Отиди на страница:
| Баси мамата! Тоя помни Джеси Оуенс! Начи 2004 - 1936 = 68 Плюс 7 - да ПОМНИ! 75 лазарника! Евала Джимо! Нема те бъзикам повеке - ти си ми кат баща.  |
| Обаче изтепа попчетата. Сиги ко ша идем? Цаца, пържена на тиган, размразена от хамерикански консерви. ~~ Следющия път да ни разправиш как си учил Хемингуей да ПЦУВА на български. Щото он беше казал нещо ногу важно за българската ЕНТЕЛЕГЕНЦИЯ. Че е забравила навика си да бъде ЧЕСТНА.. |
| Нема...Обещавам... Че кат го затресат партизанските спомени и Че Гевара.... ~~ А, Бела Чао, Бела Чао, Бела Чао, Чао, Чао! Партиджано, де ла Монтаня...  |
| Чак толкоз не помня. Но помня оня, "големият завой", една примка, описана по пътя от Траката към Св.Константин, завой заради Малкия Лонгоз - големият беше между Пода и Ст.Оряхово - та на този завой автобусите за Узункум (по-късно стана Златни пясъци) спираха на спирките в началото, а в средата, по моста се засилваха така, че тумбестите ремаркета се клатеха обезумели, а гаджетата пищяха и непрекъснато имитираха, че някой ги щипе. Не че не ги щипехме, де. |
| От един приятел научих американския виц как на излизане от театъра в Бостън двама си говорели: Този Шекспир е добър писател; в Бостън я има я няма десетина души да могат да пишат като него. Разказах на американците нещо от този род и веднага съжалих, понеже те изпаднаха във възторг: Ха-ха - гениално Малко са вицовете, за които предварително трябва да обявиш, че са вицове, иначе звучат съвсем достоверно. При това, без да са тъпи вицове. Димитри, дай Боже повече от десет параноика като теб.  Църни, не можеш да отречеш, че Димитри е многопластов, та дрънка. |
| Верно, Сибила... ~~ Представи си начи, мазе в Мадрид. Пред пишуща машина “Мерцедес” седи Димитри, слуша Олимпиадата в Мюнхен и кльоца. Около него – стенещи, превързани бойци от Интернационалната Бригада. И той набира: ~~ Аванти популо, лаварис коса! Бандера росса! Бандера росса! Бандера росса ла триумфера! Бандера росса ла триумфера! Е вива Комунизмо е ла Либерта! ~~ Тоа пласт го затваряме... |
| Многопластов е, разбира се! За всекиго тук има по нещо - красиво, загадъчно, примамливо, като отдавна застинал вик на птица над вълните. Но само за тези, които са били някога там, във вълшебния Джимов трамвай, минал през младостта ни и останал завинаги там. Другите, за жалост са се родили възрастни. И сбръчкани. |
| Църни, владее автоиронията до съвършенство. А ти му се връзваш. Изпързаля те, Църниииииии От стара коза яре е Димитри. |
| Чувство за хумор, каза ми веднъж моят най-добър форумен приятел, притежаваш тогава, когато можеш да се надсмееш не само над другите, а най-първом над себе си. Благодаря на Димитри, още веднъж. Той е мъдър мъж с великолепно чувство за хумор. Редактирано от - Сибила на 24/8/2004 г/ 22:34:28 |
| Сега... 3-ти до 4-ти пласт. Джимо с американци и магнетофон “Филипс”. Я съм имал такув – шнур на микрофона, къде метър и половина. Иска и захранване от мрежата. Американската – 110Волта, нашта – 220Волта. Нема значение – технически недоделки. Джимо седи и записва Александър Невски. ~~ Упс – зад Морената се показва ченге – с уста праи връзка на кабелите, изтеглени от кметството на Московска... Бе що трепере тоя човек? Упс – ченге зад чешмичката пред Света София... Пие вече 8-ми литър вода... Напрао му се пука пикочния мехур... Хоп – друго ченге се разхожда и предлага удължители(!?!) за контакт... В бела престилка. ~~ Следваща сцена. Джимо седи у телевизионната кула и кльоца на “Оптима”: ~~ Камбаните БИЯТ, камбаните БИЯТ! Бим, бам, бом! Бим, бам, бом! Параноя Дрънка! Параноя Дрънка! Бим, бам, бом! Бим, бам, бом! |
| Нема значение... Аз просто не съм на себе си. Щом Сибила и Дон го приемат по еднакъв начин, требе да е велик.... ~~ Та ша извиняваш, Джимо. Измъкнал съм се между ПЛАСТОВЕТЕ ша знайш... Предпочитам си Гардиън с неговите Анализи. Все пак помисли – Фрост се пенционира.. |
| >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<<<<<<<<<<<>< Дон, откъденикъде се появи пак?! Да не си бил в стресираща лятна отпуска!?. Липсваш тук, да знаиш! Настана онова, ентропията де, та едвам се оправяме. А в оня трамвай аз бях зад теб, ама пусто, майка се ме учеше да не се заговарям с непознати. Както и да е, познат си. И обикчан. И псуван. Но не от мен. слънчо Абе забравих да кажа за ДИ> Ми сега го написал така, че ако го публикува в "антология" под същото заглавиие, Грацiян може и да не му предира (абе така ли се пише или придира?) слънчо >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<<<<<<<<<<<<< |