Добави мнение Мнения:16
| Вероятно има някаква прилика между популизма и нивото на река Дунав. За да не попадате под влияние на популизма слушайте редовно бюлетина за нивото на река Дунав в сантиметри |
| Всичко е точно, но! Забравено е наличието на "Конче-Вихрогонче"- дивия, първичен (от първичните неосъзнани реакции на ограничени индивиди примати) антикомунизъм! Редактирано от - Zaro на 03/10/2004 г/ 22:59:47 |
Доста интересни и не лишени от логика разсъждения на Стойнев. Доста добра работа. Нуждае се от внимателно отношение и сериозен анализ  |
МУСКЕТАРСКИ ХРОНИКИ За това, как господин д’Йорданян стана фелдфебел, а мосю Фил бе уволнен. От както в главната кръчма на кралството замириса на пърлено, в нея настъпи затишие, а опонентите се гледаха накриво, като правеха само словесни дуели. “Мускетарите” нацупено поискаха от пашата на спахиите да им се извини заради “шута”, с който ги бил заплашил, а той пък им каза да си гледат работата и да не си врат носа там, където може да им го прищипят. В отговор на това, един “мускетарски” помагач извади от тайния архив на полицията някаква стара папка, в която бе написано, че пашата на спахиите преди време уж бил кокошкар и понякога донасял на полицията, когато някой друг се готвел да краде кокошки от домовете на кралските поданици. Съдържанието на папката бе обявено публично от кралските глашатаи и предизвика доста интерес сред публиката. - Това е безсрамна лъжа!, заяви пашата. Аз никога не съм крал кокошки! Хобито ми е да крада чужди коне. Съд, под съд ще ви дам за клевета!, заяви сърдито той. Все пак, “компроматът” хвана дикиш по един неочакван начин. Когато дойде време да се избира нов фелдфебел на мястото на изгонения господин дьо Савил, най-неочаквано спахиите подкрепиха претенциите на господин д’Йорданян за този пост, въпреки, че до скоро го гледаха накриво, а пък той от своя страна, ги наричаше с всевъзможни “литературни” епитети. Ето как тлъстият “мускетар” беше избран за фелдфебел, въпреки протестите на гвардейците, които считаха този нагъл и безсрамен шкембелия за крайно неподходящ кандидат. Господин д’Йорданян обаче обяви, че отсега нататък щял да бъде хрисим и благ, като абитюрентка от пансион за благородни девици, вдигна тост със синьо шампанско за своя нов пост и за “забележително добрия ден за собственото му храносмилане” и се настани на фелдфебелското кресло, което жално изпращя. Нужно беше обаче да се назначи и нов главен готвач на мястото на мосю Фил, който както знаем, беше прогонен от държавната кухня, заради своята дресирана мишка. Мосю Фил обаче хич не искаше да си ходи у дома и затова с всички сили напираше да си остане главен готвач, за да продължи бъркането на всякакви буламачи за народа. “Мускетарите” усилено го подкрепяха в това му начинание и се започна един такъв пазар и комбинации със спахиите, че дори самият Остап Бендер, чийто качества на задкулисен комбинатор са били описани от Илф и Петров, би могъл да им завиди. В резултат беше достигнат следният консенсус - мосю Фил да си остане временно като главен готвач, но да държи дресираната си мишка Коци-Миш в своя собствен дом, щом толкова я обича, а в държавната кухня да има няколко ориенталски готвачи, за да пробутват на народа и от своите гозби. Мосю Фил дълго се опъва, но нали му се искаше да си остане главен готвач, се съгласи. И така, видимо мирът между спахиите и “мускетарите” беше възстановен, но сведущите люде смятаха , че това е временно и не е изключено някой ден мосю Фил да намери сервирана в собствената си чиния някоя умряла котка, като израз на ориенталско уважение. Така изминаха няколко дена изпълнени със скрито и явно напрежение. “Мускетарите” хем се цупеха, хем виреха нос, защото бяха уверени, че най-накрая спахиите ще се откажат от своите искания и отново ше се възстанови “мускетарската” слободия, която бе царувала вече цяла година. Така настъпи сюблимния и велик ден за избор на главен готвач. Мосю Фил седеше на своето кресло, леко притворил очи в блажена дрямка и унесен в мечти, се виждаше, като наяве, как отново го избират за главен готвач и той отново забърква всевъзможни буламачи за народа. О, мечти, мечти, где е вашата сладост? Силният звън на фелфебелският звънец накара мосю Фил да се стресне и да дойде на себе си. Оказа се, че болшинството от присъствуващите, напук на въжделените мераци на мосю Фил, все пак били гласували против него. А-у-у! Беда! Трагедия! - О, Боже, ама как така? Та нали уж бях единствен, неповторим, незаменим?, питаше се мосю Фил, а някои от неговите привърженици, като последни гамени, освиркаха самия крал, седящ в кралската ложа, защото смятаха, че провалът на мосю Фил бил тайно режисиран от кралската ръка. Да! “Мускетарите” се правеха на много обидени и ореваха цял свят за това, че все други били виновни за техните неблагополучия. Но как тогава да не си припомним известната народна поговорка, за онова, което пречело на калпавия? P.s. Сбогом, уважаеми читателю. Нашата хроника завършва тук, но деянията на “мускетарите”, уви, продължили! Може би ще запиташ, защо народът не се е вдигнал, за да напъди тези господа? А откъде знаеш, че не се е случило точно така? Впрочем, това е предмет на друга поучителна история! Бъди здрав, приятелю.  |
| Не ми се мисли какво ще стане след девт месеца когато на людете им стане ясно защо пак ги лъжат озурпаторите на телевизиите и вестниците.От червената им вълна ще остане само вълна и син дреп.Сега изпаднаха в черна дупка, защото се навикаха и наклеветиха преждевремено и сега ще почнат да се повтарят, но вече при други условия.Царя не се провали както Луканов, Филипн димитров, Жан Виденов и Костов взети заедно.На против, въпреки злите езици, Царя ги прескочи в купом, без да обръща внимание на писаците им и ги направи излишни, а Академик Сендов, чак в Япония се спря.Там сигурно ще е по-полезен.Важното е да ти светне на време, преди да си изял и солта и тоягите. |
| Популизмът не е само държавата. Държавата просто оформя основната тактика и стратегия за запазването на властта за олигархията. Едрият бизнес по български - едри корумпирани чиновници, босове на невидимите структури, предвидливо диверсифицирали парите си по места като завзеха всичко що годе носещо печалба, назначените началници, успели да се вредят по време на "приватизация" - ясно показва че ще прилага свой собствен популизъм. Пари в ръце, натиск на работа, преки заплахи за по-независими. В България по принцип провинцията печели изборите, осигурява парламентарното надмощие. Провинцията -средни и малки градчета е в мизерия, там популизмът е най-ефективен, заплахите и закупуване на гласовете на едро и на дребно ще дадат необходимите гласове за когото трябва. Ако има пари и за добри съвети, което единствено може и да не стане поради интелектуалното ниво на евентуалния заказчик, наистина ще се създаде я нова партия, я нова коалиция. Но според мен, това е дори и излишно. Старите и бедстващи колкото щеш - купуването е лесно. А БСП не се врежда. И не заради някакви принципи и идеи-няма ги. А защото все още е голяма и има много претенденти-купуването не е сигурно и не се изплаща Редактирано от - Минавам от тук на 04/10/2004 г/ 08:56:03 |
| Тук явно се има в предвид, че популизма е синоним на лъжа.Иначе няма нищо лошо, ако обещаното се изпълни. |
| Просто усещам, как след няма да е минал и месец, на страниците на вестника СЕГА усърдно ще се "търкалят" термини като "Народен Сговор", "надпартийност" и др. под. ... |
Нищо не разбрах  кой в крайна сметка ще спечели изборите  нека се каже ясно, та да има време за правилно (пре)ориентиране в обществено-политическото пространство  |
| Правилните ще спечелят-богати, инициативни, преуспяващи Цветът няма да е важен-те ще подберат подходящ според парите си |
| Мъка, мъка. Като няма за какво конкретно да се пише, ще спретнем анализ. Не че и от анализи няма нужда, но що ми се струва, че смисълът на настоящия е да се каже, че нищо не се знае? |
| Много "попу–лизъм" днес. Вече писах, че това е русизъм и преведено на български означава "дупелизане" или"гъзолизане" , както ви се харесва. Заменете там където пише популизъм с дупелизане и всичко си идва на място. |
| Странни думи се използват в статията: жълт, костовист, депесар, седесар, социалист и негласуващ. Като как ги определя автора никой не знае. Може би има предвид членовете на съответната партия. Но те винаги ще си гласуват за собствената партия. Останалите - те гласуват или негласуват днес за едни, утре за други, според това кой лъже по-добре и на кого лъжите по неотдавна са ни опарили. По този обратен ред най-скоро ни лъгаха НДСВ, преди това ОДС(СДС), БСП, а ДПС почти винаги, но някак си по-скрито, без да се пъха на преден план. А нова партия трябва да се появи, най-малкото, защото в България все още няма както лява партия, така няма и дясна партия. Сегашните са много странна смеска най-вече на личности с обкръжението им. Ако някой си мисли, че СДС или ДСБ са десни, то много се лъже. БСП също не е лява партия по действията си, а само по електората си. В този смисъл появата на някоя нова силна партя няма да е неочаквана, трябва само някой да налеее много пари в нея, за да тръгне |
| Авторъг пропуска още събития, които ще допринесат повишаването на личния рейтинг на премиера, като например подписването през март 2005 г. на протокола за присъединяването към Европейския съюз. Ех, другари, предсавяте ли си ако бяха успели многобройните ялови акции за свалянето на правителството и сега управляваха "нашите"? Туй Европейски фондове, туй наши фирми. Уви! Сега върви гони Михаля. |
Добави мнение Мнения:16