Отиди на страница:
| Един е Ицо! Ицо Стоичков! Той обединява в себе си завръщането, Холивуд и успеха * Ралица Мутафчиева, сп. "ЦСКА" * Въпреки еднозначното заглавие това не е текст за възхвала. Това е текст за митовете, образите и имиджа. Текст за завръщането, Холивуд и успеха. И за един човек, съчетал и трите понятия - "Един е Ицо! Ицо Стоичков!" Завръщането Едно от събитията, случили се през 2004-а, е завръщането на Христо Стоичков. Тук, в България. При нас. Това събитие не е важно само за българския футбол, има много повече значения - върна се най-успелият от всички, които напуснаха страната, за да "потърсят щастието си другаде". За завръщането обаче се изписа и изговори толкова много, че вече не ни изглежда грандиозно. Някак свикнахме с него. А и самият Стоичков ни гледа от всеки трети билборд, всяко четвърто рекламно каре или клип, а медиите са препълнени със събитията, които той прави. Стоичков обикновено не участва в събития, самото му присъствие някъде автоматично се превръща в събитие. Шестването на образа на националния селекционер по улиците и медиите също предизвика немалко писания и коментари. Според едни това е нормално, защото той ще ни класира на световното, а според други не съвсем (без значение дали се отнася за рекламите или за световното). Мисля, че има две обяснения за възникването на полемика около нещо толкова нормално като използването на имиджа на най-известния българин от компании, институции и медии. Едното обяснение е малко тривиално (и черногледо) - защото сме в България. Другото е неуловимо (и още по-недоказуемо от предното) за много българи, сред които съм и аз - Христо Стоичков е Божество, Мит, Легенда. И в това няма нищо странно - в Аржентина например има църква на Марадона. Затова понякога е трудно да си представиш, че личният ти бог рекламира застраховки “Гражданска отговорност” да речем. Защото легендите по принцип се мислят в друго измерение, те са другаде, не при нас - хората. Христо Стоичков обаче е вече тук и дори смята да постигне още по-големи успехи. И какво странно има тогава в това, че навсякъде е следен от камери и фоторепортери, а много хора искат лика му до името на компанията, която управляват?! Да се сещате за нещо, което Дейвид Бекъм не рекламира, или за поне един ден, в който не сте видели името (и снимката) му в някой вестник?! Разбира се, Стоичков не е Дейвид Бекъм. Понякога, когато се говори за Бекъм, се налага да се казва, че той "всъщност е много добър футболист". Подобно твърдение за Стоичков е тафтология. Бекъм е по-скоро образ, маркетингов продукт Стоичков придава образ на всичко около него, прави го успешно. Вероятно за това полузащитникът на Реал (Мадрид) е търсен дори когато изпуска дузпи, а Камата няма да бъде, ако се провали... тук. (Има, естествено, и още една разлика - Стоичков не изпуска дузпи.) Холивуд Холивуд не присъства тук заради Бекъм, а заради Христо Стоичков и имиджа. Има нещо особено в образа на Стоичков, което предизвиква възхищение и обожание към него не само у българите. И то не е свързано с качествата му като футболист или като треньор (май вече не е нужно да изразяваме съмнение за второто, дори и да е просто така, за "да не чуе дяволът"  . Изграждането на имидж е непрекъснат процес, често с непредвидим резултат. Няма имиджмейкъри, които да направят от някоя от доведените сестри избраница на принца, това може да се случи само с Пепеляшка Дори да се прибегне до хитрости като омайването на вълшебницата кръстница, все пак ще стане полунощ... Най-популярен в България е холивудският имидж на лошите момчета, които отиват където си поискат, а неговите най-ярки примери са Слави Трифонов и Бойко Борисов. Техните образи съчетават множество положителни черти с една отрицателна, която в крайна сметка ги прави от симпатичните лоши, които играят на страната на Правдата във филма. Слави Трифонов е успешен шоумен, всъщност един от хората, създали шоубизнеса в България, успешен водещ, добър певец, работлив е, уважава семейството, но... е гологлав. Бойко Борисов е ченге, защитава бедните и онеправданите, той е единственият, който въстава срещу корупцията в държавата, заема висок пост, но не забравя обикновените хора и говори с тях и като тях за разлика от повечето, заемащи подобни държавни постове, уважава журналистите и винаги им дава информация, но... носи кожен шлифер. И при двамата се среща особеното обаяние, разчитащо на съчетанието на противоположности, познато ни от легендата за Робин Худ. Той е идеалът за справедливост и възмездие на накърнената чест, но... пък е бил разбойник. Христо Стоичков е лошото момче, което отива където си поиска и успява в каквото си поиска, а това твърдение едва ли има нужда от обяснения. Със завръщането си в България Модерния ляв измести от небосклона другите лоши момчета - Слави Трифонов и Бойко Борисов. Наскоро дори всички видяхме една снимка на Камата, който подава с виличка парче торта на главния секретар на МВР, обяснена с израза "Стоичков нахрани Бойко Борисов" (не става въпрос за това, което повечето футболни запалянковци биха си помислили, става въпрос за признание на старшинство, на заслуги). Остава въпросът с какво е "по-лош" Христо Стоичков? Защо виждаме неговия образ навсякъде, а другите от "страшния филм" все по-рядко? Разбира се, първата разлика е, че Стоичков е планетарна звезда, докато Дългия и Бате Бойко са все пак за вътрешна консумация Но има и нещо друго - №8 не изгражда своя имидж, той дори не е Пепеляшка, не се превръща, той E. Той е лошото момче, но не по холивудски, защото образът при него е обърнат - той притежава множество отрицателни черти и една положителна, а цялата съвкупност прави Един Ицо Стоичков. Независимо дали вкарва феноменални голове, дали настъпва съдии, нарича съотборниците си "тюфлек", псува, излиза на терена с фланелка с №4, отказва да обсъжда Реал (Мадрид), защото му се повдига, или хвърля рози в централния кръг на терена в памет на загинали деца, дава дарение за домове за сираци (но не заедно с фоторепортерите, защото когато правиш нещо не за публичността, те не те намират "случайно" , той го прави по свой начин.Сега Стоичков има нова роля - селекционер на "всички българи". Затова има и нови положителни черти - посребрена коса, елегантни костюми, говори сдържано (понякога), обяснява на журналистите, рекламира и зимни курорти. Може да си позволи всичко това, защото е Христо Стоичков. Няма човек в българското публично пространство, който да владее до такава степен жестовете на комуникацията и обаянието. Това не се научава - или го имаш, или не. Остава положителната черта в образа на Камата - успехът Неистовото желание за успех и знанието как да го постигнеш е неговата запазена марка (казват, че и на още няколко човека, но сега не се сещам кои бяха.) Едва ли някой ще научи как Христо Стоичков успява да мотивира отбора си, защото вероятно и той самият не може да го обясни. То просто се случва. В крайна сметка в какво не е успял Христо Стоичков? Не е държал Световната купа в ръце... като футболист. |
Ванче, а прощаваш ли на Пелето за най-смешната публика?За Иванков съм съгласен, въобще ме дразни и си е говедо по рождение.  |
Стига сте се катерили по главата на Ванчето, ей! 'Ша въ плювна! ...и пак ще се изнасям, че 'неска луд-полудях от тигели из града, майна... |
Появил се е нов игрален филм с участието на Топчо и Иванков  (снимка: натиснете тук) |
велики футбалери Жател 1-во за да са велики, требе да са постигнали поне на половината на батко им Ицо  2-ро такова все оше на се и футбалери, като ги гл'еам, ако ги вана ше им скрия топката въпреки че пуша от 15 години като комин и 3-то те са най обикновени педераси |
План за седмицата  Натиснете тук |