Отиди на страница:
| Тя Баба ми никога не е имала рицари. Имала е търпение - за децата, за хляба, за къщата, за принца, който всяка вечер си е събувал калеврите пред прага - губел е благородническия си характер, а тя се е чувствала като принцеса. |
Поднасям извинения за гафа и добре, че не съм разбрала точно философския въпрос на Перемянов, че и по-голям гаф можеше да стане.  Иначе - тук наистина пишат благородници по дух, сред които всяка една дама се чувства като принцеса защитена.  Още веднъж - приятно празнуване на именниците и на всички останали покрай тях !  |
Незабележимо - като скръб - лятото - свърши бавно. Прекалено незабележимо - за да изглежда коварно. . Една пречистена тишина - дълъг здрач и силуети- Природата прекарва - сама - следобедите иззети- . Чужда изгрява сутринта - досадна - и вежлива - като гостенка - която стои - а трябва да си отива. . Тъй - без да полети с криле - без кораб - да му помага - нашето лято - с лекота - в красивото избяга. |
