Отиди на страница:
И още нещо. "Субективно" оценяване има там, където има незнание как се пише съчинение или есе, какви са критериите... Срещала съм рецензии от рода на :"Може по-художествено"  На въпроса ми, какво означава това, след дълго мънкане, получих отговора: с повече епитети??? - глупости на търкалета  |
| Сгугньо, системата с тестовете не е така проста, че да бъде "кракната" от некой неграмотник. Е, може и това да се случи, но вероятността е като да спечелиш джакпота от лотото - ако си толкова късметлия не ти трябва да учиш. После, тази система е малко по-различно обърната към действителността от нашата стара. Тя подготвя в подавляващата си част бачкатори по 2 направления. Едното - дава всекиму да разбере колко струва и второто - дава му практически знания как да си изкарва хляба съобразно багажеца. Нашата система е концентрирана върху фундаменталното, класическото познание и пренебрегва абсолютно т.н. сървайвинг скилс. Затова у нас всеки завършил гимназия е готов да захване научна кариера (намиг), но не и да започне да се издържа. В този смисъл добрата стара наша система, през която почти всички нормални люде тука (изключая явните кретени неснаечт, виктор, светло пиво и пр. лумпени) сме минали е за боклука. Отдавна. |
Пешо Мастиката, да го пушиш неумит, брато! Не съм ти брат, бе сгуню. Какво имаш предвид "да го пушиш неумит" ? За пръе път чувам такъв израз. Като се заяждаш, поне го прави така, че да те разбирам.  |
| Распутин, че не ни е добра системата няма спор! Ама като така, какво - взимаме другата система, ако и да знаем недостатъците й, тъй ли? ----------------- Пешо, ти сериозно ли ме питаш или се гъбаркаш?  |
| Да, тревога сред учителите по български език и литература задължително трябва да има. Колкото по-далеч се отива от наизустяването - толкова по-лошо за 'частните учоци' за подготовка за езиковите училища. А оттам именно идва килипирът. Това и баба го знае! Години наред с усилията на много некадърни и копумпирани учители и МОН експерти беше наложена системата на поголовно наизустяване (що се отнася за изпита по литература, по математика това все още не са измислили как би могло да се приложи). Ужасяващо е да разбереш, че изпитът за елитните гимназии всъщност се състои в наизустяване на текст от немерена реч с добавени извътре простотии, които минават за 'мъдри мисли' и които децата нито разбират, нито приемат, затова пък проверяващите точно по тези простотии си падат... Изключително извратена представа за литературата и за творческия процес изобщо - а после се чудим и маем защо децата не посягали към книга. Уроците в училище са именно 'да ги запалят' по четенето; да ги научат да разбират литературата; да ги научат на умения да анализират прочетеното. А то само зубрене от най-тъпия тип! И на това се пишат отличните оценки! Трагедия!!! |
| Тая жена дали е искрена? Дали е вярно, че в Провадия още се проверяват домашните на учениците? Че пък и по 6-7 часа на ден (всеки ден!) да проверяват ученически тетрадки - голямо изхвърляне! Аз имам само наблюдения от големите градове и това, което знам е, че учениците нито пишат домашни, нито дори носят тетрадки на училище. Камо ли пък някой да се е напънал да проверява писмена работа! Ако искаш да те проверяват - плащаш си за частен урок. |
Без Образвание  Чуседна илюстрация за тест, който би преценил умението на някой да разбира текст. Със сигурност има подобни много успешни примери за тест, който да илюстрира умението на изпитвания да създава текст. Мисля си, че един от проблемите на хора като учителката по литература е, че имат много слаба представа за тестовете като такива; може би си мислят, че всички тестове вероятно се свеждат до моделите на жълтите вестници: Тест "Ревнив ли сте". Тестовете имат огромно разнообразие. Все още най-добрата образователна система в Европа - английската, има перфектно работещи тестове. Система, която мотивира учителите да РАБОТЯТ ЗАЕДНО с учениците си за доброто усвояване на материала. Защото оценката се дава извън училището, на ниво Британска общност и всички бивши колонии взети заедно. И по тази причина 'А' по биология например получено и в най-малкото селско училище на бивша колония в Африка е равностойно на 'А' получено в най-скъпото частно училище в Англия. И никой не оспорва подобен резултат. А при 'съвършената система' на българското училище няма никаква идея по какъв начин и на какво основание една и съща учителка на един пише 6, а на друг 5, а на трети 4... Подложени на безпристрастна оценка отвън, много вероятно е всички тия да се справят на едно и също ниво. Няма да коментирам как става оценяването по един и същ предмет от различни учители в едно и също училище... да не говорим за различните училища в един и същи град град... а едва ли някой смее да гарантира дори грубо подобие на стандартен критерий за съответствие познания-оценки на ниво държава... |
| Калина-Малина, Един от проблемите на обучението по литература е именно това разбиране, че колкото е по-претрупана фразата, толкова е 'по-художествено' (разбирай: 'по-добро'). За съжаление, в часовете по БЕиЛ приоритетът е не да се учат децата да разбират и критично да възприемат написан от друг текст; да създават текст, който да отразява собствените им мисли. Приоритетът е да наизустяват вече създадени текстове (при това много често писани столетия преди тези деца да се родят и нямащи нищо общо с живота в 21 век). Смята се (по някаква причина), че като учат наизуст 'класиците' си изграждат собствен стил! Като учат наизуст 'великите', да им се смачква увереността да правят опити да изказват свои мисли по свой начин и да си бъдат (като пораснат) кротки безсловесни граждани! Съвкупното учителство по БЕиЛ е убедено, че писането на автобиография е толкова елементарно, че не си струва да се преподава в училище. Къде по-възвишено е да се захласват седмокласници по "Едба българка" например! Това учителство е толкова далеч от живия живот, че не си дава сметка, че умението да си напишеш добра автобиография; да поставиш смислено писмено проблема си пред някоя институция и т.н. дават на детето много по-необходими умения да се реализира и да бъде добър гражданин, отколкото знаенето наизуст на "По жицата" например. Но! НО! далеч по-лесно е да учиш децата на класици, които и ти си учил, а после си преподават 20-30 години. Да ги вкараш в границите да ти говорят с едни и същи думи и изрази; да ти цитират до болка познати съчинения... Много по-трудно е да ги пуснеш да изявяват своята индивидуалност; да вземат да ти задават въпроси за автори, които не си чул - камо ли да си чел... Е, как ще изглеждаш тогава единствено знаещ, единствено заслужил да ти плащат за частни уроци (на същите деца и на същото учебно съдържание, за което държавата веднъж вече ти е платила да научиш на същото!). |
| Анкета -дайте своето мнение! http://dnes.dir.bg/mainizbori/anketas.php ?id=88 |