Уди Алън ми е кумир, но и аз трябва да призная, че напоследък го дава малко бледо. Имам чувството, че филмът е двойно автобиографичен, защото младият писател прилича на младия Алън - и той е започнал със скечове и вицове, женил се е рано, развеждал се е. Сякаш старият Уди се кефи да дава съвети на младия на принципа - ако можех да си изживея живота отново или поне да се върна във времето и да го посъветвам този младок. |