Отиди на страница:
| NOTRUF Поставяш много сериозен въпрос. Това лицемерие е недопустимо. За да не излизаме от темата-ще дам пример с Кремиковци. Били агенти на ДС. Добре така е. Лоши са. Добре така е. Източвали на входа и изхода. ВСИЧКИ ГО ПРАВИХА.ЧРЕЗ ГРУПИРОВКИ И МУТРИ. А защо на тези същите тези продадохте Кремиковци за 1 долар. Или се правят на шашави и не знаят кои е Даруметал. ВИКТОРИ77 усеща ли се какви лъжи пробутва. |
| Излиза, че Костоф, Надка и т.н. са анти-комунисти, анти-БСП анти-* само за да се докопат до кокала на властта. След като го докопат - бързо забравят кой какъв е бил преди това и почват дружно золумите. На-кой гаржче, на друг 10%, а трети монополче, 4ти Кремиковци, на 5ти хотелче на Златните, на 6ти София и т.н. Еи рахат бе братче. Сега не са на власт и пак почват кой-бил ДС-агент, кой комунист и т.н. А досиетата като имаха възможност не ги отвориха. Сега само плашат и създават image. Отново лентата се завърта от начало! |
| ИСТИНАТА! Човек трябва да има чувството за истинска реалност и здрава логика за да достигне до истината. Да не възприема лъжи, превърнати в категории, асоциалност, преобърната в социален ранг, да не позволява да свиква с този език. Свикването с неговите чудовищни безсмислици, с брилянтните му подмени, с лицемерните му неологизми (нови думи) не е несъществена работа! Защото то ти отнема реалността и нормалната реакция спрямо нея. И инсталира пред теб псевдонимизирана реалност, преоблечена, камуфлирана реалност, по отношение на която ако нямаш реакция., с това увековечаваш тази "реалност"! Комунистически босове, тъй наречените технократи представляваха една прослойка, заела най-горните етажи на властта, почти изцяло произхождаща от външните отдели на ДС, която поради главно шпионските или контрабандистки задачи, изпълнявани на Запад, бе развила един двоен душевен стандарт. От една страна, те бяха властолюбиви, безпощадни комунистически властници, а, от друга - бяха хора, чиито очи се бяха отворили за лукса, за европейските стандарти и благата на цивилизацията. Ето защо след срутването на комунизма, в което те, разбира се, не са имали никакво позитивно участие, те показаха способности изключително бързо да се ориентират в обстановката и да се “трансформират” те самите, единствено те самите, в квазикапиталистически играчи. Не защото били “технократи”, а именно защото бяха най-големите крадци! Точно тези хора се озоваха на Запад и след различно по продължителност тъмно, но много охолно съществуване или умряха там спокойно - като Огнян Дойнов, или се завърнаха във вид на мафиотски барони чрез подставени лица. Нека да попитаме - след като “трансфромацията” на комунизма в страната ни бе извършена от“технократите” и от “ добрите" професионалисти” на ДС, защо тези “технократи” начело с Андрей Луканов - със завидна бързина докараха България до глад и немотия, а сетне - съвсем типично за една мафия се набъркаха в очевидно престъпни международни мрежи, от които Луканов беше убит загина със смъртта на много други бизнесмени с криминални прозвища. В началото на управлението на Симеон (спомням си това добре) се заговори за закон за амнистиране на изнесените от страната капитали. Съвсем ясно беше, че ставаше дума за изнесените именно от “технократите” капитали. Дори имената на готвените за амнистиране се знаеха. Аз питам: след като официално в България преди 1989 година никой не можеше да натрупа частен капитал, откъде в ръцете на “технократите” се оказаха капитали, които те изнесоха, та за благото на страната ни трябваше да бъдат прикотквани обратно? Голата истина е, че всъщност “технократите” - това бяха именно най-тясно свързаните с официално благословената контрабандно-терористична, подривна дейност на комунистическа България, които тъкмо поради това просто окрадоха страната. “Технократите” - това бяха крадците на България, които, след като с участието си в управлението доведоха държавата до фалит, след това я и доизнесоха в задграничните банки. С което именно те, тъкмо те, а не неопитните, видите ли, в управлението демократи ни докараха мизерията. Любопитно е, че за въпросния закон за амнистиране на капиталите скоро спря да се говори. Не, разбира се, защото хората на Симеон се засрамиха, ами защото се оказа, че подобно амнистиране изобщо не е необходимо, защото част от тези капитали се бяха върнати за да закупят предприятия, които преди бяха ограбили! . Като интелект, ерудиция, образованост и политически опит Андрей Луканов нямаше равен на себе си в Българската комунистическа партия, до чиито върхове беше се издигнал. В това отношение може би само един Александър Лилов би могъл да бъде сравняван с него. И все пак с разлика огромна – за Лилов комунистическата идея, както и сега се вижда, е безсмъртна и неприкосновена, Луканов още отдавна се беше убедил, че и тя, идеята, е тленна и че след като и тя е способна да умре, интересите на тези, които сляпо са вярвали в нея, налагат подготовка на наследниците. И ако трябва да се говори за ролята и приноса на Луканов в така наречения български преход, то той се състои именно в това – в подготовката на наследниците. Овладял веднъж най-горния терен на ключовия финансово-икономически сектор и стигнал до твърдото вътрешно убеждение, че агонията на съветската система е, както се изразяват лекарите, терминална, потомственият комунист Андрей Луканов се превърна в главен архитект на капитализма в България. Подготовката на наследниците обаче никак не беше само българска работа. Тя бе плод на един надхвърлящ границите на нашата страна процес на съзряване, на прагматично претегляне на обстоятелства, тенденции и възможности, на професионална, хладнокръвна и безпощадна диагноза за развитието на света през времето, когато съветската система вече няма да я има. Способни да мислят с главите си участници във властта на всички комунистически страни от онова време, хора, осъзнали накъде вървят нещата, се задействаха още много преди падането на Берлинската стена, за да се подсигурят срещу бурята на задаващата се историческа трансформация. Да подсигурят себе си и главно децата си, като се възползват от постовете, на които настъпващата криза ги заварва. Откъде е тръгнал процесът е без значение, може би е тръгнал от Москва, важното е, че е тръгнал спонтанно като заговор за самосъхранение, пипалата са плъзнали във всички посоки на съветската империя, колосални суми чрез отклоняване на средства от продажби на суровини, злато, диаманти и пр. са били отклонявани и насочвани към инвестиции в капиталистическия Запад, смесени дружества са започнали да никнат във всички континенти, лицата, назначени по партийна линия за техни шефове, за шефове на големите държавни комбинати и предприятия, са били вече подготвени за скок към завладяване на собствеността. Затова днес при фантастичните природни богатства на необятната Русия се говори за “олигарси” с лични богатства от порядъка на милиарди долари. А каква е била българската схема? Проста и ефикасна. Министерството на външноикономическите връзки с шеф Луканов създава мрежа от смесени или чисто български фирми в чужбина. Според официалните данни към края на 1989 г. те са вече 348 в 52 държави. Комунистическа България започва лудо да тегли кредити от частни търговски банки. Така, пак според официални данни, от 2, 9 милиарда долара към 1984 г. външният ни дълг към края на 1989 г. надхвърля 11 милиарда. За 5 години вземаме на заем повече от 8 милиарда щатски долара. Какво става с дружествата? Управителите им, разбира се, стават собственици – бизнесмени, чиста проба капиталисти, излюпили се от полога на “реалния социализъм”. Кои получават огромните пари? Получават ги подбрани люде, които именно стават първия пласт на българския посткомунистически капитализъм. Класата на богатите у нас вече укрепва и това не са само мафиоти естествено. Това в мнозинството си са сигурно порядъчни хора с вече разработен бизнес, които си плащат данъците и спазват законите. Но които ще трябва до гроб да палят свещи на Луканов, защото днешния си социален статус дължат на него и на никого друг. Защото всъщност това са годините на най-голямото ограбване на България, годините на 8-те милиарда. Но като премиер Луканов направи и още нещо. Обяви, че България престава да обслужва външния си дълг! За демократчния свят държава да каже, че спира да плаща лихвите на дълга си е равносилно на самоубийство. Защото тази държава влиза в едни черни списъци, от които няма излизане и с нея като международноправен субект е свършено. Но Луканов го направи. Защо? Защото точно в изолирана отвсякъде държава една новопоявила се капиталистическа класа може най-успешно да стъпи на крака. В такава държава богатството не се създава от амбулантна търговия със семки например. Това може да важи за Рокфелер, Дюпон или Макдоналд в щатите, но не и за България. |
| NOTRUF Имаме една хубава поговорка която гласи: "Във всяко стадо има мърша"! Костов да беше Господ пак не можеше да знае предварително, кой кое. Когато идва една партия на власт, идват всякакви хора да помагат, и неможе предварително да се знаят кои са ченгетата, кои не, и след като ДС имаше задача да вкара в СДС, свои хора, от които все още демократичната общност не може напълно да се освободи! Когато Симион дойде на власт, знаеше ли много за своите кандидат депутати, след като още има в правителството си хора на БСП и доносници на ДС!? Това е един дълъг процес, по-скоро биологически България ще се отърве от разни ДС-ЧЕНГЕТА И ГЕНЕРАЛИ! |
абе задник, ти беше пущил едно списъче на тиа задгранични дружества и парите там. около 140 млн. долара. за кви милярди бълнуваш бе, драскач нещастен  |
| Кого представлява в момента БСП? Нека тръгнем отдолу нагоре в бесепарската пирамида. Какъв обществен слой стои в базата? Всичко друго, но не и трудещи се. Стоят пенсионери и неуспели в живота. Това е слой от обществото, който старее с носталгия по съветския тип комунизъм. Не по очовечения донякъде еврокомунизъм, а по комунизма от времето на Джугашвили, Маленков, Хрушчов, Брежнев и компания в Москва и на Георги Димитров, Червенков, Югов, Тодор Живков, Милко Балев и компания в София. Това е базата на БСП. Тя си е закърмена с преклонение към "моята партия", тя и сега вярва, че "Партията (с главно "П"  е права, даже и да греши", у нея омразата към врага е далеч над реалистичната оценка, тя и днес развява червени знаменца и скандира "победа" не защото отъждествява интересите си с облечените елегантно и говорящи западни езици джентълмени и дами на "Позитано" 20, а защото дълбоко в себе си продължава да храни абсурдната надежда, че онова "хубаво старо време" може въпреки всичко да се върне. Излизаме от този пласт и влизаме в по-горния, който на места се слива и с върха. Какво има там? Има удивителен парадокс. Усърдно прикриван, усърдно държан далеч от общественото внимание, защото наистина е притеснителен, ала е факт. Не е измислица. Става дума за това, че над основата на пирамидата стоипласт от капиталисти От милионери. Истински. От собственици не на фирми дребосъци, а на крупни компании. От бивши членове на БКП, които са заемали отговорни постове в комунистическата държава и са се клели в пролетарския интернационализъм, а сега вече са се изпраскали в света на холдингите, акциите, акредитивите, финансите и търговията. Хора с лични шофьори, със секретарки и бодигардове. Вярно, те почти всички са се излюпили от яйцата на Андрей-Лукановия полог, колелото на бизнеса им се е завъртяло за пръв път с парите от външните заеми от частни западни банки в края на 80-те години, както и с кредити от фалиралите у нас в началото на 90-те години, учредени именно за да фалират, банки... Но какво значение за днешната българска реалност има какви са били в миналото и как са започнали. Комунизмът е мъртъв и трупът му е дълбоко заровен в земята, той никога вече няма да възкръсне, нелогично е да си обясняваме присъствието им в БСП с презастраховка за бъдещето. Тогава що щат те в "соц"-партията?! Така е. Но нека бъдем точни, ако БСП спечели следващите избори това ще е, защото към днешна дата отвратеното от корупцията в политиката, мълчаливо мнозинство от българския народ, все още не знае кой е неговият истински представител, и не желае да гласува за никого. Както и защото при обща избирателна активност около и под 50% червеното малцинство (в общ национален план) се превръща в мнозинство от упражнилите правото си на глас. |