Отиди на страница:
| Те къде го пише: и аз предадох в БТА информация, но в нея не споменах как Антон Югов каза: "Това е първият ни хотел, викаме му силоза". И когато аз преведох това, високите гости, които щяха да ни пращат туристи, не ме запитаха защо "силоза". Когато пристигнаха и американски туристи, от "Български курорти" (имаше такова списание) ми възложиха репортаж. От един приятел научих американския виц как на излизане от театъра в Бостън двама си говорели: Този Шекспир е добър писател; в Бостън я има я няма десетина души да могат да пишат като него. Разказах на американците нещо от този род и веднага съжалих, понеже те изпаднаха във възторг: Мери, ела! Тичай да чуеш! *** Мери беше от Бостън и беше очарователна и имаше касетофон "Филипс", какъвто не бях виждал |
Така бе, земете пример от новите брадърси. Секи 100 души го проверяват да не е терорист, тях пък други 10 ги проверяват. Сиреч това са работни места, вид социална дейност.  |
| Ейй, ама верно, ногу си треперехме от тая минитехника, щом е малко нещицето, значи е от ЦРУ-то. На една лятна школа в Златна Прага, един наш човек, впрочем по това време партиен секретар на един институт на БАН, ногу го беше харесала една холандка. И все искаше да си го снима за спомен, милата. И той кандиса да й позира за снимка пред общежитието. И жената извади едно таквоз мънцърко, има-нема 10 на 3 см., дето му се дърпа едно нещо отстрани за снимане, като пълнител. И като взе да го щрака с него, нашичкият пребледня, и после ми вика разтревожен - ама гледаш ли с какво ме снима, това са шпионски фотоапарати, добре се насадих сега, какви обяснения ще давам в България.... Ама ногу, ногу се изплаши от тая техника човека. А едно друго момче, българче, като виждаше, че некой прави снимки за спомен, бегаше като ужилено. Ама като го гепиха накрая за големата групова снимка, викам си - ей сега на, нема да се скриеш. И после го гледам на снимката - седнал най-накрая, извърнал се и се закрил с длан... А за него, може и наистина да е бил от организация, дето не са им давали да ги снимат в чужбина... П.С. Ха, американското, ти все хулиш Димитри, ама как го четеш, с връзките барабар, аз немаше да го вържа така, за тая Мери... Бе, занаята си е занаят, нема кво да се лъжем...  Редактирано от - Геновева на 25/8/2004 г/ 01:50:43 |
| Бастард, Ти изглеждаш много добре запознат с техниката на КДС по онова време. Ти да не си бил единия от тримата, които са следили Джимо и Мери в градинката. Вторият ще да е бил Църни Шопара (и ника подхожда на този род дейност и стила му). Третият вероятно е бил Мrх++.  |
| Е, какво да кажа, от материала (този път ДИ ми хареса, понеже не прави типичните за него поредици от разкрачи във време-пространството) и от коментарите, най ми допаднаха думите на Сибила за словото: Когато ни замае, оставяме й се -доброволно. Много си права.  Словото е като хипнозата. Ако се съпротивляваш, не те хваща, но ако се отпуснеш и се оставиш то да проникне в тебе, не усещаш как бързо лети времето и как ти проникваш в други светове. |
| Ха Ха Браво, Димитри! Великолепно, многозначително и много значително. Дано Мери от Бостон да си е тръгнала щастлива и ощастливена от Българя, като си вика... Браво на тоз Джимо , голям ==== е , в Бостон няма и десет души да го могат туи като него. Да си жив, Димитри! По горе да се чете ===писател==== |
| Taka e Dimitri ako go kajesh direktno shte prozvu4i antisemitski, zatova zaobikaliai!!!Ama zashto kazvash neshtata napolovina:"Cicko si kazi, kato pred Gospoda Boga, si kazi"!!!A za Papa sum ti blagodaren do jivot!!!!!! |
| Може би излишни пояснения 1. В гр. Лихула, в Естония, преди седмица откриха паметник на естонците, сражавали се против СССР на страната на Германия. На паметника /барелеф/ е изобразен естонец с СС –овска немска униформа. И с шмайзер в ръка. На откриването кметът на Лихула казал за паметника- Посвещава се на нашите сънородници, които от двете злини избраха по-малката / демек, фашизма/. 2. Под “ нашият дипломатически умник” да се разбира министър Паси, той и Соломон. Ако не беше Русия, него нямаше да сварят да го направят, а пък баща му Исак вместо да бъде академик, щеше да чука камъни в Бухенвалд – до смърт. Сега министър Паси, създател, вдъхновител и организатор на Атлантическия клуб в София, публично проповядва терията за предстоящия разпад на Русия на няколко полусамостоятелни провинции и активно политикантствува в тази насока. |
| Точно така, др.Радул! Позна! Особено е популярна на Иракли. Някои я предпочитат студена. Мастиката. Като досаден, но необходим атрибут към фантазията, за която говорим. * * * И сега - пак малко за Джимо. Не го харесват тези, които нямат неговото възприемане на живота. Но не разбирам защо афишират невежеството си. |
| >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<>>>>>>>>>>>>> Амбастард, ми ти ДИ съвсем до нивото на Савата го издигна. Още малко да ги начукаш у една партия. слънчo >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<< <<<<<<<<<<<<<< |
| И к'во сега - едни харесват Джимо, други не го харесват - абе вземете се у рЪце! Уж Ентелигентни хора, пък спорят за вкусове и предпочитания!? |
| А за скорделята - няма нужда да се хабите. Чесън разбит със зехтин и галета (или трохи от сух хляб) докато придобие неприличен вид. Много върви с риба, пък и с пържен свински дроб! |
| Не бе sluncho6, само ме дразни особеният прочит и възприемане на недавнашната ни история чрез много пластови синилни бълнувания, та ме предизвикват да афиширам невежеството си! |
| Баба правеше скордаля само за пържените попчета. Със сафрид или скумрия ( докато още я имаше в нашето море ) не върви. Скордалята се приготвя с много чесън, орехи, бял хляб, оцет и зехтин. Бие се като тарама хайвер. И понеже по онова време зехтинът беше хем скъп, хем кът, баба имаше една хитринка - като купеше маслини, заливаше ги с олио хем да ги запази за дълго, хем олиото да замирише на маслина  . И после с това олио разбиваше и скордаля, и тарама хайвер, и по малко на салатите.А попчето е много вкусна риба. Само дето има много костички. И трудно се почиства, щото трябва да му се остържат люспите, пък е много хлъзгаво. Обаче най-вкусната рибена чорба става от попчета. Бе кво знайте вий... --- Дон, някой се беше възмутил под вчерашната реконтра, мислейки я за "статия" . Тъй ше е тя. Този форум отдавна вече не е онзи клуб. Примири се. Аз само се надявам един ден някой да издаде всичките тез истории на разказвача Дзимо....ще си държа книжката на перваза на прозореца да ми е на лесно в късните следобеди край зимното море.... Редактирано от - Simplified Solutions на 25/8/2004 г/ 09:04:43 |
