Отиди на страница:
| ЧНГ на всички! ... "не стреляйте по пианиста - той свири колкото може"... Май нямаме друг избор ... освен да ни "свирят" некадърни (корумпирани) ... музиканти.  |
| Хуне, правилата на играта ги определя държавата. В цял свят е така. И у нас нашта тиквена, а не бананова, държава пак така. А правилата на играта това са условията. В основата са принципите и структурата, схемата. Другото са коледни играчки върху елха. Държавата постулира типа Коледа. |
| Много добре знам какво говоря. Във вирни крак дупнишко се играе футбол по същите правила. Условията са различни от не заголвай гъз врачанско. Kaily-правила и условия са различно нещо. Правилата са на книга.Условията са нещо реално. Как може да се отъждествяват. |
| Хаоса в царството добива формата на цунами.. смъртта на "засегнатите", обаче е значително по-бавна и по-мъчителна. |
| Уф. се ми е тая Приеми го за правила, за условия, за двете накуп, за двете успоредно или последователно. Разводняваш. Явно нищо не си разбрал. За да се играе футбол, трябва да има игрище. Се ми е тая какво точно представлява по твоята понятийна система игрището. Ако игрището не е построено и се играе на хълмиста поляна, не вини футболистите. В началото бе словото-вика една дебела книга. Тук е В началото бяха условията. Ако пак се замотаеш в правила, условия и условности, ще заподозра, че не щеш да видиш картинката и нарочно се вреш из пясъка да дириш нефт. |
| Държавата /ТРЯБВА ДА/ определя правилата. Повелята на епохата е да се е.. м..... на държавите. У нас изпълнители на повелята - бол! Но не се прави открито , а като държавата се ангажира с нелепости , като например - програмите за заетост. Важното е да кипи безсмислен труд. Смислените неща - сякаш вече никой не ги вижда. |
| Печелившите сега са "определили" преди това "правилата" по които да печелят, а губещите имат право да гласуват за тях. T.e. печели който определя правилата и ако му се отпусне от сърцето(рядкост) или го принудят(по правило) могат да спечелят и другите. |
| Хуне, отвори си ушите, отвори си ума! Една фирма има нужда от добри менаджери, за да функционира. И всеки да си върши съвестно работата. Фирмата зависи в голяма степен от менажерията си. И ако обикновените работници да са седми разряд и единствени в света, като търговския директор продава на загуба, рекламният отдел по цял ден седи и се гримира, производственият директор си науми да смени поточната линия и да я накара да тръгне отпред назад, а ТРЗ-то си науми да прави икономии и намали работната заплата наполовина, тиякачествени работници продукт няма да изкарат. Менажерията на държавата ни е скапана. Законите са ни сбъркани. Правилата са антинационални. Условията са януарски, не може да цъфнат теменугите, няма как просто. |
| И/или като заключение у нас ОСНОВНОТО правило през посл 15г. е правилото на ПИРАМИДАТА. Тука има – тука нема, или “Треска за злато” – 3 спечелили 3000 изгубили, или 300000 загубили, или 3 млн. Но се казва “при нас много се печели”, а не се казва “при нас мноо-ого се губи”. Но пирамидата се разширява, разширява и като запълни всичко се казва “прехуда свърши”. |
| , , Менажерията на държавата ни е скапана." Това са общи приказки.Казах ти това са измислици . Частна е собствеността бе мила.Държавата няма как да управлява. Стига с тея измислици.Защото Черепа или Картофа като те чуят ще вържат през януари. По добре кажи нещо за ментарджиите.За това как я управят държавата. |
Добри Божилов, 11.11.2004 г. http://www.*************/web/modules.php? name=News&file=article&sid=355 http://www.*************/web/modules.php? name=News&file=article&sid=355 (избрано) Ето един автор, чиято оценка съм склонен да приема! Изобщо не е вярно и не може да бъде вярно едно обобщаващо качествата на цялата работна сила твърдение. Наистина има слаби работници, има мързеливи, има глупави, има и алчни. Но не всички са такива. Всъщност основната група от работещи и търсещи работа са хора, които в общия случай могат да свършат въпросната работа на сравнително добро ниво. Т.е. има нещо като „средна класа” по отношение на трудовите умения и навици. Истината е, че като пуснеш една обява за работа, получаваш моментално десетки автобиографии, някои от които са доста впечатляващи. Всевъзможни хора с висока квалификация търсят къде да се захванат да работят, за да изкарат пари за живота си. Всъщност самият процес на търсенето на работа доказва, че хората не са чак толкова мързеливи и некачествени. Лентяите изобщо не търсят, а само се оплакват. От друга страна, редно е да признаем, че своеобразна „средна класа” работодатели не съществува. Т.е. няма достатъчно фирми, които да предлагат работни места и да търсят въпросните хора за служители. Липсата на работни места се проявява в две форми – предлагат се изключително ограничени професии (напр. секретарки, шофьори и пр.), и професии с доста ниско заплащане (200-300 лв.). Реално няма свободни работни места за хора с висока квалификация и предлагащи малко по-високо заплащане. Реално истината е, че в България трудов пазар не съществува. Фирмите не могат да плащат по 800 лева, а 300 лева са смешни пари спрямо настоящите потребности на хората. У нас въпросът не е за съотношение между търсене и предлагане, а е за оцеляване. Пазар на труда съществува, когато точката на договарянето е някъде над точката на минимума средства за съществуване. Когато договарянето е на по-ниски нива, обикновено се получава не наемане на хора, а нещо друго. Получава се намиране на някой, който ще ти върши някаква работа, но в същото време ще търси и откъде другаде да изкара още пари. До известна степен липсата на пазар на труда се дължи на качеството на работодателите. Много от тях са случайно успели хора, които нямат правилно разбиране за начина, по който се правят пари. Те разчитат единствено на собствения си опит до момента, който като цяло е съсредоточен върху наблягане на краткосрочните приоритети в стопанската дейност. Те не разбират необходимостта от инвестиции в по-дългосрочни производствени фактори. Част от тези фактори е и инвестицията в труд. Ще е необходимо известно време, за да осъзнае бизнесът ползата от подобни вложения. От друга страна, издигналите се по този начин бизнесмени, нямат възприятие на мисията, която им се възлага. Това да си капиталист е не само право, но и отговорност. Местните парвенюта възприемат бизнеса си като дойна крава, която трябва да урежда предимно собствения им живот. Така можеш да видиш управител на фирма, който кара чисто нов джип за 40-50 хиляди долара, живее в скъпа къща в елитен квартал на София, пръска пари по елитни заведения... и в същото време хората му работят на по 300 лева месечно, има непрекъснато текучество, а той обяснява „колко е зле бизнесът”. Ако бизнесът наистина е зле, няма да се купуват лимузини и да се строят палати, а ще се пести и ще се инвестира в него. Включително и в работната сила. Очевидно обаче от хора, които не мислят така, не можеш да очакваш да предложат нормална заплата. Те просто няма да разберат за какво ще отидат тези пари. Те могат да дадат 1200 лева за 4 нови „лети джанти”, но не могат да дадат 800 за добра заплата на ценен кадър. Въпреки тези дразнещи външно явления на прехода обаче основният проблем не е в работодателите. Той е в цялостната липса на икономика и на нормална инфраструктура за растеж. Повечето от фирмите обективно не могат да предложат високи заплати, защото няма как да ги изкарат. Дори работникът да си върши добре работата, той не може да донесе въпросния приход. В България няма реална икономика, в която като си активен, ти произвеждаш повече и можеш да повишиш дохода си. В България има стопанство, което е заспало на някакво равновесно ниво, не се развива и за него се търсят предимно хора, извършващи допълнителни обслужващи дейности. Фирмите у нас не търсят служители, които ще произвеждат повече, ще осигурят повече клиенти или ще оптимизират някой процес. В основната част се търсят различни видове прислуга – секретарки, шофьори, счетоводители и пр. Съответният бизнесмен е закрепил някак си ситуацията и сега гледа да разпредели рутинната работа. За такава работа няма как да се дадат повече пари. А и защо да се дават, когато на пазара чакат още безброй гладни да заемат тази позиция на тази заплата. Ако икономиката ни беше реална, подобно нещо нямаше да може да се случи. Там където трудът създава доход и печалба, възниква и конкуренция за него. Която по естествен път регулира и заплатите. Ако знаеш, че като наемеш допълнителен маркетинг, ще увеличиш продажбите си, очевидно ще го направиш. Ако знаеш, че ако въведеш допълнителен контрол по качеството от опитни работници ще повишиш задоволеността на клиента, очевидно ще ги търсиш. Ако имаш пазар за 1000 единици продукция, а виждаш, че произвеждаш 100, очевидно ще потърсиш допълнителни производители. В България растежът и развитието на икономиката са само статистическо понятие. Реално развитие няма и това е основната причина за състоянието и на трудовия пазар. Това ще е и причината изобщо да не съществуват в достатъчно количество нормални работни места, на които човек да може да дава всичко от себе си, и да получава в замяна достатъчно, за да живее добре. За състоянието, в което сме изпаднали не малка заслуга има и държавата. Трудовият пазар е прекалено регулиран, което му пречи да се развива по нормален път. Освен това този пазар е свръх натоварен да изпълнява други функции на обществото, които не е справедливо да се поемат само от него. Така например в момента изхранването на пенсионерите и на социално слабите е стоварено като тежест изключително върху пазара на труда. Доходите на хората се облагат с огромни социални осигуровки, за да има пари за пенсии. Общата осигурителна тежест представлява около 25-30% от заработваното от човека. Тук изобщо не влизат подоходните данъци, които натоварват заработката с още 10-15%. Очевидно при толкова много данъци, мотивацията за труд намалява. Човек не се мотивира от това какво пише но фиша му за заплата като „бруто” или от това какъв разход представлява той за работодателя си. Него го интересува нетната заплата. Донякъде този проблем се решава чрез т.нар. „сива икономика”, представляваща даване на пари „на ръка” и без документи. Но подобни плащания също имат своята цена. От една страна, те не могат да се изпишат като разход на фирмата и върху тях трябва да се платят 19, 5% данък печалба. Т.е. така се губят тези проценти. От друга страна, върху неофициален доход не се плащат здравни осигуровки и вноски за защита при болест, безработица и пр. Като процент те са по-малки (под 10%) и не биха натоварили много дохода. Но те не могат да се внесат, защото за да стане това, доходът трябва да се обяви като официален. И тогава идва и огромната пенсионна осигуровка. Т.е. „парите на ръка” от една страна отново са поне на 19, 5% разстояние от реалната заработка, а от друга – лишават служителя от нормални болнични и обезщетения в случай, че загуби работата си. Това е практика, която засяга дори онези служители, които все пак са успели да си намерят добре платена работа. Ако трябва да се търси причина за липсата на трудов пазар в България, тя на последно място трябва да се търси в трудовата сила. В момента ние имаме огромен излишък от сравнително качествени потенциални работници. Т.е. предлагането е налице. Доказателство това е и фактът, че доста хора емигрират и успяват да си намерят работа в нормални икономика. Следователно те са подходящи за работа в такива условия. Там никой няма да наеме некадърници и лентяи. Така очевидно е необходимо трудовият пазар да се развива от гледна точка на търсенето – на бизнеса, и в по-малка степен и на държавата. Защото в противен случай ще продължим да спонсорираме с мозъци водещите икономика на света, а в същото време да псуваме на местна почва Редактирано от - Hook на 04/1/2005 г/ 10:10:49 |
| В Уеса доларът пада и се качва най-вече по причина откриването или не на нови работни места. Всички лоши данни от типа няколко хиляди новооткрити работни места по-малко от очакванията сриват незабавно долара. Изглежда в цял свят държавата е отговорна за откриването на работни места чрез създаване на условия за това? И това влияе на курса на валутата и в огромна степен. Сал у нас това и по-точно И ТОВА не е работа на държавата, чиято работа е само да събира данъци и да не дава отчет де ги дява. Някой има ли статистика колко работни места са открити у нас в последните месеци? Месец по месец? |
| Кайли, само да припомня, че от 30.08.2004 г. "Сега" е публикувал поредна статия по въпроса за програмата Шулева- http://www.segabg.com/30082004/p0020016.a sp?st=%CD%E5%EB%E8+%D7%EE%EB%E0%F8%EA%E0 Другият спомен ми е, че др. министър социален Нейков преди години обеща разкриване на 200, 000 НОВИ работни места, с което "от воле" спечели Нобелова награда по икономика на труда! |