Отиди на страница:
| гошо и ти си мислиш, че няма да се знае предварително кой точно вариант ще се падне?  И 100 варианта да има на теория, 1 се пада и той ще се знае поне 1 седмица предварително. В "най-добрия" случай, повечето привилигировани деца ще имат ясни 3-4 варианта 10-тина дена преди изпита. Както е при темите при кандидат-студентите |
| Да, но тези които са учили поне ще имат шанс. А сега при темите по литература изцяло зависят от милостта на проверяващия. И освен това има различни видове тестове. В тест може да се заложи и написване на кратък текст по дадена тема. Съгласен съм, че тестът може да се опорочи. Само че считам, че възможностите за това са по-малко от наличните при сегашната система на приемните изпити. Освен това какво Ви притеснява, че може да обхване повече предмети. Нали считаме, че училището не е само български език и литература и математика?  Редактирано от - dibo на 27/10/2004 г/ 11:59:50 |
Г-н Цветков, искрено се радвам, че сте във форума, за да прочетете отзиви на статията си и да защитите позицията си.  Смятам, че тезата ви е погрешна основно, защото изхожда от постановката за по-малкото зло (досегашната практика), което е за предпочитане пред по-голямото (бъдещата, с евентуалните й пороци). Дивотията, г-н Цветков, според мен е, че родното образование продължава десетилетната система на "наливане на знания през фуния". Ако някъде през 20-ти век това може да бъде оправдано (в което се съмнявам), сега е не отживелица, а най-малкото израз на интелектуална леност. Именно "знанията през фуния" предполагат зубренето, на което са подложени учениците, ако искат да "успеят" според сегашните критерии - тези на образователната система и на родителите. Все още е рядкост те да бъдат подтиквани да мислят самостоятелно, да действат според конкретните условия - неща, които бг училището се бои да въведе. Разбирам, че вече сте минал през цирка "кандидатгимназиални изпити". Интересно, дали сте запитал Вашите деца (Вашето дете) харесват ли произведенията, по които е трябвало да пишат теми. Не се считайте длъжен да ми отговаряте на този въпрос. Наистина се чудя знаят ли днешните учители какво обичат да четат децата, какво ги вълнува, какво искат да знаят. Не съм убеден, че те искат това. Смятам, че би било прекрасно най-малкото родителите да знаят. Ако пък евентуално имате притеснения, че децата днес не могат да научат чужди езици, ако не попаднат в езикови гимназии, искам да Ви успокоя. Могат, стига да имат желание и насърчение от родителите си. Защото те за щастие живеят в много по-различни времена от тези, в които и аз, и Вие сме расли. Бъдете здрав! Редактирано от - Инакомислещ на 27/10/2004 г/ 12:55:46 |
| Тук се говорят безсмислици, на първо място от автора на статията. Откъде изкопа въпросният господин, че частните уроци щели да секнат??? Защо? Текущата практика показва, че напротив, много повече пари се дават и за много по-продължителен период (през цялото средно образование) където има тестова система. Защото ученика трябва наистина да знае и да е постоянен за целия период. А не както у нас - да се "готви" за приемен изпит няколко месеца при някой мошеник, който накрая да му каже задачите дето ще се паднат. Живея в развита страна с тестова система и твърдя, че е по-добра. Дава възможност на всички, и родители и ученици да си сверят часовниците, дали да продължават да харчат пари за висше образование. |
| г-н Цветков, Съгласен съм с онази част от постинга Ви, в която споменавате, че децата трябва да посещават уроци по история, биология и т.н. Когато бях кандидатстудент ми се наложи да се запиша на курсове по математика, въпреки, че учех в Софийската Математическа гимназия. И смея да твърдя, че ми беше от голяма полза, защото учителят обясни целия материал много внимателно . Бедата, за която Вие и аз говорим, е че материалът не се преподава качествено в училище и затова децата нищо не научават. Оттук тръгват бедите за българското образование. |
| Мастиката, при дадения от теб пример изхождаш от презумпцията, че въпросният ученик не знае дори и един от отговорите на теста! Тогава разбира се никакво налучкване няма да му помогне! Но такива случаи в практиката са изключения и такива талпи биха се провалили при всякаква система. Обикновенно слабият ученик, който е между 2 и 3 като оценка за знанията си би знаел поне 15 и 20 от отговорите. И тогава вече нещата стават съвсем други с налучкването, защото тъкмо то би могло да му помогне да спаси тройката! И именно в това е недостатъкът на системата! Освен туй, системата на тестовете има и други недостатъци - например шаблонизирането на изпита не развива склонности към разсъждения, липсата на възможност за излагане на знаията устно пречи на потенциала на някои ученици, по надарени в тази област да се прояви, което косвено ги ощетява при оценяването. Има и други, ама отдавна не съм се занимавал с темата! ----------------------- Любопитен съм да изложиш все пак и някои от предимствата на тестовата ситема, вместо да ме плюваш елементарно, както си сторил в съседната тема! |
| Мастика et al - бедата не е толкова в това, че училището не подготвяло децата за кандидатстване в елитна гимназия. Нито пък бедата е в това, че "никой не пита децата какво обичат да четат". Бедата е в това, че децата принципно и масово НЕ ЧЕТАТ - и нищо не може да се направи, за да се спре задълбочаването на тази тенденция. Най обичам да се прехвърля вината на родителите върху учителите (със заплати по 180 лв., освен другото) - ако на детето липсват основни комуникативни способности, елементарно възпитание и респект към познанието, what the fuck ще е ползата, принесена от тестовото/не-тестовото оценяване... Някой от вас да е влизал през последните десетина години в квартално (не-елитно) училище и да е виждал колко деца влизат в час и какво е нивото на уважение към случващото се в часа? И учителят дали е учител, или е пъдар на пълни идиотчета с включени в час телефони, наркотици по джобовете etc? Аре плийс... |
| То тест си значи изпит. Но се сещам какво се има предвид под "тестова система". Ами, предимствата - много по-лесно се проверяват, туй за въпросите multiple choice, на български с избираеми отговори ли се казва. Туй, дето му викат еднакви критерии за оценяване. Зависи какво искаш да провериш и оцениш. Налучкване винаги ще има, но може да вдигнеш летвата, може и да сложиш един и същ въпрос няколко пъти, зададен по различен начин, и да сравниш отговорите. Другото май съм го забравил вече. |
| Сестро Дмитриевна, ти и невръстни дечица-досредношколничета ли гледаш?... My, my... Светът е пълен с изненади... |
| Сгуню, Дори и да знае 15-20 отговора, слабият ученик на практика не може да налучка необходимите още 40 отговора, за да стигне тройката. Имам предвид система, при която 66 верни от 100 гарантира тройка. Не съм съгласен, че при тестовете не се изисква разсъждение. Ако не разсъждаваш по кой начин ще достигнеш до правилния отговор? При 4 възможни отговора обикновено 2 могат да бъдат отсяти веднага, но може и да има подвеждащи отговори. Друго е ако коментираме факта, че при тестовата система няма възможност да се прояви културата на писане. Това наистина е сериозен недостатък. Но след като с тестовете се пресича мафията от частни учители, изцяло подкрепям идеята за въвеждането им. Който е неграмотен и не може да пише ще изкара ниски оценки по литература и от това ще пострада дипломата му. При кои приемни изпити знанията могат да се излагат устно? Имам предвид, освен тези по пеене? ------------------------------------ ПП Приеми моите извинения за това, че те нагрубих Пешо Мастиката |
АНИТА ДЖ,  А това с тестовете ще е поредният експеримент. Отново ще са нужни години, докато нещата намерят точното си място и улегнат. За съжаление обаче, нама да има такава възможност - просто всяко следващо правителство ще се счита длъжно да направи и то своя експеримент и така - до края на света. Докато има политически боричкания и мерене на пишки, докато на образованието се гледа като на източник на далаверка за приближените на управляващата партия, а проблемите в образованието не бъдат оставени на експерти, ще сме свидетели на още нечувани дори експерименти, за които и фантазията ни е бедна... Спомнете си недоразумението Димитър Димитров като министър по времето на Костов... спомнете си Владимир Атанасов, а бе да не ги изброявам... |
| Наистина горко на децата с такива родители. Верно е, че през соца т.н. “езикови гимназии” осигуряваха предимство на старта в онова общество, но на сегашно време когато половината манговци от махалата вече са оръчкали Европата, съвсем не е така. Първо наизустяването на теми по литература нанася непоправими увреждания на пуберите – загубват способността да мислят самостоятелно и в бъдеще с криво-ляво усвоения си “език” могат да се доберат с много мъки до долните нива на западната средна класа. Дори и да избръмчат зад океана, пак ще са склонни да повтарят папагалски някви техни си “истини” до премаляване без да могат да направят и какъвто и да е опит за осмисляне на заобикалящия свят. Няколко такива бройки има в тукашния форум. Второ, понеже и в България нещата лека полека нещата се нормализират и идва времето когато ще прогресират тези, които имат пипе в главата и могат да го използват. А такива хора не се подготвят в “езиковите гимназии”, поне засега. Аз хич и не съм луд да давам пари за уроци на мойте циганета, ама (те пак си влязоха в един куп училища) не ги пуснах на езиково училище да не изтъпеят хептен. Е им Англия. Да ходят да прислугват тамо и учат езика като искат. Поне ще научат истински английски, а не такъв с коньовски акцент в Първа Английска. |
| Ето част от тест /предназначен е за по-големи ученици/ Природоматематически науки 35 минути – 40 въпроса УКАЗАНИЯ: В този тест са включени седем ядра. Всяко ядро съдържа няколко въпроса. След като прочетете описанието на всяко ядро, изберете най-добрия отговор към всеки въпрос и го отбележете в съответното кръгче на листа за отговори. Можете да препрочитате описанието на ядрата толкова пъти, колкото е необходимо. ........................... През 1908 г. обект от космоса разрушава 2 000 км2 гора в Сибир. Обектът е с размери между 10 м и 100 м в диаметър и се движи с максимална скорост от 15 км/сек. Той експлодира на височина от 8 км и освобождава енергия, еквивалентна на 20 милиона тона TNT. Двама учени обсъждат дали този обект е комета или астероид. Първият учен: Обектът е бил комета, тялото на която се е състояло от лед (замръзнала вода или метан) и космически прах. По-голямата част от този материал е летлива (лесно се изпарява) и с ниска плътност. Триенето в земната атмосфера нагрява кометата до температура, при която тя експлодира високо над земята. Болшинството от ледените парчета и космическия прах се изпаряват при експлозията, което обяснява защо не са се образували кратери на повърхността и защо не са намерени големи, годни за разпознаване фрагменти от обекта. Един астероид не би могъл да бъде напълно разрушен. Непокътнати фрагменти от астероида биха могли да достигнат земната повърхност и под тяхно въздействие биха се образували един или няколко кратера, както и щяха да се запазят отделни парчета от астероида. Свидетели сочат, че обектът рязко е намалил скоростта си преди да се взриви. Поради ниската си плътност кометите могат много бързо да намаляват скоростта си, но това не е характерно за обекти с висока плътност, каквито са астероидите. Вторият учен: Обектът е каменен астероид. При навлизането в земната атмосфера в резултат на високата скорост се създава голяма разлика между въздушното налягане на пространството непосредствено преди астероида и на пространството зад него. Тази разлика в налягането вероятно значително е превишила структурната сила на астероида. Астероидът се е сплескал, бързо е намалил скоростта на движение поради драматичното увеличаване на повърхността му, и се е разпаднал преди да достигне земята. Това разпадане би могло да наподобява експлозия. Изчисленията показват, че комета с размери между 10 и 100 м в диаметър би се взривила на височина много по-голяма от 8 км, докато каменен астероид с тези размери би се разпаднал на височина от или по-малка от 8 м. Откриването на големи фрагменти от астероида е трудно поради блатистата почва в района. Открити са обаче малки стъклени фрагменти, като се предполага, че те са разтопени и разтворени парченца от астероид. 6. Кой от следните изрази най-точно описва основната разлика между хипотезите на двамата учени? F. Местоположението на събитието G. Скоростта, с която обектът се движи H. Плътността на земната атмосфера J. Видът на обекта, навлязъл в земната атмосфера 7. Според становището на втория учен, в сравнение с височината, на която каменен астероид би се взривил в земната атмосфера, комета с подобни размери по-скоро ще се взриви на: A. същата височина B. по-голяма височина C. малко по-малка височина D. много по-малка височина 8. Хипотезата на първия учен показва, че когато материалите, които образуват по-голямата част от кометата, са достатъчно горещи, те ще се превърнат в: F. твърди частици G. газове H. течност J. вакуум 9. Кое от следните твърдения най-точно описва как вторият учен обяснява защо са били открити неголеми, но разпознаваеми фрагменти от обекта? A. Всички големи, разпознаваеми фрагменти, които са достигнали земната повърхност, са били отстранени от района в резултат на ерозия. B. Всички големи, разпознаваеми фрагменти са били изхвърлени на стотици километри от мястото. C. До земната повърхност са достигнали само неголеми, разпознаваеми фрагменти от обекта. D. Били са открити само неголеми, разпознаваеми фрагменти от обекта поради характера на почвата в района. 10. Как би се различавало поведението на астероида от описаното от втория учен, ако астероидът не беше сплескан от разликата във въздушното налягане? Астероидът: F. няма да достигне земната повърхност G. би се сблъскал с друга планета от слънчевата система H. би намалил скоростта си постепенно J. би замръзнал 11. Кое от следните твърдения би могло да се използва и от двамата учени, за да обясни най-точно вредите, които експлозията на обекта е причинила на гората? Енергията, отделена при експлозията: A. се разпространява бързо към земната повърхност B. се разпилява в горните слоеве на атмосферата C. е била освободена на по-малко от 1 км над земната повърхност D. е била освободена при удара на обекта в земната повърхност 12. Кое от следните наблюдения върху кометите, ако е вярно, би могло да оспори хипотезата на първия учен? F. Кометите са образувани предимно от замръзнали частици G. Кометите са много по-големи от 100 м в диаметър H. Кометите често преминават достатъчно близо до земята и навлизат в земната атмосфера J. Кометите се движат по орбита около слънцето. .............................. |
| Пешо Мастиката, приемам извиненията ти, мерси! По въпроса за приемните изпити с пеене си прав, естествено, но аз по-скоро имах предвид перманентно провеждани тестове, та съм се поувлякъл!  |
| Уважаеми форумци, Дискусията от ваша страна прие твърде абстрактен характер. Целта ми не е да коментирам учебния материал, който е прекалено обременен и предназначен за зазубряне. Тази година той няма да бъде преразгледан. Няма да бъде сменена и методиката на обучение. Нека помислим за тези, които кандидатстват ТУК и СЕГА. Те се явяват на конкурс, чийто регламент все още не е известен. Обърнете внимание, предлагам ДОПИТВАНЕ до заинтересованите, които да изберат между тест, изпит, два изпита, тест и изпит и пр. Нека те вземат решението - все пак те плащат сметката. |
| Тестът наистина има доста предимства! Това че може да се налучква е безподобна глупост. Нали в тестовете се отнемат точки за грешен отговор! Ако за верен получаваш 2 точки, за неотговорено 0, а за грешен се взема 1 точка едва ли незнаещият ще играе тото! Защо например не карат учениците на самия изпит да напишат молба или заявление? Ако човек не иска да е литератор за него това е основното! По математика нещата са по-други, но и там се въвежда порочна практика! Има си критерии за нещо направено се дават точки. Това добре, но например трябва да се реши уравнение и някой разглежда например случай sin(x)>1. Това обаче не се наказва и тъпанарът си получава доста точки! При теста такива възможности няма. Проблемът е, че децата не се подготвят в училище с тестове и въвеждането им от веднъж ще има същия ефект, както ако ни накарат от утре да говорим само на английски! |
| Огняне, намирам за малко извратено че децата (учениците) трябва да учат не за знания, а за да вземат някакъв си изпит който нямал правила. От изброените от тебе биолжоки термини, повече от половината са абсолютно необходими ако човек иска да е наясно що годе с биологията. Но необходимо, пък и те не могат всички да са пълни отличници, нали. Ти като как реши, че твоите деца са от най-умните? |
| Хубаво е, че жената е загрижена и има собствено мнение. Само дето чат си няма от същността на тестовата система. Тестовете, които трябва да се въведат не трябва да са от типа: "Колко клиенти има МобилТел: а) 3 000000, б) 30 000000, в) 300 000000?" Само този тип тестове могат ' да се налучкват'. Нормалните тестове са от по-високо качество и подобно елементарно 'налучкване' не играе. Виж досещането, съобразяването, елиминирането на неверните твърдения е част от играта! Това са умения на личността, които никак не са лоши и трябва да се развиват у децата. Лоши са ученето наизуст, преписването, цитирането на чужди мисли като да са твои... Незнайно за мен защо, образователната система толерира именно послените! |
| Обраованието по български език се напъва от всеки да направи поет или поне писател. Е, айде от тях да мине - може и журналист. Образованието по български език трябва да дава умения точно да си напишеш по най-добър начин авобиографията; да си изкажеш в писмена или устна форма проблема пред институция, инстанция... Именно ако ще ставаш поет или писател, ти трябват 'частните уроци' и допълнителните занимания. За другото, за знанието, което е задължително потребно на всеки - трябва да плаща бюджета от хорските данъци. Е, да - той бюджетът си плаща, ама файда йок! |