Отиди на страница:
| /:/ "Да гласуваме за повече от една партия" ......................................... ......................... ИЛИ : КАК ДА ГЛАСУВАМЕ ПО-ДЕМОКРАТИЧНО - ЗА ПОВЕЧЕ ДЕМОКРАЦИЯ!? Сиреч, "КОНСЕНСУСКРАЦИЯ" !!! ... Из "Архивите говорят": ВРЕМЕ ЗА КОНСЕНСУСКРАЦИЯ ПО-ДОБРЕ “ПО ВОЛЯТА НА ВСИЧКИ!”, ОТКОЛКОТО “ПО ВОЛЯТА НА ПОВЕЧЕТО!” Със сигурност царят-премиер- Симеон Сакскобурготски, ще остави следа в новата демократична история на България. Ако не с друго, то поне с това, че в първото сформирано от него правителство имаше, макар и неофициално, представители и на част от Опозицията. На пръв поглед участието на Опозицията в управляващо правителство противоречи на класическите канони на класическата Демокрация! Защото там е казано, че: правото да управлява е на Мнозинството и се изпълнява неговата воля! А Малцинството има правото само да чака да дойде времето, когато ще стане Мнозинство и “ще се обърне палачинката”. Очевидно е, че в тази базисна постановка на Демокрацията е заложено противопоставянето, “политическата конкуренция”- на една част от обществото срещу друга/и/. Но за разлика от конкуренцията в производството и търговията- където купувачът може да влезе веднага в съседния магазин!- в политическата система и управлението на държавата това може да стане едва след четири години/е, понякога, но като изключение, и по рано/. Това е твърде дълъг срок за поправяне на “грешка” на Избирателя! Всъщност, това е “грешка”, а и “грях”, на Демокрацията… Теоретично е възможно, при едни избори, Мнозинството да е с много малко, дори и само с един глас, вповече от Малцинството. И по силата само на една-едничка цифра, управлението на държавата ще се извършва по волята на тези, които са с един гласоподавател повече! Против волята на тези, които са с един гласоподавател по-малко! Това положение може и да е редно- от гледна точка на закона и Демокрацията, но е вредно за Обществото, като цяло, и за Справедливостта! Вярно е, че Чърчил е признавал , че Демокрацията има и своите недостатъци. Вярно е и, че Тони Блеър преди време си беше позволил да помечтае за някакъв си “Трети път”-вероятно, между Демокрацията и НЕдемокрацията?!. Но вярно е и, че сегашното “демократично статукво” на демократичните избирателни системи трябва и може да бъде променено- към по-добро и по-справедливо! Още по-вярно е, че има хора и групи от хора, които дължат просперитета си именно на това статукво и нямат интерес и желание то да бъде променено. Но не за тях ми е думата и грижата!... От Демокрацията по-демократична е само КОНСЕНСУСКРАЦИЯТА ! Сиреч, такава политическа и избирателна система, която позволява да става в управлението и с управлението на държавата и обществения живот това, което е по волята на всички, а не само на това, което е по волята на повечето. “С КОНСЕНСУС”- т.е. “с общото съгласие на всички” означава, че всяка от групите с различни интереси в обществото, се отказва ДОБРОВОЛНО от част от тях, за да бъде постигнато взаимноприемливо окончателно решение. Нещо като в брачния съюз- той е силен там, където се крепи на взаимния компромис! Или при избора на нов папа, съшо! От “технологична” гледна точка Консенсускрацията е лесно постижима. Всъщност, има аналог в живота- например, при избор на “Спортист на годината”, който правят спортните журналисти и медии. Там всеки номиниращ номинира, примерно, по десет имена, като ги подрежда в низходящ ред /по точкова система- от 10 т. към 1 т./ според предпочитанията си. При рекапитулацията , обаче, е възможно да се окаже, че печеливш брой точки е събрал не този, който е посочен от по-голям брой гласуващи за техен фаворит, а друг! И точно в този случай е налице “силата” на Консенсускрацията: избраният е избран по волята на всички, той се явява избраник на всички, а не само на някои! Този избор е не само по-справедлив , но и ПО-ЗАДЪЛЖАВАЩ за всеки от избиращите- защото и неговият глас е бил определящ и взет изпредвид. При това, напълно демократично! Този факт е особено важен, когато се състезават не само личности, но и програми, платформи, идеи - избраната е ПОНОСИМА, в някаква степен, за всяка от групите с различни, а нерядко и с противоположни, интереси! На практика, за да се осъществи “технологията” на Консенсускрацията в избирателното право, е необходимо да се въведат едно- две “нововъведения” и изисквания. Задължително изискване е кандидатите, програмите и платформите, които се изнасят на изборния “пазар”, да са повече от две. За да се улесни процедурата при гласуване, а и за да се опрости последващото преброяване, трябва да се въведе праг за броя на номинациите , извършвани от всеки гласуващ- т.е. всеки да има право да гласува само за 3-5 кандидатури, например, от цялата листа. Улеснението идва и от това, че при тази система отпада и нуждата от балотаж- фактически е извършено и второто, “резервното” подреждане на дадените за всеки отделен кандидат гласове/понеже е гласувано за всички ЕДНОВРЕМЕННО!/. Значи, освен всичко друго, ще се пести и обществено време, и обществени пари! Противниците на гласуването на принципа на Консенсускрацията непременно ще потърсят “под вола теле”. Ще се чуят, със сигурност, приказки за това, че Народът още не бил узрял за такова нещо. Или , че такова нещо няма никъде по Света. Дори и, че не е демократично, понеже Болшинството не получава това, което е искало. И т.н. и т.н. Но истината е друга: при Консенсускрацията е много по-ограничена възможността за манипулация на общественото мнение- лесно изпълнимо е да се манипулира в полза на един кандидат, но не и на следващи/ а, видяхме, че може да се окаже някой от тях печеливш!/. Истината е, че при Консенсускрацията ролята на кебапчетата и бирата в изборния “процес” силно е ограничена. От това , обаче, ще пострадат само онези, които имат парите да плащат за спечелване на избори – и не само за кебапчета, а за медии, агитки, концерти, за имиджмейкъри, консултантски и социологически агенции и т.н. Да, така е при Демокрацията! “Демокрацията си е Демокрация, но ИЗБОРИ СЕ ПЕЧЕЛЯТ С ПАРИ! С МНОГО ПАРИ!” . И се печелят от този, който ги има многото пари! Останалите “духат супата”-някои дори и без да се усещат и да го разбират, когато дават гласа си ! А това нито е справедливо, нито е демократично, нали!? А, нерядко , е и вредно за обществото, като цяло! България е пред избори- догодина, парламентарните. Дай, Боже, те да са по-справедливи, по-демократични , по-благотворни и по-полезни за нацията ни от предишните! А, дай Боже, вякои от следващите избори да са и КОНСЕНСУСКРАЦИЙНИ !?... ......................................... .................................... ГЛАВНОТО в идеята за КОНСЕНСУСКРАЦИЯТА е, че трябва да става /и ще става! / това, което е "по волята на ВСИЧКИ", а не, което е само "по волята на ПОВЕЧЕТО" !!! Сега ще дам "цветен" пример: Четирима студенти ще живеят на квартира в една стая. Искат да й сменят тапетите с нови, цветни.. Но всеки има свое предпочитание за цвят. Решават цвета да не го посочва най-възрастния, а да го определят по общо съгласие /"консенсус"/. Първоначалните предпочитания за цвят са: Студент С- син, студент Ч-червен, Ж- жълт и В-виолетов . Решават да гласуват по новому: всеки ще гласува за всички цветове, като ги подреди възходящо-според своите предпочитания- по точкова система. Студент С: дава 4 т. за син, 3т. за виолетов, , 2т. за жълт и 1 т. за червен. Студент Ч: дава 4т. за червен, 3т. за виолетов2т. за жълт и 1 т. за син Студент Ж: дава 4т. за жълт, 3т. за виолетов, 2т. за син и 1т. за червен Студент В: дава4 т. за виолетов, 3т. за жълт, 2т. за червен и 1 т. за син РЕКАПИТУЛАЦИЯ ПО ЦВЕТОВЕ: син- 4+1+2+1= 8 т., червен: 4+1+1+2 = 8 т. , жълт: 4+2+2+3=11 т., виолетов: 4+3+3+3= 13 т. . ФАВОРИТ ще е виолетовият цвят !!! Схемата е приложимо във всички случаи от живия Живот, където сега решенията се взимат с Болшинство , при всякакъв избор с гласуване /без значение е за какво иде реч !/ ”С консенсус” могат да бъдат избирани КМЕТОВЕ, ДЕПУТАТИ, ПРЕЗИДЕНТ и т.н. Дори и Министерския съвет може да бъде съставен на принципа на Консесускрацията: предварително се оценява в точки “креслото” на всяко министерство, и партиите/всички, които са получили над определен процент от гласовете- %тът може да е по- малък от този, който е нужен за влизане в Парламента!/ получават министерски кресла- за съответния брой "точки", които са набрали в изборите! Е, това е В ОБЩИ ЛИНИИ ! Важното е да се разбере главното: при КОНСЕНСУСКРАЦИЯТА няма противопоставяне и фаворизиране на ВОЛИ !!! Там става това, за което са дали СЪГЛАСИЕ в с и ч к и !!! PARAGRAPH39 в..”Черноморски фар”- гр. Бургас 11.11.1990 г. Актуализирано: 30.05.2004 г./Форум на в.”Сега”/ |
| Тази ценна идея трябва да бъде незабавно внедрена и в брачния живот. Традиционното черно-бяло отношение към съпругата вече е изживяло времето си. Защо пък да не може и комшийката да получи примерно 15%. |
ДА, ама ще получи САМО 15%/ + 15% от съпрута си- общо 30%/, а НЕ 100%, както е получавала досега ! Затова !!!  |
Параграфе, чудесна идея, но не виждам защо не щеш да се прилага и за съседката. Ако получи 30% значи толкова си е заслужила. Другата съседка ще получи 170 съответно. Аз така разбирам консесуса - да се види с колко един резултат е по-предпочитан от друг като компромис. Тъй де, 30% не е малко. А ич?  А иначе не сме дорасли до консенсус. Нито даже до компромис. Първо трябва да се научим да спазваме законите такива каквито са и съзидателната ни енергия да стане по голяма от разрушителната. |
| Параграфе , я се консултирай с Ким Чен Ир по въпроса. При него нема грешки, нема грехове , нема демокрация , нема лабаво. Айде наздраве за демокрацията, БОГ да я прости ! |
| Джордано Бруно е отишъл на кладата поради съществуващия КОНСЕНСУС че Земята е неподвижна, а всичко се върти около нея.Параграфе , дай да постигнем КОНСЕНСУС, та да го завъртиме това кълбе, става ли ? |
| Отново се говори за изборите без да се изясни най-важния въпрос: какво точно се иска като резултат. Казано простичко иска се Народното събрание да си върши добре работата – законодателна и управленческа (чрез изпълнителната власт избрана от него). Досегашната система на избори очевидно дава безброй дефекти. Най-главният – избираш едно (партия), получаваш друго (депутати, които често и напускат партията). И ничия ОТГОВОРНОСТ (заложено е в конституцията!). За илюстрация простичък пример: Собственик си на голяма фирма (народът); трябва ти много добър специалист за да движи професионално нещата (Парламентът); възлагаш на известна фирма (избори), която с това се занимава, да ти намери човек, като изцяло разчиташ на нея; тя ти изпраща “специалист”, който, образно казано, като види компютър се чуди каква е тази марка пишуща машина; в резултат фирмата (България) отива на кино. С предложения от автора вариант може даже да получиш вместо един професионалист-управленец трима готвачи (от три малки партии)...  До тук ясен ли съм? Редактирано от - Графът на 04/1/2005 г/ 08:31:48 |
| Авторът пропуска да каже, че това е типичен "размит" подход (fuzzy approach). В думата "размит" няма нищо лошо - това е математически термин, въведен от иранския учен Заде (Zadeh). |
Графе,  за първото изречение, абсолутно съгласен.Относно предложенията в статията. 1. За желанието да се гласува описано като ”0 и 1” не мисля че някой ще иска гласът му да се брои за половин, за каквито и избори да затава дума. 2. Не мисля че дилемата ”харесвам 80% от програмата ……..” и прочее е валидна и за 0.1% от избирателите. 3.Дори и така, когато гласуваш с 10% за ”някой” не следва директно че гласуваш за точно тези 10% от ”програмата” му които ти допадат. Към Мишо Константинов: Съгласен съм че трябва да има постоянна оптимизация на всички механизми, вклучително и тези за гласуване – имам предвид както принципните така и техническите. Но все пак, толкова нереална картина ли представлява текущия модел за да са актуални толква ”радикални” предложения. С уважение (все пак съм ваш бивш студент). |
| Имам едно конструктивно предложение към господата М. Константинов и автора Сирков. За да се избегнат излишни харчове (нали все пак всичко е в името на данъкопплатеца), политическите лидери да се разберат по между си кой колко ще получи и после да се провеждат избори. И всеки от гласовете на електората (т.е. всяка електорална единица) да се дели според споразумението - 1/40 за партията на Жоро Шпагата, 1/4 за Хубавото Наде, 1/5 за Костов, 1/10 за Доган, 1/3 за Царя и тнт. За да се улесни процеса и за по-нататъшни икономии, може даже да не е необходимо да се отива и да се гласува - просто гласовете на електората автоматично ще се делят. Ще има участие 100% (демек пълна победа на демокрацията), а и партиите, ще усвоят напълно полагащите им се по левче и коджа на глас. И още един плюс - гласоподавателите ще бъдат доволни, че не са гласували за онези разбойници в парламента - демек, че не са допринесли по никакъв начин моментно "лошите" да дойдат на власт. Какво ли мисли г-н Константинов по това предложение? |
| Първи етап, втори етап - това просто не е вярно. Да гласуваш или не най-често решаваш след като си огледал кандидатите и дали някой или някои от тях заслужават по някаква причина твоя глас. Това в общия случай не е харесване, макар че е преобладаващо. Подобно разбиване на предпочитанията към кандидатите и сега е налице, но в обобщен план. Разликата като изборен резултат между сегашния начин и предлагания най-вероятно ще се окаже несъществено малка. Има и противоречие в съжденията - На кандидат А съм харесвал 80% и не харесвам 20%(съотношение 4 пъти), а за Б - харесвам 50% и не харесвам 10%(съотношение 5 пъти). Много ми е интересно как ще си разпределя гласа за А и Б при тази ситуация. Това са си две отделни неща. Изброените предимства според мен в подобна степен и недостатъци. Забравя се и ефекта от манипулациите, много по-лесни при електронно гласуване и сигурни при държава като България. |
| Параграфе, Някой във вестника беше писал "Пази Боже от консенсус!". В нормално общество не може да има консенсус, а само компромис. Това дето го предлагаш на практика от векове се прилага в парламента - всеки избирател казва какво иска и възлага на избранника си да го защитава. В парламента се търси компромис /а не невъзможния консенсус/ между исканията на хората съобразно с тежестта им /броя на гласовете за партия = програма/. Друг е въпросът че /по ред причини/ тази машина в нашия парламент не работи. |
Познавам Мишо Константинов като отявлен седесар, на когото слюнки хвърчат от устата, когато заговори за баш "демократите". От няколко години говори за демократизиране на изборната система, но нямам му доверие, защото идеите му са насочени към елиминиране на хората разбиращи от политика, а изкарване на преден план неосъзнатата, манипулирана и зомбирана част от обществото.  |
| Първи етап, трети етап, пети етап - дрън дрън ярина. Жалко предложенийце за освежаване на ционистката конспирация, наречена демокрация. Ако някъде действително тръгнат по истински демократичен път да си решават проблемите, ционистите ще накарат САЩ да ги бомбардират. Демокрацията е приемлива за Вашингтон само ако изберат подкрепяните от ционисти туземни сансъвабичис (вж Бушченко) или направо докараните от САЩ кучи синове (вж Исаакашвили). Оса Такива като седераста МК и авторите на подобни на тази статийки го правят по поръчка на ционистите. По-старата им агентура от няколко години, а сега се прави пропагандна кампания. Значи в скоро време ще се появи ИСТИНКОТО И ЕДИНСТВЕНО ВЯРНОТО предложение за оптимизиране на демократичните практики. После ще бъде наложено на колониите за щастливо изпълнение. Това, че някой има висше образование и дори преподава във ВУЗ, съвсемв не е гаранция, че е интелигентен, умен и достоен човек. Умният, интелигентният, достойният не става седесарст.Само умницата Миранда прави изключение!    |
| На някои колеги съвсем им падна нивото. Ако изобщо го е имало. Сега една задача. Ако в една страна 90 на сто гледат Big Brother, ако 80 на сто харесват Слави Трифонов и 70 на сто харесват Бойко Борисов, то какъв е процентът на тези, които правят поне едно от тия неща? Отговорът е: поне 50 на сто. Жална й майка на тази страна. То и американците са не по-малко тъпи, но поне са си надвили на масрафа. Бъдете здрави! |
| Да продължа. За следващите редове изхождам от факта, че избираме и ни управляват партии (и така ще бъде до доста далечно бъдеще!). Дори само мажоритарен да е изборът, пак ще е същото – ще се гласува за когото ти каже твоята партия. След избора обаче, нещата се променят – по конституция депутатите са избрани “лично”. И стигаме до най-сериозната слабост на досегашния ни избирателен закон – абсолютно никаква възможност за контрол и изискване на отговорност за работата. Такава възможност нямат и самите партии, чрез които са избрани депутатите. Няма народно събрание, което да е завършило в абсолютно същата конфигурация, с която е започнало. Най-драстичен е сегашният случай – нито един от сегашните депутати на мнозинството нямаше да бъде в парламента без името на един човек – Симеон Кобургготски. Тогава какво изпълнение на “програми и обещания” може да се искат? От кого? Не се ли намери решение на този проблем батакът ще става все по-голям, каквито и варианти да се приложат. Мисля, че реално ще помогне донякъде (ще увеличи отговорността на партиите) варианта: който напусне парламентарната си партийна група автоматично напуска и парламента. Това го има дори в Украйна, която толкова ожалихме в последно време! Като възможност да се гласува за повече от една партия е по-реален и логичен вариантът: Определя се брой места за даден район – примерно 10. Имаш право в обща листа да отметнеш 10 души независимо от групата на коя партия са – 2 от тая, 3 от оная, 5 от трета... Така избирателят ще може да гласува освен за програма на партия, но и за нейните изпълнители (и евентуално коригиращи слабите страни). А за следващи избори трябва да се помисли за възможност избирателите да отзовават своите избраници – разбира се с достатъчно сложна и тежка процедура за да не се злоупотребява. Въпросът за ОТГОВОРНОСТТА на избраниците в избори е възлов и трябва да му се търси решение! |
| Тя задачата има и обратен вариант - ако в България: 90% не харесват БСП 90% не харесват СДС 90% не харесват ДПС 90% не харесват НДСВ 98% не харесват нито една от останалите партии то колко процента ще гласуват за партията, чиито привърженик е МК. И колко процента изобщо ще гласуват. Харесване и гласуване са доста различни неща и не може простичко да се манипулират, както с кой какво гледал. Колкото до нивото - там май нещо се използва, как му викаха май умножение, много е сложно, първо трябва с него да започнем, а после да разбираме велики задачи. |
| Мишо, а теб колко процента те харесват, бе? Ако 80% не те и знаят, а от другите 20% 95% те не харесват, общо колко е харесват? ...това като примерна задачка само, гледам обичаш сметките.  Редактирано от - kaily на 04/1/2005 г/ 16:54:49 |
| С няколко думи по темата – предложението на автора - ще приключа. Колкото и “красиво” и примамливо (голяма точност в гласуването! ) да звучи, тук всъщност имаме “флангова” маневра на “електронното гласуване”. Ясно е, че и до такова ще се стигне – не съм му противник. Но е ясно и защо СЕГА, за тия избори се натиска да се приеме, след като очевидно още не му е времето. Целта не е подобряване на качеството на резултата от изборите. Целта е единствено пробутване на “малките” партии в народното събрание. Като под “малките” разбирам определено новосъздадените лидерски “люспи”-партии и партии на нови кандидати за вечни депутати. За тях електронното гласуване е добър вариант, като се има предвид, че възможните им привърженици са основно в големите градове, но са много далеч от мотивацията на твърдия електорат на големите партии. При електронно гласуване има вероятност повече да гласуват. Със сигурност ще дойдат и повече гласове от чужбина за определени партии. А ако може да се заобиколи 4 %-та бариера и като се прибави възможност за определен вид атаки...Изобщо очаквам и още “хрумвания” подчинени на същата цел. Не очаквам предложения за истинско решаване на наболели въпроси. Напр. при цялото ми уважение към г-н Константинов – всички знаем за епичната му борба с “гласовете-фантоми”; и той, и ние знаем, че тях ги има на списъчно ниво поради мърлявост на съответните служби, но не са оказвали влияние на резултата от изборите; и ние, а и той още повече (като специалист от висока класа!) знаем, че преразпределението на гласовете под 4 %, независимо по каква система ще става, си е жива фалшификация, кражба на гласове и промяна на вот на избиратели; но не съм чул за поведена битка за премахване на тази несправедливост. И пак пример от “горката” Украйна – ако сте обърнали внимание там на тези избори се гласуваше с 3 възможни бюлетини: за всеки от двамата кандидати и за “против двамата”! |