Отиди на страница:
 Ола, уважаеми сънарядници |
| Думите "искам да ви кажа, че просто няма какво да ви кажа" са плагиатствани от моя постинг през нощта на 30 август: "Единственото, което може да се каже за Бога е, че за Него не може да се каже нищо." Ще Ви съдя за 1 лев, докато фалира вестникът! |
Е, кимам де, кимам ! На ти и пръстче даже  Къф суетен народ се навъди наоколо, се искат да им се кланяш. |
Латина, не показвай пръстче, че ще ти отхапят ръката до лакътя, че и над него  (принцип при реконтрите )А иначе - даже 2 пръстчета от мен |
И къде изчезна остатъка до 14 мнения? Сигурно arhiman е завел вече делото срещу вестника и прикриват следите. Тоя шуменски университет е опасен, кой знае от коя аудитория ще скокне и Тодор Колев. Иначе, аз също ще съдя вестника, но за лев и пеесе! Тези знаменателни думи ги бях публикувал още на 24 януари 2002 година и прилагам веществено доказателство №1. Сериозно погледнато този лаф сигурно е стар колкото света. Спомням си, че в училище имахме една даскалица по биология, Стамболийска се казваше. Та тя беше строга, но справедлива. Извикваше жертвата пред дъската, наместваше си очилата и започваше да чете "Жената днес" или нещо подобно. Важното в случая бе да не се млъква, нямаше никакво значение какво точно се казва, тя определяше оценката съобразно количеството произведен словесен талаш. Млъкването на ученика прекъсваше четенето й със съответните последици в дневника. Само че ние знаехме методите и за определяне на оценката и за да не се морим излишно си бяхме наизустили "Искам да ви кажа, че няма какво да ви кажа". След 30 минути непрекъснато повтаряне на тази фраза тя си дочиташе статията, сваляше очилата, поглеждаше строго и казваше: "Ученикът, седнете. Пиша ви 5". А аз дори имах 6-ца! |
| Сашо, зад хумора много прозира позицията ти. А тя, струва ми се, е доста пристрастна. Надявам се да ме разбереш. |
| Да бе, нещо мненията днес потъват вдън земя ... Нещо (някой) ги засмуква като куцо пиле развален домат! Ако това мое мнение не се покаже, не го четете - и без това не се вижда. |
| Аз па мразя дя се повтарям... дори да е с по-малко думи и от сасс... * Перемянка, по мне, по-добре на умствено слабите да ги раздадат... |
Сашо, зад хумора много прозира позицията ти. А тя, струва ми се, е доста пристрастна. Нима има непристрастна позиция? Ако има такава, тя ще да е нещо като малеби. Анадън му или йок? |
| Ако тоз братчед на Ники Василев не беше ни дарил тъй щедро днес с това ювелирно, хумористично и дори смешно четиво, нямаше с удоволствие да се досетя за самоукия поет-монархист Луи Стаматов VІ и неговия паметен стих: У вените ми синя кръв се блъска, разхлопа ли се нещо мойта дъска или това е истина неумолима - изпил съм кюрасо за трима. |
Митни, смяташ, че у Парламента трябва да ги носят  Да не ги прилапа охраната, преди да са стигнали до местоназначението си |
| Тя и охраната...таквоз...не бди особено много. А кюрасото следва да е било поне за петима, ако питаш мен... |
Е, па... Тя авторовата пиздиция прозира, ама май единственият по-остроумен момент е, че Хошиминчев напуснал за обяд...  |