Отиди на страница:
| Лъвът веднага се зарадвал: А-а-а, чудесно! Ми тогава туй ме само улеснява! Бели бъбреци за днес туй е цял деликатес! |
| Барококова спалня, с розов балдахин и виолетови аксесоари. От дясната врата влиза Сгонорея, облечена в пенюар на баклавички, с ролки на косата и пантофки с помпони на краката): За мен, за мъж- характера е важен, а не дали е с дълъг, твър или пък влажен! Сърцето на когото обвито е в позлата бих приласкала аз между краката. Дори и да е рехав зарзавата ти колко дълго си със него във кревата? За някаква си "жалка петминутка" прежалваш своята си пеперудка*. Всеки селчо може здраво да те ебе, но дойде ли да се направи бебе, избирай онзи който ще го гледа и ще ти лиже с обич сладоледа. А там за някаква си яка физкултура не трябва нито ценз, ни професура. __________________________________ *айде да не казвам *****  Ария на Сгонорея от първо действие (картина първа) на комичната опера "Вълшебната окарина" от Гангбанг Аналеус Мокър |
| Това озадачило нашия герой: Що се радваш, не разбрах. Явно си преял със грах. Щом ти ги отзад сервирам, ще се чувстваш препариран!?! Викаш му деликатес - ожени се ти за фес. |
Лека на всички!| Тя, боата, с двата крака хукна към най-тъмний лес на рамото й черна сврака кацна и донесе вест: Там, в гората, скрит е пън вътре нещо непознато рови а мадурите висят отвън и цялата земя трепери. Клъвнах ги небрежно и веднага отлетях как летях си безметежно То повали ме в несвяст. В бюстието на Амазонка, 1925 |
| лъвът започнал да губи търпение и люто се заканил: Щом издебна те тъдява ще те видя аз тогава! Много правиш се на мъж! Сгепцам ли те изведнъж ше платиш цена висока за да си спасиш живота! Твойте топки на кебап ще си хапна за обяд! |
| Дук Олреди Реди веднага откликнал на призива на госпожата с вдъхновена ария: О, госпожо Сгонорея май тресе те логорея! Думите не са ти нужни да изкажеш своите нужди! Само да те видя аз и попадам в твойта власт. |
| Изпълнената с презрение жена на Н`дръв, преди да си влезе в колибата: К`во стана, келеш с келеш? Кат` не можеш да .... (кхъ-кхъ) със ръката си могъща: бий змийчето да повръща  |
| Искам да направя изяснение За да няма недуразумение. Кратка беше наща среща Но затуи пък бе гореща. Запъхтян излизам аз пре доволен в този час. искам да ви поздравя за кокетната игра.. ... и да няма тук сърдити (на фуниики -няма бити) ... Лека!   |
| Привет Cruelke! Ето какво отговорила на ласкателя пък нашата героиня: Дарена съм с разкошни атрибути, гърди от силикон и сочно пути, на всичкото отгоре съм културна- "отворена" съм като градска фурна. За Микеланджело ний можем да говорим преди "онази работа" да строрим, а ако искаш и за Лепа Брена или за новата надежда на Герена. Не съм като онези повлекани които си го слагат с хулигани. Аз съм изискана, красива и само с дюкове, херцози и такива обичам да общувам, значи, а не с нетитуловани ебачи. Не слагам в мене всяка пишка, недей забравя че съм и вишиска!  |
| Дук Олреди Реди направо се изчервил от директния (меко казано) език на хубавицата: О, госпожо непозната май си цапната в устата! Даже морски капитан изчервил се би от срам. И в Париж съм аз стоял цели вечери скитАл*, с разни нощни пеперуди всяка сутрин съм се будил. Толкоз много плам и страст не бях срещал още аз. Думата скитал е нечетлива, в оригинала може да е нещо друго.
Редактирано от - bot на 23/11/2004 г/ 18:15:50 |
| Ескюз ми сър, ми то с тази ваша етикеция аз мисля че изгубвате ерекция. Ний тъй сме, от бургазко: Право куме в очи 'ми тъй де, за какво шъ съ лигочи: Пърдон, целувам ви ръка и туй онуй, а гледам го наточил хуй палатката във панталона разкрила вече е нагона и всичките онези мазни фрази аз мога да Ви казаха: Не на нази. Такива като тебе четир'- пет аз ще набримча само до обед. Така че драги господине, пред мене няма да ви мине тоз номер с "ах и ох и моля" при мен отпускаш се на воля. ( следва артистичен оперен смях в най-горния достигаем от колоратурно сопрано диапазон) |
Ма голем поетически сърбеж е настъпил тука бе  И дръгнене след това...! И от дръгненето са се родили поетически люспички Така е, колкото е по-слаба R-контрата, толкова по-силно се напъват форумните поети...и се раждат би-сери  |