Отиди на страница:
специално за mademoiselle   I wasn't born and raised to be a Kyoto geisha. I wasn't even born in Kyoto. I'm a fisherman's daughter from a little town called Yoroido on the Sea of Japan. In all my life I've never told more than a handful of people anything at all about Yoroido, or about the house in which I grew up, or about my mother and father, or my older sister-and certainly not about how I became a geisha, or what it was like to be one. Most people would much rather carry on with their fantasies that my mother and grandmother were geisha, and that I began my training in dance when I was weaned from the breast, and so on. As a matter of fact, one day many years ago I was pouring a cup of sake for a man who happened to mention that he had been in Yoroido only the previous week. Well, I felt as a bird must feel when it has flown across the ocean and comes upon a creature that knows its nest. I was so shocked I couldn't stop myself from saying: "Yoroido! Why, that's where I grew up!" This poor man! His face went through the most remarkable series of changes. He tried his best to smile, though it didn't come out well because he couldn't get the look of shock off his face. "Yoroido?" he said. "You can't mean it." I long ago developed a very practiced smile, which I call my "Noh smile" because it resembles a Noh mask whose features are frozen. Its advantage is that men can interpret it however they want; you can imagine how often I've relied on it. I decided I'd better use it just then, and of course it worked. He let out all his breath and tossed down the cup of sake I'd poured for him before giving an enormous laugh I'm sure was prompted more by relief than anything else. "The very idea!" he said, with another big laugh. "You, growing up in a dump like Yoroido. That's like making tea in a bucket!" And when he'd laughed again, he said to me, "That's why you're so much fun, Sayuri-san. Sometimes you almost make me believe your little jokes are real." |
хайде моля Tea in a Bucket да се покаже най-сетне. Натиснете тук |
| Frere Jacques, аз немея и свеждам смирено очи пред вездесъщието Ви... ...а госпожицата я няма и няма... възможно ли е да е тръгнала да свърши една работа? |
| буйя знае със сигурност всичко и винаги , и още не е давал Code Red...аз съм убеден, че ще имаме удоволствието госпожицата нееднократно да ни посети дотогава... |
ще тръпнем в очакване на посещенията тогава. но ми се щеше и под тая тема да се появи. някак си е подходяща за продължаване на "войната" от петък. |
| Ама в петък, вие война ли водехте? Нима? Според мен, разменяхте си комплименти...то така ще излезе, че и аз, да речем, и Форцата, воюваме с детето Джи... Какво нещо е субективизма на индивидуалния прочит, гледай ти... |
| Стига сте се мятали в догадки, де - на госпожицата терминът й е след два месеца, да ни е жива и здрава... Може по будителска линия да си е взела day off. |
Аз не бих имал нищо против ...  ...ти защо ме избягваше в петък, а, дете? Керуак- меруак - това не ни минава... |
| Monsieur Jacques, тц. Не съм й фен на Гейшата още от книжното тяло, а пък откак Спилбърг се отказа да екранизира - хептен... тоя Роб Маршъл пък ще изстреля някое овъртяно в карамел Чикаго, респ. Киото. PS Днеска идва една кака от университета в Калгари да пита за вас, очевидно your reputation preceeds you.. |
LB още не съм го виждал днес. дете, ма ти толкова ли разбираш от лакан, че от университета в калгари ти искат мнението? |
| Не си го виждал, защото не го търсиш където трябва... А в занудната тема той е постнал един блестящ тескт...а в момента може би разтървава ра_го и истеричката, впила се в русите му власи...отиди да видиш, там сигурно е вече фън. |
