а администратора какво да прави ? |
А при мен е обратното. Цялата ми работа минава през нета и се стремя да прекарвам всяка свободна минута далеч от компютъра. Ако продължавам така обаче рискувам да си загубя препитанието и от днес съм пак редовен онлайн. |
Щом редакцията започва да се дразни от този безумен форум, с повтаряните десетки пъти мнения, опровержения и контраопровержения, който се населява от едни и същи хора, явно неспособни на "жив" контакт, предлагам най-лесният начин да се спре с тази шизофрения - ликвидирайте форума! Зная, че няма да стане, защото от него крадете мисли, идеи, цитати и по този начин ще отрежете клона, на който сте кацнали. Болестта е диагностицирана, лечение не се полага! |
Имагинерният свят на киберпространството задълбочава комплексите. Дори е по-добре някои да нямат достъп до Интернет МДА-А-АА ЗА НЯКОИ ВКЛЮЧИТЕЛНО И ХАФТОРКАТА НАИСТИНА МАЙ Е ПО-ДОБРЕ ДА НЯМАТ ДОСТЪП ДО НЕТА |
Човече arhiman Ако нямаше форум, как щеше да изкажеш безценното си мнение? Вдига ли шум листо, падащо в гората, ако няма кой да го чуе? Ако се огледаш наоколо, ще установиш, че форума на вестник Сега не е форум на вестник Сега, а нещо друго... Пише си -- СкайФорум. Това че вестникът го използва за собствени нужди е по-скоро похвално ... за самия вестник, разбира се. Хайде, наздраве |
Драга ми авторке, със това си смехотворно съчинение днес избихте рибата, та даже и кибергения архиман спечелихте за каузата на интернет-абстинентите!А колкото до комплексираните, те си остават такива със или без интернет, независимо от длъжността си, справка:оня, дето се подписва под глупавите си цензури със:"С уважение(!):bot |
Bongo i ostanalite, Ne vizhdam kakvo vi drazni napisanoto ot avtorkata. Tova si e absoliutnata istina, nezavisimo dali niakoi go priznava ili ne. Vseki mozhe da ima razlichni prichini za prisastvieto si po forumite, drug e vaprosat dali se e pristrastil ili ne, koeto pak v nikakav sluchai ne go pravi avtomatichno kompleksar. Prosto zhenata e opisala worse case scenario. |
съгласен съм в известна степен със статията. не казвам авторката на статията защото съм чел абсолютно същото, което е написано в нея, но на друго място...не е хубаво да се преписва - не сме вече в училище ! а защо съм съгласен - ами и аз по себе си съдя, че понякога чата ми пречи да признавам си понякога чатя на работа и то в работно време !!!!! |
Няма физически контакт, има само знаци. Това заклеймява като вредно и така разпространеното по времето на родителите ми общуване с руснаци чрез писма. Ако имаха електронна поща и интернет, то сега те щяха да общуват с тези си нови познати точно както съвременното поколение се запознава с хора от цял свят. Просто те не са имали възможноста да го правят. На много от точките, описващи пристрастеността, може да се каже, че важат и за телевизията! Че повечето хора с влизането си вкъщи пускат телевизора и се чувстват самотни без своите сериали, филми, предавания. Да не говорим, че други хора от както се помнят всеки ден си купуват ежедневник и деня им не може да стартита ако не пийнат едно кафе и не прочетат новините. Не е ли същото? Интернет не е създал според мен толкова НОВИ начини за общуване - просто е осъвременил, улеснил и забързал съществуващите. Защото аз вече не купувам сутрин вестник, нито пускам вечер телевизора, нито пиша хартиени писма - всичко това за мен го прави компютър, вързан в Световната мрежа, с антена за хващане на ефирните канали в България. Дори и някои книги ги чета в електронен вид. Но това пак са си до болка познатите понятия - новини, телевизия, филми, книги, писма... Просто са електронни! Така че все едно сега да почнем отново да обсъждаме вредна ли е телевизията, вредни ли са вестниците, че дори и вредни ли са книгите - ако питате Светата църква преди няколко века, то ще чуете, че книгите (освен ако не са религиозни), са много опасни - водят до СЪМНЕНИЕ, което води до загуба на ВЯРА. |
Да бе, а за отрицателните емоции от влизането във форума авторката мълчи! Понякога е цяла мъка. Пообщуваш виртуално я с ВОЦИ, я с FL, я с бонго и после плюваш поне 2 часа. Или прочетеш нещо наумно-слугинско-антибългарско-манхатънск о и после повръщаш 4 часа. Добре че е Миранда Премъдра и Прекрасна, колкото две Василиси впечатляваща! |
Съпруга ми така се пристрасти къв интернет, че забравя да гледа новините и да си чете вестника, докато ги гледа, истинско бедствие е вече, ляга си вечер със зачервени очи, като на заек, дайте съвет как да го отуча! |
Можеш да контролираш Тв, преса, но Интернет провайдери, които може и да не са в България не става. Просто Интернета е недостъпен за Контролиращите мисленето и "по-добре административно да ви отрежат достъпа до Интернет". Яко, а, предизборна софистика.. Да преследваш различните си е милиционерска комплексарщина.Фърррррррррррр |
Е бях чел простотии ама няква тъпа карава да ми обяснява, че интернета е по-голямо зло от наркотиците и пиенето небях чувал..... Аз имам 24 ч достъп (доста добър) до интернет и мога да кажа на тъпата овца , че нищо в моя живот не се е прпоменило толкова радикално - пак си ходя на кафе, пия колкото и преди, а гаджето ми не се оплаква от липса на секс - дори напротив, при инфото което има в нета дори това удовоствие беше разнообразено И само мога да кажа че достъпа до нета ми помага всекидневно да получавам информация която малоумната драскачка явно неможе да усмисли или пък тя кат не вижда секс с години (оправдано) си мисли (опс грешка) , че никои не прави. Ама много време и отделих на тази малоумна статия, но това драскане ( статия ) направо ме изкърти по шевовете |
Не се притеснявайте, на Интернет му остава само още около две годинки живот - хакерите и вирусите ще го съсипят напълно... |
Бабе, Яви му се на твоя човек с клавиатура в дясната ръка, провесена мишка от лявата и с монитор за шапка. |
Нета дава достъп до широк кръг познати по цял свят, които никога не би срещнал. Нета прави общуването по-общодостъпно и широкомащабно. Щото на ден я можеш да пропътуваш 1-2 часа, за да се видиш с някой от другия край даже на същия град, я не. А тук си в контакт с всички и то едновременно. В нета човек се чувства по-защитен и затова в 99% от случаите е по-истински. Наживо е свикнал да играе роли. Хората биват три вида-такива с преобладаващо зрително възприятие, с преобладаващо слухово и с преобладаващ усет-когнитивни. За последният вид-когнитивните, е практически се тая дали виждат човека наживо или не-те и така и така работят с усет. А за усета разстоянията не са пречка. Така зрителните могат цял живот да се чудят какво намират в нета когнитивните и да не разберат. ...ма това си е техен проблем... |
Може по цял ден да киснеш у мрежата, щото ти е работа, и един от отворените прозорци ти да е на любимия - чат, форум, etc., и ако не си пушач, като цигарка отвреме навреме да проверяваш какво става там, и обадил ли се е някой от тия, дето те кефят виртуално, или от тия, дето си прекарваш с тях свободното време - реално. И двата вида радост водят началото си от мрежата, но... - едно е удоволствието от общуването с абстрактните сенки, макар и с изразена идентичност, друго е удоволствието от общуването със същите, придобили плът - по твое желание и инициатива. Двата вида контакти са особено ценни, всеки по себе си, но не са взаимозаменяеми, разбира се. Всеки от тях си има и отрицателните страни - ако абсолютизираш първия вид, може наистина да откачиш и да почнат да ти се привиждат зад никовете човешки изображения, от стилистиката на Алиса в страната на чудесата. Ако държиш пък само на втория вид, не си застрахован от разочарования, като при всяко общуване с реални хора, но ценностите се уточняват и пластовете се натаманяват в движение, подпомогнати - NB! и от интернетните действия на реалните персони. Много е важно, това ми е личен извод, да не се смесват двата типа удоволствие от нета, отнесено към конкретни отделни лица или конкретни интернетни сборища. Друго нещо за отбелязване е, че удоволствието от този тип абстрактно общуване се консумира пълноценно от хора, които слагат на първо място Словото в чист вид - черни буквички на бял фон и всичко, което се крие зад тях. Нема музика, нема образи, нема движение, картинки. Експресивната мощ на Думата - и нищо повече. Затова не бих го сравнила ни с филм, ни с ТВ и подобни арт-комплекси. И най-важното, и първа точка от снемането на всяка анамнеза за интернет-болест, е - - какъв е животът ти извън нет-а. Ако нет-а има компенсираща функция, си определено в рискова категория. Ако има допълваща функция - шапка на тояга. Това, обаче, е много индивидуално и зависи от личната ти скала на оценка на това, което имаш в реалното. Абсолютните оценки и лепене на етикети са вредни, враждебни и издават дълбоки комплекси. Всеки си знае неговото. Едни сме доволни, други са недоволни, живот... |