Отиди на страница:
| Учудваща е дискусията Пишат все по-назнайващите, по-начетящите хора Ама някак си повърхностно Тук препостнах едно наистина умно писане отпреди петнадесет години Няма смисъл да препоствам още по-умни отпреди 100 и кусур Ще преразкажа - госпожата просто няма къде да се връща! И Едгар Алан По и Георг Зимел това го сабелазали преди много години По го преразказа в чудесната приказка за Рип Ван Уинкъл /? не съм сигурин в транскрибирането/, а Зимел в притчата за връщането на блудния син. Няма къде!! Та тук в България може би само първобитните или новозабогателите могат да си позволят едно такова свободно ходене на гости и тем подобно Как така да дойдеш на някой, който си планира стотинските до аванса - за хляб, бензин и интернет? Как така да се усмихваш и с широка душа да се раздаваш като няма откъде? Ето това е ...тукашната Германия. Е има ги още тук таме и отминалденшните Българи с широка душа и бездънни джобове Ама не се верва Тъй че -късно е да ревеш г-жо Костова. Няма къде да се връщаш - тук германското е по-лошо от тамошното |
| Ще допълня за критиците Госпожата наистина може да се върне физически, но само като СКЪПА гостенка и ВРЕМЕННО, за да не наруши тукашното статуквото на раднините и близките И ще и бъде кеф, празник за душа, но ВРЕМЕННО, не дай Бог за постоянно да се завърне - АД ЩЕ Е То семейството сигурно го знае на собствената си шкура. Вери сори |
Какво чета? "Работническо дело" или "Поглед" през 2004? Не може да бъде, голям срам за "Сега". Ама много голям!! За авторката - не се хабя. Баста.  |
| Да бе, дядо Йоцо гледа. Баш па теб и архимана. * * * Прав си, Прохожий, но едва ли някой тук вече ще се впечатли от това. Като че ли е време да отпътуваме. Редактирано от - Don на 13/12/2004 г/ 22:22:56 |
| Предлагам на госпожата да хване първия самолет към България и да се опита да се изкашля от гнилия капитализъм, който е била принудена да диша с години. Вместо да приказва простотии и лъже толкова безогледно...  |
| ГЕРМАНЦИТЕ В ДВА ПРИМЕРА... И ОЩЕ МАЛКО ДРУГ ПЪЛНЕЖ"' Най-неприятните изненади при такъв род "миграции" изживяват хората с по-високо самочувствие отколкото тяхната "субстанция" заслужава. Идват те на Запад и започват да си искат призванието: Не може, вика, то така! Аз съм журналистка, интелигентна жена, чела и Шолохов и Пастерняк и Стендал и Стайнбек и даже техните там Брехт и Томас Ман, които те се съмнявам дори да знаят кои са. Пфююю...а пък те ще ми се правят на много отворени. Я не на мене тия! Тяхната система е скапана. Те те канят на гости по календар, а децата не знаят една "Дядовата ръкавичка" даже! Идва значи нашата разлигавена интелектуалка в Берлин...ни езика знае като хората, ни нравите са и много ясни, но тя не може да не си "покаже рогата" и да КРИТИКУВА. И то както виждате прави го с едно такова чувство на човек с по-висш еволюционно натюрел. Това е, комай, нещото което, лично мен, най-много ме дразни. Ами, в края на краищата, дошла си им на хората в държавата, приютили са те, един вид. Дават ти възможност да си извадиш инструментариума и да се докажеш. Айде, почвай!!! Да де, но вместо да си седне на дупенцето и да се опита да изучи езика ( няма нищо по-важно от комуникативна връзка с аборигенното население), да започне някъде от нулата ( в края на краищата - ти си тази която трябва да се доказва, не те. Те са доказали пред света, каквото имат да доказват и продължават да го правят...ама както гледам при теб онова голото самочувствие и чувство за превъзходство над "ония гадни фрицове" замъглява погледа и затова картинката която ни описваш е "гротескна" и заради това и мнозина ти се смеят и ти се подиграват. Някак си не върви да се вади родния аршин и не да се оценяват, ами направо да се заклеймяват инакоизглеждащите и инакомислещите! На това тук му викат "reverse discrimination". Тъй като, такъв род интелектуалци достигат и до Канада, аз мога да споделя моето впечетление главно от тях. По същия начин както Мариянчето громи немците, те громят канадците, американците и изобщо всички които имат различно от тяхното светоосещане. Аз нямам нищо против хората със самочувствие, но не и на "гол гъз". Сигурен съм, че всеки немец (те в това отношение са безгрешни) ще оцени качествата и, стига тя да има възможност да му ги покаже...ама като гледам какви качества показва на нас - читателите...твърде се съмнявам, че тя им показва на самите тях нещо различно...а пък и на всичкото отгоре се чуди: Ами защо така? Два примера (които ви обещах още в заглавието ) с "германски вкус" Пример 1: Бяхме на една новогодишна нощ преди 4-5 години в Иван и Мария и там се запознахме и с едно семейство нашенци живеещи в Отава (Отауа, както и викат тук). Мъжът - тих и приятен арменец, с който намерихме обща приказка. Жената и тя беше отначалото с нормални реакции, докато някак си стигнахме до обсъждането баш на Германия. Аз, лично съм бил в Германия и в общи линии съм запознат с тамошните реалии, но тъй като "никога не се бях опитвал да им отварям очите, обяснявайки им какви са те в същност", никога не съм имал конфликти с дойчовците. Напротив, мога да кажа че все още имам няколко приятели немци, както и около един хокеен отбор от девойки-арийки с които по едно или друго време сме обменяли телесни течностти и прекарали приятни часове ( както се подразбира - предимно по нашето черноморие). Така че, кой каквото ще да ми говори, германеца си е чешит, но ако ти се отнасяш с подобаващото се уважение към него, ако не се опитваш да му доказваш превъзходството на балканския генетичен материал, ти едва ли ще имаш някакви същественни проблеми с тях. Разбира се, след като той уважава твоите "различия", напълно в реда на нещата си е и ти да уважаваш неговите. При положение, че вече сте установили един такъв пакт за взаимоуважение и толерантност германеца, може да се каже че е удволетворен, както и всеки нормален негерманец също би трябвало да бъде. Не ме настъпвай, един вид по мазолите и аз, разбира се, няма да те настъпвам. В това отношение те са повече от рицари. Разбира се, ако ти се държиш арогантно и тръгнеш да им обясняваш колко са тъпи и как нямат чувство за хумор ( което в повечето случаи си е истина), нормално е да предизвикваш съответната реакция, която в общи линии дори не е и агресивна, а просто - онова най-ужасното и неприемливо за "балканската душевност" отношение - пълно игнориране. За разлика от мене, жена ми и дъщеря ми имаха едно кошмарно пребиваване на франкфуртското летище, където са се сблъскали с онази "кафкианска жестокост" на организираното германство. Онези смразяващи картинки на висш пилотаж в бюрократизма и преклон пред буквата на закона! Виж в това отношение господа швабите нямат равни...е, за съжаление, единственното което "моите хора" бяха събрали за този( малко над денонощие ) престой в Германия беше куп изключително негативни емоции. Та стана дума за Германия и жена ми нещо каза: Ах, кракът ми не искам да стъпва пак там...или някакво си подобно крайно изявление, на което тази женичка като почна едни такива възхвали за Германия, за тяхната филигранна култура, за пунктуалността, за чистотата, за "хуманното третиране" на работника. А бе, все едно слушаш "Дойче веле" през ония години, зад железната завеса. Ха тръгне Горданка (жена ми) да обяснява някакъв комично-трагичен епизод, ха онази другарка избълва една дузина оди за радостта във федералната република, ха аз кажа нещо за наблюденията си върху някои негативни явления в това общество, ха се започват водоподи с хвалебствия на европейската култура и традиции. Леле, леле, по едно време си викам: Ами, хубаво, пък, тая жена може да е или германка или пък да е била такава в някакъв "предишен живот"...ами тъй де...човек знае ли? Та към края на дискусията, между другото я попитах: Ами вие колко пъти сте били в Германия? Леле като се изчерви оная ми ти жена и като млъкна...само мъжът и с една ехидна усмивчица каза: Ами, ами, ходила...изобщо не е ходила в Германия. То не че няма хора които са били там и пак да не са видели нищо, ама все пак да тръгнеш и да се правиш на Гьоте ей тъй за конфронтацията, ради...някак си излезна тогава много смешно. Ей, сега, като го пиша, не виждам за какво се хилихме чак толкова тогава...ама повярвайте ми, не само че това беше "пирона на вечерта", ами и досега когато стане дума нещо за Германия, се се сещаме за тая женица. Пример 2: Един наш познат - Данчо, пък ни разправя, как на времето си имал някакво си гадже в бившата ГДР и там по някое време решил да я посети, все пак...морето, спомени, туй-онуй...току виж излезнало нещо. Пристига той там и както си му е реда се запознава с домакините ( родителите на девойката). Всичко било както си му е реда... раздал както си му е реда, мускалчетата с розово масло, покривчицата с народна бродерия и всичките онези глупости за които се предполагаше през ония години, че германците ( и изобщо всички чужденци) умират да притежават. Разменили си любезности, както си му е редът и домакинът след като неговия Сънчо му изпял призивчето казал там: Гутен нахт, беше ми приятно, до утре в 7:30, когато ще сервираме закуската...да де, ама Данчо, нали хем пътувал, хем пък и до по-кусничко останал да си гука с гаджето...на другата сутрин се събудил чак някъде след 8:00...да де, ама стария вече си пиел кафето и като го видял само му казал: Шаде ( съжалявам, демек), ама изпуснахте закуската...Не че му било толкова на Данчо за някакви си там виршли и тост, ама веднага в главата му светнала "оная лампичка":  Тоя нема да ми бъде тъст...Ъ-ъ...Та, всеки си има сигурно свои си германски моменти, свои близки срещи с "третия райх", ама пък все пак, въпреки онова юберменш чувство което някои от тях обичат да демонстрират пред неприятни ( за тях, самите ) индивиди, въпреки диаметрално противоположното от мойто чувство за хумор, аз ги намирам за доста положителни хора, с които общуването не е онзи кошмар, който авторката иска да ни представи. В края на кращиата, моят съвет към нея е: За човек най-важното е да е щастлив и удволетворен от онова дето му викаме живот. Ако не се чувствуваш доволен, ами направо стягай си дисагите и друм...защото освен че правиш своя живот мизерен, то с положителност този на тези на онези около теб е още по-неприятен, тъй като едва ли има нещо по-вбесяващо от кисел съжител, постоянно критикуващ вся и всьо. Тогава не само неговия, но и живота на потърпевшите се превръща в кошмар. Мой, най-приятелски съвет: Стягай багaжчето и...дома. Хем ти ще се почувствуваш по-добре, хем пък и германците около теб (предполагам). Тъй де...от к'ъв зор, че се правиш на това което не си? То туй животът на Запад не е за всеки. След като са ти чужди и отношенията и нравите и законите и образованието... и най-вече, след като има милиони щастливо живеещи в тази страна ( can you believe it? ), ами направо това трябва да ти казва че не толкова ГЕРМАНИЯ Е КОФТИ ЗА ТЕБ, колкото че ТИ СИ КОФТИ ЗА ГЕРМАНИЯ. Дето вика Франк Заппа: В борбата между теб и света, вземи страната на света.  [/b]Редактирано от - Грациан на 14/12/2004 г/ 05:42:35 |
Обаче в текста ми направиха впечатление няколко неща, които не са за подминаване. И понеже имам случай в семейството с подобно изокване (но той се върна  ), си позволявам да се намеся в разговора.Та първо - самотата наистина е страшно нещо. Затова нямам съмнения, че госпожата е писала искрено. Но тя само е изокала, без да се задълбочава и с убеждението, че нейните представи за общежитие са единствено правилните. А така ли е? От какво се оплаква тя - от това, че там я няма средата, с която е свикнала у дома и към която е убедена, че принадлежи. И това е така, защото у нас все още го няма голямото общестевено разслоение, присъщо на Запада. Освен това у дома ние попадаме в определена среда с раждането си или след положени усилия в училище и в университета, където постепенно си създаваме и контактите. А в чужбина, ако семейните и професионалните ни контакти не са ни осигурили предварително същата среда, се налага да започнем от нулата и се доказваме.... Отново. Отначало. Ама здраво да се доказваме. И да се борим със създаденото там вече впечатление за нас българите от първата вълна наши емигранти след 89-та - тези от най-рисковите групи, знаете кои. Второ - госпожата нахвърля няколко примера, които силно ме озадачиха. Оставам с впечатлението, че за нея е нормално детето й да вдига шум в часовете, когато съседите си почиват. Че е нормално да се връхлита на гости без предупреждение или покана. Че въобще е нормално да се ходи по гости през ден. А това е, всъщност, част от нашата родна безпардонност. На кой не му се е случвало жизнерадостен познат или позната да му се изтърси ей така "защото минавах край вас" или прото от скука, без да се интересува почиваш ли си, имаш ли някакъв ангажимент, въобще желаеш ли да виждаш когото и да било в този момент. Хората там, мисля си аз, са си създали правила, които ги пазят от чуждата несъобразителност. |
"Като не ви харесва/в Америка, в Германия, в Англия.../-върнете се!" Злобата и Завистта задават неуморно и неуморно през годините този въпрос към изтерзаните Бг емигранти по света, а не кроткия, добросърдечен Българин -на Брата си. Къде да се върнем?! Като в Бг стана и ще става още по-лошо /парично/и от там, където отидохме и не ни харесва-но поне имаме някаква що-годе прехрана? Като имаме деца, а българските училища и университети стават още по-затъпяващи и безсмислени и от тези в Гернмания, САЩ.. Ужасният, подтискаш ред и студенина на западните хора мъчи българина, да. Но като в Бг отдавна няма и не се очертава да има за в бъдеще НИКАКЪВ ред и елементарна сигурност за живота ти и този на децата ти-камо ли сигурност за парите ти-тогава кое е логично да избере един здрав разум от двете?! Но аз се увлякох. Злобата и Завистта/камо ли Тъпотата/ не заслужават такива дълги обяснения. ^^^ А статията на Маряна и на мен не ми харесва, смешно чак елементарна е.Великите Бг "борци за Демокрация"от близкото минало като въпросната дама е по-достойно да не се опитват повече да "се борят"публично за каквато и да е идея за добруване на Бг и българина, но...То трябва сам да се усетиш за такова нещо. |
[ Та седя си аз значи на работното място в обедната почивка и преглеждам набързо електронната поща за да успея за обяда. И в един от е-мейлите от една моя приятелка от България съзирам лаконичния императив: "Виж тази статия!" и "линк" към въпросната такава. Нямаше какво друго да направя освен да "кликна" с мишката на "линка" и да видя. Видях. И в мен сработи ответната реакция на един забравен от епохата на тоталитаризма механизъм на противопоставянето. Този, които винаги прещракваше в мен, когато послушните на властта мас-медии се опитваха да ме убедят в неправдоподобните си идеи с нелогични аргументи. И се изкуших да отговоря на авторката в тази форма на контра-статия. За съжаление нямам достъпа до нейната широка аудитория, затова ефектът ще бъде несъизмерим. Все пак, от любов към чистото изкуство (а и защото обещах коментар на моята позната) ще направя този опит. И така… Превъртам отново упоменатата статия през процесора на сивите ми клетки, анализирам я и цялото ми същество репликира: "Аз пък не искам в България!" Не искам в България, където е слънчево и топло, но само климатично, а в социално отношение хората са в най-добрия случай подтиснати от живота, а в по-крайния - арогантни, агресивни и считащи за талант нарушението на закона. Не искам в България, където обществената среда е криминогенна, чалгата - фолклорен "бисер", мутрите с незавършено средно - еталон за подражание, управниците - корумпирани, безнаказани и поради това нагли, а медиите - изливащи ежедневни простотии. Не искам в България, където последните години даже не ме каниха на гости поради простата причина, че приятелите ми не можеха да си го позволят, а тези от тях, които можеха (тъй като навреме влязоха в играта с фирмите и парите) престанаха да го правят, защото аз вече не отговарях на тяхното "социално положение" (разбирайте финансово). Не искам в България, където новоизлюпените фирми ми вземаха авансово пари за услуги, които не осъществяваха, а на законното ми искане да ми ги върнат, след като нищо не са свършили, отговаряха нагло: "Ако не ти харесва - съди ни!"! Знаейки много добре, че никой адвокат няма да се заеме с иск за 50 лв., а ако все пак такъв се заведе, той ще се точи с месеци. Не искам в България, където въпреки че имах същите име, националност и майчин език като основното население в страната, се чувствах чужденец. Душата ми протестираше спонтанно срещу тази абсурдност. Не искам в България, където безкултурието се е настанило във всички сфери на обществото, а бруталността е станала норма на поведение. Където псевдо-фолклор в аранжиран стил гърми “нон-стоп” по заведения, улици и балкони без да се съобразява нито с часа на денонощието, нито с моето нежелание да го слушам. Не искам в България, където шофьорската безцеремонност се опитва да ме прегази дори на пешеходна пътека, а КАТ-аджиите са на мястото си само за да осъществят своя малък рекет. Не искам в България, където престъпници си устройват улични престрелки в центъра на столицата и организират показни нападения на увеселителни заведения в стил Ал Капоне, а президентът на републиката, загрижен за моята безопасност, ме съветва да не ходя на ресторант, вместо да се заеме с бандитите. Противно е. Беззаконието, издигнато в правило, ме обезверява. Не искам в България, където населението претендира, че е с най-висок коефициент на интелигентност сред световните нации, но чийто интелект е насочен не към съзидателен труд за обществото, а към търсене на всевъзможни начини за заобикаляне на закона и за "прецакване на другарчето". Не искам в България, където процентът на висшистите е може би сред най-високите в Европа, но дипломите не служат за нищо, ако трябва само с тях да се прехранваш в тази страна. Не искам в България, където аз, бидейки к.т.н. и научен сътрудник в БАН, бях принуден да карам лятната си отпуска в Слънчев бряг, но не като турист, а подработвайки като гид за да спестя пари за следващата Софийска зима. Не искам в България, където реалният процент на безработните даже не е известен и далеч надхвърля този в Германия дори и при тамошното управление на социал-демократите. Не искам да си купя къща, нито апартамент в България, където цените на недвижимостите надхвърлиха тези на големите канадски градове (!) при условие, че подавляващата част от средно-статистическите заплати достигат едва 10-15% от канадските. Не искам в тази нова България, която вече 15 години се лута по пътя на квази-демократичните преобразования за да стигне накрая до брутния продукт от времето на тоталитарния режим на Живков. И където за жертвена овца е избрано ако не цялото население, то поне ония статистически 80% от него, дето живеят в бедност. Не искам вечно и на всички да доказвам, че не съм "камила", а нормален данъкоплатец на държавата и като такъв имам право на съответното уважение и закрила от закона. Просто не искам. Затова съм в Канада… Изводът, колкото и да ви се стори неочакван, но по-скоро ще потвърди, отколкото противоречи на този на Мариана. Но мотивите ще са други. Един ден и аз може би ще се върна в България. Задължително с побелели коси или дори без такива. Само че това ще стане, когато вече съм взел и дал всичко, от което взаимно имаме нужда аз и обществото на моята втора родина – Канада. И когато тези, изредени по-горе "не искам" изчезнат от българското ежедневие. [/size=2] Редактирано от - bot на 18/12/2004 г/ 13:18:41 |