НИЕ СЕ РОДИХМЕ ТАМ, КЪДЕТО ДРУГИ НЕ УСПЯХА


Годината е 2001... Група ентусиасти решават да създадат фенклуб на “Левски” в Пловдив. Вече една година мечтата им е реалност. Историята на създаването на клуба е разказ колкото романтичен, толкова и вълнуващ.
Всичко започва от ранната пролет на 2001 година. Тогава неколцина студенти и “стари” левскари се обединяват от идеята за създаване на фенклуб на любимия отбор в града под тепетата. Както всички левскари, те са заредени с ентусиазъм и вярват в успеха на начинанието. Като първа и единствена точка в няколкото техни събрания тогава е пропагандата. Пропаганда, която ще извести новия ред! Освен това останалите фенове на “Левски” ще разберат за клуба. И реакцията от страна на жителите на Пловдив не закъснява. Повечето приемат това като шега, а някои дори заплашват с линч. Дори има и отправени смъртни заплахи. Но агитацията много скоро дава резултат. Много “сини” фенове се отзовават на поканата и така на 4 април 2001 година се поставя началото на фенклуба на “Левски” под тепетата. За негов председател е избран 38-годишният Петър Савчов. Първият мач, на който ултрасите решават да отидат организирано, е мачът на шампионите с “Хебър” в Пазарджик. Водени от своя председател, малката тогава, но сплотена група левскари е атакувана край Централна гара Пловдив от фенове на “Ботев”. След кратка схватка, не и без помощта на полицията, двете враждуващи агитки са усмирени. След този инцидент пътуванията на наши фенове за мачове на “Левски” в София или в страната не минават без традиционните “размени на любезности”. Контактите на членовете на фенклуба с фенове на “Локомотив” (Пловдив) са точно на обратния полюс. Това се потвърждава още един път на 15 май 2001 година – деня, в който е официалното освещаване на фенклуба. В 20:30 часа в 6-та аудитория на Аграрния университет в Пловдив се провежда прословутото събрание. То е веднага след мача “Ботев” (Пловдив) – “Левски”. 150 ентусиазирани левскари чакат появяването на своите любимци – Георги Иванов – Гонзо, Димитър Телкийски и Асен Николов. И те не закъсняват. Под бурния рев на левскарите в залата, в присъствието на няколко представители на медиите, знамената на фенклуба са осветени. На освещаването присъстваха и много други лица: лидерът на черно-бялата торсида Мартин Умброто (подарил шалче на “Локо” (Пловдив) на кумира на цяла България – Гонзо), шефът на националния фенклуб на “Левски” Златин Тепсиев, представители на фенклуба на “Динамо” (Тбилиси), както и други гости.
През последвалия период дейността на организацията се обобщава в няколко основни неща: посещения на мачове на “Левски”, пропаганда, както и активна гражданска дейност. С течение на времето се увеличава и “бойната” група от ултраси, които ходят на мачове да подкрепят любимия си отбор. За нас паметни остават мачовете с “Галатасарай” в Турция и с “Челси” в София. На тези двубои нашите активисти се представиха подобаващо. Като на мача с “Челси” в София присъстваха 62 души от фенклуба.
Мачовете на “Левски” със създадения от комунистическата партия армейски тим винаги са представлявали интерес от страна на “сините” фенове. Нашите членове не правят изключение в това отношение. Ние присъствахме на всички мачове между двата отбора. Но след един такъв последва и една наказателна акция. След мача от есенния полусезон на сезон 2001/2002 (завършил 2:0 за “Левски”), възбудени до краен предел от действията на “червената” агитка, ударна група от нашата организация прави засада на армейските фенове от Пловдив. След краткия бой край Централна гара в града са наказани няколко шала, а цесекарите разбират за мощта на “сините” ултраси.
Активната гражданска дейност на фенклуба също е налице. Организацията показа уважението и преклонението си пред паметта и делото на най-великия българин – Васил Левски. На 19 февруари тази година нашите дейци положиха венци пред паметника на Апостола на свободата. Също така не пропуснахме да отдадем дължимото и на клубната легенда на “Левски” – Гунди, като дарихме немалко средства за паметната плоча край Витиня.
Но членовете на фенклуба не спират дотук. Калени в битките с противниковите агитки, някак от само себе си идва и името на организацията – “Сини войни”. Ултраси, за които смисълът на живота се обобщава в една дума – Левски. Хора, които няма да спрат пред нищо, за да наложат “синия терор” в България.


© Blue Warriors Online 2002-2003.