Starse Warse: Arse2D2

Britney Spearse - Bombarsetic Love

С написването на мнение или тема във форума Вие се съгласявате доброволно и безусловно с обявените тук условия: Натиснете за да прочетете условията.

През трите години с АСЕК бившият стопер няма загуба и създава своята лична легенда. Въпреки постоянните му провокации местните не могат да останат безразлични към този французин, от когото се излъчва особен магнетизъм. "Един ден отборът ми играеше наистина много зле", не се уморява да повтаря той. "Беше направо трагичен. Тогава се изправих и отправих жест към един футболист, който веднага отбеляза. Всички видяха в това магически жест. Във всеки случай там бързо разбрах, че шефът е власт, познание, авторитет, дори заплаха
Може да звучи много тиранично, но треньорът наистина се възприема по този начин."
Той използва и дори злоупотребява с тази власт, без да се интересува кой стои на пътя му. "Трябваше да минат няколко месеца, преди да разбера, че ще остана в Африка много дълго", подчертава Трусие, който бързо заличава представата за малкия белокож, който скоро ще бъде хвърлен в казана.
На континента на ирационалността този мъж с характер си изгради много солидна репутация. Многобройни отбори и селекции се редят на опашка, за да го имат. Съдбата на човека, който се хвали, че е в Книгата на рекордите ("сигурно съм единственият треньор в света, ръководил четири национални отбора за една година - Нигерия, Буркина Фасо, ЮАР и Япония", тръгва по друг път на 11 септември 1998 г., когато 43-годишният треньор слага подпис под договор с националния тим на Япония.
"Когато японците се свързаха с мен, сякаш бях на друга планета. Казах си - или ще си тръгна от Африка веднага, или ще прекарам там още 10 години. Вече наистина ми беше трудно да търся нови стимули на Черния континент. А идеята да тренирам националния тим на втората световна икономическа сила не можеше да ме остави безчувствен. Бях убеден, че Азия ще бъде също толкова обогатяващо приключение, както и Африка. Без етническите проблеми, с предимството на политическата стабилност."
В момента, в който се ангажира с Япония, Филип Трусие едва ли си е представял, че за пръв път в кариерата му предстои да остане в една и съща страна цели 4 години. Азия обаче веднага го грабва, въпреки че първите месеци са трудни. При японците французинът открива друг свят - една изчистена вселена, върху която тегнат вековните традиции. Шашнатите японски национали обаче бързо разбират кой е шефът, човекът, който дълги години упражняваше безпрекословната си власт върху играчите. "В началото те разбраха, че аз малко разбутвам техните навици, че нося нов метод, който е тотално различен от методите, на които бяха свикнали. Що се отнася до шефовете, те забелязаха, че съм много взискателен и че не занемарявам нито един детайл от работата си."
Методът "Трусие" стана много популярен. Въпреки че той продължава да отрича да се е бил с играчите си ("Никога не съм се бил, никога. Е, аз... как да кажа, когато бях млад, само раздадох няколко плесници - так, так!, просто така", французинът е безмилостен към онези, които не спазват указанията му. "Моят метод е да бъда много взискателен, донякъде като в армията. Смешно е, като се знае колко трудно аз самият приемам субординацията!", споделя Трусие.
Той обича да повтаря, че е от треньорите, "които имат нужда да дресират играчите. Дресировката, това е начин да се постигне повторяемост на поведението в името на колектива, начин, който гарантира една стратегия: да се отбелязват голове и да не се допускат. Е, бихме могли да заменим думата "дресировка" с "оркестриране", за да подчертаем, че колективната работа е оркестриране на талантите в името на един общ проект".
След няколко месеца работа японската революция започва. Валякът Трусие унищожава един по един японските предразсъдъци, създава пълноценен колектив, с който през ноември 2000 г. в Бейрут печели Купата на азиатските нации. С което още повече подсилва репутацията си. И си осигурява още по-голяма власт от шефовете в Токио няколко месеца преди световното първенство. Защото Трусие се стреми към съвършенството и не понася аматьоризма. Той обаче бързо променя лошите навици. Само Хидетоши Наката, безспорната звезда на японските тълпи, не се радва на тази промяна. "Всички французи ли са като Трусие", пита веднъж талантливият халф. Наката, както и много други основни фигури в отборите на Трусие въобще не е бил жален. И в първия си ден в Марсилия синът на месаря произнася любимата си фраза:
"При мен не вървят никакви привилегии!"

След ганаеца Джералд Асамоа в националния отбор на Германия проби и нигериец. Това е 25-годишният защитник на Арминия (Билефелд) Патрик Овомойела. Селекционерът Юрген Клинсман го включи в състава за зимното турне в Азия. Роденият в Хамбург Овомойела е син на германка и нигериец.