Отиди на страница:
| Животът е тежък днес, непредсказуем, на моменти жесток и с груби лапи челични, както казваше поетът. Силните се борят, понасят ударите и лапите, приспособяват се, оцеляват живеейки това, което им се е паднало като житейско време и място. Слабите се гърчат, хленчат, продават каквото могат от вещите, съвестта и телата си, оцеляват, макар често и недостойно. Най-слабите се изключват от житейската игра. Кой както може се изключва. Добре е, когато има кой да ги носи и повива. Много е зле, когато няма, остава им да вегетират или да се изключат напълно. |
| Но да продължим г-н Донков , Преди мисленето има и друго голямо откритие. Някога.Замерянето с камъни е било първото човешко ОТКРИТИЕ .Кучетата най големите приятели , на каруцаря , и до ден днешен го помнят .Наведе ли се бягат.Хвърли ли кокълче ще си избият. И тичат ли тичат , подир каруцата и каруцарите. Днес пак се замеряме , модернизирано , с думи /мисли/ , но това вече е друго каруцарско , а не културно средство .И отново същия рефлекс, но вече каруцарско-кучешки. Целта е известна . Замеряш с хули каруцарю .Мислите са ти чужди.Каруцарска работа. |
| Тъй, тъй, Поморийски, с лапи челични... Ма за нас "озъбено, свирепо куче," пък за вас "едрите звезди на Фамагуста" Завод. Над него облаци от дим. Народът прост, животът - тежък, скучен. - Живот без маска и без грим - озъбено, свирепо куче. .. …И в този шум и трясък на машини ще трябва непременно да крещиш, да могат думите разбрано да преминат, пространството, което те дели. .. ..И аз крещях години - цяла вечност... Долавях, че и другите крещят - машините, завода и човека от най-затуления тъмен кът. Една ръка изхвърли на боклука идилиите с синьото небе. … Припомнете си поета Натиснете тук Редактирано от - Наум на 15/10/2004 г/ 12:24:29 |
Чакай бе, Науме, това видимо ще да е след след като пребори световната жидовщина. Па после лапите челични ли, пчелични ли ....  |
| Хубава притча, и чета колко много тук писачи искат да покажат, че мииислят. Хайде бе, как ще изключиш с едни слушалки, никой не може да избяга от голия си задник. А с мислене българчета не се правят, а с малко лудост и вяра в светлото европейско бъдеще, ама и там май много, много не мислят, а ни затварят главите. Несе Калине, слагам слушалките! |
| Ех Донков, не е толкова важно при колко градуса сме спрели да мислим, а докога ще сме в това състояние? Все повече ще чуваме "Не ми се мисли", защото се оказва, че някои като се замислят, че вземат та посегнат на себе си или на други. Българинът е свикнал друг да мисли за него и затова сме на тоя хал. |
| Но да продължим диалога г-н Донков , като имаме едно каруЦАРско на -УМ. Мисленето не е самоцел.То е в основата на това което хората изобретяват. Някога , отдавна трябва да е било , първото голямо човешко ИЗОБРЕТЕНИЕ е било тоягата-пазели са се и са воювали , човеците срещу животните. Разбрали силата на тоягата и почнали да опитомяват първо животните. Тоягата станала гега , появили се пастирите и стадата от овце . Но процеса мисловно продължил напред.И все напред. Тоягата послужила и продължава да служи за опитомяване на човеците. Появили се пастирите и стада -от човеци. И днес е същото.А който иска да ме опровергава. Я какви стада има.И овцете не са със слушалки , а със звънчета-за да ги разпознават пастирите.И как само се пасът на големи ливади и как до опитомяват с тояга , е понякога и с морковче. Но и това не е всичко.Историческа е промяната на тоягата в камшик -основното средство на КАРУЦАРИТЕ в историята. Плющи камшика и талигата се движи.Към набелязаната цел от КАРУЦАРИТЕ. Да живеят КАРУЦАРИТЕ. Поморийски , Видел ли КАРУЦАР , силен духом и слаб в камшика. Аз такъв не съм видял.Отивам да го търся.Напред в сетлото каруцарско бъдеще. |
 "Тогава търсим в притчите утеха — дано преглътнем болката си някак, дано остане в нас надежда крехка за бъдно щастие в живота кратък." [АД] Кой - както може: със слушалки, с тапи, със сопи .... Давидовци нали сме ?  |
| Reducing Poverty by Reducing Government by George Reisman Натиснете тук |
| Здрасти, Старши! Аз пък се сетих (за кой ли път) за оня разказ на Курт Вонегът, в който тия, дето мислеха, бяха длъжни да носят слушалки, за да им пускат по тях от време навреме по някой удар на гонг или друг зашеметяващ звук, за да им попречат на мисленето. Асоциирах това и с Оруеловата "1984" г. Сещаш се какво се получи, нали? |
| Government Contractors versus Real Business By Llewellyn H. Rockwell, Jr. [Posted October 6, 2004] If socialists of old resented Pravda for giving them a bad name, free enterprisers ought to feel the same about the Wall Street Journal's editorial page. Its defenses of profit, capitalism, and privatization often cry out for correction, if only to save the good name of free markets from being invoked to protect capitalists from careful moral scrutiny. More Натиснете тук |
| War Gave Us Caesar by Adam Young [Posted October 12, 2004] The stakes are high, the public is divided, and extreme rhetoric is flying. So it always is the month before the presidential election. Why? Because of the power of the office, the very existence of which is contrary to any robust notion of freedom. More Натиснете тук |
| Рейвъне, отдавна не съм те засичал тъдява. Даже си мислех да не си стъпил накриво по време на джогинга. Иначе как си, що си? Духът ти в добро разположение ли е? Зе ли си нов балтон за зимата? Свари ли ракийка? Компотец турна ли? Житце и оливие от кооперацията взе ли? Абе с една дума добре ли си? |
Привет, Мунчо! Право! Затова си падам повече по "легията", а не по "елегията". Май има и рецепта: в ушите - тапи, върху тях - слушалки, а в ръцете - сопа  |
| Здравейте, хубава статия, поздравления за автора! Всеки си има "слушалки" някакви...въпроса е в правото на избор кога , къде и дали въобще да си ги слага. Нужни са тези слушалки , зада си спестиме излишното и да имаме сила да мислиме за това, за което си струва според нас. |
| Деси, доколкото рабирам от написаното от теб, освен ДАЛИ, човек трябва да реши и КЪДЕ да си ги сложи. Всъщност като се замисля, наистина са налични повече от една опция... И никой да не се сети досега... |
| Хайде да поставим въпроса така - има разлика между мислене и мислене. Едното мислене, (може би точно това, което авторът има предвид!) е когато човек зацикля в един порочен кръг от проблеми, които му се струват неразрешими. Някои от тях са наистина такива, но другите просто изискват решителност и промяна на стереотипа, от което много хора се плашат. Както е казал древният мъдрец (цитирам по памет): "Боже, дай ми сила да променя това, което мога да променя, дай ми мъжество да се примиря с това, което не мога да променя и дай ми мъдрост да различа едното от другото". Другият вид мислене е точно творческото мислене, без което няма никакъв напредък. Това, че човек се стреми да избяга от житейските си проблеми като ангажира съзнанието си с нещо друго съвсем не означава, че същият този човек не е способен на творческо мислене. Великите творци - художници, поети, писатели и музиканти често са живяли в лишения и недоимък, но това не им е попречило да създадат шедьоври. Същото важи и за много известни учени и изобретатели. В тези случаи мизерното битие не е попречило на таланта да се изяви, дали пък охолството би му попречило? Дали възможността да се наслади на земните удоволствия (поне на тези, които могат да се купят с пари!) би убило желанието за ежедневен, къртовски труд по пътя на съвършенството? Кой знае? Житейските съдби са толкова различни! Какъв е изходът за нас, обикновените хора? Ако не ни харесва живота, който живеем, трябва да го променим. Поне в рамките на възможното. За да не ни измъчва след време мисълта за пропуснатия шанс и неудволетвореността за това, че поне не сме опитали да постигнем това, което сме искали. |