Добави мнение Мнения:19
| бе по убаво да си беше стоял и долна балтия трънско-и са кво ем не ебал ем хонорар получил |
| Нещо не ме гепи с тази сапунка Янко. Много дрънчи на изкусуряване и изкилиферчване до ниво - "аз, великодушния, добронамерения голям ебач с широкото сърце". Айде да приемем алтруизма за натурален, ама защо бе джанъм трябваше да вкарваш и онова лирично отклонение? От к'ъв зор? В общи линии, съм забелязал, че баш ебачите си трайкат и никога няма да чуете от тях такива работи като: ...а палавите дамички ги качвах по тъмна доба през балкончето, свързано с моята обител, подобно на онзи пъргав присмехулник Фанфан Лалето. За целта измайсторих въжена стълбичка за пожарникари, че като изпълзят догоре, да гасят пожара, лумнал в блудното ми тяло. Това романтично приключение така ги възбуждаше, че ги подхващах във въздуха напълно готови. Само един наистина нетактичен аматьор-ебач, ще тръгне да ти описва такива ми ти пикантерийки присъщи на ученици от горните класове на техникумите, пък и на всичкото отгоре то само като го видиш с каква дрешка с пайети-страстоубийки е облечен на снимката автора и понататъшни коментари относно вихреността на сексуалният му живот не са ти нужни. На всеки, що годе открехнат пич му става ясно колко са реални ония фанфанлалещини в разказа. То, верно, че художественната литература не изисква искренност и хиперболите са простими, ама в края на краищата, дай го по-скромно бе, мой човек. Като гледам как ги сипеш като същински Казанова и направо ми иде да...ееее...да кажа: Хммммм... А иначе, като му чета ( изпод лустрото ) премеждийцата, чак се натъжавам някак си, за човека. Там, кухничката, хазайката, посещенията в съюза на журналиста, писането на сценарии за телевизията и всички онези някак си позабравени интелектуални деяния на българските провинциални таланти и една гяволита усмивка ми се изписва на лицето ( ебати гадното копеле съм, а? Ама сега, какво да правиш...баш така си е. Няма да седна и аз да си кривя душата ). А Янко - човека, иначе, сигурно е готин. То си му личи. Изписана му е на физиономията и добротата и наивността и даже онази озареност която се наблюдава при творците я има. Чел съм и по-добри неща от него...за съжаление, според мен настоящото заслужава   |
| >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<<<<<<<<<<<<< Много поучителна проза. Учи ни, че не тре да еем момета в последна фаза, само защото не са минали по копринената стълба..... не било човешко, каза прозаика и аз се съгласих. Обещавам вече няма. слънчо пп то па и не пада мааму..... >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<<<<<<<<<<<< |
| Тоя саламджия Грациан вече ме дразни с касапския си вкус и с неустоимото желание да се прави на литератор. Тъп си, Граци, а пък тези постинги ме карат да си мисля, че генно си идентичен с Алековия герой. А като те знам, че си и упорит, нищо добро не чака македонката. Нали ще и предадеш, че дълбоко и непоправимо и съчувствам? |
| без коментар, както се казва: ГРАЦИАН КОЛЕВ С много обич и целувки (Писма до Краси) Писма до естрадниЯ певец Красимир Бисеров от разни поЧитатели и поЧитателки ----------------------------------------- --------------------------------------- Писмо от Румяна Казанджиева , 32 годишна , разведена с две деца от Бяла (живееща във Варна). Фризьорка по професия. Нежна и чувствителна натура: Мили Краси, (мисля , че мога да си позволя да те наричам така), аз съм (ако си спомняш на твоя концерт във Варна) онази девойка, от петнадесети ред, девето място, която ти гледаше през по-голямата част от концерта и на която изпрати въздушна целувка и намигна, когато пееше "Искам да те утеша". Не знам как , но всичко се случи толкова бързо и макар, че според хороскопа ми точно на този ден (имам в предвид деня на концерта), аз би трябвало да срещна голямата любов на моя живот и аз да си призная бях подготвенна душевно за романс, изобщо не очаквах, че ти - моя идол и кумир ще бъдеш този, който богинята на любовта изпраща за да бъде моя рицар. Когато те наблюдавах, аз имах чувството, че се разстапям и потъвам в кадифената ти прегръдка. Твоят лиричен глас събуждаше, едно непознато за мен дълбоко и прелесно чувство. През паузата, аз се опитах да се добера до твоята гримьорна, но грубите телохранители ме отблъснаха, въпреки че им казах, че ти ме очакваш. Не знам защо, но от този ден, аз загубих всякакво желание да общувам с други мъже и самочакам теб - единственния, идеалния, възвишения, прелестния трубадур, да ме спасиш от сивото и мрачно ежедневие и да ме отнесеш на твоя бял кон в приказна страна. Когато ти запя "Искам да те утеша " аз бях сигурна, че ти нарочно избра тази песен, заради мен, понеже сигурно си забелязал в очите ми тъгата и опустошението в моята душа. Аз се опитах да ти изпратя моя телефонен номер, написах го на една салфетка с червило и изтичах да го хвърля на сцената , но ти сигурно също си бил много развълнуван и не го забеляза. Снощи сънувах приказен сън. Аз бях улица "Обич", а ти беше - улица "Щастие" и ние се срещнахме на площад -"Доверие". Когато се събудих, облята в пот, аз плаках и вятъра подухващ от моя прозорец ме галеше и изсушаваше сълзите ми и аз си представях , че тази ефирна милувка беше твоята и това още повече ме караше да плача и да бъда нещастна, защото ти не беше до мен и ми се струваше, че нощта продължи вечно. Нямаш представа колко е тъжно без теб! Когато се върна в къщи от работа, аз всеки ден се изкъпвам, обличам си пеньоара, слагам си пухените пантовки, наливам си чаша с шампанско и пускам на грамофона "Искам да те утеша". Загледана в букета свежи червени рози, който стои на нощната ми масичка аз си представям, че ти си тук до мен и пееш, само за мен (както тогава на концерта) и в тези мигове няма по-щастливо същество от мен на земята. Сякаш приказни елфи и сатири танцуват покрай нас двамата и когато накрая ти пееш : Сълзите ти пробиват дупки в плътта ми аз само искам да те утешааааааааааа. аз повярвай ми зная какво точно искаш да кажеш. Аз те разбирам напълно и безропотно. Аз може би единственна на този свят отрупан с мръсотия и печал знам точно какво имаш в предвид и с разпилени коси и подпухнали от плач очи очаквам твоите нежни ласки на спасител. Аз си представям колко тежко ти е на теб самия, защото когато пееш за твоята самота в "Един нежен стрък" , аз съм тази която е готова да отвори широко обятията си и да те приюти, защото само една сродна душа като моята може да почуствува огромната тежест на самотата която като октопод изсмуква от гърдите ни онези жизнени сокове на ползотворно общуване и ни оствя само разруха и празнота наоколо. Вчера при мен дойде на работата една клиентка (аз забравих да ти кажа , че съм фризьорка по професия - само за известно време) и тя ми каза, че слушала на радиото, че другата събота и неделя ти си щял да имаш концерти в Русе. Ако искаш, аз имам три дни от отпуската си да вземам и мога да дойда да се видиме. Нямаш представа какво ще бъде щастието ми, ако ми отговориш час по скоро, защото аз трябва да ги предупредя на работа поне три дена преди това за да ме пуснат. Аз вече си представям как ще вземем една лодка и кошничка със закуски и ти ще гребеш по Дунава и вятъра ще вее твоята коса , а аз ще ти слагам гроздови зърна в устата. На лунната пътека ще си обещаем да се обичаме завинаги и никога няма да се разделяме. Ти ще вземеш китарата и ще пееш само за мен "Искам да те утеша" и аз ще се смея и плисъка на вълните ще припява на вълшебния ти глас и птиците ще замълчат слушайки твоята песен и тогава звездите ще зашептят за нашата любов и нощта ще ни загърне с воал на потайност. Извинявай за мастилените петна по писмото, но това са сълзите ми които роня докато пиша. В душата ми сега е пусто без теб и просто без дори да съзнавам аз плача. Аз също не знам дали ти имаш някой да се грижи за косата ти . Ако не - то мога да ти стана и фризьорка, защото съм чувала че естрадните певци имали собственни фризьори, а пък аз съм много добра и имам много клиентки тук, даже имам и няколко мъже които идат да се подстригват при мене. Като се видиме аз мога и да те подстрижа за да видиш колко съм добра. Не искам да се хваля, но клиентките ми казват че съм имала златни ръце и съм била родена да бъда фризьорка на именити личностти. Миналата седмица бях при една врачка тук във Варна, баба Николина, тя всичко ти познава! Тя ми каза, че в скоро време ме очакват големи промени за хубаво и аз все си мисля, че съдбата ме тласка към теб безвъзвратно! Даже и когато си редя пасианси все вале купа е върху мен (сигурно разбираш какво имам в предвид). Аз дори четох и твоя хороскоп и познай какво?! - на теб също ти предстои любовна авантюра в бъдеще. Знаеш нали какво става когато Дева и Водолей се срещнат при акцидент Венера!!! Аз имам и една специална изненада за теб, но не искам да ти я издавам преди да се видиме. Само мога да ти подскажа , че имам плетачна машина "Brother" и мога да плета много хубави пуловери с нея . Тя е като компютър и ти можеш да пишеш разни имена и да рисуваш разни шарки с нея .Но аз много се разписах и току виж съм развалила изненадата. Аз освен че съм домакиня тип обичам също и изкуството, особенно импресионистите. Много обичам също поезията и модерното изкуство. Тук имам от едно списание един тест и според него аз съм уравновесена, разсъдлива и знаеща какво иска от живота персона. За най-голямо съжаление съм обградена с простаци, които не разбират нищо от изкуство, различни профани които гледат на жената само като средство за удволетворяване на най-ниските си страсти без да влагат душа. Особенно тежко е когато никой не те разбира и само иска да те използува като стока. Вие хората на изкуството нямате представа колко прости хора съществуват и колко малко са тези които наистина разбира ме вашите скрити послания . Миналото лято тук в съседния апартамент беше на летуване художника Горан Знеполски (този който е нарисувал " Кремиковска идилия') и докато му позирах за цикъла "Сирени" (Иначе нищо нямаше по между ни. Ние си бяхме само приятелчета) аз му обяснявах колко е безчуственна публиката в провинцията и как тук никой не му пука за истинското изкуство. Той се съгласи с мен. Той много пие, но нали е художник и така му идва музата. Иначе е много интелигентен и има собствен стил. Тук във Варна има също и няколко интелигентни артисти които познавам, но аз не съм много по театъра. Аз както виждаш съм напълно откровенна и за да мога да застана с открито чело пред теб, аз искам накрая да ти споделя и нещо, което тук във Варна не съм споделила абсолютно с никого, дори и с най-близката си приятелка. Когато бях на 16 години аз бях излъгана от един брутален индивид и ние се оженихме без аз да искам много. Той беше много неотговорен и аз понеже бях тогава млада и глупава му родих две деца , за които той не си и помръдна пръста. Аз разбира се поисках развод, когато разбрах какъв нисък и долен тип беше той и сега те са при майка ми и баща ми в Бяла, но не се притеснявяй, тук никой не знае даже , че съм била женена някога и няма страшно. Аз изобщо не мислех и да ти пиша за това , но все пак си помислих , че ако има нещо между нас, то ние не би трябвало да имаме тайни един от друг, а пък и ако ти научиш от някой друг за това сигурно много ще ми се сърдиш , че съм крила. Знам че си модерен човек, но все пак някак си по друго е да ги знаеш тия работи. Аз също, ако ти да речем имаш деца, няма да имам нищо напротив, защото в края на краищата се случва, нали така? Никой не е съвършен, дето има една дума. Стават грешки по света. Аз между другото, моя бившия, бащата на децата, никога не съм го и обичала. Ти си единственния , който аз така боготворя, като нищо друго на света. Скъпи мой, мечтая за минутите когато ще мога да вплета пръсти в буйните ти къдри и да се оставя покорна на поривите на сърцата ни, които бият в един ритъм и мечтая да целуна голяmото ти чело, да чуствувам нежните ти пръсти опипващи телото ми. Прости ми , че съм толкова откровенна, но нима трябва да крия напиращата от душата ми обич? Нима трябва да забулвам бликащото откровение вибриращо от всяка моя фибра. Нима трябва да прекарвам безкрайните нощи без теб, ридаеща , свита на дивана? О, ти, който открадна душата ми , безрезервно съм ти покорна и броя секундите които ни разделят! Вечно любяща те Руми. P.S. Обичам те! Обичам те ! Обичам те! Не мога повече да крия това.Измъчва ме болката от самотата и само с тебе мога да го споделя!! P.P.S Въпреки, че не искам да е така, ако ти си ангажиран с някоя друга жена, не забравяй това, че аз съм много способна фризьорка и сигурно мога да работя при теб за по-малко пари отколкото този който се грижи сега за косата ти. ----------------------------------------- --------------------------------------- Писмо от Цветан Илиев, 30 годишен, женен, с три деца (бивш съученик на Красимир): Здраво, Краси, как си копеле? Не знам дали си спомняш, кой точно ти пише , но аз съм Цветан Илиев, или както вие, мръсни копелета, ме наричахте Цецо Капута. Ти, ако си спомняш, в техникума седеше на средната редица, на петия чин, а аз пък бях на първата редица - на петия чин. Веднъж даже, ти подсказах по химия и онази глупачка - Йосифова ми писа единица. Не мисли , че искам да се пъча с този факт, просто ти го пиша , за да се сетиш кой съм, ако случайно много си се надул, откакто стана групар и да си забравил старите си приятели. Хората нали знаш се надуват понякога и се правят на "полковници". Ти доколкото си спомням не беше такъв, но знаеш ли? Аз, да ти кажа право съм добре. Още след като се върнах от казармата (аз служих в школата за запасни офицери в Плевен) се ожених за Мая (ако си спомняш , тя беше в съседната паралелка "В"  . На бързо напрасках три деца, за да можем да вземем тристаен апартамент, ама да ти кажа , честно - минах се. Вярно е - сега имаме тристаен, но за шест човека (взехме и бабата с нас, като почина тъста) си е тясно, пък и с тия заплати някак си да издържаш три деца не е хич лесно. Не , че ти се оплаквам, да са живи и здрави, но ти по-добре направи, че си остана ерген. Хем си гониш курвите, хем паричките си ти остават, а пък можеш да си купиш каквото си поискаш.Аз, ако си спомняш бях по колите, ама с тия пари дето ги взимам мога само да си позволя един пиклив "Москвич" от преди сто години и на всичко отгоре прекарвам цялото си свободно време под него, да го еба в каруцата. Иначе в работата ме уважават. Аз работя като експедитор в един склад за горивни материали. Работа като работа, нали плащат колкото да не умрем от глад. Жената, работи в един плод и зеленчук и поне за плодове и зеленчуци не се притесняваме. Имаме си винаги най-доброто на масата. Тя много се промени от когато бяхме в техникума. Понапълня, ама знаеш - три деца да родиш не е лесна работа. Тя , ако си спомняш имаше една приятелка - Мариана , от техния клас (ти май че си падаше по едно време по нея), тя горката миналата година почина от газ- гангрена. Можеш ли да си представиш в ХХ век някой да почине от газ-гангрена. Тия доктори са за убиване. Отишла тя да си оперира апандисита и те не знам с тесла ли са я отваряли, със сърп ли са я рязали, ама да я заразят с такава болест , дето едно време по бойните полета я е имало -не знам!? Мъжът и, Васко, (много готино момченце- бивш волейболист от ЦСКАто) сега гледа двете им дечица и му се разгонва фамилията, ама така е то в живота . На човек като му е писано да мре... Да не забравя най-важното! Купихме си билети за твоя концерт на 25ти, та понеже ще бъдем там с децата иска ми се, ако разбира се не те притеснява и имаш това желание, да ме поздравиш по микрофона с една песен (която и да е, за мен е без значение). Не толкова, че на мен ми е до това, но на децата са им надул главата, че сме били приятели и някак си авторитета ще ми се накърни, ако не им докажа това по някакъв начин! На всичкото от горе билетите ги взехме от моята работа и там ще бъдат шефовете ми. Представям си как ще им се изкривят муцуните на тия мръсни педерасти, като чуят, че ми казваш името по микрофона! ( Ако разбира се ти позволяват и ти иска , най-вече.) След концерта, може да отидем у дома. Имам една ракийка, ама да не ти разправям каква е! От Свищов ми я изпрати едно приятелче. Като я запалиш - гори със син пламък. Жената ще вземе домати (от ония които са като детски главички), краставички и туй-онуй. Аз също си направих барбекю (досущ като истинско) и съм си го сложил на балкона. Ще цвърнеме няколко пържолки и ще се "направим" като казаци! Долу под нас живее една студентка от Гоце Делчев. Циците и са като на Цацата (ако си ги спомняш), а си мисля , че и тя те харесва , защото чувам я през балкона , че слуша твоите касетки. Тя, жената я знае и може и нея да я викнем. Преди около два месеца срещнах на улицата Хъша. Да ти кажа правата , не можах да го позная. Целия е оплешивял и на всичкото отгоре и брада си пуснал. Аз зная , че ти с него там правеше разни групи, но той отдавна е зарязал музиката и сега си е отворил фирма за "внос и износ". Като сложил един костюм "Армани", една връзка с цветя и се пери ли пери. Мисли си, че е хванал господа за хуя, ама го знаеме що за стока беше. Казва ми , че правел милиони , ( знаеш как обича ) да се хвали. Може и да прави нещо, ама на мен не ми се вярва да е такъв милионер какъвто ми се изкара. Петко Тошев пък станал милиционер. Той горкия за друго нищо и не ставаше, ама представям си да ме срещне някъде и да вземе да ми се прави на важен. Ще му взема шапката и ще му кажа "Ти ли бе, копеленце, да ти еба майката, ще ми се правиш на важен! Не помниш ли като те спасявах от ония, от големите класове "да не те бият." Не , че той ще ми се прави на важен , ама представи си го Петко - ченге. Хе-хе-хе...той ще ми въдворява ред, дето не можеше да си избърше сополите. Друго ново! Елена - пъпчивата, онази зубрачка, взела че се развела за втори път и сега щяла да се жени за народен представител. Представи си! В училище никой не я ебаваше за слива, а виж сега - трети мъж сменя и то ...кой от кой по-представителен, а Бубето - дето беше най- готината от класа , ако я видиш за какъв плашипутарник се е омъжила, направо да я оплачеш. Тя се е поскапала малко , но все още върви. Другите от класа не съм ги виждал, но какво да правиш - годините си минават. Всеки си върви по неговия път. Може някои и да съм ги срещнал, ама да не съм ги познал . Да ти кажа правата, много ми е мъчно за онези години. Помниш ли как се веселяхме, да му еба майката! Ще вземем китари, ще отидеме на канала, ще си купим водка по лев и седемдесет и три стотинки ("Столичная", не каква и да е!), ще се напием и ще пеем и после ще ги натискаме мацетата. Друго си е да си млад. Не че сега не се напивам и си пея, а колкото до оная работа - нали съм женен. Булката - ще , не ще - ще ми бутне, ама друго си беше. Не сега, че съм стар, ама като погледнеш , онова време няма да се върне. Ушким тогава нищо нямахме. Един скапан магнетофон имах "Тесла" и това си е. Сега като имам и видео и радиокасетофон и цветен телевизор - какво? Не ги пущам, ако ми вярваш. Децата, те сега си живеят живота - всичко им е наред и "Нинтендо " им купих и разни други такива неща. Нали ги знаеш днешните деца: "Оня има, а аз нямам" и ти пили на главата докато не се предадеш и им купиш. Иначе не са ми лоши децата. Голямата се казва Миряна и е в седми клас .Вече си има и гадже, майче. Беше добра в училище, ама сега нали е в пубертета и бележките и се поразвалиха . Иначе е малко луда, като майка си и само ми надува главата, но ще се оправи с времето. Средния се казва Енчо, на бащата на жената го кръстихме. Той горкия е малко зле с очите и иначе е скромно дете . Тия в училище , малки лигльовци, все му викат "Цайс" и той все плаче, че не искат да си играят с него. Не знам , ужким всички в нашия и на жена ми род сме добре с очите, ама на... като му е писано на човек. Докторите казват, че може и да не се влоши , ама човек знае ли? Най-малкия се казва Борислав и е само на пет годинки. Голяма скица е. По цял ден пее и иска и той като теб естраден певец да стане. Ти можеш да го чуеш и ако ти харесва как пее може да му предаваш уроци или пък да ми кажеш адреса на някой , който предава. Да ти кажа , честно, не че е мое, ама много е талантлив. Толкова песни знае и то с думите, както си му е реда. Аз комай много се разписах.Все пак , ако можеш да направиш онова за което те питах, врътни ми един телефон. Да съм подготвен, дето има една дума. Телефона ми е същия 89-51-91. С много приятелски прегръдки твой приятел Цецо ----------------------------------------- --------------------------------------- Писмо от Диана Тимова Стратиева, 11 години и седем месеца от Кюстендил. Мили естрадни певецо Красимир Бисеров, пиша ти за да ти кажа колко много те уважавам и обичам. Аз се казвам Диана Тимова Стратиева и съм на 11 години и седем месеца. Аз съм в шести клас и съм много добра ученичка. По български имам - 6, по математика - 6, по физическо - 5, по рисуване - 6, по история - 5, по география - 4, но учителката ми обеща да ме изпита пак за да си поправя бележката. По пеене имам също 6 и затова мисля да стана естрадна певица, като тебе. Аз ги знам всичките ти песни и даже ги пея заедно с касетофона. Ние си имаме едно "Хитачи" и на него аз съм си записала всичките ти плочи. Аз съм родом от Кюстендил , а също и живея тук заедно с майка си. Те с татко са разведени защото той много пиеше и ни биеше. Тази година ние ще ходим на море с майка , на Созопол и на 14 юни ние ще сме на Софийската Централна Гара от 2 часа и 15 минути до 3 часа и 45 минути, защото трябва да сменим влаковете. Ако искаш да се видим , аз да ти кажа правата много искам да се запознаем. Аз ще бъда облечена с дънки - американски - клош, с бяла копринена блузка с народна бродерия и кожени сандали или пък ако вали дъжд с маратонки и ще имам на главата си сламена шапка с червена панделка. Ако можеш да дойдеш , моля те да ми донесеш и една снимка с автограф за да показвам на приятелките си и да видят , че се познаваме , а пък ако не си в София по това време много ще ми бъде мъчно. В нашия клас имаме едно момче което се казва Петър Карагьозов и той също много те харесва и рисува много хубаво. Той ми нарисува един портрет на тебе и аз съм си го окачила в моята стая. Тя фактически е кухнята , но апартамента ни е малък и затова аз спя там. Аз също така обичам и американски изпълнители но тях не мога да ги разбера за какво пеят въпреки че песните са им хубави. Особено ми харесват Майкъл Джаксън и Мадона. Обаче от всички на света и американски и френски и руски и италиански и други аз най-много те харесвам тебе. Аз си имам едно тефтерче в което си записвам разни работи и там съм си записала текстовете на всичките ти песни и съм си изрязала от едно списание три твои снимки и съм ги залепила и тях там със скоч. На горния етаж над нас живеят едни селяни - казват се Трендафилови. Те са много лоши . По цели нощи само се карат , пият , слушат сръбска музика и се бият. Мъжът се казва - чичо Продан. Той много те мрази и когато аз слушах твоите песни преди няколко дена той започна да ми вика от балкона да съм загасяла този педераст. Аз исках да го убия . Не знам как може да има на света такива хора. Той е шофьор, а и жена му е една , майка вика че цял Кюстендил и околностите я знаели каква е. Те си имат и две деца ама те са женени и не живеят тук. Ти какво правиш? Женен ли си ? Имаш ли си приятелка? Мислиш ли да запишеш в скоро време някои нови песни, защото аз много искам да го направиш. Мислиш ли да дойдеш в Кюстендил. Тук ние си имаме много модерен хотел и също така минерални бани , които са даже лековити. Ако искаш , пиши ми и аз ще ти покажа нашия град. Има много интересни неща да се видят. Ние тук имаме един хълм, който се казва Хисарлъка. Отгоре се вижда целия град и е много хубаво там, особено вечерно време. Ние може да се разходим и да излезем на движението. Като ме видят че вървя с тебе кюстендилчани ще се пукнат от завист. Ние с майка си имаме една кебапчийница където ходим и там имат много хубави кебапчета и аз дори веднъж изядох пет! Ще те заведем там , а също можем да отидем на гости и на една моя много добра приятелка. Тя се казва Десислава , но всички и викат - Деси. Те са много богати хора и в апартамента им е много хубаво. Имат италианска пералня, японско видео и колата им е "Опел". Ние нямаме кола , ама аз живея много близко до училището , а и майка ми работи в един магазин за платове който е само на 15 минути пеша от нас , така че не ни е много нужна. Майка казва , че като спечелим от лотарията щяла да купи "Мерцедес", ама тя пък не може да кара , а и няма книжка. Аз бях един път в София и знам къде се намират: "Съдебната палата", 'Централни хали" , "Централна баня", магазин "София" и храма -паметник "Александър Невски". Също така знам и къде е кино "Рекс" , защото там гледахме един много тъжен филм. Аз съм била на седем годинки тогава , но си спомням че плаках. София много ми харесва и като порасна мисля да дойда и да живея там. Аз ако не стана естрадна певица мисля да стана лекарка или адвокатка или пък поне зъботехничка. Аз имам една стринка Дора и тя е зъботехничка и казва че много хубави пари са се правели. Тя също има една твоя плоча и аз си я записах от нея. Ти обичаш ли да четеш, защото аз много обичам. Най-много ми харесват любовните романи, приключенническите и научно - фантастичните, а също така обичам и страшни, но не ги чета вечер , защото ме е страх и не мога да заспя. Ти сигурно си имаш свое студио за записи и сигурно там е много интересно. Ти сигурно познаваш и Мая Николова. Тя е добра певица , но не колкото тебе. Майка ми я харесва нея , но тя обича стари песни защото и тя е стара , на тридесет и седем години и затова вкусовете ни се разминават. Аз също обичам някои стари песни, но само някои. Най-вече харесвам бавни блусови и също така и бързи. Ти имаш ли адреса на групата "Звънци"? Те са любимите на братовчед ми Коста, ама той не им знае адреса, за да им пише. Не че той е по писането и дори не знам дали го иска , ама нали тъй или иначе ти пиша , пък и ти си от София , а пък сигурно се срещате в Радиото и Телевизията. Те са симпатични по физиономии, ама аз не обичам хард рок. Ти обичаш ли хард рок ? Аз мисля че не, защото не пееш такива песни. Миналия месец те видях на телевизията , като пееше "Няма ли да ме целунеш?". Аз много я обичам тази песен. Много хубаво ти стои този черния костюм с който я пееше. Ти сигурно го знаеш , ама да го чуеш и от мен. Ние си имаме цветен телевизор. Нищо особено, руски - Електрон. Понякога дава лицата по-жълти и картината се мести, но пък иначе работи вече единадесета година. Майка казва , че са го купили когато съм се родила. В това си писмо ти изпращам една четирилистна детелина за да ти носи щастие. Аз я намерих миналата година , когато бях на лагер в Берковица. Там е също много хубаво и има чист въздух, а пък и хубави гледки. Изпращам ти и една картичка от Кюстендил, на нея не се вижда точно нашата улица , ама след онази жълтата сграда като завиеш малко и там има една месарница и зад нея е нашата улица. Тя започва от там , ама ние сме по-надолу. Мислех да ти изпратя и моя снимка , ама всичките майка ми ги е залепила в албума. Имаме и няколко други така , в една кутия за обувки , ама на тях не съм излезнала много хубава, а пък са и черно-бели. Като се снимаме в училище след една седмица ще ти изпратя. Аз адреса ти го имам от една друга моя приятелка - Кети. На нея баща и е в Германия . Тя го е преписала от някакво списание. Там имало и някои други адреси , но за мен беше важен само твоя. Искам да ти пиша още много неща , но вече е 11 часа и 42 минути и майка ми се скара вече три пъти че лампата ми свети. Тя идва в кухнята да пие вода и затова ме вижда , защото ина че там ние нямаме прозорец . Аз като и чуя стъпките, скривам писмото под одеалото и се правя , че чета модно списание. Тя не знае , че ти пиша писмо. Не че ще има нещо против мисля, ама просто така. Искам да си остане само между нас двамата, тази кореспонденция, а пък и ако можеш да дойдеш и на гарата, тя направо ще си глътне езика като види че се познаваме. Лека нощ! Предай много поздрави на твоя оркестър, на родителите ти и ако имаш съпруга или приятелка и на нея, а също и на онова сладко кученце с което си сниман на плочата. Поздрави от твоята най-голяма почитателка Дида ----------------------------------------- --------------------------------------- Писмо от старшина Горан Пернишки - "Свирчо" (старшина на Красимир от казармените му години), 47 годишен. Редник Бисеров, ти мърда софиянска, кой се е надявал, че ти - най-големия скатавчик в Българската Армия , ще стане толкова известен певец. Само като си представя , че ти беше толкова смотан, че не знаеше една якичка да си смениш, а сега сигурно си сменяш гаджетата , като якички. Мама му стара, как най-смотаните - най-вече се уреждат! Туй е на майтап (ама и малко на истина бие.Ха.ха.ха.) Това писмо ти го пиша по повод уволнението на полковник Ламбуров. Най-накрая и на него му дойде реда да се чупи от тук и понеже, не знам по какъв начин - дъщеря му разбрала , че ти си служил в нашето поделение и като запнала: "Искам , Свирчо, да го докараш Бисеров на прощалния банкет!" Мен нали ме знаеш, колко ми е мека душата и за това седнах да ти пиша. Те пари да ти платят - не знам колко точно могат да отпуснат, но ти не се цигани, все пак си прекарал тук две години и те направихме мъж, дето има една дума! Спомняш си колко пъти, аз лично, съм го карал Ламбурката да ти разписва билета за отпуск, когато ти беше взводен. Освен това, лично аз се застъпих да не те вкарат в карцера, когато те хванаха с оная миячка на съдове в кухнята да се боричкате. Не знам дали банкета ще бъде в поделението или ще го направят в "Монтанензиума", но където и да е - ще има много хора, които ти сигурно ще се радваш да видиш. Доктор Свиленов стана вече майор. Чернев е капитан, а не си спомням дали ти беше тук тогава, но Батов (един висок, мършав, с крив нос) го разжалваха на старши лейтенант, защото се сбил с някакъв си важен човек от кметството, който бил роднина на някакъв си генерал в София и знаеш по-нататък как стават тия работи! Караджов го преместиха в Козлодуй, но той обещал да дойде специално за банкета, а Вецинов - майтапчията се уволни още преди три години , но със сигурност и него ще го викнат. Тук, сега, нещата са много объркани. Едни нови са надошли - да не ти разправям какви лайнари са. Още млякото им не засъхнало по устата , а се опитват да ме действат. "Старшина Пернишки - тук. Старшина Пернишки - там! " Аз, дето се казва, съм военен, когато те са били още у мъдите на баща си , а те ми се правят на важни. Особено има тук едно младши лейтенантче от Плевен, ама нямаш представа какъв е гадняр. Седнал той на мен да ми обяснява, как се провеждала вечерна проверка. Викам му аз: "Другарю, младши лейтенант , аз вечерни проверки провеждам от двадесет и седем години и до сега никой не ми е казал, че ги провеждам лошо. И войниците - не ги бавя и пускам по някоя шега, за да се повдигне настроението и бройките ми излизат ." Той обаче не пада по гръб, мръсният му зевзек и ми вика: "Те времената се менят и методите се менят" Мен, нали ме знаеш, малко ми трябва и му викам: "Времената се менят, ама твоите про-верки знаеш ли кога ще станат по-уставни от моите? "Не знам" - вика. "Кога на уя ми порасне нокетче" Той се звери и не може да повярва, че аз му отговарям така. Какво можеш друго да му кажеш на такъв темерутин? Какво съм седнал и аз да те занимавам с моите проблеми. Малък чин- големи проблеми (както викат хората) Новобранците и те - все по-смотани и по-смотани стават. Особено твоите съграждани - софиянците. Имаме тук един, аз му викам Звездоброеца. Нямаш представа колко е вързан. В клозета да го пуснеш, ще се удави, а има една уста , не можеш с тор да я запушиш. Само се върти в строя , като ужилен от стършел. Аз му викам: -Кво, си се развъртел там , като, че ли пичи въшки имаш, редник Тютюлков (такова му е шибано и името) - а той ми вика : - Аз, другарю старшина съм си такъв по природа - нервен индивид. - Сега , че ти кажем, аз, един нервен индивид , като те пратим у карцеро.- му викам аз, а той: -Аз, бележка имам от психолог - вика. -Не знам какви бележки имаш, ама тук ти си, войник. Ако си "ку-ку", че са те пратиле у лудницата, ама щом са те пратиле при мен има да ме слушаш и да ми козируваш. Какво ще стане ако всеки вземе да се върти и си чеше мъдите у строя. А? Не знам, ама не оди на убаво! На една държава армията като и е скапана- отпиши я. Ние, гледам искаме да се пишеме демократи ли, радикали ли - там не ги разбирам тия политики, ама нещо не им чини работата, защото не ни ебават нас - армейците, ама ние ако сме недоволни - ойде коньо у реката. С армията - шега не бива! Гледам те сега теб, по снимките и по телевизията. Не знам какво си се харесал с тази коса, ама да ти кажа правата (знаеш ме, аз съм "право, куме, та в очи" , ама на ***** си замязал.Какво хубаво момченце си иначе, а сега някой може (да ме извиняваш) да те сбърка у тъмнината и да ти го отпери! Вземи, пострижи се, както си му е реда, то и модата на тия коси мина вече. Де да ми беше тук ! С машинката щях да те подредя. Кръц, кръц, кръц! Като се видеше - щеше да ме благославяш и да викаш: "Браво, другарю старшина.Отвори ми очите!" Ако ме питаш мен и песните ти са малко дивашки и ти много се дереш, като заклано яре, ама пусто нали е модерно... сигурно и на теб не ти харесва , ама нали от туй си вадиш хляба. Като дойдеш (ако дойдеш, разбира се.Сега не мога да ти нареждам) искам да ми изпълниш, оная песен за старшината, дето я пеехте тук на банкетите. Не знам, остарявам ли, хората ли са се променили , ама никой вече не ги пее моите песни. Едно време имаше "Армейска песен", а и по радиото пускаха Солавьов - Седой, оперетки, хорови песни и друга такава "истинска" музика. Сега даже не си правя труда и да го пущам - само от тези "африканските" дивашки танци. Тя тая музика на ония им служи за да си го вдигат и да си правят с нея разни ритуали, ама ние нали сме такива. Каквото видим чуждо - хубаво е. Да е чужда булка - простено е , ама за тая "джиджи-биджи" музика , аз и пукната пара не давам. Ама кой съм аз, та да ме слуша някой. Ти може и да се обиждаш, като ти пиша моето откровено мнение, ама -недей. Знаеш ме, ти , мене. Само си приказвам , ама не съм лош човек. Вече станах на четиридест и седем лазарника и сега като тичам - езика ми е до колената. Няма го вече оня, предишния старшина Пернишки, дето като се затичаше минаваше всички. Аз, ако си го спомняш Илия Велев - той беше окръжен шампион на 3000 метра, съм го задминавал и ми е дишал пушилката, ама сега, като ги гоня войниците и сърцето ме стяга. Сигурно е от тоя пуст тютюн. Толкова години вече ги дъвча тия лайна, ама пусто - краста. Доктора, все ми вика: "Откажи ги, Свирчо, кашляш ми много лошо" , а аз на майтап му викам: " То и оная работа много не ми става , ама да я отрежа ли, бе, докторе!" Иначе, освен тая пуста кашлица, съм добре (ако изобщо искаш да знаеш какво прави стария ти старшина). Жената е добре. Само мърмори и ми крие коняка. Дъщерята завърши техникума по електроника и сега и търся някаква по-хубава работа. С компютри. То сега това е бъдещето, ама пусто - нямам ги тия връзки. Да беше момче - да го пратя в школата за офицери или поне в сержантското училище, па да му дам бъдеще, ами то... Поделението си е същото, каквото го помниш. Построиха туй-онуй. Боядисаха го. Сложиха в канцелариите нови тапети, ама друго нищо. В моята канцелария си имам една нова маса и това са промените за тия десет ли, тринайсет ли години от когато ти се уволни? Събота и неделя , когато не съм дежурен ходя на вилата и си гледам зеленчуковата градина. Имам едни тиквички , като баджаци. Тая година бамята , нещо, не ми стои както трябва, ама нали знаеш , то си иска време, а на мен то не ми стига. Пусто за някой екстра лев, тоя ще ме помоли да го заместя, оня ще ме помоли и нали са по-млади, аз се съгласявам. Та, такива ми ти работи - тук при нас. Ти, знам, че няма да ми пишеш, защото кой пише на старшината си от казармата, ама ако си спомняш с добро за нас - ела да го почетеш Ламбурката. Той, вярно, че беше малко бамбашка, ама такава му е професията. Крепки поздрави старшина Пернишки ----------------------------------------- --------------------------------------- Писмо от Воин Поптодорчев от София, ентусиазиран писател-поет на 59 години. Драги господине, Вие сигурно не ме познавате, но това не ми попречи да дръзна и да Ви пиша, тъй като, ако аз не Ви пиша, как Вие ще знаете какво имам в предвид и как изобщо би се осъществил някакъв контакт между нас. За какво, сигурно си мислите Вие, ми е притрябвал някакъв си контакт с някой който не познавам, но аз ще Ви уверя , че може би не сте прав. Първо нека Ви се представя. Аз се казвам Воин Поптодорчев и ако сте чели някога "Пожарникарски зов", може би сте срещали там някои от моите произведения, а именно стихотворението "Първи май - ден на труда" от брой 9 от 1969 година, епиграми от брой 42 от 1976 година или пък хумористичната сценка "Пожарникар се за пожар стяга" от брой 8 от 1983 година. Както виждате аз съм всестранно надарен, ако мога така нескромно да се изразя и моите писателски инте-реси са широки. За съжаление моите гореспоменати произведения бяха с присъщата за онова време партийно-правителственна насоченост, но нали знаете времената тогава бяха други и за да може да бъдем публикувани, ние творците правехме компромиси с нашите идеи и се опитвахме да прокараме някои от реалните си мисли замаскирани под присъщите за периода шаблони. Аз иначе бях преследван от тогавашните комунистически цензури и от моята дългогодишна плодотворна кариера само гореспоменатите три публикации успяха да се промъкнат през орловия поглед на тогавашните комунистически душачи на изкуството, а повярвайте ми аз ежедневно кръстосвах редакциите и съм предлагал стотици произведения, но както Ви писах по - горе времената бяха такива и нас истинските творци никой не ни бръснеше за слива, литературно казано ние бяхме интелектуални трупове. Аз съм чувал, че и Вие сте били репресиран по време на режима и за това реших да се обърна към Вас с надеждата , че като сродни съдби и сродни характери ние бихме могли да колаборираме и тъй като аз имам дарбата на перото, а Вие , както всеки знае, дарбата да творите музика ние бихме могли да направим нещо заедно и по този начин да си помогнем един другиму. Аз съм, за съжаление по-възрастен от вас, по-точно малко над петдесетте, но пък от друга страна душата ми е млада, а пък да си кажа честно ръцете ме сърбят да напиша нещо което ще бъде крайъгълен камък в литературата. Сега в днешно време като че ли младите се насочиха предимно към музиката и може би понеже аудиенцията там е най-голяма , то ние бихме имали по-широка публика. Тъй като за мен няма проблем каквото и да е по отношение на перото, само ми пишете от какво имате нужда и аз веднага ще откликна с необходимия жар и ентусиазъм. Доколкото знам във вашия жанр е много популярно съавторството: Ленън-МакКартни да речем или там други подобни. Тия работи Вие ги знаете сигурно по-добре и от мен. Аз навремето пеех в хора на теляците, но това беше отдавна , а пък и тогава други песни се пееха. С това аз не искам да кажа , че съм далеч от съвременния начин на мислене, напротив мисля че мога да допринеса за обогатяването на нашата култура с моя скромен талант. Както виждам във вашите песни основна тема заема любовта. Аз разбира се съм за лирика и за еротика дори ако ме питате лично, но не се ли поумори днешния слушател от това?. Не е ли време да му поднесем нещо по-друго, нещо по-различно, нещо което да може да го заинтригува? Да речем например сега е много актуална религиозната тематика . Защо да не направим една композиция по моята поема "Бог е с нас и ние сме с него"? От една страна тези младежи, които се екзалтират на вашите концерти от любов към жена, представете си ги какво биха правили ако им представите нещо по -възвишено, като любовта към бога, да речем. И докато вие пеете, от зад може да се пуснат от тия димки които се използуват днес по сцените и те ще бъдат като облаци небесни, а оркестрантите могат да бъдат облечени с бели мантии и като ангели да припяват. Вие ще бъдете по средата , обвит мистериозно в облаци и даже може един прожектор да Ви осветява в жълто, като че ли имате отзад на главата си ореол. Тази идея ми хрумна сега и си мисля защо пък да не може да се направи и в "Александър Невски" да речем този концерт, на Великден . На мен винаги ми идват разни идеи и в повечето от случаите нямам финансови средства за да ги осъществя. Ако намеря някой да ме спонсорира , аз си мисля че мога бая да смая културната общественост. Моята поема 'Бог е с нас и ние сме с него " е много дълга , но за да добиете някаква представа, аз ще ви цитирам тук няколко извадки: Небето синее на изток и облаци стелят се меки Полето е спряло да диша и птиците даже са мирни. О, боже, води ни след тебе ! Твоите стъпки са леки. Къде са , жетварите морни и техните петъци сирни. Тази част тук е повлияна от творчеството на Андрей Бели, но по принцип е съществена стъпка напред от неговия мироглед. Картината на унисон между земното и небесното съм се стремял да я представя с възможно по-пестеливи думи , които да ни въведат към втората час на строфата, където фанфарно зовем твореца да ни поведе към вярата , а като антитеза в последния ред , аз се опитвам да вкарам образа на жетварите, като хората които са труженици, обикновените Пешовци и Кировци, редниците на религията. Хората които се нуждаят от бога и го възпяват. По нататък може и да вкараме хора на "Александър Невски" да пее следните няколко реда: О, господи Боже, о, Боже , о, Боже , о , Боже , о, Боже! О, създателю наши, о Боже, о, Боже, о, Боже ! Ти който от твоето ложе, о, Боже, о, Боже, о , Боже! Ни каза :"Няма "не може"!" О, Боже, о, Боже, о, Боже! Още не съм сигурен дали тази част няма да бъде по-удачно изпята от детски хор, но това са подробности, които ние можем да уточним в последствие. От една страна виждам силата на мъжките басове при затвърдяването на почти водещото до омагьосване повторение на О, Боже", но от друга си мисля , че трябват непорочно чисти детски гласчета за да може въздействието да бъде по-силно, но както казах това вече ще уточним на место. Изправен като исполин-гигант, Не! Думите са бедни да изразят , това което чувствам. Червено, алено, пурпорно, кърваво сияние обгаря погледа ми. Накъдето и да се обърна, няма нещо, нищичко , с което да се измери този капацитет на обаяние, преклонност, жертвоприносимост и самоотрицание. Пареща радост и горчива мъка, разрязваща болка и блаженен гърч на сладост необятен и непознаваем ти , който ни показа пътя и ни остави изкушението да се съмняваме! Благословен бъди! О, о, о, о, о, о, о! Във финалната фаза , аз се опитвам да съчетая няколко технически похвата , което е абсолютно новаторство в поезията. Тук, ерудирания читател (в нашия случай ще бъде слушател) може да се наслади едновременно на динамиката на Маяковски, поетиката на Кийтс, боготворителната логика на Паскал и дори може да се усети ритмиката на Рембо. Не зная Вие до каква степен сте готов да експериментирате, но аз си мисля , че ние бихме могли заедно да смаем тълпите и от една страна да оставим нещо което нашата културна общественост отдавна очаква , а от друга бихме направили добър финансов профит. Ако ли пък религиозната тема не Ви е по вкуса, ние може да опитаме и с хумористични шаради и сатирични куплети.Аз съм особено вещ по тази част и имам в архивите си повече от триста такива произведения. Ето например , да вземем първата попаднала ми под ръка творба - битовата хумореска , на фолклорна основа "Баба иска баница": Баба иска баница, пустата му баба, Дядо сука баница, пустият му дядо. Шаро души , сеща се, пустият му Шаро. Даже Маца - котката подосеща харо. Баба мести масата, мести и си пее Мисли, сладка баничка с вино да полее. Дядо рони сиренце и сълзички рони: Пустата му бабичка , мързела я гони. Дядо чупи яйцата и татул поръсва Мисли: Мойта бабичка вече ми се втръсва. Баба , пуста лудува - рипа и подскача Мисли утре: Дядото ще върти погача. Дядо палва фурната, баницата мята. Баба скача , ликува , фустите размята. Дядо мисли:"Радвай се, дърта уруспия, Утре дядо мирничко ще си пий ракия." Сладък мирис носи се , пълни одаята, Даже и комшийката чука на вратата. Баба вика:"Кой е там?Няма никой в къщи." Дядо , мераклията почна да се мръщи. Чакай, дърта бабичко -мисли си старика - Аз ще те науча , как се гони Мика. Баницата , пустата хванала корица Дядо се запретва, пръска я с водица. Мириса на топла баничка човърка... Омагьосан дядо лигите си смърка. Той нали го гони пустата склероза, та съвсем забрави смъртната угроза. Пустият му дядо , стърже му в шкембето Без да мисли много сложи си ченето И додето баба чака в одаята, Стария прокопсник смаза си червата. Знаеме татула страшна е отрова, Скоро дядо беше опнат под покрова, Стара поговорка тука най-приляга: Който гроб копае, сам във него ляга! Тази занимателна фолклорна поемка , като нищо може да бъде превърната от Вас в хит, като Ви дава възможност да използувате и народни мотиви. Аз, без да съм много по Вашият тип на музика , лично си представям един лиричен кавал в началото и после там тъпан да започне да подава ритъма, нещо като ръченица или пък някакво хоро. Поддържайки линията на народните разказвачи , вплатявайки традиция със съвременност аз съм се стремил да направя хибрид , който да бъде възприет еднакво съпричастно от млади и от стари, от интелигенти и обикновени труженици. Мисля, че фабулата е поучителна и въпреки общо взето хумористично - сатиричния тон, който като червена нишка пронизва произведението ние може да намерим и драматична развръзка в традицията на класическата трагедия. Умело използуваните архаизми, вплетени със съвременни , вече придобили гражданственост нови термини разкриват една нова поетика , която без да скъсва пъпната връв на вековното богатство на българската народна традиция, поставя основите на истинско, чисто национално по интонация и настроение звучене. Може би някакви пастирски звънци могат да бъдат използувани в музикалното вплътяване , понеже да си призная когато пиша , аз усещам нещата и въпреки това че нямам музикално образование , аз имам някакво шесто чувство за естетика и мога да бъда полезен и при вземането на решения със смели и иновативни идеи . Ако ли пък предпочитате да продължите вашата линия на любовна лирика, то аз и в тези води плувам доста умело. Знам, че мнозина предпочитат да продължават курса който доказано им носи успех. Тук ще си позволя да приложа една рана моя творба посветена на едно младо момиче , което вече е бабичка, по всяка вероятност. Поемата се нарича " Бригадирска нощ " и тъй като сега вече няма бригади може да бъде актуализирана стига настроението да бъде такова каквото вие търсите и понеже темата на любовта е вечна , то аз си позволих да приложа настоящата творба , защото именно този младежки искренен порив блика от строфите, но тъй като каруцата трябва да ходи зад коня - ето и самата поема: БРИГАДИРСКА НОЩ на Цонка с цялата си любов Отдавна зова на тръбата по креватите ни призова Но аз се въртя под чаршафа.Не мога , не мога да спя. Аз зная че утре ще трябва да бъда в редиците пръв, но нещо от вътре човърка и пълни главата ми с кръв. В бараката вече е душно, мирише на потни крака, но аз се въртя и мечтая да бъда със тебе сега. Над мене другаря похърква, в кюшенцето някой пърди но аз съм далече от тука, докосвам въздушни гърди. В прозореца виждам луната е клюмнала тъжно и спи единствено аз не мирясвам , душата ми ври и кипи. Дневалния даже задрямва и търка червени очи, но как да заспя аз когато сърцето немирно тупти. Ти може би даже не знаеш, как тежко е , как се потя, и даже на рапорта сутрин аз твоето име шептя. Как искам да бъдеш със мене, да чувствувам твоята снага И плитките твои да милват наранените мои крака. Нощта се изнизва.Небето във пурпурен изгрев преля. Някъде в далечината авлига самотна запя. За ударна норма готови събуждат се млади тела Аз плахо сплъстявам в чаршафа моята тленна мечта. Не знам как би Ви прозвучало това стихотворение днес, но на мен специално то ми е много близко тъй като е едно от тези искрени изповедания на които е способна само една девствена, неопорочена младежка психика. Контрастите в първата част са под влияние на Бодлер, но само привидно , тъй като тук основния акцент пада върху копнежа по нещо което е неизживяно не само като акт , а и като усещане - пръв сблъсък с тайнството и пръв неосъзнат опит за персонизация на желанието на младата снага. Макар и умело прикрита и дори може да се каже безкористна жажда за орален секс изплува в още неоформеното юношеско съзнание, където срамно и сластно още не са намерили своите места в ценностната система на индивида. Кален от трудовия делник младежа става мъж и довчерашното хаотично и безлично мастурбиране добива физическо въплъщение и сега за него актът на скотско изхвърляне на семенна течност не е самоцел , а вече на този по-висш етап се превръща в символ на ритуал възхваляващ образа на обичаната девойка. Чрез няколко постромантични алегории , полузагатнати, просто нахвърляни с едри щрихи аз се опитвам да оповестя раждането на качественно новото, на скока в тъмната бездна, на разделянето с детството. Паралелно с темата на възмъжаването аз съм развил и темата на комсомолския устрем към завладяването на нови предели и раздялата със стария свят, но тъй като в момента това не е важно за контекстът на произведението , ще спра анализа си до тук. За да не бъда досаден, аз мисля да спра писмото си до тук . Въпреки, че аз имам цели тетрадки с готови произведения, аз съм готов също така да пиша и нещо по поръчка. Да речем , Вие имате в главата си някаква идея за песен и някаква мъглива фабула , аз с радост бих Ви се притекъл на помощ, както от погоренаписаното сам се уверихте, аз мога да боравя с думите. Те са моята сила . Само ми дайте някаква опорна точка , както е казал Архимед и аз ще обърна света. Настроение или пък фраза и това е достатъчно, останалото оставете на мен. Освен това аз съм добър в намирането на нестандартни сценични решения и мога да Ви помогна много при взимането на решения свързани с вашия имидж и излъчване. Богатият ми житейски опит и творческа зрялост са карта на която може да се заложи! Очаквам контакти с Вас и се надявам в скоро време да заплуваме в океана на изкуството и да се опитаме да се преборим с акулите. Колегиален поздрав от Воин Поптодорчев ----------------------------------------- --------------------------------------- Писмо от Иван Минев , 16 годишен.Ученик от 22 гимназия - София. Ритъм китарист. Hi, The Best! Не знам как да започна, но аз съм страшен почитател на теб и на групата ти. Аз, също може да се каже, съм музикант. Свиря на ритъм китара и зная акордите на "House of the rising sun" от Animals, "Hey, Joe!" от Jimi Hendrix, "Let it be" на Beatles- от старите шлагери, а от по-новите зная няколко песни на " Pearl Jam", "Green Day" и разбира се на "Nirvana", които са върха! Kurt Cobein е най-великия! Беше...искам да кажа. Също така аз слушам и групи от вашето време, като "Deep Purple", "Uriah Heep", "Whitesnake", "Aerosmith", "Led Zeppelin" и най-любимите ми " Iron Maiden". Знам да свиря и солото на "Smoke on the water" на "Deep Purple", но не онова по средата, а само където започва парчето с него: "Та, да , да , та, даа, да, да.Та, да , дааа, та, да". На мен татко ми работи в международния транспорт и ми донесе китара и усилвател от Австрия. Китарата е копие на "Fen- der Stratocaster" и има вибратор, а пък усилвателя ми е някакъв корейски. Колоната ми е правена тук, в България , но е много готина! Аз също така мисля да взимам уроци по класическа китара, защото съм чувал , че всички големи китаристи могат да свирят и с пръсти. Аз свиря със струни "Earl Ball" -medium. и перце- "Fender"-от твърдите. Знам всички акорди (до, ре, ми, .фа , сол, ла , си и си бемол) , както и ла минор и ми минор, а също така знам и няколко септи. Освен , че свиря , аз мога и да пея. Най-важното обаче е , че съм много фотогеничен и всички ми казват, че съм страшно готин за сцена. Аз дори се обличам хипарски и се тренирам пред огледалото с китарата и мога да ти се похваля, че мога да правя всички важни стойки. Също така мога да свиря и на колене, а съм опитвал и да свиря със зъби, но за сега съм слаб в тази насока. Имам много дълга коса , която е като на Eddie Van Hallen от по-ранните му албуми, когато беше дълга. Ако искаш, ще ти изпратя една снимка, за да ме видиш. Имам също и три много готини татуировки: 1."Iron Maiden" на която има един череп и мацка (нещо подобно на емблемата на групата) 2."Hell's Angels" която представлява един готин мотоциклет и един хипар на него. 3."Атлас"(тая не е толкова готина , защото ми я прави един съученик, когато бях в осми клас и той не може да рисува много добре. За нея , майка ми направо ме преби от бой.) Ако искаш, аз мога да стана ритъм китарист в твоята група. Разбира се, че първо трябва да ме пробваш, но както ти казах: Не очаквай много. Аз съм най-силен в сценичното си поведение и мога да правя всички стойки на Ван Хален , а също така "гръб с гръб", "скачайки с разстваряне на краката", "самолета" , когато скачам на колена мога да се плъзна цели два метра и да свиря в същото време. Аз знам, че ти имаш соло китарист- Боби Клептъна, но ако погледнеш , толкова групи свирят днес с втори китарист и обикновено, той е шоумена! За дрехи- не се безпокой! Имам страшно готини дънки и фанелки. Едната ми фанелка е с "Guns and Roses" (тях също много ги кльопам!), втората е с "Billy Idol", третата е с "Batman II", a четвъртата е на някаква фирма надписа, ама е много печена! Аз свиря в една група. Казва се "New Generation". Ние сме петима, ама нямаме басист и пианист. Да ти кажа право, много са несериозни другите и сме имали само две репетиции до сега, на които само избирахме кои парчета да научим. От българските песни зная само две на "Атлас" (те ми бяха любимата група, когато бях по малък) и разбира се твоите "Мъж за една нощ "," Кецове" и " Карамбол" (но само припева, защото другите акорди са много сложни за мен. Ако ми изпратиш обаче акордите на всичките си песни, написани с табулатура (нарисуван гриф на китара, с точки където пръстите да стоят), която аз знам да чета - аз ще ги науча! Пиши ми , моля те, дали искаш да ме видиш и чуеш как свиря. Забравих да ти кажа , че също така мога малко да свиря и на тромпет, защото съм в духовата музика на училището. Групарски поздрав Ваньо ----------------------------------------- --------------------------------------- Писмо от Орлин Байчев ( 24 годишен) , затворник: Мили Краси, сигурно получавайки това писмо, ти си мислиш: "Кой ли е, па, тоя Орлин?" Е, верно, не ме знаеш, но важното е, че аз те зная и те харесвам много. Ти си може би причината, аз да съм още жив! Първо да ти кажа нещо за мен. Аз сега съм в затвора, но това да не те шокира, защото тук има много други такива като мен - невинно попаднали зад решетките. Аз съм тук вече втора година и ми остават още цели осем, но ако съм прилежен може и да са по-малко, а може и някой декрет да пуснат за 3-ти март или по друг повод. За най-голямо съжаление аз попаднах тук благодарение на приятели, които ме натопиха и сега те си се разхождат на свобода , а на мен ми се отелва вола тука. Както и да е, това не е толкова важно. Когато първо влезнах тука, направо ми се ебаваше маменцето, дето има една дума. Знаеш навсякъде новобранеца си е новобранец. Тия работи дето се чуват, там навън при вас, хич не са ташак работа, ами наистина си ги има. Аз си мислех , че хората само така си говорят, ама като влезнах и направо се сбърках За една бройка не ми го натопорчиха. Аз понеже си падам малко каратистче , а тук нещо не са много отворени на тия тарикатщини , успях да се опазя от големите акули , но ако бях малко по-така, сигурно щях да го духам на някой мангал по цели нощи. Тия работи ти ги пиша не за да ти се правя много на отворен , а за да ти кажа само , че не съм някой си там капут, каквито са повечето тук. Една вечер, като се прибирах от смяна - скапан и мръсен ( това беше в началото още, когато все още бях като омагьосан), влезнах си в килията и изведнъж нещо ми стана ужасно мъчно, ей така без нищо особено да се е случило, просто превъртява човек по някога и му избиват чивиите. Нещо започна да ми стяга гърлото и започнах да си бия главата о стената с всичка сила. Искаше ми се да пробия стената с глава и да излеза навън. Не знам колко пъти съм се ударил, но по едно време сякъш някакъв ангел дойде и започна да ми пее твоята песен "Всичко има край" и аз се отпуснах и паднах на земята. Докато си лежах и кървях аз чувах тази песен все по-силно и по-силно и през главата ми минаха като на филм всички хубави моменти от моя живот и аз някак си се почувствувах прероден. После след като ме вкараха в лекарския кабинет и аз разказах на санитаря какво се е случило той ми каза, че не някакъв си там ангел ми е пял, ами точно когато съм бил в онова състояние те пускали твои песни по радиоуредбата . От тогава някак си съм по-спокоен и приемам нещата такива каквито са. Знам какво ме чака и нищо не мога да направя за да променя положението си, но все пак надеждата , че всичко ще свърши все някога ме крепи и аз дори съм седнал тук да се уча на акордеон и си мисля като излезна да започна нещо голямо. Все още не знам какво , ама имам повече от достатъчно време за да реша. Помолих старата да ми донесе някои от твоите касетки за да си ги слушам тук. Има един скапан касетофон в библиотеката, но за съжаление не ми остава много свободно време, а и там обикновенно не можеш да останеш насаме и да се задълбочиш в музиката. Искам да ти заблагодаря от все сърце за това , че ми спаси живота без дори и да съзнаваш , но повярвай ми твоята песен ми даде нещо, което така много ми беше необходимо тук - "НАДЕЖДА". Приеми много поздрави от твоя най-голям почитател Орлин П.П. Надявам се някой ден , ако сме живи и здрави да се видим и да пийнеш няколко ракийки от мен. |
| Палада, не ме гепи и туй то. То нали знаеш, вкусът си е субективна работа. * Дончо, ако ти и Шопара сте носители на добродетелите на състоянието антагонистично на тъп*, то повярвай ми аз бих се чувствувал напълно комфортно с тая класификация. _________________________________________ __________________________ *не знам какъв е в момента еквивалента на нетъп из твоите вилаети. Остър? Ербап? Аверче? Молодець? Интелектуалец? |
| Здрасти, Граци! Мислех, че в предишния си постинг се шегуваш, човече....Но явно наистина не ти е грабнало душата написаното, ясно...Нищо лошо няма в това, всеки си има свой собствен вкус...Може би на мен ми хареса, защото ми напомни романтиката и страстите на миналия студентски живот, с подобна хазяйка и т.н....Както и да е, припомни ми странностите на младостта и лудостта на любовта...Затова и ме грабна... Бъди щастлив, Граци! |
| И на мен не ми хареса.. Даже вече не си спомням за какво ставаше дума... В тоя вестник се пишат интересни неща само за ядене... |
| Щом го дочетох до края значи е добро. Обикновено спирам още преди средата. Е, не е върха, но става за четене. Това, което ме подразни е правенето на някой на много велик: дали ебач, дали литературен критик или просто критик, все тая. |
| Не го знам тоя Янко ебач ли е или не, нито пък Грациан дали е литературен критик, но туй разказче ми заприлича на попфолк парче |
| Абе цялата работа е - фани Янко, удари Грациан - и произведението ще си заслужи литературната критика...Ха ха ха |
| Аз пък не разбрах в този разказ от какво се разбира категорично, че актьорът е виновен за бременността на момичето и след като това не се разбира защо той все пак си остава мръсник? Горкият човек не си отвори устата нито веднъж на цялата страница. А главният герой, след като е такъв пич, защо пусна това момиче да се скита немило-недраго, че и бременно, а не му даде поне 5 лева да си купи нещо питателно за ядене? С три думи: неубедително, неубедително, неубедително. Мда. |
Добави мнение Мнения:19