Отиди на страница:
| Местната познавачка на мъжете Задникаси Многошава се присъединила към мнението на Шундира: Да се фука с този глист може само онанист. Не се връзвам щом кат може по-добро да ми предложат. |
| Не се давала лесно Шундира, както подвеждащо, може би, подсказва името й: К`ъв пилон и к`ва франзела теб акъла ти е взела? Малък глист показа снощи, можеш само да го пощиш, ако имаш очила, и пинсета алпака. Залата се дълго смя, глиста ти щом тя съзря. Калкута, 01.30 h, пред главния вход |
| Бре , бре , бре!!!! Реконтрата светнала , кат корпусния цех на ККЗ-то , кога имаха много работа!  Дай боже , дай боже!!!! Azia, , осторожно с Перемяновскими мутантами альбиносами!!!  |
| Който се страхува от питони, да не флиртува с пилони. Мисля, че френска поговорка беше, ако не ме лъже паметта |
| Задникаси Многошава направо не повярвала на поредните хвалби на поета: Почитателки!? Накратко, туй си го сънувал, братко! Няма тук тълпа голяма щом си правиш сам реклама. |
| Любовницата на Въргалал Шаврантата веднага защитила любовника си: Вие двете тъпи крави туй го правите от завист! Таз с увисналия задник няма да изкара надник! Цяла вечер на пилон не изкарва за бонбон! Другата пък кат те гепне нещо гадно ще ти лепне! |
| Шундира също вече била склонна да си мисли, че Въргалал е преял с овча пастърма или е прекалил с тревата: От смях май вече ще се спукам Въргалал е сгазил лука - преял е снощи с пастърма или препушил е с трева. Щом хвали се неадекватно и рекламира многократно глиста си като питон - ето ви индус-галфон. |
Требвало е поне да я вкара в банята да му изтърка гърба. Или айде, барем една свирка. Или го е било страх човката да не му перфорира корема  Като рече, че аха и е щел да си излезе от собственото обиталище се сЕтих за един мил студентски спомен. Беше по това време. Между Никулден и Ивановден. По туй време даже и петите ти замирисват на алкохол. Ама не щото си ги мазал с антимикобета или други третиращи средства, нали...Предната вечер бехме ходили на имен ден. Всъщност може и на рожден да е било. Седехме си сутринта към 12ч. с Данчо в неговата бърлога в ебемнайсети блок на Студентски град. Мене ме цепеше канчето, като че една ясла дечурлига прохождаха вътре в него. Тупуррррр, тупуррррррр, яааааааа, тупуррррр, меееее. Данчо ми разказваше колко е влюбен в Таня. Или май беше Роси. Той беше много влюбчив. Изпадаше в некакви сърдечно-емоционални ступори и требваше да е много пиян за да си легне с некоя, в която не беше влюбен. И понеже беше славянска душа, имаше склонността да споделя терзанията си с почти всеки, на който/която знаеше името. Камо ли пък на най-добрия си приятел от студентските години - каруцара. Можеше да говори с часове за съответната кифла, попаднала в дебрите на сърцето и ума негови. "КАзах й че без нея ще се пропия и че вече не издържам" "Амиии..."-колкото да не покажа неуважение изграчих аз. "Е чак пък толко, не ми се вярва, рече тя. Ама взе да си играе с косата. Флиртува демек. Хич не е безразлична, аз съм от стара коза яре знам ги тия жестове" И така нататък. Като некакъв Пумпильо от мексикански сериал беше завалията. Ебати досадата. "Данчо, що не слезеш да земеш по един сандвич и по две бири, че организъмът ми стене". "Чакай да ти кажа. Написах и стихотворение. Е преписах го де, хи-хи. Ама нещо немаше ефект. Много е прагматична, пък аз с това кожено яке, дето го нося от четири години... Ех, дееба мааму..." "Данчо, а Иди за бира, бе копеле". Не иска. По едно време, явно и на него му се допи и вика айде ще теглим чоп. Падна ми се на мене, но отказах. "Не мога. Ще припадна от махмурлук в асансьора". В този миг се почука на вратата. Беше Силвето, колежка от нашата група, която беше от контингента "верни другари" и в общи линии я приемахме като мъж. Беше от тия, които когато фалираш средата на месеца винаги намираше некой лев да те спаси от глад и трезвеност. "Аууу ква мизерия" рече и запретна ръкави да поразтреби. Измете, събра бутилките в кошчето, изми две клеясали чинии, които събираха микроорганизми барем от седмица, отвори да се проветри. Боже, представям си каква смрад я е лъхнала на влизане...Както и да е. Силвето каза, че тази вечер сме изправени пред труден избор - два рождени дни и поливане на първородно чааве. Накрая се накумихме и слезнахме в барчето в партера на блока. Апнахме малко. По два-три бироци. Бъзици с барманката, колко време да минава. Къде 7- 7 и нещо се качихме за един предкупонен душ. "Ша ми изтъркаш ли гръбчето" дебелашки зафлиртувах аз с бараманка... Отде да знам, че след половин година Данчо ще се влюби в нея...  Както и да е. Избаняхме се и тръгнахме по график по купоните. Тези мероприятия обикновено се провеждат в едни мръсни, олющени, мрачни помещения, един Бог знае защо, наричани читални. По-запазените от тях имаха и врати, макар и в общи линии, те да имаха по-скоро декоративна функция. НА двата рождени дни немаше нищо интересно. Редуваха ферари с цвят червен, Сунце сия, Ти си мрътва за мене и разни други ранни чалги с Металика, Гънс енд роузис, дискажи, Уитни Хюстън и спайс гърлс. Пихме по едно-две питиета с разредител оня разтворим бълвоч, дето го забравих как се казва и отегчени потеглихме към последна точка от програмата - чаавето. На туй място алкохола имаше по-академичен дух. Говореше се за история, литерстура, преподаватели, щастливия баща вадеше кисело зеле от пластмасов бидон на терасата, а кумата му го режеше, тураше му оливие и червен пипер и винаги вметваше по някое изреченийце по темата - "Е все пак се надявам да не решиш да литнеш с метла през прозореца, мила, колкото и да ти доскучее с Миро" или "Не, не няма място за сравнение. Ранния Пинк Флойд страда от забежки по психеделиката и някакси инфантилно звучат. на светлинни години са от "Дъ дарк сайд" и "Уиш Ю". Така де. Улегнали хора, богата душевност, обща култура, дълги скиталчества из факултетите родни...Това не им попречи да се опият. Особено като угасна тока. Бащата вече беше отнесъл плувката. Кумата му запали свещи. Ееех. Един от присъстващите взе една китара и запя. Ееех. После обърна китарата със струните надолу и залумка африкански ритми. Намери се и малко джойнтче. Неговия дух се съвокупи с този на алкохола и се разтанцувахме под звука на дивашките ритми. Абе оргия си стана, мамка му. Аз се отърках у едно девойче и то ич не се дръпна. Рекох на Данчо да ми даде ключа и се оттеглих. По живо по здраво си легнахме. По едно време усетих Данчо, че се прибира, но и той не сам. Малко след това ще да съм заспал. На другия ден даден ни от Господа се събудих благополучно. Другите спяха. Разтърках гуреливи очи. Те се спряха на съседния креват. Два чифта крака стърчаха изпод завивките. Едните беха данчовите. Но другите  ... О Боже другите, беха по-големи и по-космати от данчовите. "Бах мааму. Тоя да не се е опънал с мъж?" Надигнах се и отидох да разгледам конфигурацията от близо. Онова другото нещо се беше завило през глава и аз деликатно надникнах изотдолу. Абе жена беше, ама... Данчо явно ме усети и се събуди. Аз му посочих партньорката му, хващйки се за челото. И той погледна. Устата му зейна. Изсули се много внимателно и ми прошепна. "Айде бързо да изчезваме, че си е ебало майката..." Проявих приятелско чувство, бързо се облекохме и слезнахме при барманка, дето на Данчо му предстоеше да се влюби в нея... Не че се скрихме де |
| Съпругата на Въргалал подочула за изцепките на мъжа си, но когато се обадила и любовницата му вече не издържала: Идваш ли си веч, мръсник? чак сега те аз пребих! тази тук ще я утрепя, срамни въшки си ми лепнал. Имам парене, сърбежи, отвратителни бодежи, Толкова си тъп абдал гонорея си фанал! Каруцар ! |
| Каква е поуката, както се казваше в читанките, г-н Каруцар? Как каква: Ако не ползваш депилатор, бягай бързо за вибратор Е, Данчо се е справил с ролята на това техническо средство в случая, но не винаги можеш да попаднеш на такъв технически грамотен артист |
| Ловецът на тигри Страшингида Падни, минавайки наблизо с нов добре подострен кол-трепач, дочул кавгата и вметнал недоумяващо: Сахиб, защо с тези спориш, вместо да ги натопориш? Дай да ти покажа как прави се това с мерак. Щом тигрици с нокти остри Страшингида ги подостри, то за тези крави тук ще ти дам торба със лук. |
Леле, Каруцарю, какъв талант на разказвач се крие в теб !!!  Дето чета по квадратно-гнездовия метод и изпускам детайлите, теб те изчетох буква по буква и още се усмихвам на монитора...  |
| За сетен път разказвачът руций ни убеди, че живият живот, реализъмът са по-ре от всички реконтри на света, заедно взети и повдигнати на куб Редактирано от - Д-р Перемянов на 20/12/2004 г/ 14:33:50 |
| Се поезия, поезия в тая реконтра, се си ги мерите... римите, време беше да се появи и един майстор на Прозата. И то какъв! |
| Шандира и Задникаси Многошава останали много доволни от разкритията на съпругата: Тоз нещастник веч прокапал! Тъп и смотан като ряпа! Сал такъв един галфон **** мацки без кондом! На това място изказването било прекъснато от клип на асоциацията "Безопасност в интимните отношения между разнополови, еднополови, едновидови и разновидови", показващ засмян овчер, прегърнал любимата си овчица. |
| Да, забелязах, че надигнаха глави (и други органи) любителите на прозата. Като едната Неси изведнъж изплуваха от дълбините на прозаичното езеро. Аз от проза се прозявам само. Не пиша, но имам памет и помня стихове, от детската градина даже. Дори адреса си от втори клас помня. На номер 28 бяхме. Затова се сещам за едно мило стихотворение от градината, с главен герой Данчо, какво съвпадение само: Данчо беше секс машина, блян за нашата градина. Госпожата ни дори дваж я вчера нагости, та за Новата година вместо шоколад и кекс тя му подари durex. |
