Отиди на страница:
 неква сила ме задържа с неква страшна сила |
Затихващи послетръсове след фойерверка "Голяма Косматка"...  Авторът беше казал, че пише, когато му дойде музата. Нещо честичко е взела да му идва, ама малко менте муза ми се чини...  |
Ето виж, тази рап-словослагателност е приятна и по-прилича на наюрела ти. Явно това е истинското ти "АЗ", така че придържай се към нея. Така звучиш най-естественно.   |
| Дали пък, както е почнал, авторът няма да успее да напише цял реконтра-роман "Спящият полицай", с което да постави началото на нов романов поджанр? Така наскоро китаец създаде жанра SMS-роман (всяка глава беше SMS от 72 йероглифа). Въпреки наблюдаваното пристрастно отношение към този автор напоследък, осмелявам се да кажа, че тази глава от възможния роман си е съвсем добра, с особено ефектен финален абзац. |
абсолютно! направо роман!  всеки може да добави по една глава, даже и само един вестник да е прочел в последните петнайстина години Пък и ако е учил една година в шесто училище като мен- си е направо Шестак! |
| >>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<< <<<<<<< "Единият крак в гроба, другият рита мачле. Едната ръка в пръстта, другата пляска белот", третата прави свирка, четвъртата прибира бакшиша, а петата рушвета, другите три забравих, .... Страхотно е! слънчо >>>>>>>>>>>>>>>>>>>> >  <<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<< |
ГЕОГРАФСКИ ЕТЮД На Слънчо - за тънката проницателност и с благодарност за превъзходното /и то римувано!/ сладко от сливи, което ми изпрати Дали на сън или наяве - знам ли!, но ме спохожда някаква жена с едромащабни географски данни - тъй редки в тия гладни времена! Какъв разкош предлага за очите и… за ръцете нейният релеф - с потайните долчинки, с равнините, с хълмистите пространства от седеф. Над тях се извисяват два Монблана с дискретно-силиконов произход… И луди страсти като Луда Яна връхлитат ме, та цял потъвам в пот. Ще трябва някак да ги уталожа, да си поема дъх… И ето на! - пред мен се ширва с кадифена кожа и увенчана с пъпче равнина. Полягам кротко - никой ме не гони, и съзерцавам със премрежен взор как две бедра - две мраморни колони, допълват пасторалния декор. А между тях триъгълна дъбрава - предмет на вечен мъжки интерес… …И коленича във самозабрава, тъй както Данте в оня тъмен лес… |
| Снимката, снимката, бозичке... Натиснете тук А тва пък е измежду мермерните колони и шубраците Натиснете тук Аре да не продължавам... |
| Нея съм я запазил за оня от Грийнпийс, дето ще съди правителството. Но има друго (снимка: натиснете тук) Редактирано от - oIo на 15/11/2004 г/ 08:35:27 |
| Они са навсекъде: Натиснете тук Ама щом толкова настояваш: Натиснете тук |
| "Нет, я не Байрон - я иной, еще неведомый избранник" си мислел бай Байрон, като започвал заключителната част от МВР-триптиха; неочаквано (за себе си) я приключил обаче на съвсем друга нотка: "Я не Байрон, я не Пушкин, я - лесной поэт Кукушкин..." *** Жените са лукави, бай Бай, поетесите - двойно по-... Не слушай омайния глас на Кака, не фургай литсемето напразно - и то, казват, било ограничен ресурс... |
