Отиди на страница:
| Старият елен наесен пак рогата си смени катеричка знае как да ги сложи пак... Дебюси "Ромон на жълти листа" "Ноктюрно си бемол минор" Специален поздрав за бот
Редактирано от - bot на 12/11/2004 г/ 14:44:10 |
| каруцаря Ентлектуалец кавалер и защитник на "обидените" от любимеца на всички жени РаспутИн (ловър оф да рашан куин) използва нецензурен хамалски език понеже няма реални аргументи и интелект. за подобни изхвърляния другаде (а не не село, където паразитира) щеше да прекрара някое време зад решетките и да си продаде колибата за да плати некоя идруга глоба плюс съдебните разноски. същото важи и за джентълмена-патриот, уплътняващ работното си време с псувни по адрес на министър-председателя на република Бългрия и киснене по интернет-форуми под псевдоним хапутманн Да са ни живи и здрави да ни веселят все така и знапред, България с нуждае от вас, господа |
| Явно трябва де се вкара не само Бот, но и КАТ с алкохолни проби.Троица "изтъквати" форумистки се обясняват по царедворски. Безобразие. |
Виждащият в чуждото око сламка - в собственото греда не види!  Разпутин, не са толкова тъп, че да не разбираш за кво иде реч  |
Аз аргументи може да немам, може и в землянка да живея и бел леп да не съм кусвал, но това изобщо не ми пречи да ти кажа да си *****
Редактирано от - bot на 12/11/2004 г/ 14:59:23 |
| Ей, носталгици смешни, помните ли марша на анархистите? Пееше се така: "Комунистите Родината ограбват, комсомолците след тях крадат ... и припева "Комунисти (тук се чува звук от автоматен откос - крррр), комсомолци (отново крррррр), пионери (отново крррр), - във един и същи гроб...." Много го обичах този марш, жалко, че преди петнадесет години не претворихме в дела припева му, ми ги оставихме да станат капиталисти и да ни го турят катадневно, включително и във форума на в-к "Сега" в лицето на другаря Донков и пригласящите му дебили. Sehr schade! |
| моля, моля, господа, по-спокойно, недейте да заеквате и се опитайте да се държите възпитано; очевидно ви е трудно а и речниковият ви запас не е най-голямата ви гордост, нали? но все пак, на общестено място се намирате, не е редно да се държите като каруцари и за псувате като хамали. има дами наоколо, поне с тях се съобразявйте |
| на някои видни гнУсеолози не им е известно, че има различни паралели, а също така и меридиани. Последните се славят с това, че времето (часово, а и работно такова) не е същото навсякъде. Но това все пак е по-скоро астрономия, която не може да се мери с гнУсеологията по значимост. |
| Големият Лебовски, Наистина анархистите бяха най-големите идеалисти. Познавах един, бяха го вкарали в Белене защото не поискал да влезе в БКП. Беше алкохолик и поет, но чист човек. Та той често обичаше да казва: "От комунистическо лайно кирпич не става". |
Писали сме достатъчно за т.н Преход и неговите последици, за да има нужда отново да коментираме импресията в стил “Една боза от 6”. Писали сме и за т.н Промяна, която се разиграва от най смелите и най изпадналите през главите на средните и която произведе фрустрати и тарикати. Ползваме само повода, за да поразсъждаваме по темата. Тези дни чуждестранната преса очерта една подобна картина на България България се бори да запомни миналото си Никълъс Ууд, Интернешънъл хералд трибюн Натиснете тук Социолозите вещаят победа за левите. Лицата на левицата, тъй осмивани и мразени преди няколко години, отново изпълзяха в медиите. Премянов, Райдовски и Димитър Иванов, другият Димитър и плеяда други трайно се настаниха из СМИ и започна пропагандата. Развихриха се малоумни дискусии из позападнали предавания “По добре ли се живееше преди Девети”, отдавна преглътнахме “На всеки километър” и Ламбо. Носталгията изпълзя и изпълни газетки, които забълваха умалителни истории от соцвремена, филмите на соца и неговите реликви предизвикват вече не омраза , а умиление, разревахме се по Дядо Тодора , а неговата унука не само, че влезе в политиката, ами взе и да ни наставлява с оценки за миналото. Нормалните хора изведнъж започваха загрижено да си задават въпроса Дали всъщност все още не живеем в сянката на соца или това е обикновено нагаждачество само с оглед приближаването на властта на комунистите. А дали не ни застрашава завръщане на социализма и всичко останало? Естествено, че не. Мнозина избират левите не по убеждение, а в знак на протест. Социализмът се разиграва като чисто политическа карта, носталгията е само инструмент. Ужасите на социализма, неговото насилие над личността и бедите, които нанесе и нанася още се третират с една лековатост, но не защото комунизмът като предмет на обсъждане е загубил жестокостта си, а защото страхът от него е се е отделил от предмета. Просто в днешно време с носталгията може да се направи пропаганда, затова и тя не напуска българите. Затова владее медиите ни, вгорчава дебатите ни, създава спирали на критика и самокритика и оставя в крайна сметка отчаянието, че все още ще тънем в блатото на Морала на комунизма и беднотията на Прехода. Дори за Десети ноември и истиски случилото се на Девети, продължават да се водят препирни. Защо? Днес комунизмът и Живков станаха стока, която произвежда внимание. Всяко издание, което постави интервю с муцуна от миналото , се продава винаги. А всяко изявление за това би трябвало да блокира пред измерението на социалистическите престъпления-както по време на Диктатурата на пролетариата, така и през десетилетията живот в кочината. Хората не разбраха как станаха електорални единици и как от средно бедни станаха бедни. Те не проумяха, че политиката и стратезите ги употребиха и захвърлиха. И там, където свършва разбирането, започва опиянението от страха от миналото и царството на инстинктите, на което се крепят филми, литература и безкрайната телевизионна боза по телевизиите Така носталгията по Живков постепенно се превръща в повествование от героичното и безоблачно минало, в което сякаш не сме живели ние, а е имало само спокойствие, сигурност, тънки почивки и чужди булки, подобно на Едема за терористите- мюсюлмани, Превръщането му във фикция не може да бъде спряно, защото ние, свидетелите на Комунизма постепенно си отиваме, защото и нямаме и твърде думата –ни в партии, ни по медии, изтикани от напористи младоци, търсещи новини. Действително случилото се, при което нормалността и бруталността са вървели рамо до рамо, бяга от историческия мит, който не познава противоречия. Срещу него е безсилна дори историческата наука. Търпеливо популяризираното от училища и медии знание, напротив, създаде асоциативно пространство, което може да бъде запълвано по произволен и безотговорен начин. Образите, сензационните определения, пропагандата, дори престъпленията на Комунизма останаха непоказани в учебниците, списвани всяка година от различни екипи и отразяващи близостта на издателите с поредното правителство. Там обаче, където силни емоции се провокират от минимум знаци, вече иде реч за популярната култура. Това е сметката от историческата дидактика, с която се прекали. След като навсякъде се правеха в първите години паралели с времето на комунизма, накрая те спряха да се забелязват Защото всяко докосване до времето на социализма произвежда видения, които се мерят с виденията от миналото и се съпоставят със сегашното безвремие Лозунгите на комунизма, които ни се набиваха отвсякъде, тяхното безсмислие и абсурдът на времето “ Дружбата с СССР е необходима като слънцето и въздуха за всяко живо същество и работи-не трябва да яде”, и още ред други, описани още от Оруел, не предизвика желаното усещане за ужас и абсурд, а само се претвориха в основни идеи и скечове от телевизионни реалити шоута Не можеше да съществува обща перспектива за комунистите и техните жертви, обърната към миналото, каквата беше основната теза в началото на Промяната. Резултатът днес е казан от Дянко Марков преди две години-“Благоденстват потомците на номенклатурата, а нашите деца са безработни и бедни” Между впрочем общата перспектива и за всички нас е илюзия. Зад нея се крие най-сериозната причина за това, че носталгията по соца продължава своя призрачен живот. И сред комунистите имаше извършители и жертви на режима. Но като се говори за комунстите, се мислеше повече за извършителите. Защо? Защото по-голямата част от тях се отърваха. Почти никой не опра пешкира за нищо. У самите дърти комунисти не успя да се наложи идеята за колективна вина. Опитите да се прави разграничение между вина на извършителите за репресиите и отговорността на Партията, която представляваха не бяха убедителни.. Но съществува и нещо като "егалитарност на вината. Бремето, което може да се разпредели равномерно между всички, по-лесно се понася. Комунистите не се чувстват комфортно при мисълта, че някои от тях може да са по-малко виновни. Затова обичат да се говори за хората които не мислят като тях като за фашисти или полунацисти и по този начин да им се отнема превъзходството. Там, където се изпаряват всички морални разлики, възниква неясната представа за тоталност на престъплението, която обхваща всичко което е било при Комунизма . … Реторичната злоупотреба с миналото има фатален страничен ефект: Той се нарича омаловажаване. И просто някои отново натягат тази удобна за тях струна и вадят миналото от арсенала . За наша сметка, естествено.. Ама това всъщност беше цената на безкръвния преход и нашите илюзии.. Редактирано от - Зе Мария на 12/11/2004 г/ 15:27:42 |
Бот, в последния ми постинг, адресиран до нищожеството имаше и цензурни изрази, макар и малко. Можеше да ги оставиш поне тях.
Редактирано от - bot на 12/11/2004 г/ 15:40:10 |
разтреперах се че и оттатък, как не, такова Ентелектуално страшилище дето и да псува не може като хората, ми ти си бил напрао Рамбо бре? *****! 
Редактирано от - bot на 12/11/2004 г/ 15:41:18 |
Струваш ми се нервничък, *****. Щом и със съдилища в нормални държави почна да споменуваш, ще да те е сграбчил запека, *****. Фащай си си ***** и изчезни на *****, *****...
Редактирано от - bot на 12/11/2004 г/ 15:45:26 |
| Браво Зе Мария, четещ и показваш, не като оня тарикат чичо Фичо или нещо средно преразказва, за да стане велик, че и го посва, като свои мисли. |
Кой , кога , как , какво , защо и дали! Това е първия алгоритъм помагал на хората да осмислят проблемите. Кой , кога , как , какво -са така наречените детски въпроси. Защо и дали!-са сериозните въпроси. Всъщност тя, пустинята, затуй и беше предпочетена - защото в нея всякакви миражи се харчат и въодушевяват пътника. Може би точно заради тези видения керваните не спират. С днешните аудио-визуални средства миражите в политиката се фабрикуват като на конвейер, та трябва само да сменяш касетата и да аранжираш хоризонта. Дали това не е ли вярно? И дали не се отнася за всички.Е без фамилиите превърнали България за 15 год. във феодална страна с феодална изостаналост. Както е вярно , че на всички Ви казвам-Добър да денят Ви.Днешният и утрешния. |