| Българската книга - най-евтина в Европа?! В англиканската катедрала на Ливърпул попаднах на щанд за книги от английската класика, всяка от които беше нова, с мека подвързия и струваше по 1 лира (3 лв). Започвах веднага да кроя планове да изкупя всичките и да ги пренеса в България, където да ги продам с печалба 40%, но после се сетих, че трябва да плащам за транспорт. Отказах се. |
| България е малък пазар. Без никаква помощ от държавата все пак излизат някакви книги - субсидирани от Отворено общество, което наскоро се оттегли, от Програма Витоша, която също приключи миналата година и от още няколко фондации. Тъжно е. А добрата книга иска около година работа по нея - превод, редакция, оформление, печат и т.н. И това е труд, чиито резултат (не само книжното тяло, но и хонорарите) в повечето случаи виждаш начасти едва след като е издадена. Малко са издателствата (все пак ги има), които работят по друг начин. Защото просто "тираж 500" ги убива. В други страни нещата стоят различно - например, в Словения има държавен фонд, който покрива около 30% от стойността на всяка книга издадена на словенски; във Франция всяка книга с френски автор получава дебела субсидия, а българската книга бавно умира... Тъжно е. Имам приятели преводачи. Превеждаха книги. Вече не. Превеждат договори. Или закони. А как можеш да живееш с 3 лв. на страница, които ще дойдат евентуално след 6 месеца. Преводът си е чист ентусиазъм. Както и редактирането. Работиш над това, което ти харесва. Което също не е лоша идея. Стига да можеш да си го позволиш - да можеш иначе да си плащаш тока, парното и т.н. |