
| Още за подменения мисловен чип на Българите!!! Почвам с една фраза от една книга на един голям френски политик... ( жалко че не намерих заинтересувано издателство че да я издадем в България) “След едновековно присъствие на Фройд в нашето интелектуално мирозрение, ние започваме едва едва да отчитаме влиянието на подсъзнателното в нашия личен живот. Но нямаме никакъв навик да търсим неговото присъствие в живота на народите” Франсоа Байру “Правото на смисъл”* Ето ви и откъс от публикация от 1912 година!!!! “..... Едно изключително дъбоко психологическо различие отличава Българинът от 1913 от Французинът от 1913 година . У Българинът почти не съществува, както при нас (французите бел. прев.) любовта към личната слава. Той изглежда оценява славата единствено под някаква колективна форма, насочена да увеличи престижа на родината си, и тук бих искал да го сравня с Японеца от 1904..................................... .. между полевите офицери и в бойните редици героизмът съществува почти винаги мълчалив и анонимен. Загиват не за да дадат героичен блясък на името си, ами за да служат добре на родината си и за общото дело. Много войници, удостоени с Кръста за храброст се чудеха на отличието декларирайки, че просто са действали като другите. Един учител даже го отказва........” ![]() |
| Хайде чао! Оставям ви на вашите "експертни" дискусии за дълговете! Единственото, което аз знам по въпроса е , че външният дълг на страната ..РАСТЕ!!! лудите пари дето ги даваме са за... част от лихвите!! Което виждам е, че Следваме твърдо сценария на Африканските и Южноамерикански бананови републики! И че нито лев от ограбеното не е върнат... че изборите се печелят не от партии, които предлагат начин за измъкване от говната, ами от тия, които обещават ... да "издействат" нови заеми!!!... кито после се разпределят между "наши хора" А ОФЦАТА ДОЛИ... БЛЕЕ!!! И даже да и сложат огледалото под носа..... прави се че не вижда!!!! ![]() |
| За да не влизам в излишен спор само ще кажа. Смесване на макро икономика и микро икономика-е вид детинщина. |
За Белия негър Все пак едно мнение, тогава в България медиите не са били развити, пък и сме излезли от едно безпаметно робство, а сега виж кво става, не си ли по медиите просто те няма, не съществуваш.Когато всичко е пари какъв колективизъм. |
| Прав си Милчо, Освен това, на времето Българите четели Шекспир в стария превод, където въпросът на Хамлет бил..."Да бъдеш, или да не бъдеш- туй е въпросът!" Сега сте по "ремонтирания" превод, където въпросът на Хамлет е ..."ДА БЪДЕШ, ИЛИ ДА ИЗГЛЕЖДАШ - ТУЙ Е ВЪПРОСЪТ!!!" За съжаление, негъра отива да бачка, .... и да се опитва да доказва, че българите не са всичките... гуреливи мургави просяци и крадци!!! Нищо, че в родината им ... са ги отписали, и ги гонят даже и от форумите!!!! ![]() |
, , Истинският проблем ще е, ако номиналната подкрепа за ЕС на половин България се окаже сублимация на неугасналата надежда за ново чудо ала 2001-а. Стига да има подходящ лидер или партия за верване, току-виж като гръм от ясно небе, като цар от Мадрид от номиналния проевропеизъм се роди истински евроскептицизъм." По правилно е? Истинският проблем ще проличи , когато влизането в ЕС за България се окаже сублимация на неугасналата надежда за ново чудо ала 2001-а. Тогава стига да има подходящ лидер или партия за верване, току-виж като гръм от ясно небе, като цар от Мадрид от илюзорния проевропеизъм се роди истински евроскептицизъм. И ще се роди.Мърдане няма. Такива ще са фактите за 90% от българите. Айде и от мен чао |
| И тук да пипитам: Между другото какво е станало в биг брадър? Нещо пили, нещо се псували, нещо се били, чупили бутилки в главите си и чаши по земята, оня ебачев бил се изсрал в изповедалнята и нацепил тупаник на малкия ебач от Поморие. За някакви си два дни се напиха три пъти, наебаха се, връзваха се с вериги, сраха колективно, пикаха в саксиите и накрая се изпокараха и сбиха. Обичам го тоя народ, ей... |
| За големите специалисти, тълкуватели на "поръчковите" проучвания, ще кажа само 2 неща: има разлика между това, какво смятаме, че ще ни случи в ЕС и какво ни готвят споразуменията с ЕС 2. Кой твърди, че ако БВП върви нагоре, то положението на отделния гражданин се подобрява?"Специалистите", които се изказват компетентно, значи са си взели изпита по икономикат условно. Няма връзка между двете неща, а понякога ако има е обратна! Аман от тъпотии. Ясно е каков иска да каже статията-не очакваме нищо добро да ни се случи в ЕС , ама се натискаме да влизаме. Друг е въпросът що става така. ![]() |
| Членството в Евросъюза е като “опашката” при комунизма. Гледаш, че другите се редят, редиш се и ти. Нещастен си , че чакащ. Радваш се че ще си купиш нещо, макар и да не е ясно точно какво (тоалетна хартия или телевизор). И все пак си е голяма тръпка. ![]() |
Държавна и Частна България няма-когато се обсъжда такъв проблем. А когато трупаш голям дълг и едновременно с това продаваш голями активи- това е нещо друго.И друг да ти го каже. *** Шегаджия. Или икономически неграмотен? Избери си сам. Да твърдиш горното е все едно да разправяш, че няма разлика между държавния и частния дял в икономиката на една държава. ГолЯмите активи, за които говориш, отдавна вече се разпродадоха или подариха /В случаи като мавъровите Булбанк, Кремиковци, Балкан/ и изобщо не оказват влияние върху динамиките на "Дълга". Изобщо икономическата логика на твоите съждения не ми се вързва. |
| Ето някои основни истини - специално за Хунви. II. КОМПОНЕНТИ НА БРУТНИЯ ВЪНШЕН ДЪЛГ А. По дебитори При представянето на дълга по дебитори основното разделение е между публичен и частен дълг. В съответствие с международната методология публичният външен дълг обхваща: 1) дълга на централното правителство, 2) държавногарантирания дълг, 3) дълга на местните органи на управление, и 4) дълга на банки и небанкови предприятия с повече от 50% държавна собственост. В таблиците по външния дълг статиите на раздел “Публичен сектор” обхващат посочените по-горе икономически агенти и са групирани, както следва: Правителствен дълг – дълг на централното правителство. Източник на данни е Регистърът на държавния и държавногарантирания дълг на Министерството на финансите (до 31.XII.2002 г. източник на данни бе Системата за регистриране, обслужване и управление на дълга на Министерството на финансите и на Българската народна банка). Двете основни подстатии на правителствения дълг са Заеми и Облигации. В статия Заеми се включват всички задължения на централното правителство, които не са секюритизарани с търгуеми ценни книжа. Към този раздел се отнасят също така и кредитите, отпуснати на правителството от МВФ. В подстатия Облигации се отчитат задължения на правителството по емитирани от него ценни книжа на международните финансови пазари, като в тази статия се записва целият размер на емисията. Частта от емисията, притежавана от резиденти към края на отчетния период, се отчита с отрицателен знак в статия Други на раздел IV. Други дебитори. Там се отчитат и държавните ценни книжа, емитирани от правителството на вътрешния пазар и закупени от нерезиденти. Държавногарантиран дълг – в този дълг в съответствие с международната методология по статистика на външния дълг БНБ включва заемите с държавни гаранции, отпуснати на бюджетни и небюджетни предприятия. Данните са от Регистъра на държавния и държавногарантирания дълг на Министерството на финансите. Българската народна банка – оставащите задължения на БНБ към Международния валутен фонд. Поради това, че този дълг е държавен, източник за него е Регистърът на държавния и държавногарантирания дълг на Министерството на финансите. Други дебитори – включват се външните задължения на местни органи на управление, на търговски банки и фирми с преобладаващо държавно участие. В статия Други се включва размерът на закупените от нерезиденти ДЦК и се приспадат брейдиоблигациите, еврооблигациите и глобалните облигации, притежавани от резиденти. Двете подстатии на статия Местни органи на управление са Заеми и Облигации. За разграничение между записите по тези две подстатии се използва същият критерий, както при подстатиите на Правителствения дълг – т. е. дали има, или няма издадени търгуеми ценни книжа. При отчитане на размера на задълженията по подстатия Облигации БНБ отчита само тази част от емисията, която към края на отчетния месец е притежание на нерезиденти. Източник на данни са търговските банки. В статия Търговски банки се отчита дългът на търговските банки с преобладаващо държавно участие. Информация за размера и трансакциите по външни заеми се получава месечно пряко от търговските банки чрез статистическа форма за техните външни задължения. В подстатия Депозити се включват както валутните, така и левовите депозити на нерезиденти в местни банки. При нетно нарастване на депозитите в банковата система това се отчита в таблица Получени нови кредити и депозити, а при нетно изтегляне на депозити – в таблицата за обслужване на външния дълг, като изплащане на главница по подстатия Депозити. Статията Търговски фирми обхваща дълга на небанкови предприятия с преобладаващо държавно участие. Направено е разграничение между задължения към преки инвеститори 5 (подстатия Вътрешнофирмени кредити) и задълженията към други кредитори (подстатия Други заеми). Не се включват заемите, за които има поети държавни гаранции, тъй като те се отнасят в статия Държавногарантиран дълг. Информацията за финансовите заеми се събира посредством статистическата форма СПБ-4 – Отчет за финансовите кредити между местни лица и чуждестранни лица, която обхваща информация за размера и различните типове трансакции по кредита. Тъй като Валутният закон предвижда тримесечна отчетност на тези задължения, за първите два месеца на всяко тримесечие БНБ публикува данни за небанковите предприятия, които се базират както на предоставените от фирмите планове за погасяване на получените от тях заеми, така и на оценки. В подстатия Търговски кредити се отчитат съответните задължения на резиденти към нерезиденти 6 включително и на задълженията по търговски кредити към преки чуждестранни инвеститори. Информацията за тези задължения се събира от БНБ посредством форма СПБ-6Б - Отчет за задълженията на местни лица към чуждестранни лица. Поради тримесечната отчетност по тази форма, предвидена от Валутния закон, за първите два месеца на всяко тримесечие БНБ публикува оценки на търговските кредити. В раздел Частен сектор на брутния външен дълг се включват задълженията на банкови и небанкови предприятия с преобладаващо частно участие. Източниците на данни, формата и периодичността, в които се събира информация по двете статии на раздела – Търговски банки и Търговски фирми, са идентични, както при едноименните статии на раздел Публичен дълг. |
| Линк към таблицата с дълга по дебитори за 2004г. Натиснете тук *** За тези, които ги мързи да погледнат: Общо дълг 12.0805 от които Публичен сектор 6684, 3 Частен сектор 5396, 2 Или в заключение: Писна ми разни "разбирачи" да спекулират с цифрите по дълга. Очевидно е , че държавния дълг е почти колкото частния, постоянно намалява, което е ДОБРЕ. Частния се увеличава като пропорция и обем, което също е ДОБРЕ. |
Усилията ти патриарх Никифоре, са абсолютно безсмислени. Два пъти се опитвах да обяснявам, когато бяха решили да пишат открито писмо до М.Велчев за излишъка и иракския дълг. Казаха ми: "Айде бе, не ми се прави на могу умен"... А Ина ми рече, че съм подлога на цара, мола ти се ![]() |
| Уважаеми каруцарю, По "логиката" на Инка щом казваш на черното черно, а на бялото - бяло, значи си подлога на царя. Е, доста подлоги си има Кобурга тогава, защото от цял свят разправят, че икономиката ни върви. Не мога да си обясня защо Инка не се опита да вникне в заглавието на доклада за България на Европарламента - "История на успеха". Очевидно е, че мнозина у нас са с доста ниска икономическа култура. Дори аз, дето съм прост историк, осъзнах, че РАЗЛИКА между публичния и частния дълг има. Но някои не искат да разберат дори такива елементарни положения. За тези, които проявяват наклонност към мислене, съм сложил информацията. Ако я смелят, смелят я. Ако не я смелят - толкова по-зле за тях. |
Аз пък се питам защо.... Историци и интелектуалци от рода на "Патриарх Никифор", предпочитат да се правят на счетоводители, когато въпросът е.... за мисловния ЧИП !!! Би било интересно някой да коментира поне цитатите на Белия Негър! Или .... ви е страх от антиснобската му захапка???? ![]() |
| Гаджо, ми ти след малко може да ни призовеш да обсъждаме и аргументите на хунвейбина. Сметаш ли, че каквато и да било захапка би ни улеснила в тази задача? |
| С малко "п", ако не възразяваш... Белият негър всъщност нищо не е казал... А защо дълга е хубаво да расте вече обясних, който има очи - да гледа, който има уши - да слуша... Но понеже съм упорит, ще повторя - Най-развитите икономики в света имат най-големи външни дългове. Защото привличат капиталите от по-слабо развитите държави... Ако можеш, вниквай, ако не можеш - пцовай властта, пусни си мача и се навикай на воля... |
| Може би гаджо и хунвейбина са забравили, че Румъния при Чаушеску имаше нулев външен дълг...Боже, колко добре живееха румънците тогава... Даже гледаха българска телевизия - редовно Редактирано от - патриарх Никифор на 03/12/2004 г/ 15:10:34 |