Изгониха Левски от центъра на столицата


Контакт с редакцията на “Само Левски” потърси запален почитател на синия отбор. Той е от така наречените публични личности. Но поради това, че смята, че гражданската му позиция може да бъде некоректно интерпретирана във връзка с настоящата му работа , той настоя да не бъде цитирано името му.


Нашият гост поиска не само да сподели негодуванието си по отношение на една историческа несправедливост, но чрез това да събуди и дебат около нея. Става дума за една от най-значимите репресии срещу Левски, извършена по времето на комунистическия режим – отнемането и разрушаването в края на 40-те години на миналия век на клубния стадион. И изместването по този начин на централата на синята публика от центъра на столицата в покрайнините й. Което пък е и досега повод за долнопробни манипулативни интерпретации от страна на някои от недолюбващите най-популярния български футболен клуб. Събеседникът ни каза, че неговите спомени и размишления са били провокирани от скорошно телевизионно интервю на председателя на Българската федерация по гимнастика г-н Проданов, в което той говори за споровете между федерацията и Министерството на спорта относно терена, където са били стадион “Юнак” и останалата клубна база – собственост на едноименното най-масово физкултурно дружество в България, основано в края на 19-ти век. Дружество, унищожено от комунистическия режим, като съответно цялото му имущество е национализирано.
Ето какво сподели гостът ни за аудиторията на сп. “Само Левски”:


“Аз съм от Гара Перловец, така се казваше тази софийска махала до Перловската река. Баща ми беше левскар. Аз също станах такъв. От дете баща ми ме водеше по мачове. Спомням си и истинското игрище на Левски. То беше на мястото на сегашния национален стадион “Васил Левски”. Една алея го отделяше от тогавашния национален стадион “Юнак”. Първо разрушиха игрището на Левски, а малки по-късно и “Юнак”. Спомням си стадиона на Левски – имаше една трибуна, която се намираше от страната на Перловската река, беше доста голяма. Въобще стадиона го помня като голяма постройка. Маже би защото на децата сградите им се виждат по-високи и големи. Игрището беше от сгурия. Там съм гледал Кардашев, Хранов. И след това – някъде 1949-1950 година, това игрище изчезна. Не знам как са го взели тогава – вероятно с някакъв държавен акт. Репресивен, разбира се. Сигурно са го национализирали. През 1947 година беше приет Законът за национализацията. Левски тогава не беше на мода сред новите управляващи. Водеше се като отбор на буржоазията. И стадиона отнеха, и името на Левски също. Станахме Динамо. И ни дадоха някакво игрище в едно дере зад кино “Петър Берон”. Там ни натириха. Игрище “Динамо” беше една дупка – боклуците на кв. “Иван Вазов” се изхвърляха там, на края на София. После ни пратиха в Подуяне, на “Герена”.
Другият най-популярен тогава столичен клуб – Славия, имаше същата съдба. Те имаха игрище, където е сега МВР болницата, до Руски паметник. Спомням си, даже ходихме на игрището на Славия да гледаме вратаря им Минко Детелината, след като направи голям мач с националния ни отбор срещу големия тим на Унгария. Тази среща беше на сгурията на препълнения стадион “Юнак”, тогава бихме унгарците с 1:0. След това обаче и Славия ги натириха в “Овча Купел” и им смениха името. Славия я разделиха на две – на Ударник и Строител. Даже играха малко в “Б” група, ако не се лъжа.
Така на Левски и Славия – тези два стари софийски клуба, не само им взеха игрищата, които бяха в центъра на София, но и имената им смениха. В същото време ЦДНВ, по-късно ЦДНА(сегашното ЦСКА) – един отбор, който влезе в “А” група заради някакви управленски машинации – мисля, че зае мястото на Ботев (Пловдив), изведнъж се настани на игрище “Чавдар”, сегашната “Българска армия”. А там беше игрището на старото АС 23. От една страна, те се разграничаваха от АС 23, защото бил клуб на бившите фашистки офицери, а в същото време им взеха игрището! Просто става дума за репресивни актове. А тогава това игрище беше с единствения затревен терен. И сега аз не знам на какво основания този Васил Божков иска да вземе стадиона – той си е държавен. Построен е с парите на данъкоплатците. Нека Божков си прави казина, но да не претендира за тоя стадион! А и базата им в Панчарево. И тя е правена с пари от бюджета. От парите на левскари, слависти, на всички.
ЦСКА е отбор дошъл във футбола ни с репресии, с не чак до там законни държавни актове. И сега, ако се действаше с ония разбирания, би трябвало ЦСКА да се натири. Да отиде на стадион “Септември”.Нали те самите казват, че са наследници на Септември и Спортист. Просто Септември го изхвърлиха. Взеха им играчите . Симолията, Якимов и т.н., и го изхвърлиха. Те нали все казват: “Ние сме отборът на “Красна поляна”. Добре, ето я “Красна поляна” – играйте си у “Красна поляна”.Та как тогавашната ЦДНА, по-късно ЦСКА събра своята публика? Като отбор, подкрепян от ЦК на БКП, започна да печели непрекъснато шампионски титли. И естествено децата гледат кой е първи – все армейците. И така ставаха привърженици на ЦСКА. В началото червените нямаха публика.
А с Левски продължаваха да се случват други неща. През 1969 година ни обединиха със Спартак – отбора на МВР. Направиха го, защото искаха многобройната публика на Левски по някакъв начин да я озаптят, да сложат ръка върху нея. Когато бихме ЦСКА със 7:2, то гръмна България! И те тогава се озъбиха. Истинските левскари това събиране със Спартак не го приеха. Това беше един акт, с който властта искаше да върже устата на публиката на Левски. Това беше целта на оня режим, а машата в случая беше Солаков.
И сега просто се дразня, че всичко това младите не го знаят. Левски не е отбор от покрайнините на София. Нека да го знаят хората – че Левски не е “Герена”! Подуяне беше една махала изхвърлена накрая на София. Казвам го при цялото ми уважение към хората, които живеят там. Но нека да се знае, че игрището ни беше в центъра на София. И изведнъж изчезна.
И досега никой не се е заинтересувал за това. А би трябвало...”