Отиди на страница:
| 99, Тук съм бе човек, що се косиш. И кво викаш - бил си ме затапил. Почвам да хленча и да се оплаквам, та дано задоволя чувството ти за победа. Може пък да получиш оргазъм. Пълно с онанисти и педерасти в икзистинциялнъ кризъ. |
| Беше нейде към седем и половина и едва 225ти постинг, когато прогнозирах, че ще отперим 400 постинга. Хвала на такива прогнозисти, като мен!  |
| Дон, и повечето страхотни мнения. Не много често се получава такава добра дискусия. Калин Донков си го бива, най-вече за това. |
с каквито се събереш - такъв ставаш !| Миранда , това е предимство на Донков че знае кога да тепа рибата и със какво , а не да се аби като Дайната да хвърля серкмето напосоки ! Немислимо е да се мисли че не се мисли за немисленето ! ©   |
| Съжалявам, че ще го напиша, НО Калин Донков неочаквано повърхностно абсолютизира буквалното звучене на една фраза, чийто смисъл е точно обратен на това буквално звучене. И под есето започва едно преливане от пусто в празно...дълго и напоително. |
| Добре, Симпли ! Аз пък винаги съм го харесвала как пише. Както и днес. За теб едно негово стихотворение-намерих го в нета... Надявам се то да ти хареса...  То някакси е и като продължение (или съвсем съзвучно с темата) СТАНА ПЕТ ЧАСЪТ "Иде вятър и напипва във живота ни пролука." Калин Донков Как неочаквано животът се пропука. А бях постигнала уютната амнезия. Подбрани радости. Удобна скука. Чай. Сериал. Тренирана поезия. И уж ме брани ежедневната окръжност. И вече зная как се пази равновесие. Ала ноември пак ме гледа тъжно дори и да се крия зад завесите. И... "Стана пет часът" ми казва радиото. Навън дъждецът есенно почуква. Сред часове и дати как пропадаме... Как неочаквано животът се пропуква... |
| Миранда мила, очевидно пишем за различни неща. Аз писах за конкретното есе днес и написах "неочаквано повърхностно". А ти пишеш "винаги съм го харесвала". |
| И допълних : Както и днес ! Но стихотворението е хубаво, нали ??? Лека нощ , Симпли ! На теб и всички приятели тук. И приятен уикенд !!! |
| Хубаво е. Благодаря. Нема уикенди за мен. Само по-спокойно се работи. Ама който ще разтоварва, да слага слушалките! Тъй де. |
| Защо да е неочаквано, СС? Винаги ли очакваш нещо гениално от пишещите където и да е? Даже в избраните им съчинения, да не говорим за един скромен вестник? Очакваното - това е само свирепата жестокост в този форум - нищо ново. Единствено Сибила се опита да се опълчи срещу нея и срещна свирепо неразбиране и асолютен отпор. Това тук все повече се превръща в Страшния Съд. А кто судьи? |
| Симпъл, ми то нещата трябва да бъдат пределно прости, но не повече. Като станат повече прости нещата и изпростяват. Оттам иде повърхностното.  |
| Да аз също като Симпли мисля, че Калин Донков се е подвел по външните характеристики на едно изключително тревожно явление и не е копнал достатъчно, за да ни разкаже от какво се поражда то, защо е толкова масово, какво причинява толкова неординарно поведение. Мисля също, че за много от пишещите тук формулата на автора се е оказала изключително удобна, за да избягат в нея от жестоките въпроси, които са си задавали нощем с белите коне. Не упреквам никого, напротив, но ме тревожи констатацията, че духът ни е по-смачкан, отколкото е видно на пръв поглед. |
| Помните ли ентусиазма, от който бяха обзети всички в началото на промените? Многобройните митинги, речите, надеждите за нещо по-добро. После всичко получи своята цена и започна да се търгува. Заля ни ужасът на уличната престъпност, рекетьорите, пирамидите, банковите афери, ПРИХВАТИЗАЦИЯТА. Малцина , независимо от политическите си убеждения си останаха идеалисти. Повечето осребриха идеалите. Никой не дава отговори на най-важните въпроси - опитват се да ни карат да мислим за парното, за тока, за водата, за телефона, за здравното осигуряване - все прости и безопасни теми, всичките те резултат от протичането на много дълбоки и сложни процеси, в повечето случаи с свързани с престъпления на двете големи партии СДС и БСП. Не искам да бъда накаран да мисля само като консуматор. Това не е мислене, това е грухтене. Не сме стадо свине. Ако политиците започнат да гледат на нас с подобаващото уважение, може и да се размислим. Иначе ще стоят още дълго в изолация и ще се чудят защо сме индиферентни към техните послания. |