aми - Филип Рот, нормално e да е така |
не преставаш да ме изненадваш. аничка, пак много клишета. филмът си пасва идеално там, за където е предназначен. софистициран маргинал за маргинални софистикати. всичко е точно. |
не се прави на зъл, злобен и заядлив. щот не си. рядко съм срещал някой да се противопостави на масовото въздишане по ларс фон трир. |
99, ти гледал ли си филма ??? На мен, когато го гледах, страхотно ми хареса. Истината е, че сега ми се губят много моменти от филма. Направо не знам защо. С хубавите филми не е така. Помня ги. Но казах, че е върховен филм, защото наистина с такова чувство излязох от залата. Човек не може да скъса с корените си и да живее във фалш живота си. Мен тази линия ме развълнува, върху нея мислих най-много, на другите не съм й обърнала толкова внимание. |
Ей, Анита, доживях да даваш оценка "иначе талантлив" на Филип Рот. Малииии, айде сега с баданарката. А защо винаги преписваш от задокеанските колеги? И даже намеците им и шегичките, дет хич не знаеш що са там. |
Освен принципното възражение, че се пише "ама друг път", а не "ама другия път", нямам други възражения, защото явно негледалата филма Анютка Джеймсссс е преписала всичко от критиките от imdb.com. И ние се пръскаме с "Шанел номер пет", и ядем бонбонки "тик-так" |
Лафът е : " И ние знаем да пушим цигари Кент и да дъвчем бонбонки Тик-Так". Павел Попандов в "Оркестър без име". |
Не съм го гледала, ама звучи така, сякаш може да е хубав филм. А това за "иначе талантливия" Филип Рот наистина е много забавно. |
Знаеш ли, Анита, чудя се що не кажеш направо, че режисьорът е омърлял филма? Що трябва от пет кладенеца вода да носиш? Иначе актьорите са си съвсем на място (без Гари Синийз, естетствено), да беше чела книгата, ма нали преписваш ) А не е ли "психологическа драма" правилното название? Их, как ми се ще да видя как казваш на Филип Рот, че е "талантлив", въх, може и да го излъчат по най-смешните видеоклипове ) |
"Айде и ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так(и клати кутийката)" Искам комедия на която да се смея, ама силно и истински да се смея.Препоръчайте някоя, Разбиратели! |
Степен, брада, прави сте, макар, че може и да сте седнали Отдавна съм го гледал този прекрасен филм и съм го позабравил, но си спомням, че на репликата с бонбонките "тик-так", залата избухваше в аплосисменти. Все пак Станислав Стратиев, каквото и да кажеш, малко ще е.. Иска ми се и днес да гледам нещо готино и българско, което да ме кара да се тупам по краката от смях E, вместо това, да ме извиняват дамите, ни предлагат претоплени лайна со говна от Америка. Ами, аз, е казал шопът, моем да копам, а моем и да не копам ... |
Все пак Станислав Стратиев, каквото и да кажеш, малко ще е.. moni, добре си припомнил Станислав Стратиев. Лека му пръст ! Така рано си отиде от този свят. За мен българският най-дисидентски филм от онези години е "Кратко слънце" на Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев. Освен за смешното и грозното в живота ни, което така добре осмиваше в своите комедии, той имаше и изключителна социална чувствителност. Благодаря ти, че припомни за него. Ето линк с откъс от негова пиеса... Да се посмееш Натиснете тук Редактирано от - Miranda на 17/10/2004 г/ 14:14:48 |