но не е и казвал че маимуната произлиза от човека |
Дарвин обаче е имал прозорливостта да се роди във век И за такъв вид прозорливост не бях чувал Палеонтологията, както и антропологията са съвсем измислени науки. На журналистката (а и на всички интересуващи се) препоръчвам малката книжка "Челюстта на Адам" от Иля Стогов - там убедително е очертана съвсем различна картина на появата на човека. |
Несъмнено има еволюция, щом като началото на света е дадено от Бога преди около 15 милиарда години и вселената се развива непрекъснато оттогава. Но досега никой не е доказал убедително как от мъртвата природа произхожда животът и как от животните се оформя човекът. На 11 юли бях в Кобург, където на хълма разглеждах Природонаучния музей, пълен със сбирките на цар Фердинанд. Експозицията беше интересна, но неубедителна. Когато зададох горните въпроси на дебелия 200 кг директор, той само вдигна рамене. |
Повече по въпроса вж. интересната статия на Хоменков А. С. Эволюционный миф и современная наука. Часть 1. - http://www.glagol-online.ru, както и сайта http://www.creatio.orthodoxy.ru/ |
Един от проблемите в теорията на еволюцията е недостатъчната скорост на естествените мутации – те осигуряват изменчивостта, а тя чрез отбора се "конвертира" в поява и развитие на нови видове или подвидове. Замяната на отделни "букви" в различните "думи", съставящи гените, става твърде бавно, за да обезпечи бързите изменения, с едни или други видове.Затова е интересно, как при един вид така мълниеносно, според мерките на еволюцията в природата, се появяват множество "модификации", отличаващи външния вид - дължина на носа например. Генетичния механизъм за тази трансформация са намерили екип биолози от Тексас, чрез компютърен анализ в ДНК на различни породи кучета. Ключ за свръхбързите еволюционни подскоци са участъци на гените, известни като "повторни тандемни последователности" tandem repeat sequences - фрагменти от кода, които изглеждат като дълги повторения на една и съща"фраза" например A-C-T-A-C-T-A-C-T. Мутацията на такива участъци става при копирането, когато поради грешки в процеса на четене или запис във веригата се вмъква излишно или обратно се отстранява "стандартното" звено A-C-T. Тези грешки влияят на белтъчния синтез в определени клетки и, на свой ред, на различни параметри - в нашия пример-дължината на носа. Мутациите в повторните тандемни последователности стават 100 хиляди пъти по-често от случайните замени на еденични букви, и може би са главен двигател в еволюцията на видовете |