Нали има Проект за реформа за повишавне на благоссъстоянието на децата в България, който се финансира от Световната банка?! За всяко некадърно правителствено управление на социалната политика е най-лесно да се отърве от преблемите като приложи на практика Сталинския метод "Есть человека - есть проблемы. Нет челока - нет проблемы". За да се премахнат някои институционални форми на подкрепа на обществото за майчинството и детството, които по една или друга причина са с някаква традиция се изтъкват доводи, че това го нямало в Европейския съюз. Това много ми прилича на една истинска случка, в която един преподавател преподавал само това, което го пишело в учебника му. С назидателен тон/както сега ни посочват какво има и какво няма в Еврапа/ преподъвателят обичал да казва на висок глас от кадетрата: Вие знате ли, че... Но един находчив студент веднъж след такова изказване на преподавателя хлопнал съседната празна седалка до себе си и така изразът "Вие знаете ли, че...това го има в учебника/прибавил своите думи студента/. Идентична е ситуацията и в случая. Разпокъсаността на усилията на различните правителствени институции да се решат проблемите на социалните заведения за деца достигнаха своята кулминация именно през последните три години. Всяко министерство или агенция си гледа в своята паница и въобще не полага усилия за да могат институциите да работят в екип, така както работят хората. Решаването на проблемите на благосъстоянието на децата, включително и на тези, които се нуждаят от специфично институционализирано отглеждане и възпитание изисква да Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето, Министерството на образованието и наука, Министерството на финансите да работят в екип. И не да се оправдават с Европа, ами да си седнат на "опорните точки" и да предложат цялостен план за действие и модернизация на системата за медицинско, педагогическо, финансово-икономическо обеспечаване на децата, които са останали без родителска грижа. Крайно време е да престанат да говорят за съкрашения на медицински и педагогически персонал в тази област. Премахването на домовете за деца "на всяка цена" е дълбоко погрешно и обществено опасно явление, докато не се създадат необходимите условия за такъв преход |
Понеже имам директни наблюдения върху домовете за деца, ще си позволя да споделя един случай. В дом Майка и дете еди-кой-си е настанено едно много хубаво 5 годишно русо момиченце, българче... Баща му убил майка му и сега е в затвора, бабата не може да се грижи за него и то е оставено в дома. Детето е прекрасно, но не говори. Тормозът, на който е било подложено, е оставил много дълбоки следи и момиченцето. Чак след 2 месеца упорита работа на лекари и педагози то успява да превъзмогне страха си и започва да говори. Отпуска се и заживява що годе по-нормално. Тогава започва реформата, бащата е пуснат от затвора и човекът си взима детето. Нали трябва да го гледа роднина, не е сираче. Не знам дори дали е живо сега.... за тъпата Ви реформа |
Тя цялата работа на Христинчето и подчиненото й министертво на труда и социалната политика е една напред, две назад. Преди месец депутатите приеха според думите на самото Христинче "един нов, европески закон за интеграция на хората с увреждания", който още невлязъл в сила <това трябва да стане от 1 януари 2005 г.) и вече по предложения на същото Христинче се променя.То поне да беше за хубаво, т.е. крачка напред, а то е точно две назад |
И Цветелина е отбелязала точно-крачките назад са точно две.1 карчка-като основен критерий за добавката за социална интеграция на хората с увреждания да се ВЪВЕДЕ не увреждането, а доходът. 2 крачка-безрботните майки, които се грижат за децата си с увреждания да получават не 70, а 40 на сто от минималната работна заплата. Явно някой много е объркал крачките на тангото!!!!!!!! |