Отиди на страница:
 Време и аз да се измисля,защото кой ще ме измисли някога. Смъртта на циганките, дето ще ме хвалят, и други приказки ме карат да побързам. Измисли си, казват, накаква жена, другото, мъжът, е женска работа. И ето я, тя вече съчинява според страстта си мъжкото ми тяло, тя съчинява двете ми ръце опипващи и тежки, тя съчинява белия ми дроб и всяка алвеола поотделно, и учестения ми дъх, тя съчинява онова огромното (така го съчинява тя - огромно). Какъв замах! Тя съчинява! И ето ме измислен, съчленен красив по своему, в една приятна възраст, съблазнителен, преди да съм измислил края. А краят трябва да е тъжен и да е хубав същевременно. И аз измислям своя край: дали да свърша между пръстите на най-добрата ученичка, тъй както ме преписва, небрежна в правописа, дали да свърша сам, или изобщо да не свършвам, защото кой ще ме измисли след това. |