Няма съмнение, че повечето психично болни са умъртвени от персонала. Но по този начин режат клона, на който са кацнали, тъй като може да останат без работа. |
Критерий за ЦИВИЛИЗОВАНОСТ на една страна е - не участието и в "антитерористични коалиции" , а отношението към психично болните. Ако 100 те милиона , давани за идиотизма "Ирак" бяха отишли за тези домове , това нямаше да става. В размисли като тези - срамувам се , че живея в тази страна |
Щом се срамуваш от България, нищо не ти пречи да емигрираш. Например в САЩ, откъдето да отидеш доброволец в Ирак |
Аз работя в дом за хора с умствени проблеми в Шотландия. Основният принцип, върху който се основава работата ни, е уважението към индивида, независимо от уврежданията и физическите и психически ограничения. Фокус на грижите ни е осигуряването на среда и подкрепа, които да дадат възможност на тези хора, да водят пълноценен живот, да бъдат част от обществото, като в същото време се полагат грижи за тяхното здраве. Периодично екип от различни специалисти - мед. сестри, психиатри, социални работници, лични асистенти, роднини и настойници, личен лекар, физиотерапевт и т.н., се събира и обсъжда нуждите и начините, как тези нужди на индивида, да се адресират. Всеки от нашите клиенти - обърнете внимание - това не са пациенти, а клиенти на службата - има своя стая, свои вещи и мебели. Ние се съобразяваме с техните предпочитания за неща, като меню, дрехи, занимания в свободното време, цвят на стаята, ... практически всеки един аспект на живота им. Нашите грижи се свеждат до ключовата дума ПОДКРЕПА. Т.е. ние не гледаме, а подкрепяме индивида в неговото ежедневие. Забележително е и отношението на местните хора, към клиентите ни. Те се отнасят с много уважение, топлина и грижа към тях. Приемат ги, като част от обществото. Хората с увреждания имат точно същите нужди, желания, болки и радости, като всички други, които наричаме себе си - нормални хора. Това, че ние не винаги ги разбираме, не трябва да е причина да ги натикваме в някой скрит мръсен и тъмен ъгъл на обществото, където те са малтретирани и забравени дори от Бога. Отношението към хората с увреждания е един много точен показател за нивото на развитие на едно общество. За съжаление, в България сме на едно много ниско ниво в това отношение и години ще отминат, преди някой в правителството да се сети и да се заинтересува от съдбата на тези нещастни хора. Срам.... |
Sani, След твоите паричнонатрупвания в емиратите и страната на мрака (Scot-land) защо не се върнеш в майка България и да станеш санитарка в лудницата край някое село, което го няма и на картата, за да докажеш своята, вярвам искрена, любов към многострадалния ближен? |
В подкрепа на казаното от Муктада (мързи ме да го кажа цялото), критерий за цивилизованост е отношението не само към психично болните, но изобщо към т.нар. хора в неравностойно положение. Като почнем от инвалидите, сираците, психично болните и всякакви други от този тип. В това отношение в България сме варвари. След като сме в състояние да ненавиждаме пенсионерите за това, че ни подяждат от заплатите, смятайте какво е отношението към осакатените от природата или от живота. Ужас. Междудругото, раковоболните също получават отношение като към пътник, обречен човек и не е нужно да бъдат облекчавани дори в последните им дни. Въртят се кански далавери с обезболяващите, а на болните им изписват абсолютни говна (без извинение), които не действат и хората се мъчат. Може би, колкото и цинично да звучи, хубавата страна на нещата е, че тези хора напускат този свят с усмивка, защото са се отървали. Усещането, че те изписват от ада, вероятно е приятно. Поне се надявам да е така. |
МУКТАДАСАКСКОБУРГИДИОТСКИ, ПИКУИК, в допълнение към тебе и Муктада..., когато започна кампанията за помощи на децата от Беслан се видя, че има доста голям обществен отклик, особено в събирането на дрехи, играчки и други вещи. Вярно е, че не бяха точно тези неща необходимите за децата, но така или иначе отзвукът беше показателен. Питам се, защо не се организират такива кампании за подпомагане на нашите домове за умствено болни - хората биха изпращали дрехи, вещи, пари, някои фирми биха могли да подпомогнат с горива, хранителни продукти, спално бельо и пр. Нужно е само тези т.н.правозащитни организации вместо да дрънкат наляво и надясно глупости и да се стараят да усвояват пари чрез възможно по-мрачни статистики, да впрегнат усилията си за организиране събирането на помощи. Ако държавната помощ за Беслан е въпрос на политика, гражданската помощ за тези домове у нас е въпрос на човещина. |
През 2004 г. парите за годишната издръжка на един болен от тези институции е била увеличена двойно - от 1142 лв. на 2 346 лв., но подобрение в услугите за тези хора не е имало. След като усвояват двойно повече пари, е редно медицинските работници в домовете за умствено увредени да се отнасят с повече човещина към лудите и да се грижат подобаващо. Докато минималната работна заплата която изработва един здрав човек в България е 120 лева на месец, умствено увредените източват по 200 лева на месец от джоба на Българския данъкоплатец. Sani, имай в предвид, че в България болшинството работещи здрави хора дори не могат да постигнат придобивките които Шотландския данъкоплатец плаща за умствено болните в Шотландия. ("Периодично екип от различни специалисти - мед. сестри, психиатри, социални работници, лични асистенти, роднини и настойници, личен лекар, физиотерапевт и т.н., се събира и обсъжда нуждите и начините, как тези нужди на индивида, да се адресират" ). Редактирано от - Магистър на 17/9/2004 г/ 11:12:33 |
Попаднах преди време на следната статия за състоянието на Държавната психиатрия в Паталеница : Натиснете тук Нямам какво друго да коментирам - то фактите говорят сами Но наистина е време да се обърне вниманието на обществото и към този проблем. |
Да пази Господ - нас и близките ни, от болести и беднотия! Защото ако се съди за милосърдието на българина по отношението на обществото и държавата към душевно болните, хронично болните, немощните и бедните ни сънародници, нищо по-различно от категориите "боклук" и "първобитно племе" няма да ни подхожда... |