволнение, колкото на вредата, която може да причини на отделния работник или служител. За 5-6 години съдът едва ли ще отсъди обезщетение, което да възмезди вредите. А за същото това време работодателя/както и виновните длъжностни лица/ са си били добре, та и още по-добре. Не е важно само едно дело да бъде спечелено справедливо в съда. Важно е решението да бъде изпълнено. Каква е ползата от влязло в сила съдебно решение за възстановяване на работа, когато то не се изпълнява три или четири години. Никаква. Това е репресия на криво разбраната демокрация. Новите жертви на репресия едва ли ще бъдат възмездени по начин, по който това се случи с реституцията или по други политичски причини. Реставрация на репресивността - ето това е неизпълнението на влязло в сила съдебно решение. Реставрация за целите на личното отмъщение, за премахване на неудобните, за премахване на определени личности от заетостта с професионален труд под формата на здравна реформа - това все още е валидно за мен като български гражданин и до сега. |
| A ето и някои от хитрините, които в досъдебната фаза послужиха на тези, които поръчаха и извършиха незаконното ми уволнение и незаконно недопускане до работа за да не им бъде потърсена наказателна отговорност: - разтакаване с месеци на всяка нова молба до прокуратурата между нея и сътветното полицейско управление/за доразследване/; така в продължение на повече от две години; - в молбите си посочвам конкретните извършители на незаконното недопускане до работа, а раследването до края, включително и определението се изгражда с търсене на неизвестен извършител; - протакането с години достига до фаза, в която се прави промяна в определен закон, в който е вписано, че за висящи дела гражданина отново трябва да подаде молба. Това идва като "дюшеш" на прокурора, който води преписката. И той издава постановление, че е изпуснат срока. - след обжалване на решението друг прокурор се произнася, че предишния прокурор не си е свършил работата и че има какво да се доразследва. Но в края на крайщата една преписка, в която са вписани истинските лица, с техните имена, на които трябваше да им се потърси наказателна отговорност отива в архив. Дори човек и да отиде да поиска от регистратурата точна справка за това как са се мотали в истинския смисъл на думата документите, които са свързани с неговата съдба между прокуратурата и районното управление на МВР му отвръщат: Напишете нова молба. Това подхранва и до сега чувството за безнаказаност на тези, които и сега получават своите професорски пенсии. Мога да пиша и за доста от хитрините, които се използват и във воденето на дела - в съдебната фаза. Но няма да го направя. Тези, които искат да променят съдебната система към по-добро и досеге не си направиха труда да попитат конкретно всеки, който е потърпевш което трябва да се промени. Затова съм убеден, че в най-добрия случай всяка нова законодателна промяна е "изсмукана от пръстите" на законодателя. Тя няма да допринесе за решаване на проблемите, такива, каквито са всъщност, истинските проблеми, взети от живота, а не от общите призиви за интеграция към Европа. |
| Статията е пръст раната, удар в десятката. Във втория коментар (23.08.2004, 00:37:47) се търси идея “как ние, електората, да накараме независимата съдебна система сама да се реформира?” Такава идея е предложена за обсъждане на http://lex.bg/phorum/read.php?f=4&i=4210& t=4210 Моля, включете се в обсъждането! |
| " Мудното правосъдие е на път да взриви държавата " ......................................... ......................................... . ТАКА Е ! ВМЕСТО Държавата да "взриви" "мудното Правосъдие"- то ЩЕ взриви нея?!? АМА, к`во дъ съ прай: НА МУДНА ДЪРЖАВА- И ПРАВОСЪДИЕТО Й Е МУДНО!!! КАКТО, ВПРОЧЕМ, И ВСИЧКОТО Й ОСТАНАЛО!!! |