Отиди на страница:
| Рано е да се отписва Джимо. Такова дар слово и такава житейска мъдрост не трябва да замлъкват. Някои тук го ругаят, че бил слугувал на бившия режим. Не бяхме ли всички ние съучастници, когато ругаехме под сурдинка, а на манифестациите крещяхме лозунги и махахме с флагчета към идиотите от Политбюро? Когато тайно четяхме "Архипелага" на Солженицин, а на събранията гласувахме той да бъде задочно осъден като вражески агент? Честит празник - Архангеловден! |
| чух, че Димитри бил болен, но си рекох, че е некаква грешка. Ако е така, много ще е jaлко и таjно да си иде оттатак така неподготвен, загриjен за тукашния свят. То кои ли бива подготвен... Но това е хиперваjно, защото в каквото састояние душата се отдели от тялото, в такова остава ЗАВИНАГИ вав вечостта. Димитри, мили човече, ако е така, нищо няма да изгубиш, ако идеш да си поговориш сас свещеник (наи-добре в старостилната чeрква на Букстон-пред-последна спирка с тролеи N2). Там са наи-невероятните душеведи и лечители на душата. Там е наи-голямата благодат в Булгарiя. Изповед и причастие сас вяра, даи Боjе всекиму в такав час. |
Едната част от вас: не плюйте Димитри Иванов, не го принизявайте, не го демонизирайте! Той не е виновен, че е се е родил в такова ветровито време, което е оставило несъмнени белези върху личността и поведението му. Втората част от вас: не изпадайте в унизителен възторт пред един способен и ерудиран човек, който обаче не е бог, нито полубог и си има очевидните недъзи като писач. Той се заплесва маниерно по странични сюжетни пътеки, игнорира /също тъй маниерно/ логичните връзки. Но той е и безспорен сладкодумец, при това с богат запас от спомени. Към всички вас: Не вярвайте на самоиронията му. Тя е изкуствена. Не се заблуждавайте от простосърдечните му интонации. Аз го познавам по-добре от всички вас. Той е свръхвисокомерно същество и страда от завист дори и към по-малко успелите от него. |
| Прекрасно написано, както винаги! Е, за тези, които го разбират. Но защо, вместо да го похвалите, че е останал в България, се учудвате? Сега четем хубави спомени, интересни анализи, а иначе...? Владо Костов..., хм, никога не ми е бил интересен. Обичам иносказателността на Дмитрий, а не злободневността /тя винаги е по-лесна за писане, идва ти отвътре, че преживяваш момента/ на Костов. Димитрий пише есеистично, а за това се иска много житейски опит /всички го имаме, малко или много/ и ерудиция / малцина я притежават/. Не приемам написаното като сбогуване, а като изповед пред нас, форумците. Просто такава форма е измислил - оригинална и различна.А то иначе как да се "разкаже", да "опише"душата си?Искам да е така...Искам да има време и комфорт да напише книга за всичксо, което знае...То май многотомник ще се получи, а, г-н Иванов?  Още по-добре!!! Я се стягайте и започвайте! Не плашете форумците, не е честно! Стига мързел! Като започнете, пишете, че да знаем.Успех!!!  Djina_S |
dimitri ti si nomenklatura komunisticheska zashtoto ako uvajavashe intelekta na ingenerite i rabotnicite na informacionni mashini shteshe da izbiagash v USA a ti viarvashe na komunistite i zaribiavashe s informacia porobenite i zatvoreni nasilstveno balgari lisheni ot svoboda na slovoto s tehnika vnesena ot zapada bla bla bla |
| Ако Димитри си отиде(за шастие на всички честни и мислещи форумци) ще вземе ли със себе си тази отвратителна комсомолска агитка на дигнати палци и програмирани хвалебствия? It will be a blessing.... |
| Ей Ъндърграунд, таман се зарадвах че си написал много ясно и точно за любителите на крайности под колонките на Димитри и гледам накрая си го обвинил в завист и високомерие. Може и да си прав разбира се, но какво отношение има това към текстовете му? Познавам сума народ който страда от високомерие и се гърчи при успех на другите. И какво от това? До момента когато не прекрачат границата и не стъпчат някого, те са си съвсем нормални хора, бих казал те са нормата, а недостатъците им са изцяло техен проблем. Разбира се, не е задължително да се обичаш и прегръщаш с тях, но нищо повече. - Чета с удоволствие и се радвам на успешните ти стихоплетства тук (а може би и на други, които подписваш не с форумен ник, кой знае), макар и да не споделям възгледите ти, мисля че и преди е ставало дума. Няма ли сега останалите читатели да си кажат че просто завиждаш на Димитри?  |
| Ако е сбогуване с нас- жалко. Какъвто и да е Джимо /идеални хора няма/ той доказа, че е с интелект и може да напише нещо смислено. Това, че не уважи честването на 45 г. телевизия може да означава много неща. Приемам, че е имал важна причина /болест, пътуване/. |
| Хм, ся ще се пусна да коментирам и аз една странична линия на сюжета. Правя го в качествата на привилигирован- споменат съм с кохонесите и съм много горд.. Не се сещам за "Черний бил", но май имаше нещо такова, въпреки, че то беше удавено в общото неверие към властта и мощната вълна на алтернативна инфо, която слушахме масово всички. Мисля си за боксача, защото този елемент от спомените е особено характерен.. Малцина бяха момчетиите, които по онова време не спортуваха, а най-популярни бяха спортовете на предградията, бокс и футбол. Нямаше топки, правехме най-различни приспособления, а първия ми кожен футбол-с плондер и кожени вървици, беше обект на общонародна завист. Донесоха ми го от Съюза и аз треперех над него. Играехме навсякъде-в училищните дворове, на улицата-нямаше тогаз такова движение, две тухли за врати, а когато мине някой, един се провикваше:“Мъртваааа!” Футболът заемаше огромна част от нашето съществуване, футболистите бяха идоли-Гунди, Котков, тренера Витлачил. и т.н Виж, боксът е друго нещо. Мотивите да се хванеш-още по разнообразни и едва ли имаше някой, който да не е минавал през боксовата зала. Ние се записвахме групом-цялата маала. Извън тренировките организирахме турнири с импровизирани ръкавици, хавлии и т.н., докато излъчим местен шампион, който беше на особено уважение. Кво ли е да си истински шампион? Ами в училище момичета са твои, ами по забавите? Тогава имаше само едно републиканско, на което даваха медали-едни такива мънички, тънички, като петолевки от по-ново време, а на другото републиканско(на сп.школи) и турнири даваха грамоти. Впрочем, кви турнири- купа Плевен"-беше двайсетсантимова дървена купа, за която се счупвахме главите, а тя се даваше само на един от победителите. Но славата беше важна. Замората, Гого Малезанов, Ацев, Моката-последния го познавам, щото беше дълго време съдия и веднъж ме поряза здраво, без да иска-бяха суперизвестни не по-малко от футболистите. В цял свят Мохамед Али беше икона, предизвикваше огромен интерес и всинца сме седяли до късни доби да го гледаме с Фрейзър. В бокса има всичко-той е като живота и едва ли има по-добра школа за него от квадрата с въжетата, на който си личи всичко.. В тоя смисъл мога да предположа как се е боксирал Джимо-на контри, от дистанция, темпово, технично. Не мога да си го представя като маризчия, нито като файтер.. И тук причините да не стане боксач са други-не толкова в духа. На тези категори, от полусредна нагоре, са единици интелектуалните боксьори. Такъв беше Вячеслав Лемешев, един сърбин на полутежка(Мате Парлов), и още няколко, но при всички тях имаше решаващ елемент-имаха единичен, но много силен, акцентиращ удар. Джимо-тази категория-суперсредна я има само в профибокса, а при нас той беше забранен-при аматьорите тя е само средна и е 75 килограма. Нали си спомняш, че ние трябваше да имаме наша версия на всичко от останалия свят.Един от първите уроци в бокса е да стискаш здраво юмруците-инак пръстите се чупят, вярно..Ударил си го с недобре затворена ръка- и знаеш ли защо-щото те е било малко шубе и си го ударил пряко волята си-не си бил концентриран. Не ти е идело отвътре да удариш човека, нямал си наистина маризчийски инат и злоба. Килър инстинкът се подхранва от злобата към света. Мен ме караха да стискам кибритени клечки, докато тренирах без ръкавици, например бой със сянка. И палеца-да е прибран плътно, да не стърчи..Ама и аз не станах голям боксач, но не за това иде реч..Не ни е дадено, лошото е, че и като Джимо не станах-щото е прекалено голям, като Анапурна. Кому каквото е писано. Да си жив и здрав и да ни радваш още дълго! Редактирано от - Зе Мария на 08/11/2004 г/ 12:08:21 |
| Присъединявам се към gaijin1. Ако Димитри Иванов е болен му пожелавам скорошно оздравяване. Като чета форума и се замислих за простотията. Може ли г-н Иванов, като човек с опит, срешнал много и различни хора, да напише нещо за простотията. Защо ние казнаме простотията българска. Само ние ли сме прости или при нас тя е по-особена? |
| Ъндърграунд, особено вярно си го казал в третия абзац. А по отношение на "грешния човек - в грешното време" си мисля, че времето е сгрешил СЕГА |
| Злодеите са като каша от пръст, за нищо не е тя. Достойните са като чаша от злато - страшна в твърдостта. Панчатантра Да си жив и здрав, Джимо! Редактирано от - Doctora на 08/11/2004 г/ 12:23:01 |
| Май обаче забравихме целта на цялото упражнение, но нека я припомня: Супероферта СЕГА пред вас е самият Димитри Иванов-Джимо Хайде да помислим и затрудним (ако можем) с въпроси най-опитния и ерудиран журналист в "Сега". Той ще ви отговаря в чата на познатия адрес - http://www.segabg.com - утре, 3 ноември, от 10 до 12 часа. Доколкото следих разговора, диалог не се получи, а нещо като сказка от президиум с леки подмятания встрани от микрофона към насядалите в залата. Малко маниерно, да не кажем високомерно. Може да не сме му на нивото, но пък обявата си беше за тлака, а не за президиум. Затова съм много склонен да се съглася с Ъндърграунд. Иначе ако г-н Иванов издаде мемоарна книга, като свидетелство на времето си, някои могат да я купят, а други - не. Аз ще си я купя. |