Димитри Иванов винаги е бил моммче за мръсни интелектуални поръчки на Азиатския департамент. Например, да пише че кацането на Луната е неинтересно и незначително, когато американците бяха там. Ето последният му "интелектуален подвиг". Преди няколко дена президентът Буш , след категоричната му изборна победа, в първото си объщение, каза че приема тази категорична победа "със смирение". Тази оценка направи впечатление. И ето, "нашият Джимо"повтаря: И той приел своята награда "със смирение". Награждаването на Димитри е една постоянно действаща подигравка. Подобна на награждаването с орден Стара планина на Манджуков, Доган, Тошев, Вежди, Поп Марин, ("Патриарх Максим", ... Но има и странична малка полза. Аплодиращите тази награда попълват позорния списък на интелектуалния слугинаж пред Азиатския департамент. Нека запомним тези имена. |
Първо Димити си призна, че е бил доностник.Второ, за кое "свободно слово" го наградиха?За това по времето на Тодор Живков или за сегашното волнодумство от жълто клеветническо до червено лъжливо манипулативно.Кое си заслужава наградата, може ли някой да каже? |
Браво Петьо, браво Цеков. Стопли ми душата. Напълно заслужена награда. Сега е редно да почерпиш. Онзи ден ти поспестих малко информация, но знам, че ще ми простиш. Пък другото ти си го знаеш - обичам те! |
Аведар, ако случайно имаш усещането , че са ти влезли гости в задния двор да знаеш , че и аз съм бил сред тях... Бахти лъскавия мозък... |
ДИМИТРИ вече го поздравих, но сега искам да му пожелая още дълго да ни провокира от завоя на алеята във Форумния парк ПЕТЬО ЦЕКОВ, бъди жив и здрав и благодари на Бога, че имаш късмета да работиш с Джимо и с екипа на "Сега", честито! АЙ СИКТИР, подкрепям те за "Банкеръ", макар че съображенията ни може и да са различни. Използвам случая да споделя едно може впечатление от днешните вестници - с чувство на лека тъга и отминала романтика си спомням времето след 10.11., когато на освободената преса се опитваха да сложат намордник чрез създаване на умишлен дефицит на хартия, жестоки цени, прекратяване на договори за доставка поради неплащане и пр. Тогава вестниците буквално беряха душа, а читателите бяха жадни за новини...Появиха се стотици нови издания, някои - еднодневки, други оцеляха, а на трети грубо беше запушена устата... Какво стана сега - водещите ежедневници и седмичници, в вт.ч. и Банкеръ, са едни от най-богатите стопански субекти, а техните собственици и редактори - част от елита и хайлайфа на държавата ни. Ако се погледнат тиражите им се вижда, че пренебрежимо малка част от приходите им се формира от продажби. Всичко е от реклами и изпълнение на всякакви нечистоплътни поръчки. Разходите са сведени до възможния критичен минимум - хартия, печат, поддръжка на офиси и мнимален персонал. По-голямата част от вестниците нямат собствени кореспонденти нито в страната, още по-малко пък в чужбина. Преписват се едни други, а дори се публикуват и откровени лъжи и измислици на амбициозни репортерчета като репортажи от мястото на събитието. Вадят се от архивите остарели и позабравени "новини", написват се в сегашно време и се поднасят на читателите като новина, получена от първа ръка. Подобен случай има в последния брой на Банкеръ. Още по- позорна е и практиката журналистите да пишат под няколко имена и така да продават писанията си на различни вестници с цел да изкарат някой лев. Въобще почтеността и самоуважението в журналистическата професия са на крайно ниско ниво, всъщност въобще отсъстват. Разследващи журналисти няма. Дори и при така описаната картина, все пак понякога се промъкват интересни новини, които странно защо, не получават никакво развитие по-нататък. И ако няма наистина наложена цензура, мисля, че самата гилдия си налага автоцензура в името на Мамона, а "загрижеността" за информираността на читателите е само фасада на един не само меркантилен, но и доста мръсен, клеветнически бизнес. Подобно поведение е сравнимо само с дейността на така заклеймяваните доносници, за които текат вече толкова години разгорещени политически и обществени дебати... |
В цялата тази картина наистина се открояват някои вестници, както ежедневници, така и седмичници, които са ценни именно с анализите по вече случили се събития и авторските материали в тях. В някаква степен такъв е и вестник "Сега", такъв е "Капитал", отчасти и "Банкер", а бих казал дори и "Монитор", и "7". И доколкото преобладава мнението, че вестника го правят журналистите, не мога да не подчертая изключителната роля на главните редактори, които всъщност решават с кои журналисти да работят. Над тях естествено, са собствениците, които дават или не дават съответната свобода на главния редактор, водени от различни мотиви - печалба преди всичко или обслужване на определени политически интереси, които обаче, пак да водят до постигане на някакъв вид печалба. В крайна сметка метаморфозата на българската печатна преса е налице - от "Малката кибритопродавачка", бедна, мръзнеща и просеща пари за хартия, но богата със свободно слово и трубадури на истината, тя се превърна едновременно в послушен далматинец и Крюела ДеВил /КРЮ, знаеш, че не става дума за тебе/, вдигнал послушно лапи за поредната хапка и вманячена и освирепяла дама, готова да продаде и душата си за пари.... Извинете ме, ако ви е било скучно, уважаеми Форумци, ама нали само тука мога да извикам "Цар Траян има магарешки уши" и някой да ме чуе.... |
ЧЕСТИТО г-н ИВАНОВ ! ЧЕСТИТО г-н ЦЕКОВ! ДЖИМО И ПЕТЬО, ДВАМАТА ЗДРАВЕЙТЕ! Едно отклонение. Аведар, говориш като знаток, которьIй трудился в Первом Главном. Кое разузнаване и къде по света не би използвало потенциала на човек като Джимо! Защо не ругаете, другари, Греъм Гриин или Самърсет Моъм? Тези мръсници, работели за Азиатския департамент (или както там са си го наричали) на МI-6. Имам, обаче, един въпрос. Малко по-горе форумецът "babite" пише така :"Първо, Д.И. си призна, че е бил доносник..." . Питам, г-н Иванов, бил ли сте доносник? Кога сте си признали и къде? И още, г-н Иванов, тъй-като този свят често ни поставя ужасни пречки, които трябва да заобикаляме, вследствие на вашите доноси (if any) колко души са пострадали? Питам Ви, защото някяк си не ми се връзва да Ви сложа в графата "мръсници". Не че не може, може , но може би не ми се иска, защото винаги (още от 70-те години) съм Ви смятал за номер едно в гилдията на журналистите и в първата петорка на гилдията на преводачите. Едно признание към издателите на "Сега". Отдавна спрях да чета вестници. Освен прахосаните пари, обидно ми е да си купувам помията, която изливат. Да са живи и здрави и Венелина Гочева, и Тошо Тошев, и лицето ПетьIо Блъсков. Четат им се изданията. Обаче, като си включа компютъра и си погледна пощата, следващата ми стъпка е да прегледам ( а ако е писал Джимо - и да си го "сейвна", електронното издание на "Сега". Айде де !! |
Награждаването и лансирането на хора които са едновремено интелектуални посредствености и трудолюбиви и постоянни в слугинажа си към Азиатския департамент (какъвто е "Джимо", е важен интрумент за профанизиране на населението. Това се прави съзнателно. Едно профанизирано население не може да осъзнае, осъди и отстрани пороците на реалния социализъм. Практиката на "Реален социализъм" унищожи българския интелектуален, политически и стопански елит и забави развитието на България спрямо европейските страни. Заграбилите имушество се чувстват уютно когато хората се вълнуват , забавляват и присъстват залисани всред лавина от поднасяните им глупости. |
Честито на ДИ и на Сега... Продължаваите все така!… П.П.* .. Не бихме си разваляли празника С изказвания, кат’ теа на аведарчо, м’чи кък… Йавно на негоя наистина муи се е забавилоа развитието. (по шашкъниите, дето ги е писал така ми се чини, даа!) Аведар, не мои от сичко да разбираш, разбери.. Защо има хора, които не могат да се радват на радостта на другите, бе!? Препоръка към Аведар: Върни се вчера и виж какво са писали заблудените, и бавноразвиващи се форумци на Сега *ПП *ПП: Поздрави от Перколес |
А, ко станало....Дали риза на Джимо и Петьо Цеков. Ми ние Джимо си го знаими. Той е туй момче, агентчито, дето пиши абракадабрите. Да му и чистита ризата. Ама кой е тоя другия, как беши - Петьо Цеков? |
Когато един умен човек не е чувал за някой глупак - жалко за глупака. Когато един глупак не е чувал за някой умен човек - жалко за глупака. |
Здрасти Зевзек, Тооо. абракадабрите да ги пишеш не е лесно, ма по-трудно е да му ги четеш, примери в историята колко щеш... ... Едно време, баща ми, долепил ухо до говорителя на съветския си ВЕФ (с опната антена!)* слушаше напрегнато заглушаваните радиостанции (...списъка го знаете) и мълчеши... Сега, тук, пак слушам гласа на свободата и мога да говоря. Въпреки Бот. Па, кои печели от това... ...... АЕ! * Вефа бе с опната антена- не баща ми... |